Р Е Ш
Е Н И Е № 239/29.10.2019г.
гр. Ямбол, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева
и прокурор Живко Илиев, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 100 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба,
конкретизирана със заявление вх.№ 979/04.05.2018 г., подадена от ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
ЕИК *********, представляван от Е.Д.С., чрез пълномощник адв.Е.А.
***, с която се претендира:
Да се прогласи нищожността
на мълчаливия отказ на ОбС-Приморско да изпълни
решение №9856/04.11.2003 г. постановено по адм.дело
№6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение, поправено с решение
№8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело, евентуално да се отмени като
незаконосъобразен;
Да бъде осъдена Община
Приморско да заплати обезщетение за произтеклите от бездействието на Общински
съвет-гр.Приморско да изпълни цитираните по-горе влезли в сила съдебни решения
па ВАС, с които на ищеца е предоставено правото да извърши приватизация на
магазин „Д.”, находящ се в гр.Приморско, ул. ***като
обособен обект на ОФ „Т.”-гр.Приморско, а именно:
Обезщетение за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи от неосъществени по вина на ответника
инвестиционни намерения съобразно действащия ПУП на гр.Приморско на мястото на
обекта, предмет на приватизацията, в размер на 850000 лв. /осемстотин и
петдесет хиляди/ главница, явяваща се като разлика между инвестиционната цена и
тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими имоти, както и -законната
лихва върху главницата до окончателното й плащане, начиная
от датата на завеждането на исковата молба.
Обезщетение за имуществени
вреди, в размер на 244200 /двеста четиридесет и четири хиляди и двеста/ лева,
представляващи разликата в продажната цена на процесния
обект за приватизация, определена към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на
обектите подлежащи на приватизация /отм./ и настоящата цена на същия обект за
приватизация, както и законната лихва върху главницата до окончателното й плащане,
начиная от датата на завеждането на исковата молба.
Обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40000 /четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода 18.02.2006-18.02.2011 г. в размер на 15083,50 лв.,
както и законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, начиная от датата на завеждането на исковата молба,
произтичащи от мълчаливия отказ на ОбС-Приморско да
изпълни съдебно вмененото му задължение за вземане на решение за приватизация
на магазин „Д.”, находящ се в гр.Приморско, ул. ***,
като обособен обект на ОФ „Т.”-гр.Приморско, като неимуществените врели се
изразяват в претърпени болки и страдания и трайно продължаващо болестно
състояние на Е.Д.С..
В съдебно заседание за ищеца
се явява упълномощения му процесуален представител-адв.А.,
който поддържа претенциите с искане да бъдат уважени изцяло и в писмена защита
посочва съображения за основателността им на база ангажираните доказателства.
Прави искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски,
както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание
на насрещната страна.
Ответните страни, чрез
процесуалните си представители адв.К. и адв.Д. оспорват изцяло претенциите с доводи подробно
посочени в писмени бележки, като молят да бъдат отхвърлени и да се присъдят
направените по делото разноски, като по отношение на поисканите от ищцата
разноски считат, че са неоснователни и недоказани, както и прекомерни, като няма
доказателство за тяхното изплащане.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ямбол изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Между ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
представляван от Е.Д.С.и Общинска фирма (ОФ) “Т.” – Приморско на 28.04.1993 г.
е сключен договор за наем на магазин “Д.” в гр.Приморско, ул.***
В качеството си на наемател С.
подава на 18.09.1995 г. предложение до ОбС-Царево за
приватизация на наетия търговски обект по реда на ЗППДОП (отм.). Към момента на
предложението община Приморско не е била обособена като административно-териториална
единица, отделна от община Царево.
С указ № 258/18.07.1997
г. на Президента на Република България е създадена община Приморско, в състава
на която е включен и гр.Приморско.
След създаването на община
Приморско с решение № 62/11.05.2000 г. ОбС-Приморско
на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА изважда магазин “Д.” в гр.Приморско, ул.***
от баланса на “Т.” ЕООД-Приморско (правоприемник на ОФ “Т.”-Приморско) и
разпорежда да бъде предаден за демонтаж на реституиралите терена под него
собственици-наследници на Д.Б..
Срешение № 9856/04.11.2003 г. по адм.д. № 6026/2003 г. ВАС отменя Мълчаливият отказ на ОбС-Царево за приватизация на обекта по заявлението от
18.09.1995 г., поради което на 30.04.2004 г. С. отново подава заявление до ОбС-Царево за
приватизация на магазина по реда на чл.35 от ЗППДОП (отм.).
С решение № ІІ-276/2005 г.
по адм.д. № 595/2004 г. Окръжен съд – Бургас обявява
за нищожен повторния мълчалив отказ на ОбС–Царево за
произнасяне по заявлението и изпраща преписката на ОбС-Приморско,
явяващ се след обособяването на община Приморско компетентен административен
орган, за произнасяне по същество, което решение на БОС е оставено в сила с
решение №10519/28.11.2005 г. по адм.д. № 6322/2005 г.
на ВАС.
В хода на производството
председателят на Общинския съвет-Царево с писмо №355/23.03.2005 г. изпраща
преписката за разглеждане на Общинския съвет-Приморско, като в писмото е
посочено, че с оглед създаването на Община-Приморско с административен център
гр.Приморско, компетентен да се произнесе е Общински съвет-Приморско.
С решение № 450/25.11.2005
г. ОбС-Приморско отказва откриване на процедура за
приватизация на магазина по заявлението С..
Със заповед № 134/14.02.2006
г. кмета на Община Приморско е разпоредил премахването на магазина, която заповед е оттеглена с негова заповед №
142/15.02.2006 г.
Магазинът е съборен на
18.02.2006 г., като премахването на търговския обект е извършено, без да бъдат
извадени вещите на ищеца.
С решение № І-155/14.06.2007
г. по адм.д. № 43/2007 г. БОС е прогласил нищожността
на решение №450/25.11.2005 г. на ОбС- Приморско, отменил
е изричен отказ на същия, обективиран в писмо
№69/30.10.2006 г., с който е отказано откриване на процедура по приватизация на
магазин "Д." в гр.Приморско и Общински съвет-Приморско е задължен да
вземе решение за приватизацията на този магазин, при условията на чл.35,
ал.1,т.2 от ЗППДОбП /отм/
по заявлението на С., което решение на БОС е оставено в сила с решение № 3717/31.03.2008 г. по адм.д. № 11580/2007 г. на ВАС.
Със заявление вх. №
479/23.05.2008 г. С. представила влязлото в сила решение № І - 155/14.06.2007 г.
по адм.д. № 43/2007 г. по описа на Окръжния
съд-Бургас и поискала незабавно да бъде прието решение за приватизация на
обособена част - магазан "Д.". С писмо №
273/16.02008 г. председателят на Общинския съвет-Приморско уведомил търговеца,
че предстои създаването на временна комисия, която да предложи на съвета
решение на въпроса. С писмо №345/30.01.2009 г. едноличния търговец бил
уведомен, че временната комисия е решила да изпрати запитване до Агенцията за
приватизация за възможността за приватизация на обект, който не съществува.
Агенцията за приватизация в
писмо от 05.03.2009 г. посочила, че въпроса за разрушаването на магазина не е
повдиган в производствата пред съдилищата, но въпреки това Агенцията постановила,
че общината е длъжна да се съобрази със съдебните решения.
За време от подаване на
заявлението за приватизация на търговския обект и последвалите съдебни
производство до завеждане на исковата молба С. няколко пъти е постъпвала за
лечение в Център за психично здраве “Проф. д-р И.Т.” – Бургас.
По искане на страните при
първоначалното разглеждане на делото пред Административен съд-Бургас са
допуснати и приети съдебно–технически експертизи.
С Решение № 27/03.01.2014 г.
