Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в
публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдията административно дело №3230/2018 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 56, ал.3 от ЗЕВИ, вр. чл. 145, ал.2, т.1 вр. ал.1 от АПК.
Образувано е по
жалба от ЕТ „Арет – П.П.“, ЕИК *********, с физическо лице търговец П.К.П. ЕГН **********
срещу Задължително
предписание за забрана № В-0313-Б/23.08.2018 г. издадено от инспектор в
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция на
качеството на течните горива“ – гр. Варна при ДАМТН, потвърдено с Решение №
А-622/13.09.2018 г. издадено от председателя на ДАМТН.
Идентично оспорване относно
административния акт е направено по адм. д. 3232/2018 г. на Адм. съд – Варна,
поради което производството по посоченото дело частично е прекратено и
присъединено към настоящото дело с Определение № 11756/10.12.2018 г.
Жалбоподателят
сочи, че оспореното предписание е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен
орган. Горивото предмет на предписанието не се предоставя на пазара, защото е
предназначено за селскостопанска техника, за което не важат изискванията на
чл.47, ал.1 от ЗЕВИ, поради което диспозитива на предписанието не е адекватен,
което счита, че води до нищожност на административния акт. Горивото се използва
само за нуждите на жалбоподателя, той е краен получател на същото, поради което
не е приложим чл. 47, ал.2 от ЗЕВИ. Не са налице доказателства за извършена
проверка, че горивото се разпространява на пазара. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител жалбата се поддържа. В допълнение е посочено, че
проверяваният обект представлява цистерна, наречена ведомствена бензиностанция,
от която жалбоподателя зарежда своята извънпътна техника и трактори. Същият е
селскостопански производител и това е безспорно между страните, въпреки, че в
обжалвания административен акт това не е посочено и не е направено изследване
по този въпрос. Съобразно § 1, т.20 от Закон за чистотата на атмосферния
въздух, преди редакцията му от м.08.2018 г., жалбоподателя не е краен
разпространител на гориво. В качеството на земеделски производител жалбоподателят
няма ограничение да използва гориво за извънпътна техника и трактори, което
гориво, вкл. съгласно становището на ответната страна изпратено по имейла, е
еднакъв продукт с горивото за дизелови двигатели, в което няма включен
биодизел. Съгласно комбинираната тарифа на ЕС двата продукта имат един и същи
тарифен номер. Не е правено никакво изследване дали горивото отговаря на гориво
за извънпътна техника или не отговаря на такова. Отправено е искане за отмяна
на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски,
съобразно представения списък.
Ответната страна
– Инспектор
в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция
на качеството на течните горива“ – гр. Варна при ДАМТН, оспорва жалбата.
Излага, че земеделските производители имат
право да използват гориво без биокомпонент, но с декларация за
съответствие за гориво за извънпътна техника и трактори със съпътстваща
техническа спецификация, издадена от производител за конкретната партида. В
случая при проверката е установено, че в резервоара на ЕТ „Арет – П.П.“ има
гориво за дизелови двигатели по документите, които са представени. След като е
налице гориво за дизелови двигатели, то следва да има биокомпонент. Никой няма
право, освен данъчните складове да разпространява гориво Евро 5, т.е. гориво за
дизелови двигатели, но без биокомпоненти. Относно това всички подлежат на
проверки, като мономерните им системи са свързани към НАП. Налице е извършване
на търговска дейност, при която се издава фискален бон, като това е достатъчно
доказателство да подлежи на проверка търговеца. От съдебно-химическата
експертиза е изяснено кое гориво е за дизелови двигатели и кое е за извънпътна
техника. Относно номера на номенклатурата – Агенция „Митници“ работят с
номерата по номенклатурата, която се използва за заплащане на акциз. Акцизът е
един, както за гориво Евро 5 и гориво за извънпътна техника и трактори, така и
за автомобилен бензин 98 и гориво 100 октана. Акциза на горивото е възможно да
е един и същ, но това за ДАМТН не е от значение при извършената проверка. Ответника
следва да провери наличие на декларация за съответствие, експедиционна бележка,
фактура и всичко, което удостоверява качеството и вида на горивото. С тези
съображения счита жалбата за неоснователна.
Административният
съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства приема за
установено следното:
С Определение № 7018/06.11.2018 г. адм. д. № 10834/2018 г. на АССГ е
прекратено производството по делото и е изпратено на Адм. съд – Варна по
компетентност.
На 22.08.2018 г. е извършена проверка на обект бензиностанция –
ведомствена, в с. Крумово, стопанисвана от ЕТ „Арет – П.П.“ от инспектор в ГД
„ККТГ“, отдел „ИКТГ“ – Варна при ДАМТН. Съставен е Протокол № В-074/22.08.2018
г. за проверка и вземане на проба от течно гориво на 22.08.2018 г. Установено
е, че гориво за дизелови двигатели са разпространява с декларация за
съответствие № 351/12.08.2018 г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД;
Документ за доставка: Приемо – предавателен протокол №
**********-**********/15.08.2018 г. за количество 19 764 л, разтоварено по
фактура № **********/16.08.2018 г.
Взета е проба в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна
употреба, всеки запълнен до около 85% от обема. Съдовете с контролни и арбитражни
проби са затворени, етикетирани и
пломбирани с персонален №1 на пломбажните клещи на длъжностното лице
взело пробата и обозначение ГДККТГ и
допълнително с еднократни пломби № 013192 и обозначение ГДККТГ. Пробите са
взети в момент на разпространение на горивото. Протоколът е съставен в
присъствие на К.Й. П. – мениджър, който се е подписал в протокола.
За взетото гориво за проба е издаден фискален бон на 22.08.2018 г. в
13,10 часа от ЕТ „Арет – П.П.“.
Издадена е Декларация за съответствие на течните горива № 351/12.08.2018
г. от „Лукойл Нефтохим“ АД, в която в качеството на производител декларира, че:
1. Течното гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято от партида 351 в количество
2384 тона съответства на изискванията на „Наредба за изискванията за качеството
на течните горива, условията и реда и начина на техния контрол“; 2. Горивото е
изпитано за съответствие в „Сейболт – България“ ЕООД, гр. Бургас, Сертификат №
898 СН от 11.08.2018 г. /л. 58-59 от делото и л.34 от адм. д. № 10834/2018 г.
на АССГ/.
ЕТ „Арет П.П.“ е закупил от „Крис ойл транс“ ЕООД дизелово гориво Е5,
партида 0000000003980442/15.08.2018 г. тест: от експедиция №
**********/16.08.2018 г. количество 16464 л, стойност с ДДС 32480,18 лева, за
което е съставена фактура №**********/16.08.2018 г. /л.39 от адм. д. № 10834/2018 г. на АССГ/.
В лаборатория в ДАМТН, Сектор „Подвижна лаборатория – Бургас“, със
Сертификат за акредитация до 30.09.2020 г. /л.40 от адм. д. № 10834/2018 г. на
АССГ/ е извършен анализ на горивото. Изготвено е Експертно заключение за
съдържание на биогориво в течно гориво № ЕЗ-0784-Б/23.08.2018 г. от гл.
директор в ГД ККТГ, началник отдел КМ и държавен експерт в отдел КМ. Установено
е, че показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини“ е под 3% при
норма минимум 6% в съответствие с изискванията на ЗЕВИ. Дадено е заключение, че
течното гориво за дизелови двигатели по изпитания показател и получения
резултат не съответства на изискването за съдържане на биогориво в течно гориво
съгласно чл. 47, ал.1, т.2 и ал.2 от
ЗЕВИ /л.43 от адм. д. № 10834/2018 г. на АССГ/.
Извършен е анализ на горивото и в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки – София в ДАМТН, ГД „ККТГ“, с акредитация валидна до
30.09.2020 г. издадени са:
- Протокол за изпитване №
С-0191/23.08.2018 г. от тричленна комисия, който сочи, че резултатите от изпитването
на горивото са под 0,05 /л.46-47 адм. д. № 10834/2018 г. на АССГ /;
- Протокол за изпитване №
В-0244/23.08.2018 г., от тричленна комисия, който е заключение, че съдържанието
на метилови естери на мастни киселини в горивото е под 3% /л.48-49 от адм. д. № 10834/2018 г. на
АССГ/.
Издаден е Констативен
протокол за съдържанието на биогориво в течно гориво № КП – 0313-Б/23.08.2018
г. от тричленна комисия при ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при
ДАМТН, дадено е заключение, че получените резултата по показател „Съдържание на
метилови естери на мастни киселини /FAME/ е под 0,05% при норма минимум 6% обемни съгласно ЗЕВИ, поради което горивото
не отговаря на чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.
Издадено е задължително предписание за забрана №
В-0313-Б/23.08.2018 г. от инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“, отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ – Варна при
ДАМТН, с което на основание чл.51, ал.2 от ЗЕВИ, вр.чл.22, ал.7 от НИКТГУРНТК,
поради това, че гориво за дизелови двигатели не отговаря на изискванията на
чл.47, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.2 от ЗЕВИ, на основание чл.55, т.2 от ЗЕВИ е
забранено на ЕТ „Арет – П.П.“ предоставянето на пазара на описаното течно
гориво в количество 6070 л, за което е установено, че не съответства на
изискванията за съдържане на биогориво в течно гориво. Предписанието е получено
от Калоян П. – служител в ЕТ „Арет – П.П.“. Съставена е декларация от Калоян П.,
че наличното количество на дизелово гориво е 6070 л.
Съставен е протокол за изтегляне на течно гориво от пазара № Ф-ВП-ККТГ-05.01-26/27.08.2018
г. в който е посочено, че на основание чл. 24а, ал.3 от Наредба за изискванията
за качеството на течните горива, условията и реда и начина на техния контрол е
изтеглено, спряното със Задължително предписание № В-0313-Б/23.08.2018 г. течно гориво за дизелови двигатели в наличното
количество 6071 л, като нивомерната система започва да отчита от 9 см, което
отговаря на 397 л., горивото е изтеглено в автоцистерна с рег. № В 5222 ВС,
протокола е подписан от двама инспектори, Калоян П. – мениджър в ЕТ „Арет – П.П.“
и Галин Ямболов – доставчик.
Подадена е жалба на 04.09.2018 г.
по административен сред до ДАМТН срещу издаденото предписание. Същата е
разгледана от председател на ДАМТН /в условията на заместване, въз основа на
Решение № 598/23.08.2018 г. на МС и Заповед № КВ-236/24.08.2018 г./, издадено е
Решение № Р-А-622/13.09.2018 г., с което е потвърдено оспореното предписание.
По делото е
приета Съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като обективно и компетентно дадена. СТЕ е със заключение:
Горивото, от което е взета проба от проверяващият
орган и на която са извършени изпитвания отговаря на характеристика на стока с
тарифен номер 27101943 по Комбинираната номенклатура на ЕС – 2018.
Съгласно
НИКТГУРНТК (Гл. II. ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА ТЕЧНИТЕ ГОРИВА, чл. 6) горивата
за извънпътна техника и трактори, трябва да отговарят на изискванията на техническите спецификации на производителите,
като съдържанието на сяра е максимално 10 mg/kg.
Процесното гориво е Гориво
за дизелови двигатели и не отговаря на изискванията на ЗЕВИ, чл. 47, ал.
1, т. 2 (ДВ бр.38/2018 г.).
В процесното гориво
Гориво за дизелови двигатели съдържанието на метилови естери на мастни киселини
(FAME) e под 0,05 % (V/V).
Вещото лице е посочило
в съдебно заседание, че поради различните методи на изпитване и
използваната аналитична апаратура изследванията са посочили резултат под 3% и
под 0,05% съдържание на биодизел /метилови етери на мастни киселини – (FAME) . В самия метод на изпитване,
техническото средство, с което се извършва изпитването е калибрирано в
определен обхват спрямо неговите технически характеристики. В подвижната
лаборатория, обхвата, който е калибриран и е под 3%, т. е. под
обхвата на калибриране не се установяват стойности. В стационарната лаборатория
методът за изпитване позволява 0,05% да бъдат детектирани анализите, т.е.
методът на изпитване е с по-голяма чувствителност, обхвата на метода е в тази
граници, като същият зависи от устройствата, с които се прави изследването.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В Решение А-622/13.09.2018 г. на председателя на ДАМТН не
е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което
срокът за обжалване на административния акт – Задължително предписание за
забрана се е удължил на два месеца, съгласно чл.140, ал.1 от АПК.
При
обжалването по административен ред на процесното предписание, жалбата е
отхвърлена, поради което на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт, на основание чл. 98, ал.2 от АПК.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна на 08.10.2018 г., в
изискуемия срок по чл.149, ал.3 от АПК, срещу индивидуален административен акт,
от надлежна страна.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.55, т.2 от ЗЕВИ, при установяване на нарушение на изискване на чл. 47 или 48 председателят на ДАМТН или
оправомощени от него длъжностни лица имат право да прилагат следните принудителни
административни мерки: да забраняват пускането на пазара и/или
разпространението на течни горива и да запечатват обектите, когато в резултат
на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е
установено несъответствие с изискването на чл. 47.
Със
Заповед № 16/05.01.2018 г. издадена от Председателя на ДАМТН е оправомощена
инспектор Ж.Х.П.да прилага принудителни административни мерки по чл. 55 от ЗЕВИ,
поради което от компетентен орган е издадено
процесното задължително предписание и не е налице основание за
обявяването му за нищожно.
Решение № А-622/13.09.2018
г. е издадено от председателя на ДАМТН, в съответствие с чл.3 от Устройствен
правилник на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, в качеството на му на по - горестоящ административен орган
при спазване на чл.81, ал.1 от АПК.
Административният
орган е приел, че жалбоподателя пуска на пазара гориво за дизелови двигатели, което
е изпитано с Протокол за изпитване № С-091/23.08.2018 г., за което е съставен
Констативен протокол № КП-0313-Б/23.08.2018 г. и е направил извод, че горивото
за дизелови двигатели не отговаря на изискванията на чл.47, ал.1, т.2 вр.чл.
47, ал.2 от ЗЕВИ.
Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му.
Към момента на издаване на процесното задължително предписание – 23.08.2018 г. е действала нормата на чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.), която е изисквала: Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, са длъжни при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: т.2. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. След изменение на нормата – ДВ, бр. 91 от 02.11.2018 г. въведеното изискване е предвидено с чл.47, ал.1, т.1 от ЗЕВИ. Законосъобразно към момента на издаване на оспорения административен акт е посочено, че е нарушен чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, която норма е действала към момента на издаването на задължителното предписание. В този смисъл доводът на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение е неоснователно. Отделно от това жалбоподателят се защитава срещу изложените факти в административния акт, а не срещу посочените правни норми. В случая както фактите, така и правните норми са описани точно, посочено е, че нарушението е относно дизелово гориво, цитиран е протокола за изпитване и констативния протокол, въз основа на които са направени изводите на ответника.
Следва,
че оспореното задължително предписание отговаря на изискванията на чл.59, ал.2,
т.1-8 от АПК.
Извършено
е изпитване в акредитирана лаборатория със сертификат за акредитация № 35
ЛИ/27.11.2017 г. валиден до 30.09.2020 г., за което е съставен Протокол за
изпитване № С-0191/23.08.2018 г. от двама члена: началник лаборатория и
ръководител на лаборатория, който е с резултат от изпитване: съдържание на
метилови естери на мастни киселини /FAME/ под 0,05%, като
допустимата стойност е минимум 6%. /л. 48-49 от адм. дело № 10834/2018 г. на АССГ/.
