Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№__216_____

10.04.2009 г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав,

на шести април 2009 година,

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                               Председател: К.К.

                                            Съдебни заседатели: Димитър Станчев

                                                                               Й. Герова

Прокурор : М.С.        

Секретар: И.А.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2222/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Служебно образувано производство, с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от СК.

 

         Служебно образувано производство, с определение от 24.09.08г. на ШРС, с предмет чл. 75, ал. 1, т. 2 от СК, по постъпил сигнал от директор на ДДМУ “Калинка” – с. Васил Друмев. В сигнала и приложеният към него доклад се излага, че непълнолетното дете – М.Й.В., ЕГН : **********, е настанена в дома на 25.11.1996г., като преди тази дата е отглеждана от 5 месечна възраст, в ДМСГД – гр. Варна. Детето има определена 30% намалена работоспособност, по ЕР на ТЕЛК за Психични заболявания – гр. Варна. Родителите на детето – Й.Г.В., ЕГН : **********,***, и Й.П.В., ЕГН : ********** *** не са го потърсили повече от 11 години, поради което то е вписано в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени, при условията на пълно осиновяване, при РДСП – Шумен.

 

В срока за отговор,  ответниците, редовно уведомени, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, и назначеният им особен представител, не подават отговор. ШРП, подава отговор, като не взема становище по същество на производството.

 

         В ОСЗ, страните редовно призовани, ответниците, чрез назначеният им особен представител, не се явяват, а той заявява, че същите следва да се лишат от родителски права. Представителят на Районна прокуратура - гр. Шумен, намира исковете за лишаване от родителски права за основателни и доказани, по отношение на двамата ответници, поради което и моли същите да бъдат уважени.

 

         Така разгледаните искове, са допустими, и предвид събраните доказателства,  основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

 

         М.Й.В., ЕГН : ********** е родена на 08.09.1993г. в гр. Варна (съгласно удостоверение за раждане № /20.02.09г., издадено по акт за раждане № 2965/09.09.1993г. на Община варна) е с родители – Й.Г.В. и Й.П.В. – ответници в производството. От приложените социални доклади и показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не намери основание да не даде вяра, подкрепящи се изцяло от служебно събраните писмени доказателства, се установи, че двамата родители са полагали грижи за детето до 5 месечна възраст, от когато до 25.11.1996г. е отглеждано в ДМСГД – Варна. На 25.11.1996г., М. е постъпила в ДДМУ ”Калинка” – с. Васил Друмев, Област Шумен, където пребивава и до момента. Определена и е 30% намалена работоспособност по ЕР на ТЕЛК за Психични заболявания – гр. Варна № 557/13.03.06г., със срок до 01.03.09г., с диагноза “ЛУИ”. Ученичка е в ПУ – с. Васил Друмев. Детето е изявен талант в областта на изобразителното изкуство, като неправителствена организация, му е отпуснала стипендия, която не може да бъде разходвана, поради изискуемото съгласие на упражняващите родителските права. По същата причина детето няма избран личен лекар и не притежава документи за самоличност. До момента родителите не са подписали съгласие за осиновяване, но с решение на ШРС, по ГД № 1284/04г., детето е вписано в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени, при условията на пълно осиновяване, при РДСП – гр. Шумен. От настаняването на М. в ДДМУ, никой не я е посещавал, или търсил информация за нея. Тя не познава родителите си, но и е известно и разбира съдържанието на понятията “майка” и “баща” .

         При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

 В диспозитивната норма на чл. 75, ал. 1, т. 2 от СК са установени две от основанията, комулативно дадени, при наличието, на които родителят може да бъде лишен от родителски права, а именно, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Съдът намира за безспорно доказано в настоящото производство, че ответниците за период по дълъг от 13 години не са полагали грижи за детето си и не са му давали издръжка. Дори и съобразявайки единствено продължителността във времето, на липсващите дължими грижи, обосновавайки изискуемата от закона трайност, счита че не би могло да се посочи някакъв факт, сочещ основателност на липсата им. Тя, в такъв продължителен период, може да бъде преценена и като поведение, от страна на ответниците, опасно за личността на детето, по смисъла на чл. 74 от СК. Независимо че лишаването от родителски права, се схваща от доктрината и съдебната практика, като крайна мярка за защита на децата, от тяхно поведение, създаващо риск за отглеждането и възпитанието им, настоящият състав намира че , че в конкретният случай, безспорно е доказана нуждата от прилагането и. Съобразявайки и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, въпреки диспозитивният характер на нормата на чл. 75, ал. 1 от СК, счита, че е в интерес на детето, и двамата родители да бъдат лишени от родителски права спрямо него, независимо от необходимостта му и в бъдеще от поддържане на връзка, контакти и подкрепа от тяхна страна, каквато готовност досега не е заявена, предвид поведението им, явяващо се пречка за упражняване на гражданските му права и личностно развитие.

 

         На основание чл. 76 от СК, следва да се определи и режим на лични отношения между родителите и детето, като съдът, отчитайки периода на липсващи такива, непознаването от детето на родителите му, те следва да са свободни и ограничени единствено от вътрешните правила на ДДМУ, като целесъобразно е за първата година да се провеждат с участието на лице, с което дето е изградило доверителни отношения, предвид необходимостта му от съдействие за преодоляване на възможният емоционален стрес, който биха могли да предизвикат.

 

         На основание чл. 78, ал. 7, изр. второ и ал. 6 от ГПК, върху ответниците следва да се възложи, държавната таксата в производството, която съдът определя в размер на 80 лева, както и извършените разноски за назначеният им особен представител, в размер на 120 лева, които да заплатят по сметка на ШРС.  

 

         В производството не са направени искания за разноски, поради което и такива не се присъждат.

  

                   Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ЛИШАВА Й.Г.В., ЕГН : ********** и Й.П.В., ЕГН : ********** от родителски права спрямо детето М.Й.В., ЕГН : **********.

 

         ОСЪЖДА          Й.Г.В., ЕГН : ********** и Й.П.В., ЕГН : **********, да заплатят, по сметка на ШРС, сумата от 200 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

 

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Й.Г.В., ЕГН : ********** и Й.П.В., ЕГН : **********, с детето М.Й.В., ЕГН : **********, по всяко време, когато това е допустимо според правилата на ДДМУ “Калинка” – с. Васил Друмев, като за първата една година срещите се провеждат с участие на психолог или педагог, или лице, имащо доверителни отношения с детето.

 

         Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на общините, по постоянен адрес на лишените от родителски права, за вписване, съобразно чл. 78 от СК.

 

         На основание чл. 109, ал. 3 и чл. 110 от СК, препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Кмета на Община Шумен.

 

         Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :