Решение по НАХД №227/2020 на Районен съд - Бургас

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

№  705                                       26.06.2020 г.                           град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и седми май                                                      година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 227 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез процесуален представител - Адв. Д.В., БАК против наказателно постановление № 22-0000011/14.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА”, гр. Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 /две хиляди лева/ лв., за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата и изложените в нея доводи се поддържат от жалбоподателя, който пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не прави искане за разноски.

За ответната страна – ДАИ гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 01.01.2020 г., около 11:00ч. в гр. ***** при поискано съдействие от КАТ гр. Бургас, служители на ОО „АА“ - Бургас установили, при спрян за проверка лек таксиметров автомобил, с per.№ ****, че извършва таксиметрова дейност на един брой пътник в 10:10ч. При проверката било установено, че водачът извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници, на един брой пътник с лек таксиметров автомобил, мярка „Ш.А.“, с per.№ ****, с открита табела „такси“, с шахматни ленти от двете страни на автомобила, пикиран с цени и преминал периодичен технически преглед като лек таксиметров автомобил.

Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, като заявил, че не е извършил нарушението. В законоустановения срок, нарушителят представил възражение с вх. № 52-00-09-29/06.01.2020 г.

АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз. Според посочената норма, субект на нарушението е водачът на таксиметров автомобил. От показанията на разпитания актосъставител се установява, че към момента на извършване на проверката, жалбоподателят е имал качеството водач на горепосочения таксиметров автомобил, който е бил обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност и в този смисъл е бил длъжен да носи разрешение за извършване на таксиметров превоз. Безспорно е установено, че същият е извършвал таксиметров превоз на пътници, по смисъла на чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници срещу заплащане, независимо от твърденията му в обратен смисъл, а именно, че е транспортирал познат, теза, която се поддържа от разпитания по делото свидетел – св. А., чиито показания не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвП, таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Извършването на обществен превоз без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се санкционира по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Фактическото описание на нарушението на водача в НП се състои в следното: „Водачът извършва нерегламентиран превоз на един брой пътник, без разрешително от Община Бургас. Таксиметровият автомобил не е включен в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници“. Според настоящият състав, от това лаконично описание на нарушението в АУАН и НП, не става ясно какво е фактическото нарушение, за което се ангажира отговорността на водача - дали за това, че водачът е имал издадено действащо разрешение за извършване на таксиметров превоз и пътна книжка, но не ги е представил на контролните органи в момента на проверката - нарушение по чл. 93, ал.2 от ЗАвП или за това, че е извършвал таксиметрова дейност, без изобщо да е имал издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз и пътна книжка – нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Същият е наказан по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, но това обстоятелство не изчиства горепосочената неяснота.

На следващо място, в описанието на обстоятелствата, свързани с нарушението в НП, според настоящия състав, е следвало да намери място и обстоятелството, дали жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност от името на регистриран превозвач, но за своя сметка или е извършвал дейността от името на регистриран превозвач, като служител, за сметка на превозвача. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗАвП, таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Това е важно обстоятелство, свързано с извършването на нарушението, което води до ограничаване възможността на контролиращата съдебна инстанция да формира еднозначни изводи относно по приложимия материален закон, по отношение на това кой е субекта на твърдяното нарушение на чл. 24, ал.1 от ЗАвП. Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не само датата и мястото, където е извършено нарушението, но и ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение като съпостави на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Съдът намира, че допуснатите при издаването на НП пороци са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление като същото следва да бъде отменено само на това основание, без да се разглежда спора по същество.

Допуснатото нарушение в хода на производството е съществено и не може да бъде преодоляно в настоящото производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000011/14.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА”, гр. Бургас против А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез процесуален представител - Адв. Д.В., БАК, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 /две хиляди лева/ лв., за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.