Съставен е КП за съдържание на биогориво и течно гориво № КП-0313-Б/23.08.2018
г. от гр. директор на ГД ККТГ, началник отдел КМ и държавен експерт в отдел КП,
чрез който с оглед установяванията в Протокол за изпитване № С-0191/23.08.2018
г. е направено заключение, че горивото за дизелови двигатели по изпитания
показател и посочения резултат не съответства на изискването за съдържание на
биогориво съгласно чл. 47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.
Наличието на протокол за изпитване от акредитирана
лаборатория и съставен констативен протокол за несъответствие на горивото с
чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ, обуславят наличието на изискуемите предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 55, т.2 от ЗЕВИ.
Чрез СТЕ е установено, че в процесното гориво
за дизелови двигатели съдържанието на метилови естери на мастни киселини е под 0,05 %. Заключението е направено след
издаден Протокол за изпитване № 2979/21.05.2019 г. от изпитвателна лаборатория
на нефтопродукти „СЖС България“ ЕООД /л. 82 от делото/.
Горивото за дизелови двигатели, което е взето
от бензинова колонка в обект стопанисван от ЕТ „Арет – П.П.“ е било с
Декларация за съответствие на течните горива № 351/12.08.2018 г. от
производител/вносител „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в която е посочено, че е
течно гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято от партида 351 в количество
2384 т на и съответства на изискванията на Наредба за изискванията на
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Посочено е, че копие от декларацията за съответствие е
издадена от „Лукойл България“ ЕООД, течно гориво за дизелови двигатели 0,001%
сяра – Евро 5 в количество 19 764 л, предоставено за разпространение на
„Варна Сторидж“ ЕООД, дата на експедицията 15.08.2018 г. и на „Литекс“ АД /л.35
- 36 от адм. д. № 10834/2018 г. на АССГ/. С приемо – предавателен протокол
горивото е предадено от „Литекс“ АД на „Крис ойл транс“ ЕООД, след което
последното дружество е продало на жалбоподателя 16 464 л дизелово гориво –
фактура № **********/16.08.2018 г.
Чрез СТЕ, отговор на въпрос 2 е установено,
както и от Протокол за изпитване № В-0244/23.08.2018 г., че съдържанието на
сяра в горивото е 7,0 ± 0,4
мг/кг. Съгласно чл.6, т.2, приложение №2 от НИКТГУРНТК поради това, че е със
съдържание на сяра до 10 мг/кг, горивото отговаря на въведените изисквания за
ниво на сяра.
Декларация
№ 351/12.08.2018 г. за съответствие на горивото посочва, че то е за дизелови
двигатели Евро 5. От жалбоподателя е закупено това гориво, поради което то
следва да отговаря на изискванията на чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Не са налице доказателства, че процесното гориво е за извънпътна техника и
трактори, за да е налице изискване за него само за съдържание на сяра до 10 мг/кг,
съобразно чл. 6, т.6 от НИКТГУРНТК. Техниката, за която се използва
горивото не определя неговия вид, а в чл.6 т.1 – 10 от НИКТГУРНТК са описаните
видовете горива и изискванията към тях, поради това независимо, че процесното
гориво може да се използва за извънпътна техника и
трактори, то не е такова по чл.6, т.6 от НИКТГУРНТК, защото липсва
техническа спецификация от производител, в която да е посочено, че е налице
такъв вид гориво.
Следва, че дизеловото
гориво е следвало съобразно чл. 47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ /до изм. ДВ бр. 91 от 02.11.2018 г./ да е
със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни.
В случая е установено, че количеството
на съдържание на биодизел е 0,05% (V/V) поради което правилно е прието от ответника,
наличието на несъответствие на горивото с законните изисквания.
В този смисъл е основателен довода на ответника, че
в случая е без значение с какъв номенклатурен номер е горивото по митническата
тарифа и какъв акциз се заплаща за него.
Лицата, които са отговорни
горивото да съответства на чл.47, ал.1 т.2 от ЗЕВИ /до и след изм. ДВ бр. 91 от 02.11.2018 г./ са: Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен
произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на Закона
за акцизите и данъчните складове.
В случая
е налице освобождаване на акцизна стока за потребление по смисъла на чл.20,
ал.2, т.1 от ЗАДС.
Спорен
е въпроса жалбоподателят представлява ли лице, което пуска на пазара течно
гориво от нефтен произход в транспорта.
ЕТ
„Арет – П.П.“ е земеделски производител с уникален рег. № 184366, за което
ответника не спори.
Съгласно
§1, т.18 от ДР на ЗЕВИ, "Пускане на пазара" е понятие
по смисъла на § 1,
т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, който предвижда, че "Пускане на пазара"
е предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба,
безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на
Европейския съюз или на пазара на държава - членка на Европейската асоциация за
свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа
на разпространение и/или използване.
На основание §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2017 г.) в редакцията към момента на издаване на процесния административен акт "Краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Към настоящия момент, след изменението на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ (ДВ, бр. 99 от 2006 г., изм., бр. 1 от 2019 г. , в сила от 3.01.2019 г.) се предвижда, че "Краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
Дори
и да се приеме, че жалбоподателят използва горивото само за своя техника и не го
продава, то той извършва пускане на пазара на горивото, тъй като за първи път
продукта се използва от ЕТ „Арет – П.П.“, при което той преминава от етапа на
производство или внос към етапа на използване. Следва, че жалбоподателя е лице,
което по смисъла на чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ (Изм. - ДВ, бр. 35 от
2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) пуска на
пазара течно гориво от нефтен произход в транспорта.
Целта
на ЗЕВИ и НИКТГУРНТК е използване на горива, които са с по-малка вреда за
околната среда. Това е залегнало в целта на ЕС за още по-голямо намаление на
емисиите на парникови газове и като се има предвид значителният принос за тези
емисии на горивата, използвани в автомобилния транспорт, съгласно член 7а,
параграф 2 от ДИРЕКТИВА 98/70/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13
октомври 1998 година, относно качеството на бензиновите и
дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета, от доставчиците на горива се изисква до 31 декември 2020 г.
да намалят най-малко с 6 % емисиите на парникови газове на единица енергия за
целия жизнен цикъл („интензитет на генерирането на парникови газове“) на
горивата, използвани в Съюза от пътни превозни средства, извънпътна подвижна
техника, селскостопански или горски трактори или плавателни съдове с
развлекателна цел, когато не плават в морски води. Добавянето на биогорива с
нулеви или ниски емисии на парникови газове, както и на други горива, получени
от неизбежни отпадъчни газове, чрез улавяне и използване на въглерод за
транспортни цели, е сред методите, с който разполагат доставчиците за изкопаеми
горива, за да намалят интензивността на генерирането на емисии на парникови
газове от доставяните изкопаеми горива. В този смисъл оспорения административен
акт е съобразен с целта на закона.
Предвид изложеното, съдът
приема, че процесният административен акт
е законосъобразен, поради това, че е постановен от компетентен орган,
при спазване изискванията за форма и съдържание на акта,
административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
С оглед изхода на спора по
аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е неоснователно
поради което се отхвърля от съда.
Воден от горните съображения
и на основание чл. 172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд-Варна,
Отхвърля
жалбата от ЕТ „Арет – П.П.“ ЕИК *********, с
физическо лице търговец П.К.П. ЕГН ********** срещу Задължително
предписание за забрана № В-0313-Б/23.08.2018 г. издадено от инспектор в
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция на
качеството на течните горива“ – гр. Варна при ДАМТН, потвърдено с Решение №
А-622/13.09.2018 г. издадено от председателя на ДАМТН.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: