Решение по дело №33467/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16536
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20231110133467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16536
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110133467 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Е. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес:
гАДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи на
„ФИРМА“ АД сумата 1 791,74 лева (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и 74
стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имот на адрес:
АДРЕС за период от 03.04.2015 г. до 12.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от
29.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52520/2022 г. на СРС.
Твърди се, че между „ФИРМА” АД и ответника са налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. По силата на чл. 8 от
Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4), получаването
на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Следователно, между „ФИРМА” АД и ищеца са налице
облигационни отношения, които се уреждат и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „ФИРМА” АД
(Общи условия), в сила до 28.08.2016г. Действащите през процесния период Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „ФИРМА” АД (Общи
условия) са общодостъпни на следния интернет адрес:
http://www.sofiyskavoda.bg/SVDocuments/Obshti%20usloviq_nomrdoc.pdf.
Поддържа се, че по силата на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал.1,
т.1 от Наредба №4) ответника има качеството на потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се АДРЕС За този имот е открит клиентски номер ******** с ДС **********, като
за периода от 03.04.2015- 12.07.2020г. на база отчетените показания и в изпълнение на
разпоредбите от Общите условия „ФИРМА“ АД редовно издава ежемесечни фактури за
потребените и начислени ВиК услуги за имота. Въз основа на издадените фактури за
периода 03.04.2015 - 12.07.2020г. задължението на ответника по настоящия иск възлиза на
1791.74 лв.
Представени са писмени доказателства.
За доказване на количеството предоставени услуги и тяхната стойност, се иска да бъде
допусната комплексна техническа и счетоводна експертиза, при която, след като вещите
1
лица – специалисти направят необходимите проверки - вещото лице по техническата част и
на място в имота, да дадат отговор на следните въпроси: 1. Водоснабден ли е имотът,
посочен в исковата молба, доставяло ли е дружеството ВиК услуги до този имот и какво е
тяхното количество за исковия период? 2. Каква е стойността на предоставените за исковия
период услуги и в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени
ли е определена от дружеството тя? 3. Какъв е размерът на непогасените задължения
/главници и лихви/ за спорния период?
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Г. Г. е депозирала отговор на исковата молба.
Оспорва се твърдението, че между страните е налице валидно облигационно отношение се
твърди, че Е. Г. Г. не притежава право на собственост и/или ограничени вещни права върху
процесния имот. Оспорва се иска по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.10.2022 г.,
постановена по частно гражданско дело № 52520 по описа на Софийския районен съд за
2022 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от длъжника Е. Г. Г. в на сумата от 1
791,74 лева (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща
главница за потребена вода от длъжника за имот на адрес: АДРЕС за период от 03.04.2015 г.
до 12.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.09.2022 г. до изплащане на
вземането.
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
писмено възражение, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо. Дадени
са указания за иск на основание чл. 415, ал.1, т. 1 и е предявен иск в едномесечния срок от
получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи , че в
процесния период от време е изпълнил точно задълженията си по облигационното
правоотношение между страните, наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание/ доставка на Ви К услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води, пречистване на отпадъчни води/, както и твърденията си относно размера на
потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност,
както и забавата на ответника да изпълни задълженията си по него в уговорения срок.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
2
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064/17.07.2006
г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“ на 28.07.2006 г., в
сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно
одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от
които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите
условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
Представена по делото е Справка от електронната система на Служба по вписванията,
видно от която ответницата Е. Г. Г. и АМТ Г. са дарени с апартамент **** с
административен адрес: АДРЕС. Налице е отбелязване, че спрямо имота е учредено право
на ползване на Е. Г..
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството/ „ФИРМА“ АД и Е.
Г. са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците
на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответницата не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ
да е внесла в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложила различни
условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително
писмено споразумение.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвенa.
Вещото лице е установило, че задълженията за предоставените от „ФИРМА“ АД
услуги на собствениците/ ползвателите в исковия период от 03.04.2015г. до 12.07.2020г. са
формирани на база 1 брой обитатели За периода от 03.04.2015г. до 12.07.2020г. е таксувана
консумация от общо 1401,572 куб. м. вода. Стойността на предоставените ВиК услуги за
периода от 03.04.2015г. до 12.07.2020г. са на стойност 1791,74 лв., в едно със законната е от
датата на подаването на заявлението до изплащането на задълженията.Предоставените ВиК
услуги включват доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадъчни
3
води.Формираните цени са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите
по наредбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Няма основание да не бъде кредитирана експертизите поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
От заключението на вещото лице следва да се направи извод, че реален отчет на
водомерите не е извършван, а размера е определен и цената е формирана „на база“ брой
обитатели. Същото е заявено и от вещото лице в съдебно заседание.
Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.
Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане
на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова
правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи
от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „ФИРМА“ АД, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха доказателства,
същият да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение
или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не е ясно
какво е евентуалното основание за отчитането на база“ брой обитатели. Не се доказа и
водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не е налице
извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така, че
индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно
разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя
на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани
индивидуални водомери.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
4
именно количеството доставена вода в имота на ответника, основанието за тяхното
начисление служебно и съответно размера им.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава.
На основание чл.78, ал.3 от ГПK ответникът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение – 800 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Дължима е сумата от 400 лева- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС срещу Е. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гАДРЕС, за приемане за
установено, че ответницата дължи на „ФИРМА“ АД сумата 1791,74 лева (хиляда
седемстотин деветдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща главница за потребена
вода от длъжника за имот на адрес: АДРЕС за период от 03.04.2015 г. до 12.07.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52520/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес:
гАДРЕС адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева по настоящото производство
и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по ч.гр.д. № 52520/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5