по адм.дело № 465/2011 г. Административен съд-Бургас
е прогласил нищожността на мълчалив отказ на Общински съвет – Приморско по
заявление вх. № 479/23.05.2008 г. по описа на Община Приморско, подадено от Е.Д.С.в
качеството й на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас и върнал преписката за произнасяне от
Общински съвет – Приморско по заявление вх. № 479/23.05.2008 г. по описа на
Община Приморско, подадено от Е.Д.С.в качеството й на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
осъдил Община Приморско да заплати на Е.Д.С.сумата от 40000 лева–обезщетение за
причинени неимуществени вреди, осъдил Община Приморско да заплати на Е.Д.С.сумата
от 13515,61 лева–лихва върху присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, до датата на подаване на исковата молба, отхвърлил иска на Е.Д.С.сумата
над 13515,61 лева – лихва върху присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, до датата на подаване на исковата молба и отхвърлил исковете
на Е.Д.С.за претърпени имуществени вреди.
С Решение № 14547/03.12.2014
г. по адм. дело № 3719/2014 г. ВАС обезсилил решението
от 03.01.2014 г. по адм.дело №465/2011 г. по описа на
Административния съд-Бургас в частта, с която е била прогласена нищожността на
мълчаливия отказ на Общинския съвет-Приморско по заявление № 479/23.05.2008 г. ,
подадено от Е.Д.С., едноличен търговец с фирма ЕТ „Е.-П.-Е.С.“ със седалище гр.Бургас,
и преписката е била върната за произнасяне на Общинския съвет-Приморско, отменя
решението от 03.01.2014 г. по адм.дело №465/2011 г.
по описа на Административен съд-Бургас в частта, с която Община Приморско е
осъдена да заплати на едноличния търговец ЕТ „Е.-П.-Е.С.“ със седалище
гр.Бургас сумата 40000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
заедно с изтеклата лихва до датата на подаване на исковата молба в размер на
13515, 61 лева, както и разноски в размер на 26,40 лева, и вместо него постановил:
отхвърля предявените от едноличния търговец ЕТ „Е.-П.-Е.С.“ със седалище
гр.Бургас срещу Община-Приморско искове за сумата 40000 лева, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконна административна дейност и за
заплащане на изтеклата лихва върху тази сума за периода 23.08.2008 г. -
18.02.2011 г. в размер на 13515,61 лева, като оставил в сила решението в
останалата част.
С Решение № 15984/22.12.2017
г. по адм.дело № 11296/2017 г. Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия отменил на основание чл. 239, т. 6 от АПК решение № 14547/03.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния
административен съд-трето отделение по адм.дело №
3719/2014 г. и потвърденото с него решение № 27/ 03.01.2014г., постановено от
Административен съд Бургас по адм. дело № 465/2011 г.
и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд
Бургас.
С Определение №
4651/12.04.2018 г. по адм.дело № 4426/2018 г. ВАС на
основание чл.133, ал.6 АПК е изпратил делото за разглеждане и решаване от
Административен съд-Ямбол.
Общински съвет-Приморско е
приел Решение № 456/31.05.2018 г. за откриване на процедура за приватизация на процесния обект съгласно предложение от 18.09.1995 г. от ЕТ
„Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас.
С Решение № 514/28.11.2018
г. на ОбС-Приморско е отказано предложението за
приватизация с вх.№ Е-94-36/18.09.1995 г. със заявител ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас
и е прекратена процедурата по същото.
Разпитания в настоящото
производство свидетел Н., заявява, че работи като клиничен психолог в Център за
психично здраве гр.Бургас и познава С. от началото на 2014 г., като и до
момента подържа контакти с нея. Свидетелят дава показания за емоционалното
състояние на ищцата, като уточнява че е участвал в частна психологична
експертиза представена с жалба по дело, което се е гледало в Страсбург, но не е
била назначена с акт на съда и че след това с ищца са се виждали един-два пъти
годишно, а многократно са се чували по телефона.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на искането да
се прогласи нищожността на мълчаливия отказ на ОбС-Приморско
да изпълни решение №9856/04.11.2003 г. постановено по адм.дело
№6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение, поправено с решение
№8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело, съдът приема че е основателно по
следните съображения.
С влязло в сила Решение
№9856/04.11.2003 г., поправено с решение №8362/18.10.2004 г. по адм.дело №6026/2003 г. ВАС е задължил ОбС-Царевода
вземе решение за приватизация по предложение за приватизация с вх.№
Е-94-36/18.09.1995 г. на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас с правно основание в чл. 35,
ал. 1, т. 2 и ал.2 ЗППДОбП (отм.) според § 17, ал. 3
ПЗР на ЗПСК и спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите
на решението.
С оглед създаването на
община Приморско като самостоятелна териториална единица и след като с решение
№ ІІ-276/2005 г. по адм.д. № 595/2004 г. Окръжен
съд–Бургас е обявил за нищожен повторния мълчалив отказ на ОбС–Царево
за произнасяне по заявлението от 18.09.1995 г., е изпратил преписката на ОбС-Приморско, за произнасяне по същество, което решение на
БОС е оставено в сила с решение №10519/28.11.2005 г. по адм.д.
№ 6322/2005 г. на ВАС.
Поради това и нормата на
чл.220, ал.1 ГПК (отм.) задължението по чл.35, ал.2 от ЗППДОП (отм.) е следвало
да се изпълнено от Общински съвет-Приморско, въпреки че не е бил страна по адм.дело №6026/2003 г. ВАС.
На свой ред с Решение
№І-155/14.06.2007 г. по адм.дело №43/2007 г.
Бургаският окръжен съд, прогласява нищожността на Решение №450/25.11.2005 г. на
ОбС-Приморско. и отменя изричния отказ на общинския
съвет, обективиран в писмо №69/30.10.2006 г. , да се открие процедура по приватизация
на магазин "Д." в гр.Приморско и задължава Общински съвет-Приморско
да вземе решение за приватизацията на този магазин, при условията на чл.35, ал.1,т.2
от ЗППДОбП /отм/, което
решение е оставено в сила с Решение № 3717/31.03.2008 г. по адм.
дело № 11580/2007 г. на ВАС.
Съгласно чл.177, ал.1 АПК
във връзка с чл.298, ал.2 ГПК решението има сила за страните по делото, за
техните наследници и правоприемници, като по силата на чл.177, ал.2 АПК актове
и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни.
В настоящия случай с
последователни и непротиворечиви съдебни актове е прието, че са налице материалноправните предпоставки на чл.35, ал.1 т.2 от ЗППДОбП /отм/ да вземе решение за
приватизация на процесния магазин спрямо ищеца.
В съответствие с това и на
основание чл.35, ал.2 от ЗППДОбП /отм/
Общински съвет-Приморско като орган по чл.3, ал.1 т.4 от ЗППДОбП
/отм/ действа при условията на обвързана
компетентност и е бил длъжен в двумесечен срок от датата на влизане на
решението в сила да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите
действия по предприватизацинната подготовка и да
предложи обекта за изкупуване на правоимащите, като
не съществува законова възможност административният орган да вземе решение
различно от указаното в закона и влезлите в сила съдебни решения
Въпросното задължение не е
изпълнено и понастоящем, което не се променя от Решение № 456/31.05.2018 г. и Решение
№ 514/28.11.2018 г. на ОбС-Приморско, т.к. с първото
е открита процедура за приватизация на процесния
обект съгласно предложение от 18.09.1995 г. от ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас, но с
второто е отказано предложението за приватизация и е прекратена процедурата по
същото, т.е. крайния резултат се запазва същия.
Ето защо искането да се
прогласи нищожността на мълчаливия отказ на ОбС-Приморско
да изпълни решение №9856/04.11.2003 г. постановено по адм.дело
№6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение, поправено с решение
№8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело, в която насока са и посочени по-горе
съдебни актове, е основателно и следва да бъде уважено.
Предявените с молбата и
направената конкретизация искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се
разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Искът по глава единадесета
от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е
обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде
имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума
на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или
неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на
гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното
прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се
определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е
специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг
процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че
липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав,
поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по
предвидения специален ред, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесени вреди.
По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи
от неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения съобразно
действащия ПУП на гр.Приморско на мястото на обекта, предмет на приватизацията,
в размер на 850000 лв. главница, явяваща се като разлика между инвестиционната
цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими имоти, както и законната
лихва върху главницата до окончателното й плащане, начиная
от датата на завеждането на исковата молба, съдът приема че е допустим, но
неоснователен.
С посочените по-горе решения
административния орган е задължен да открие и проведе процедура по приватизация
единствено и само на описания магазин, но такова задължение не е било налице и
не е съществувало относно земята върху която е построен магазина, поради което
включването на земята в приватизационната сдЕ. е
извън обвързаната компетентност и е можело да стане по преценка на решаващия
орган.
Поради това за последния
нито е съществувало задължение, нито е дължал изпълнение на съдебно решение,
което води до липса на първия от изискуемите елементи на фактическия състав.
Не е налице и причинна
връзка между поведението-действие или бездействие на административния орган и
твърдените вреди, т.к. реализирането на инвестиционните намерения е било бъдещо
несигурно събитие, което не е било обусловено само от поведението на ответната
страна, за да може същата да носи отговорност за неосъществяването му.
В тази насока и с оглед Решение
№ 15984/22.12.2017 г. по адм.дело № 11296/2017
г. Върховният административен съд на
Република България - Петчленен състав - I колегия за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на административния съд и посоченото да се съблюдава
приетото в решението на Европейският съд по правата на човека следва да се
цитира, че по отношение на този въпрос е записано „Що се отнася до претенцията
във връзка конструкцията, което тя (С.)
е възнамерявала да построи върху парцела, Съдът я намира за спекулативна,
особено с оглед на факта, че земята, върху която се намира магазинът по това
време, не е част от имуществото, за което съдилищата са решили, че трябва да
бъде предложено на жалбоподатЕ.та да закупи при
преференциални условия (вж. параграф 7 по-горе).“
Ето защо така предявения иск
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 244200 лева, представляващи разликата в продажната
цена на процесния обект за приватизация, определена
към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация
/отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация, както и законната
лихва върху главницата до окончателното й плащане, начиная
от датата на завеждането на исковата молба, съдът приема че е доказан по
основание и частично по размер.
По отношение на същия са
осъществени визираните законови предпоставки, като на първо място е било налице
задължението на администратвия орган да започне и
приключи в полза на ищеца процедура по приватизация на процесния
магазин във връзка с постановените съдебни решения. Последните са влезли в сила
и в тях многократно е приемано, че са били налице материалноправните
предпоставки за това, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане в
настоящото производство.
Няма спор и досежно обстоятелството, че задължението е следвало да се
изпълни независимо от събарянето на магазина и несъществуването му, в която
насока са както становището на Агенцията за приватизация, така и записаното в
Решението на ЕСПЧ, че ищцата е имала легитимно очакване, състоящо се в правото
да ѝ бъде предложено да закупи въпросния магазин при преференциалните
условия на чл.35(1) от Закона за приватизация; че дори и след като магазинът е
разрушен, в полза на жалбоподатЕ.та е произнесено
трето окончателно решение, което потвърждава, че общинските власти трябва да
открият приватизационна процедура в полза на жалбоподатЕ.та;
че твърдението че структурата на магазина не е била солидна и жалбоподатЕ.та е трябвало основателно да очаква, че същия
ще бъде разрушен рано или късно и че следователно тя не би могла да има легитимно
очакване да го закупи не съответства на констатациите в окончателните съдебни
решения в нейна полза; че спазването на решенията в настоящия случай изисква от
властите да извършат по-сложни и времеотнемащи действия, отколкото да изпълнят
просто задължение за плащане на парична сума, съответно степента на тази
сложност се увеличава след разрушаването на въпросния магазин, като се има
предвид физическото отсъствие на обекта на изпълнение, а ЕСПЧ е отбелязал, че
без да се засягат стъпките, които общинските власти биха могли да предприемат
преди или след разрушаването, задължението им за откриване на процедура за
приватизация остава непроменено и следователно те е трябвало да спазят
същността на трите окончателни съдебни решения в полза на жалбоподатЕ.та,
които решения обаче остават неизпълнени.
В съответствие с това
настоящият състав приема, че този иск е доказан по основание, но следва да се
уважи в размер като се съобрази становището в решението на ЕСПЧ, че що се
отнася до сумата, за която се твърди, че представлява разликата в цените на
магазина към момента на първото окончателно съдебно решение и към момента на
изготвянето на експертния доклад, то прогнозната стойност на магазина зависи от
оценката на неговия живот.
В тази връзка при
първоначалното разглеждане на делото пред Административен съд-Бургас са били допуснати
и изслушани три съдебно-технически експеризи.
По първата експертиза вещото
лице П.Ш.е приело, че площта на магазина от 126 кв.м. е установена от заповед №
134/14.02.2006 г на Кмета па Община Приморско - „паянтова постройка с размери 9м х 14м в УПИ VHI-377 кв.29 по плана на
гр.Приморско”, като е определила пазарната стойност на обект „Магазин за промишлени
стоки Д.” в УПИ VIII кв. 29 по плана на гр.Приморско към 2003 г. в размер на
27350 лева и в размер на 39302 лева към 2013 г.
По втората експертиза вещото
лице К.М.дава заключение, че справедливата пазарна стойност на магазин „Д.”,
застроен на площ от 126 (сто двадесет и
шест) кв.м., съобразно отменената Наредба за оценка на обектите, подлежащи на
приватизация към 2003 г. е 38059 лв., а справедливата пазарна стойност на
магазин „Д.”, застроен на площ от 126 (сто двадесет и шест) кв.м., към м.юни
2013 г. е 101744 лв.
По поставената му допълнителна
задача да се съобрази с посоченото в Удостоверение № 3462/29.10.1997 г., че
площта на магазина е 145 кв.м. вещото лице К.М.е дало заключение като е
определило справедливата пазарна стойност на магазин „Д.”, при площ от 145 (сто
четиридесет и пет) кв.м., съобразно отменената Наредба за оценка на обектите,
подлежащи на приватизация към 2003 г. на 44437 лв., а справедливата пазарна
стойност на магазин „Д.’’, при площ от 145 (сто четиридесет и пет) кв.м., към
м.окгомври 2013 г. на 117962 лв.
Последното заключение не е
било оспорено от страните и е прието от съда.
При определяне на посочените
стойности вещото лице е взело предвид остатъчната експлоатационна годност на
обекта, явяващо в съответствие с цитираното по-горе становище в решението на
ЕСПЧ, поради което настоящия състав приема, че заключението в допълнителния му
вариант е обективно, компетентно и правилно, поради което претенцията следва да
се уважи до размера на разликата между двете стойности-съответно към 2003 и към
2013 г., а именно 73525 лева ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба.
С присъждането на посочената
разлика ще се компенсира претърпяната от ищеца вреда настъпила вследствие лишаването
му от възможността да закупи търговския обект при дължимите му преференциални
условия, което е настъпило в резултат неизпълнението на постановените
окончателни съдебни решения.
Следва да се посочи, че в
писмената си защита ищеца претендира уважаване на иска именно до този размер,
но доколкото не е предприел действия за оттегляне или отказ, то иска следва да
бъде отхвърлен до разликата му от 244200 лева, каквато е конкретизацията пред
настоящия съд.
По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 /четиридесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода
18.02.2006-18.02.2011 г. в размер на 15083.50 лв., както и законната лихва
върху главницата до окончателното й плащане, начиная
от датата на завеждането на исковата молба, произтичащи от мълчаливия отказ на ОбС-Приморско да изпълни съдебно вмененото му задължение за
вземане на решение за приватизация на магазин „Д.”, находящ
се в гр.Приморско, ул.***, като обособен обект на ОФ „Т.”-гр.Приморско, като
неимуществените врели се изразяват в претърпени болки и страдания и трайно
продължаващо болестно състояние на Е.Д.С., настоящия състав приема, че е доказан
по основание и частично по размер.
Видно от представените по
делото амбулаторни листи и анамнеза в периода 04.11.2006 г.-16.02.2011 г. Е. С.
е постъпвала за лечение в Център за психично здраве “Проф. д-р И.Т.”–Бургас и е
ползвала специализирана лекарска помощ. Констатирано е обективно състояние – тревожно-дестимна, с анхедонистични
изживявания, апатия, свръхценни идеи за
безперспективност и безсмислие да живее и й е поставена диагноза – след преболедувани два тежки депресивни епизода, като реакция на
сполетелите я нещастия през 2006 г.-сериозна загуба на значителни материални
ценности търговски обект, провеждала антидепресивно
амбулаторно лечение, като по повод предстоящо дело отново станала много
потисната и тревожна, не можела да се справи със сериозния си житейски проблем,
изпитвала чувство на безнадежност, безперспективност,
наказвала себе си и дъщеря си.
В същия аспект са и
сведенията за времето от началото на 2014 г. дадени в настоящото съдебно
производство от свидетеля Н. - клиничен психолог в Център за психично здраве
гр.Бургас, че във връзка с многократните негативни отговори от страна на
администрацията са се променили характеровите особености и личностното функциониране на С.
и това с особена сила рефлектирало върху неините
самооценка и самоприемане, била е налице промяна
предимно в емоционален план с променлив интензитет в годините, в насока на
деструктивен тип нагласи, а именно понижена самооценка, намалени удоволствени изживявания (анхедония),
стеснения на интересите, емоционална лабилност, която се проявява в повишена
раздразнителност. Според свидетеля множеството тревожни и депресивни симптоми и
напрегнатост са продължили и в годините, като С. се е страхувала, че няма да
успее да постигне това, което иска, да спечели делата, чувствала се е
обезценена, несправедливо третирана, тревожела се за себе си как ще успее
емоционално да се справи, за дъщеря си, на която тя е единствена подкрепа.
С. е споделяла със свидетеля
за решенията на съда, за това че е била
осъдена да наплати някакви пари, че е загубила дела и това я поставяло в едно
безизходно положение и изпадала в тези моменти на депресия и отчаяние, като
отговаряла, че проблемите с общината в Приморско и специално с общинския съвет
са основната причина за нейните безпокойства и притеснения, както и изтъквала,
че има неприятности и проблеми с общинския съвет, с излезли съдебни решения,
кои в нейна полза, кои в нейна вреда, а това много я разстройвало.
При така установените данни
съдът приема, че описаните негативните преживявания на С. са й причинили
значително емоционално страдание, довело до настъпване на неимуществени вреди и
обуславят основателността на претенцията.
Доколкото тези вреди са били
във връзка и по повод загубата на търговския обект, но не се доказа да се били
причинени единствено от действията на ответната администрация и постановените
от общинския съвет откази, а принос за тях е имало и развитието на съдебните
производства, то съдът приема че е налице причинно-следствена връзка между
отказа на Общински съвет-Приморско и настъпилите неимуществени вреди, но
последните следва да бъде определени по справедливост в размер на 10000 лева
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, като в разликата до
40000 лева бъдат отхвърлени като недоказани по размер.
Недоказана по размер е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 40000 за периода
18.02.2006-18.02.2011 г. в размер на 15083.50 лв., поради което също трябва да
бъде отхвърлена.
В съответствие с изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски както
следва.
Съгласно чл.10, ал.3,
изр.първо ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, поради което на ищеца се дължат направените от него
разноски в общ размер на 710 лева, включващи възнаграждение за вещи лица и държавни такси
по адм.дело №465/2011 г. на БАС, по адм.дело № 3719/2014 г. на ВАС и по адм.дело
№ 11296/2017 г. на ВАС, като съдът приема за недоказани транспортните разходи за
гориво представени в последното съдебно заседание, т.к. самите фактури не
установяват ползвания автомобил, разходната му норма и извършването им именно
във връзка с настоящото производство.
По силата на чл.10, ал.3,
изр.второ ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В тази връзка на основание
чл.226, ал.3 АПК и съгласно т.4 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че направените от
молителя разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато
молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, съдът
приема че ищецът е направил разноски за един адвокат общо в размер на 4000 лв.
, от които по адм.дело 3719/2014 г. на ВАС-3000 лв, по адм.дело № 11296/2017 г. на ВАС-600 лв. и в настоящото
производство пред ЯАС-400 лева, като не са налице доказателства за заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждание
за защитата по адм.дело 465/2011 г. на БАС.
В съответствие с това и
уважената част на общата претенция следва да се осъди ответната страна да
заплати на ищеца по съразмерност сумата 291,72 лева за възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността
на мълчаливия отказ на ОбС-Приморско да изпълни решение №9856/04.11.2003 г. постановено по адм.дело №6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение,
поправено с решение №8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявеният от ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас, ЕИК *********, представляван от Е.Д.С.,
чрез пълномощник адв.Е.А. *** ИСК да бъде осъдена Община Приморско да му
заплати обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от
неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения съобразно действащия
ПУП на гр.Приморско на мястото на обекта, предмет на приватизацията, в размер
на 850000 лв. (осемстотин и петдесет хиляди) главница, явяваща се като разлика
между инвестиционната цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими
имоти, както и законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, начиная от датата на завеждането на исковата молба, които
вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет-гр.Приморско да
изпълни съдебните решения по адм.дело №6026/2003 г.
на ВАС.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
ЕИК *********, представляван от Е.Д.С., чрез пълномощник адв.Е.А.
*** сумата 73525 (седемдесет и три
хиляди петстотин двадесет и пет) лева ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за
претърпените имуществени вреди, явяващи се разликата в продажната цена на обекта
за приватизация-магазин „Д.”, находящ се в
гр.Приморско, ул.***като обособен обект на ОФ „Т.”-гр.Приморско определена към
2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация
/отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация, които вреди са произтеклите
от бездействието на Общински съвет-гр.Приморско да изпълни съдебните решения по
адм.дело №6026/2003 г. на ВАС, като ОТВЪРЛЯ претенцията в разликата й до 244200 (двеста четиридесет и
четири хиляди и двеста) лева.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
ЕИК *********, представляван от Е.Д.С., чрез пълномощник адв.Е.А.
*** сумата 10000 (десет хиляди) лева
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й
изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в в претърпени болки и страдания
и трайно продължаващо болестно състояние на Е.Д.С., които вреди са произтеклите
от бездействието на Общински съвет-гр.Приморско да изпълни съдебните решения по
адм.дело №6026/2003 г. на ВАС, като ОТВЪРЛЯ претенцията в разликата й до 40000 (четиридесет хиляди)
лева, както и отхвърля иска за присъждане
на законната лихва върху сумата 40000 лева за
периода 18.02.2006-18.02.2011 г. в размер на 15083,50 лв.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
ЕИК *********, представляван от Е.Д.С., чрез пълномощник адв.Е.А.
*** на основание чл.10, ал.3, изр.първо ЗОДОВ сумата 710 (седестотин и десет)
лева, представляваща направените от ищеца разноски, включващи възнаграждение за
вещи лица и държавни такси по адм.дело № 465/2011 г.
на БАС, по адм.дело № 3719/2014 г. на ВАС и по адм.дело № 11296/2017 г. на ВАС.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на ЕТ „Е.-П.-Е.С.“-гр.Бургас,
ЕИК *********, представляван от Е.Д.С., чрез пълномощник адв.Е.А.
*** на основание чл.10, ал.3, изр.второ ЗОДОВ сумата 291,72 (двеста деветдесет и един лева и седемдесет
и две ст.) лева, представляваща направените от ищеца разходи за възнаграждение
за един адвокат по адм.дело № 3719/2014 г. на ВАС, по
адм.дело № 11296/2017 г. на ВАС и в настоящото
производство, по съразрмерност с уважената част на
общата претенция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете