№ 770
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110113190 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. В. АТ. иск срещу ЗД „Б. И.“ АД с
искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати в полза на ищеца сума от 1689,31 лв., представляваща сбор от дължима
лихва върху сумата от 23 500,00 лв. за периода от 18.04.2020г. до 14.08.2020г. и върху
сумата от 22 500,00 лв. за периода от 14.08.2020г. до 06.01.2021г.
Твърди се в исковата молба следното: На 12.08.2019г. между страните бил сключен
застрахователен договор „Каско“ по отношение на л.а. „***”, с рег. номер ***.
Застрахователната полица е със срок на действие от 13.08.2019г. до 12.08.2020г. Л.а. е
собственост на ищцата. По време на застрахователната полица настъпило застрахователно
събитие. На 15.02.2020г. възникнало ПТП между застрахования л.а. и л.а. „***“, с рег.
номер ***. Бил съставен протокол за ПТП. Застрахователят бил уведомен и бил извършен
оглед. Била обявена тотална щета. Ищцата е прекратила регистрацията на застрахованото
МПС. Въпреки това обаче не било изплатено обезщетение. С оглед на това ищцата
предявила иск в съда. С решение по гр.д. с номер 9707/2020г. на ВРС съдът е уважил
предявения от ищцата иск за сумата от 23 500,00 лв. В чл. 497 КЗ е уредено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по – ранната от двете дати
– изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя. В конкретния случай
ищцата е представила документ за прекратяване на регистрацията на МПС. Следователно
началният момент на дължимата лихва е от 18.04.2020г. Върху дължимото застрахователно
обезщетение се дължи лихва за периода от 18.04.2020г. до 06.01.2021г. в общ размер на
1689,31 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва изцяло предявения иск. Сочи се, че дължимата лихва за забава е обхваната от СПН
на постановеното решение по гр.д. с номер 9707/2020г. по описа на ВРС. Оспорва се, че
1
началната дата, от която започва да тече дължимостта на лихва за забава е 18.04.2020г.
Направено е възражение за изтичане на погасителна давност.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Служебно известно е на съда, а и от Решение № 69 от 18.02.2021г., постановено по
гр.д. номер 9707 по описа на ВРС за 2020г. се установява, че ответното дружество е било
осъдено да заплати на Р. В. АТ. сумата от 23 500,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско“ за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в „тотална щета“ на л.а. „***“, с рег. номер ***, за което е заведена щета
№**********/17.02.2020г., в едно със законната лихва както следва: върху сумата 1000 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2020г., а върху увеличената част от
иска 22 500 лева, считано от 06.01.2021г. до окончателното плащане на сумата, на осн.
чл.405, ал.1 КЗ.
По делото е приложено гр.д. с номер 9707/2020г. по описа на ВРС, от което се
установява, че в производството са били представени голям талон на л.а. „***“, с рег. номер
***, върху който е отбелязано, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради
тотална щета, застрахователна полица №Е19610014746, протокол за ПТП, Уведомление за
необходими документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение,
писмо изх.№ ОК-172668/26.03.2020г. от „Б. И.“ АД, Удостоверение изх. № 281/27.03.2020г.
По настоящото дело е представен заверен препис на застрахователна полица
№Е19610014746, протокол за ПТП, Удостоверение изх. № 281/27.03.2020г., уведомление
опис на необходимите документи за приключване на щетата от 27.03.2020г.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да докаже,
твърдението си, че е постановено съдебно решение, с което е определен размер на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение, моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава, както и размера на вземането си. В тежест на ответника бе да докаже
наведените от него възражения с отговора на исковата молба.
Видно от Уведомление за необходими документи за завеждане на щета и изплащане
на застрахователно обезщетение, застрахователното дружество е било уведомено за щета на
МПС по застраховка „Автокаско“ на 17.02.2020г. С писмо изх.№ ОК-172668/26.03.2020г.,
„Б. И.“ АД уведомили Р. В. АТ., че до представяне на документи, удостоверяващи
прекратяване на регистрацията /удостоверение от КАТ и свидетелство за регистрация част I
и II/, ЗД „Б. И.“ АД не може да премине към процедура по изплащане на обезщетението по
щетата. Изисканите от ответното дружество документи са предоставени на 27.03.2020г.,
видно от уведомление опис на необходимите документи за приключване на щетата.
В чл. 497 КЗ е уредено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Разпоредбата на чл. 497 КЗ, установява
отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо
обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че всички документи
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ са били представени на застрахователя на 27.03.2020г. Именно
от този момент следва да се броят 15 работни дни, след които започва да се дължи лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение. Началният момент на дължимост
на лихвата е 18.04.2020г. Това е и моментът, от който ищецът претендира да му се дължи
лихва. Двете претенции на ищеца са основателни и следва да бъдат уважени, доколкото
ответникът не ангажира доказателства за заплащане на сумите. Периодите на претенциите
съвпадат с периода на дължимост на сумите, с оглед постановеният съдебен акт - Решение
2
№ 69 от 18.02.2021г., постановено по гр.д. номер 9707 по описа на ВРС за 2020г.
Следователно предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Възраженията на ответника останаха недоказани.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 430,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Р. В. АТ., ЕГН **********,
с адрес в ***, сумата от 1689,31 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет
и една стотинки/, представляваща сбор от дължима лихва за забава върху сумата от 23
500,00 лв. за периода от 18.04.2020г. до 14.08.2020г. в размер на 776,81 лв. и върху сумата от
22 500,00 лв. за периода от 14.08.2020г. до 06.01.2021г. в размер на 912,50 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на Р. В. АТ., ЕГН **********,
с адрес в ***, сумата от 430,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3