№ 117
гр. Варна, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20203000500330 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3381/30.05.2022 г., по описа на
Апелативен съд – Варна, подадена от П. Д. Д., чрез процесуалния си
представител – адв. К.М. от АК – Варна и от СТ. Г. В., лично, с която сочат,
че производството по гр. д. № 1323/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна е
водено по установителен иск по чл. 422 от ГПК, а не по осъдителен иск и
съответно диспозитивът на първоинстанционното решение има
установителна, а не осъдителна, както и отхвърлителна част. Считат, че в
абзац 3-ти от диспозитива на решение № 64/10.05.2022 г. по в. гр. д. №
330/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в който се „потвърждава решение
№ 203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019 г., по описа на Окръжен съд – Варна
в осъдителната му част“ е допусната очевидна фактическа грешка, като е
посочено, че се потвърждава първоинстанционното решение в осъдителната
му част. Иска се изменение на третият абзац от диспозитивната част на
решение № 64/10.05.2022 г. по в. гр. д. № 330/2020 г. на Апелативен съд –
Варна, така че да се чете, както следва: „Потвърждава решение №
203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019 г., по описа на Окръжен съд – Варна в
1
частта, с която е прието за установено в отношенията между П. СТ. Ф., ЕГН
**********, починала в хода на въззивното производство и наследена от
наследниците й по завещание П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. София, ул.
„Петър Парчевич“ № 66 и СТ. Г. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к.
„Чайка“, бл. 56, ет. 10, ап. 37, и ответника Б. Н. ТР., ЕГН **********, от гр.
Варна, ул. „Драгаш“ № 40 А, вх. 4, ет. 4, ап. 10, че Б. Н. ТР. дължи на П. СТ.
Ф., наследена от наследниците й по завещание П. Д. Д. и СТ. Г. В., сумата от
52 444.51 евро по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт от 03.06.2008 г., № 54, том IV, рег. № 4469, н. д. № 620/2008 г.
на нотариус Диана Стоянова, рег. № 192, район на действие Районен съд –
Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018 г.
до окончателното й изплащане.“.
В срока за отговор е постъпила молба от А.П., с която изразява съгласие
досежно искането за поправка на очевидна фактическа грешка на решение №
64/10.05.2022 г. по в. гр. д. № 330/2020 г. на Апелативен съд – Варна.
Настоящият състав на съда намира, че искането за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 64/10.05.2022 г. по в.
гр. д. № 330/2020 г. на Апелативен съд – Варна е основателно.
Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване /решение №
157/16.10.2009 г. по гр. д. № 465/2008 г., IV г. о. на ВКС/. В рамките на
предмета на производството по чл. 247, ал. 1 ГПК решаващият съд следва да
даде отговор на въпроса налице ли е несъответствие, в смисъла на непълнота,
между изразената воля на състава на съда в мотивите на съдебния акт, в
предметната рамка на който се иска отстраняване на очевидна фактическа
грешка, в резултат на разминаване с постановения диспозитив като
волеизявление, с което спорът е решен по същество.
Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по
установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. С
№ 203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019 г. Окръжен съд – Варна е уважил
иска до размер от 52444.51 евро, като за разликата до предявения размер от
53333.33 евро искът е отхвърлен. В мотивите на решение № 64/10.05.2022 г.
по в. гр. д. № 330/2020 г., Апелативен съд – Варна е приел, че решението в
частта, с която е уважен предявения установителен иск следва да бъде
2
потвърдено при зачитане на настъпилото правоприемство във въззивното
производство. В диспозитива на решението неправилно е формулирано
потвърждаване на първоинстанционното решение „в осъдителната част“, а не
в установителната му част и не са описани конституираните лица на мястото
на починалата в хода на процеса въззивница.
Налице са предпоставките на чл. 247, ал. 1, пр. второ ГПК за поправяне
на допуснатата очевидна фактическа грешка, поради което съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
64/10.05.2022 г. по в. гр. д. № 330/2020 г., по описа на Апелативен съд –
Варна, като абзац трети на диспозитива на решението, вместо:
„ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019
г., по описа на Окръжен съд – Варна в осъдителната му част.“
следва да се чете:
„ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/14.02.2020 г. по гр. д. № 1323/2019
г., по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е прието за установено в
отношенията между ищцата П. СТ. Ф. с ЕГН: **********, починала в хода на
въззивното производство и наследена от наследниците й по завещание П. Д.
Д., с ЕГН: **********, от гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 66 и СТ. Г. В., с
ЕГН: **********, от гр. Варна, ж. к. „Чайка“ бл. 56, ет. 10, ап. 37 и ответника
Б. Н. ТР., с ЕГН: **********, от гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 40 А, вх. 4, ет. 4,
ап. 10, че Б. Н. ТР. дължи на П. СТ. Ф., починала в хода на въззивното
производство и наследена от наследниците й по завещание П. Д. Д. и СТ. Г. В.
сумата от 52444.51 евро по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт от 03.06.2008 г. № 54, том IV, рег. № 4469, н. д.
№ 620/2008 г. на нотариус Диана Стоянова, рег. № 192, с район на действие:
Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2018 г. до окончателното изплащане.“
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4