Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 242
по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 260009/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 973 по описа за 2019 г. на РС-Ихтиман е поставен в дял на
Т.А.Й. с ЕГН: ********** ***, нива от 5,400 дка, пета категория на земята, при
неполивни условия, в местността „К.“, съставляващ имот № …….. по плана за земеразделяне на
землището на село Веринско, при граници и съседи: имоти № …….-нива на насл.
на А. К. Г., № ……… – пътна мрежа на държавна
собственост, № ………..
– нива на Т. К. К., № ……..-нива на С. Д. С., № ………. – нива на насл.
на Г. Х. Р.; Поставен е в дял на В.И.В.-Р. с ЕГН: ********** *** нива от
6,001 дка, шеста категория на земята, при неполивни условия, в местността „Т.“, съставляваща имот № ……… по плана за земеразделяне на село
В., при граници и съседи:имоти № ……..-нива на насл.
на Г. Х. П., № ………-нива на насл на Ж. А. Т., № ……..-нива на Г. Ц. Г.; № ………-полски път на О. И.; № ……… – пасище, мера на О. И.; № ……-нива на „Д. ….“ ООД. Ограничения при ползване на
имота, основания: отклонение от магистрален газопровод от 300 до 500 mm, в охранителната зона на 150 m. От двете му страни се забранява засаждане
на овощни и други дървета с развита коренова систева,
и на горски и дървесни видове в предоставените площи за просеки за
строителството на по-малко от 10 m от двете му страни.; Поставен в дял на Й.Д.В. с ЕГН:
********** ***, нива от 1,711 дка, пета категория на земята, при неполивни
условия, в местността „М.“, съставляваща имот № …….. по плана за земеразделяне на
землището на село В., при граници и съседи:
имоти № ………-нива на З. С. Й., № ………. – полски път на О. И., № ………-нива на насл.
на Й. П. П., № …….. – електропровод Държавна
собственост, № ………..-
нива на насл. на Й. П. Р., № ………. – нива на „Б.“ ООД. Ограничения при ползване на
имота, основания: електропровод 110 кV на 20 m, от двете страни до крайните
проводници или на 24 m от оста на електропровода, не могат да се строят сгради
и съоражения и засажда високостеблена растителност;
Поставен в дял на А.И.В. с ЕГН: ********** *** нива от 1,214 дка, пета
категория на земята, при неполивни условия, в местността „А.“, съставляваща имот № ……… по картата на землището на село В., при граници и съседи: имоти: № ……… – нива на насл.
на Д. И.
В., № …….-дървопроизв.
пл. на О. И., № …… – жил.
територия на И. Г. В., № ……-населено място на О. И.. С постановеното решение В.И.В. –
Р. е осъдена да заплати на Й.Д.В. сумата
от 218,62 лева за уравнение на дела й при делбата и на А.И.В. сумата от 400, 09
лева за уравнение на дела му. Съделите са осъдени да
заплатят по сметка на РС дължимата държавна такса за производството.
Срещу постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от В.И.В.- Р., чрез адв.
И.Г. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Излага, че предмет на делба са ниви, съсобствеността върху които е възникнала в
резултат на наследяване, в хипотеза на новооткрито наследство по смисъла на чл.
91а от ЗН, поради което делбата следва да се извърши по колена
и наследството да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са
призованите към наследяване лица към
момента на откриване на наследството на общия наследодател. Вещото лице
е предложило първи и трети вариант, в които делбените
имоти са разпределени между две групи наследници. Излага, че първоинстанционният съд не се е съобразил със заключението
на вещото лице и с изразеното желание на В.В. делбата
да се извърши съгласно вариант III, като по този начин от наследството получават и
четиримата наследница, а не само Т.Й. и В.В., както
неправилно е приел съдът. В процесният случай счита,
че делбата е следвало да се извърши чрез теглене на жребий, защото наследството
е открито при действието на ЗН от 1949 г. Позовава се на Решение № 45 от
31.03.2018 г. по гр.д. № 2145/2017 г. по описа на ВКС, първо г.о., според което
може да се тегли жребий, когато делбата се извършва по колена.
Счита, че след като извършил разпределение по реда на чл. 353 ГПК, РС-Ихтиман е
постановил неправилно решение. Моли решението да бъде отменено и претендира
разноски.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещните страни в
производството – Й.Д.В., Т.А.Й. и А.И.В.. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор само от А.В., който изразява становище за неоснователност.
В съдебно
заседание жалбоподателят В.И.В.-Р., чрез адв. Г. поддържа въззивната жалба.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд –Ихтиман
решение, поради което същата е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
С решение № 132 от 21.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 973/2019 г. на РС-Ихтиман, е допуснато извършването на
съдебна делба между Т.А.Й. и Й.Д.В., В.И.В.-Р. и А.И.В. на следните недвижими
имоти:
1. нива от 6,001 дка, шеста
категория на земята, при неполивни уславия, в
местността „Т.“, съставляваща имот № ……….. по плана за земеразделяне на село
В., при граници и съседи:имоти № ………-нива на насл.
на Г. Х. П., № …….-нива на насл. на Ж. А. Т., № ……..-нива на Г.Ц. Г.; № ……….-полски път на О. И.; № ……… – пасище, мера на О. И.; № ……..-нива на „Д. ….“ ООД.
Ограничения при ползване на имота,
основания:
Отклонение от магистрален
газопровод от 300 до 500 mm, в охранителната зона на 150 m. От двете му страни се забранява
засаждане на овощни и други дървета с развита коренова систева,
и на горски и дървесни видове в предоставените площи за просеки за
строителството на по-малко от 10 m от двете му страни.
2. нива от 1,711 дка, пета
категория на земята, при неполивни условия, в местността „М.“, съставляваща имот № ……… по плана за земеразделяне на
землището на село В., при граници и съседи:
имоти № …….-нива на З. С. Й., № ……… – полски път на О.
И., № ………-нива на насл.
на Й. П. П., № ……. – електропровод Държавна
собственост, № ……..-
нива на насл. на Й. П. Р., № …….. – нива на „Б.“ ООД.
Ограничения при ползване на имота,
основания:
Електропровод 110 кV
на
20 m, от двете страни до крайните
проводници или на 24 m от оста на електропровода, не могат да се строят сгради
и съоражения и засажда високостеблена растителност.
3. нива от 5,4000 дка, пета
категория на земята, при неполивни условия, в местността „К.“, съставляващ имот № …….. по плана за земеразделяне на
землището на село В., при граници и съседи:
имоти № ……..-нива на насл.
на А. К. Г., № …….. – пътна мрежа на държавна
собственост, № ……..
– нива на Т. К. К., № ……….-нива на С. С. С., № …….. – нива на насл.
на Г. Х. Р.;
4. нива от 1,214 дка, пета
категория на земята, при неполивни условия, в местността „А.“, съставляваща имот № …….. по картата на землището на село В., при граници и съседи: имоти: № ………. – нива на насл.
на Д. И.
В., № ………..-дървопроизв.
П. на О. И., № ……… – жил.
Територия на И. Г. В., № ………-населено място на О. И., ПРИ КВОТИ: 3/6 ид.част за Т.А.Й., 1/6 ид. част
за Й.Д.В., 1/6 ид. част за В.И.В.-Р. и 1/6 ид.
част за А.И.В.. Постановеното решение по допускане на делбата не е обжалвано от
съделителите и е влязло в законна сила.
Прието е заключение на
съдебно-техническа експертиза, по което са определени цените на всеки един от
имотите и съответно е определена стойността на квотите на съделителите
съсобствеността на имотите както следва: Т.А.Й. – 3/6 ид.ч.
или 2724,43 лева; Й.Д.В. – 1/6 ид.ч. или 908,15 лева;
В.И.В.-Радославова - 1/6 ид.ч. или 908,15 лева;
А.И.В. - 1/6 ид.ч. или 908,15 лева. Вещото лице е
предложило три варианта на разпределение на делбените
имоти. Първи вариант – по стойност на квотите на съделителите;
втори вариант – чрез разделяне на имот № 038011 на два дяла /3.001 дка и 3,000
дка/ и получаване на самостоятелни имоти за всеки от съделителите;
трети вариант – по площи /дка/ за
получаване на приблизително равни площи от съделителите.
В съдебно заседание, проведено на
26.01.2021 г., съделителката В.В.
е заявила желание делбата да се извърши по третия вариант, предложен от вещото
лице. Съделителката Т.А.Й., чрез адв.
К. поддържа становище за извършване на делбата по втори вариант, по реда на чл.
353 ГПК.
С оглед на установената фактическа
обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:
Съсобствеността
във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните
способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на
чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на
публична продан съгл. чл. 348 от ГПК.Основен принцип при извършване на
съдебната делба е при възможност всеки от съделителите
да получи дял в натура – чл. 69, ал.2 ЗН.
Основен критерий за избор на някой от горните способи е съотношението между
броя на реалните дялове и броя на съделителите, във
връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите на
квотите на съделителите. Освен това, от значение е и
възможността за обособяване на повече реални дялове от един или повече от
допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
за начина на нейното извършване (напр. за възлагане на жилищен имот или за
разпределение на имотите по колена).
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т. 5, буква „б” от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на
ВС, „невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено
различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете
на съделителите са различни.” В случая е налице
именно такава хипотеза, тъй като до делба са допуснати 4 различни по площ и
стойност имота, а от влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата се
установява, че квотите на четиримата съсобственици в съсобствеността са
различни. Жалбоподателката претендира да се извърши
делба по колена, в който случай квотите на всички колена биха били равни. Следва да се има предвид, обаче,
че, според съдебната практика, тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато
не съществува възможност, всеки отделен съделител да
получи реален дял. Това означава, че е недопустимо, по този ред група съделители (вкл. такива от едно коляно) да получат общ дял,
тъй като законът не установява процедурни правила за начина, по който се тегли
жребий от група лица. С оглед гореизложеното, в случая извършването на делбата
чрез теглене на жребий е изключено.
Същевременно, налице са предпоставките за разпределяне на имотите по реда
на чл. 353 от ГПК, доколкото в делбената маса има
достатъчно имоти, от които всеки съделител да получи
дял в натура, а същевременно квотите на съделителите
са различни. В такъв случай няма основание за изнасяне на имотите на публична
продан, дори те да са различни по вид и стойност (арг.
от Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009
г., I г. о., ГК, Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., ГК). При това следва да се има предвид, че
разпределението на имотите има приоритет пред другите способи за извършване на
делбата. В този смисъл е съдебната практика (Решение № 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г.
о.), съгласно която „когато са налице условията на закона, разпределението на
имотите, допуснати до делба, има приоритет пред другите способи за извършването
й“. Поради това съдът намира, че първоинстанционния съд правилно е извършил делбата чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК.
Спорните въпроси в случая са, дали разпределението е извършено оптимално от гледна
точка на равенство на дяловете по вид и стойност, респ. дали то да бъде по колена от общия наследодател, както претендира жалбоподателката. Според настоящия съдебен състав, в случая
няма основание за разпределяне на имотите по колена.
Влязлото в сила решение по първа фаза на делбата е определило кръга на съделителите, както и техните квоти, и то – поотделно за
всеки съделител, а не по колена.
Ако, при така определените съделители и квоти, делбените имоти бяха по- малко на брой от съделителите, но съответстваха на броя на колената, би било оправдано извършването на делбата по колена. Така, с известно отстъпление от принципа на чл. 69,
ал. 2 от ЗН, всъщност би се постигнало реалното му спазване: наистина, не всеки
отделен съделител би получил реален дял, но такъв ще
бъде получен от наследниците във всяко коляно, а това е за предпочитане пред
алтернативата, имотите да се изнесат на публична продан, което би
компрометирало идеята за получаване на дял в натура. В случая, обаче, не е
налице хипотеза, която да налага извършване на делбата по колена,
тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от
които всеки отделен съделител, посочен в решението по
допускане на делбата, да получи реален дял.
Действително е налице и съдебна практика
(Решение № 138 от 14.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 609/2011 г., I г. о., ГК;
Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о.,
ГК; Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 171
от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 493 от
18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2008 г., III г. о., ГК), съгласно която „когато броя на имотите съответства на
броя на наследниците, групирани по колена и
съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва да се извърши
по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а
неравенството на дяловете се уравни парично“. От нея, обаче, не следва претендираният от жалбоподателката
извод за необходимост и задължителност да се извърши делба именно по колена, тъй като всички актове от така цитираната практика
утвърждават само приоритета на извършването на делбата чрез разпределение по колена пред изнасянето на делбените
имоти на публична продан. Никой от тези актове, обаче, не сочи, че, при наличие
на възможност за получаване на реален дял от всеки отделен съделител,
трябва да бъде предпочетено разпределение на реални дялове по колена. В случая броят на имотите е достатъчен за
получаване на дял в натура не само от всяко коляно, а и от всеки отделен съделител. При този начин на извършване на делбата
изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗН се изпълнява още по- точно, поради което той
следва да бъде предпочетен пред извършването на делбата по колена.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че правилно
РС-Ихтиман е избрал да извърши делбата индивидуално, а не по колена – противно на претендираното
от жалбоподателката.
Спазен е и принципа, че стойността на имота е водещ
критерии при разпределяне на делбените имоти между съделителите ( в този см.напр.Решение № 1 от
7.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 393/2000 г., I г. о. и Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., II
г. о., ГК, според което "... с
оглед спазване на равенството между съделителите при
разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по
възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти,
респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите,
като неравенството на дяловете се изравнява в пари".
Следва да се има предвид съдебната практика, обективирана
в Решение № 353 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., I г. о., ГК,
според която „съотношението между стойността
на имотите и стойността на дяловете е
само едно от обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при извършване на
разпределението, но това съотношение не е решаващо и се преценява наред с
установения начин на ползване на имотите, извършените в тях подобрения, близост
до други притежавани от съделителите имоти, вида,
характера и предназначението на имотите и други установени по делото
обстоятелства с правно значение“.
Съобразявайки всичко това, съдът намира, че
оптимално разпределение на имотите се получава, като:
- на Т.А.Й. с ЕГН: ********** *** се
постави в дял нива от 5,4000 дка, пета категория на земята, при неполивни
условия, в местността „К.“, съставляващ имот № ……… по плана за земеразделяне на
землището на село В., тъй като делът на съделителката е най-голям – 3/6 ид.ч.,
а имотът е с най-висока стойност /2511,00 лева/;
-на В.И.В.-Р. с ЕГН: ********** *** се постави в
дял нива от 6,001 дка, шеста категория на земята, при неполивни условия, в
местността „Т.“, съставляваща имот № ………. по плана за земеразделяне на село
В., като стойността на имота е
1740,20 лева /втори по ред по стойност/;
- на Й.Д.В. с ЕГН: ********** ***,
се постави в дял нива от 1,711 дка, пета категория на земята, при неполивни
условия, в местността „М.“, съставляваща имот № …….. по плана за земеразделяне на
землището на село В., като стойността на имота е 689,53лева;
-на
А.И.В. с ЕГН: ********** *** се постави в дял нива от 1,214 дка, пета категория
на земята, при неполивни условия, в местността „А.“, съставляваща имот № ………. по картата на землището на село В., като стойността на
имота е 508,06 лева;
По така изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от
насрещните страни, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260009/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 973 по описа за 2019 г. на РС-Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.