РЕШЕНИЕ
№ 97/09.02.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети януари, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Евгения Стефанова………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1058 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Я.Г.К. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №117 от 26.09.2022 г., постановено по
АНД №461 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради
необоснованост. Съдът неправилно приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Неправилна била констатацията на съда за
ненарушаване на разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН в редакцията на ДВ
бр.109/22.12.2020г. Навеждат се доводи, че разпоредбата била императивна и
касаела законоустановено право на нарушителя, за
което той не бил уведомен в хода на административнонаказателното
производство, като визирания момент (връчване на акта) за изпълнение на това
задължение не бил преклузивен. Допуснато било и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, наличието на което било
пренебрегнато от съда, изразяващо се в липса на задължителен реквизит в
наказателното постановление, изискуем съгласно
чл.57, ал.3 от ЗАНН в действащата към датата на издаването му редакция –
неуведомяване на нарушителя за правата му по чл.79б от ЗАНН. В наказателното
постановление липсвал и друг съществен реквизит, изискуем съгласно чл.57, ал.1,
т.8 от ЗАНН – не били посочени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и
другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на
наказанието. Наказващият орган не мотивирал постановлението относно
наказанието, вкл. за приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът отрекъл наличието и
на друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това,
че в акта и в наказателното постановление не била посочена точната законова
разпоредба, която е нарушена, предвид това, че в чл.86, ал.1 от ЗЛОД се
съдържали няколко различни хипотези на изпълнителни деяния, като санкциите били
определени съобразно убития дивеч – дребен или едър. Не било ясно обаче коя
хипотеза от изброените имал предвид наказващия орган като нарушена разпоредба.
Този пропуск не бил преодолян чрез другите посочени разпоредби. В чл.23, ал.1
от ЗЛОД било предвидено кой има право на ловуване – този, който има членска
карта, билет за лов и разрешително за лов. В чл.43, ал.1 от същия закон било регламентирано
по какъв начин се осъществява ползването на дивеча , а именно чрез ловуване, но
не била посочена разпоредбата на ал.2 на чл.43, даваща дефиниция на ловуване и
съгласно която ловуването можело да се изрази в множество различни възможни
форми, като в конкретния случай не било посочено коя от тях е реализирана от
дееца. В тази връзка се твърди , че в случая не било ясно в коя точно от
законовите хипотези попадат действията на нарушителя, за да се прецени
съобразно конкретната дали в действителност той е извършвал ловуване, при
несъобразяване с разрешението за лов и съставляващо нарушението. Извън горното,
незаконосъобразно съдът приел, че нарушението е доказано. По делото нямало
категорични доказателства, че то е извършено именно от жалбоподателя. На
следващо място, незаконосъобразен бил изводът на съда, че конкретното нарушение
не представлявало маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН и
съответно бил неприложим чл.28 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че в случая били
налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид конкретиката на нарушението. По подробно изложените
съображения се моли да бъде отменено решението на районния съд, както и наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез пълномощник, който моли да бъде
отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
Претендират се разноски, съгласно представен списък, както за настоящата, така
и за предходната инстанция.
Ответникът, Директор на Регионална Дирекция по
горите – Кърджали, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на
касационна жалба моли да бъде потвърдено решението на районния съд. На
основание чл.63д, ал.3, и ал.4 от ЗАНН моли в полза на Регионална Дирекция по
горите Кърджали като самостоятелно юридическо лице по чл.158, ал.2 от ЗГ, да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случай, че не се потвърди решението на
районния съд, се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, поради което се моли същото да бъде намалено до минималното
такова, изчислено съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението
на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
НП №2245/08.06.2022г., издадено от Директор на РДГ –Кърджали, с което на Я.Г. К.,
за нарушение на чл.86, ал.1, чл.23, ал.1, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1 от Закона
за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и на основание чл.86, ал.1, т.2 във връзка
с чл.23, ал.1, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗЛОД, са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право на ловуване за
срок от 3 години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД, както и е определено Я.Г. К.,
да заплати обезщетение в размер на 500.00 лева на основание чл.2 и чл.7 от
Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. Със същото
решение, на основание чл.63д, ал.1 вр. ал.4 от ЗАНН, в
полза на РДГ – Кърджали е присъдена сумата от 80 лева, представляваща
направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната
процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно
постановление, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Приел
е за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Изложил е и съображения, че липсват предпоставки за преквалифициране
на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл.28 вр. §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Преценил е, че наложените
административни наказания „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“ са правилно
и законосъобразно определени както по вид, така и по размер. Посочил е също, че
наказателното постановление е законосъобразно и правилно и в частта на определеното
обезщетение за щетите, нанесени на дивеча.
Решението е неправилно.
В наказателното постановление е посочено, че Я.Г. К.
е извършил следното нарушение: на 28.11.2021г. в с. С., общ. С., Ловище №3 Предоставен ловностопански
район С., по време на групов лов за хищник, с редовно заверен билет за лов и
членска карта, е убил извън определения в разрешителното за лов вид дивеч, един
на брой женска дива свиня 2-3 годишна.
Правилно районният съд е приел, че погрешното
изписване на фамилията на наказаното лице, а именно „К.“ вместо „К.“ не е
съществено нарушение, доколкото соченият за нарушител е индивидуализиран чрез вписания
ЕГН т.е. липсва спор, че административнонаказателното
производство е проведено именно по отношение на касатора.
Не се споделя обаче изводът на съда, че извършителят
на деянието, прието за административно нарушение е именно Я.К..
За да приеме, че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, районният съд се е позовал на първо място на показанията
на разпитаните по делото свидетели. Посочил е, че свидетелите са категорични
относно обстоятелствата, че жалбоподателят е имал качеството на лице, което
ловува, че има право да ловува, както и че е включен в разрешителното за лов ,
и затова на него е бил съставен АУАН, при което последният не е възразил, не е
подал възражение в тази насока, не е навел подобно възражение в жалбата си ,
както и в съдебно заседание, като не оспорва това обстоятелство. Съдът се е
позовал и на съставения констативен протокол №623/10.12.2021г. , посочвайки, че
същият удостоверява конкретното нарушение, макар и в него да не е посочена дата
на процесното деяние, по отношение на която е приел,
че не се спори и тя се извежда от всички
събрани в АНП, както и в съдебното производство доказателства. Според съда, независимо от неотразяването в констативния
протокол по какъв начин е установено, че К. е отстрелял процесното
животно, като нямало и такова изискване, същественото било, че е посочено кое е
лицето, отстреляло дивата свиня, а именно жалбоподателят Я.К.. Наред с това съдът е
посочил, че във възражението си и в обяснението си, дадено в хода на проверката,
жалбоподателят сочел, че е убил процесната дива свиня
на визираните в наказателното постановление дата и място, а неявяването му в
съдебно заседание е възприел като индиция за неподкрепяне
на тезата му за противното.
Според настоящия състав, от събраните по делото
доказателства не може да се направи несъмнен извод, че именно наказаното лице е
извършител на конкретното нарушение. В производството пред административнонаказващия
орган, а и в това пред районния съд, не са събрани категорични доказателства в
тази насока. Коментираният Констативен протокол №000623, цитиран в
наказателното постановление, е съставен на 10.12.2021г. в присъствието на Я.К..
В протокола обаче не е посочена датата, на която е извършен визирания в същия групов
лов на хищник, а самият групов лов не е конкретизиран с посочване на номера на
издаденото разрешително за лов. В тази връзка не може да се направи несъмнен
извод, че се касае именно за коментирания в наказателното постановление случай.
Съставянето на констативния протокол в присъствието на Я.К., както и
посочването на последния за нарушител, не обосновава автоматично такъв извод.
Извод, че именно наказаното лице е извършило
нарушението, не може да се направи и от показанията на свидетелите. Разпитан
пред районния съд, актосъставителят Г. А. С.заявява,
че съставил акта по заповед на директора, няколко дни след лова, когато
разбрали, че има отстрелян дивеч – дива свиня. Съставил акта на К., защото по
сведение на ловците той убил животното. Свидетелят
е посочил също, че провел разговор с К. и той казал, че в момента, когато стреляли,
не е знаел, че бележката е за хищници. От разпита на останалите свидетели също
не се установява лично да са видели кой е отстрелял дивата свиня, като Д.Ж.Х.(посочен
в АУАН като свидетел) дори сочи, че не
знае защо актът е съставен на К.. Свидетелите П.Ж.П.и Н. А. К., които участвали
в лова на посочената дата, заявяват, че не
видели, а едва след това (след приключване на лова) разбрали кой отстрелял
дивата свиня. Действително, в обяснението и подаденото възражение, К. е
посочил, че отстрелял един брой дива свиня на посочената в наказателното постановление
дата. Правилно районният съд е посочил, че признанието не доказва нарушението, който
извод настоящата инстанция споделя (арг. от чл.116
ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН), но не може да се
приеме изложеното в обжалваното решение, че това признание е подкрепено от
другите събрани по делото доказателства , респ. да се приеме, че е доказано
нарушението и въз основа на това признание. Следва да се отбележи, че заявеното
от лицето може да се дължи на неправилно възприети обстоятелства, доколкото е
възможно животното да е отстреляно от друг от присъстващите на това място
ловци.
Преди да издаде санкционния си акт спрямо посоченото
в наказателното постановление лице, административнонаказващият
орган е следвало по категоричен и безпротиворечив
начин да установи, че именно това лице е извършител на нарушението, което в
случая не е сторено. Ето защо, след като по делото не е безспорно установено
извършването на административното нарушение от страна на наказаното лице,
районният съд неправилно е приел, че следва да потвърди наказателното
постановление.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното
основание по л.348, ал.1, т.1 от НПК,
поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, отменящо наказателното
постановление.
При този изход на спора, основателно се явява
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Видно от представените
договори за правна защита и съдействие от 26.08.2022г. и от 09.01.2023г., касаторът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер от 1000 лв – по 500 лв
за всяка от двете съдебни инстанции. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция съдът не споделя,
с оглед обема на осъщественото процесуално представителство, респ. извършените
от упълномощения адвокат процесуални действия. Относно адвокатското
възнаграждение, изплатено за настоящата инстанция, следва да се отбележи, че е
в рамките на установения минимум, съгласно чл.18, ал.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията,
приложима към датата на осъществяване на процесуалното представителство.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №117/26.09.2022г., постановено по АНД
№461 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г., вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2245 от 08.06.2022г.,
издадено от Директор на Регионална Дирекция по горите – гр. Кърджали.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр. Кърджали да
заплати на Я.Г.К. с ЕГН **********,***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1.
2.