Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
гр.Кюстендил, 23.01.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№233/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
К.К.Н.,*** оспорва заповед
№Л-2451/28.06.2023г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, чл.197,
ал.1, т.6 във вр.с чл.203, ал.1, т.7, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Развиват се съображения за незаконосъобразност, свързани с нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на административно производствените
правила. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни
съображения са изложени в отговор. Не се претендират разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че К.К.Н. заема длъжността „надзирател І
степен“ в затвора гр.Бобов дол /срав. Кадрова справка/.
Със заповед №Л-2451/28.06.2023г.
на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
неспазване на разпоредбите на ППЗИНЗС /чл.294, т.3 - служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да сключват с лишените от свобода и
задържаните под стража лица, както и с близките им каквито и да са сделки и да
приемат от тях подаръци/ и неспазване на служебните правомощия – договорил се е
с лишения от свобода Г.К.Г. и чрез негова близка е получил и приел подарък –
мобилен телефон. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като такова по
чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и т.3 от ЗМВР и е скрепено с наказанието по чл.203,
ал.1, т.7 от ЗМВР – превишаване на власт или използване на служебното положение
за лична облага или за облага на трети лица.
От писмените доказателства по делото се
установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със
заповед №Л-1643/28.04.2023г. главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, на
основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.1, т.1 и чл.215 от ЗМВР е образувано дисциплинарно
производство срещу младши инспектор К.К.Н. за нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и е определен дисциплинарно
разследващ орган /ДРО/.
Проведено е дисциплинарно разследване от ДРО, резултатите от което са
обективирани в обобщена справка вх.№1431/23.05.2023г. Същата заедно с всички
материали по производството е предоставена за запознаване на държавния служител
/вж. л.37/. ДРО е приключил
дисциплинарното производство с изготвяне на становище вх№1492/29.05.2023г., с
което е предложил на ДНО да наложи на държавния служител дисциплинарно
наказание „уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР. Поведението на
държавния служител е квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на
този закон/ и по т.3 от ЗМВР / неспазване на служебните
правомощия/.
С покана
рег.№6326/09.06.2023г., връчена на 16.06.2023г. в 15.00 ч., държавният служител е поканен от ДНО да даде
писмени обяснения или възражения във връзка с воденото срещу него дисциплинарно
производство. Постъпило е обяснение вх.№2033/19.06.2023г.
Събрани са
гласни доказателства. Св.Г.К.Г. /лишен от свобода/ сочи, че между него и
жалбоподателя не е имало никаква уговорка относно телефон. Служителят само го
попитал дали приятелката му си е оправила телефона и ако не й трябва – да го
купи. След получена информация свидетелят съобщил на К.Н., че може да му се
даде телефона, доколкото е останал развален и е ненужен. В последствие разбрал,
че познатата му е изпратила телефона на някаква жена.
От писмо на Е изх.№8316/27.10.2023г. се установява, че е
изпратена товарителница от Й М С от гр.С на 02.08.2022г. – телефон, с получател
Т Н. Видно от писмените доказателства по делото Й С е посещавала лишения от
свобода в затвора.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът установява
следното:
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от
компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В същата са
изложени фактически и правни основания за издаването й. Дисциплинарната
отговорност е реализирана в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
В хода на производството е спазено императивното
изискване на ЗМВР по чл.206, ал.1, според което ДНО е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не
може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Анализът на покана рег.№6326/09.06.2023г. и обяснение /л.16/ обуславя извода, че е изпълнено
изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Спазени са изискванията на чл.207, ал.1 и 2 от ЗМВР за
образуване на дисциплинарното производство с писмена заповед и за определяне на
ДРО. Резултатите
от разследването са изложени в обобщена справка, която ведно с всички материали
са предоставени за запознаване на държавния служител. Съгласно чл.207, ал.12 от ЗМВР ДРО е приключил дисциплинарното производство в определения му срок, като е
изготвил становище до органа за наличието на основание за реализиране на
дисциплинарната отговорност на К.Н..
По
съществото на спора съдът счита, че оспореният административен акт е материално
незаконосъобразен. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК. Дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че не е спазил служебните си
правомощия и се е договорил с лишен от свобода и чрез негова близка е получил и
приел подарък – мобилен телефон. Това му поведение е приравнено на
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР във вр.с чл.294, т.3 от
ППЗИНЗС – неспазване на служебните правомощия, доколкото служителите от
надзорно-охранителния състав не могат да сключват с лишените от свобода, както
и с техни близки каквито и да е сделки и да приемат от тях подаръци, и с дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон. Нарушението е
скрепено с нормата на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР, предвиждаща налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, поради превишаване на власт или използване
на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица.
Изхождайки
от дадената правна квалификация на нарушението едновременно и по чл.194, ал.2,
т.1 и по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР, съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на материалния закон. Първото нарушение е свързано с неизпълнение на
задължения, въведени със закон /в случая чл.294, т.3 от ППЗИНЗС/, а второто – с
неизпълнение на вменени с длъжностната характеристика служебни задължения на
служителя. И двете водят до нарушаване на служебната дисциплина, но представляват
самостоятелни дисциплинарни нарушения, скрепени от законодателя с различни
дисциплинарни наказания. В случая описаното противоправно поведение на
жалбоподателя е едно, поради което отнасянето му към две отделни дисциплинарни
нарушения е неправилно. Този порок прави обвинението неясно, тъй като не може
да се изведе ясна воля на ДНО за какво точно нарушение е привлечен към
отговорност К.Н.. Налице
е нарушаване
на правилата за индивидуализация на наказанието.
Отделно от гореизложеното съдът счита, че описаното
дисциплинарно нарушение не е доказано от обективна и субективна страна. За да е
осъществен фактическият състав на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР се изисква
служителят, на когото е възложено изпълнението на определени функции и задачи,
да превиши дадената му власт или да се възползва преднамерено и неправомерно от
служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран дисциплинарно,
следва да има за цел извличане на определена облага – лична или за трето лице,
към поставяне на себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез
неправомерно използване на служебното положение, оказаното доверие или към
увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по
назначаването. От субективна страна се изисква умисъл, т.е. съзнателно
предприети действия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са
извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат.
В случая съдът намира нарушението за недоказано. ДНО не е посочил ясно и
аргументирано в какво се изразява превишаването на власт или използването на
служебното положение от страна на жалбоподателя, не е изложил и мотиви относно
формата на вината. Установеният факт, че съпругата на К.Н. е получила пратка –
телефон, от близка на лишения от свобода и свидетелските показания на Г.К.Г.,
че жалбоподателят се е интересувал от счупен телефон на познатата му, не
доказва по никакъв начин фактическия състав на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР.
Предвид изложените мотиви съдът намира заповед №Л-2451/28.06.2023г.
на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за
неправилна и незаконосъобразна, издадена при наличие на отменителните основния
по чл.146, т.4 от АПК, поради което ще бъде отменена.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 760 лв. – 10 лв.
заплатена държавна такса и 750 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед
№Л-2451/28.06.2023г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с
която на К.К.Н.,*** е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
правоотношение на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, чл.197, ал.1, т.6
във вр.с чл.203, ал.1, т.7, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение
на наказанията“ – София, бул.“Ген. Н.Столетов“ №21 да заплати
на К.К.Н.,***
съдебни разноски
в размер на 760 лв. /седемстотин и шестдесет/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: