Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр. Силистра, 23 февруари 2017 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
гр. д. № 1030 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “Т – С” ЕАД, ЕИК, представлявано от изпълнителния директор Г Х
Б, с който се претендира от съда да
признае за установено по отношение на ответника В.О.М., в качеството му на
собственик на имот, находящ се в гр. С, общ. П, ж.к. С р, бл. , вх. , ет. , че
дължи сумите, за които е издадева заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 593 /
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от
държавен орган (ДКЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и
по отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост, за която е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия с фирма „Т. С.” ЕООД. Твърди се, че изравнителните сметки от
топлинния счетоводител за имота са
изготвени въз основа на действителния разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Поради липса на
изпълнение на поетите с договора задължения, ищецът е инициирал производството по ч. гр. д.
№ 593 / 2016 г. на СРС, в което по реда на чл. 410 от ГПК
в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника. Поради подаване на възражение от страна на ответника по реда на чл.
414 от ГПК, за ищеца се е породил интерес да установи правата си, признати в
заповедното производство, по исков ред.
Към исковата молба са приложени извлечение от сметка по месеци за
процесния период за абонатен № 307895, договор между собствениците от ЕС,
където е жилището на ответника, и „Т. С.” ЕООД; протокол от ОС на собствениците на ЕС за избор
на фирма за дялово разпределение, удостоверения за актуално състояние, договор
между ищеца и „Т. С.” ЕООД от
На
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице – помагач е конституирано „Т. С.”
ЕООД гр. С.. Същото счита
предявеният от ищцовото дружество иск за основателен и доказан и уточнява, че в
имота е разпределена топлоенергия за сградна инсталация, а всички отоплителни
тела в имота са регистрирани като демонтирани.
Ответникът твърди, че претенцията е неоснователна. Не оспорва, че е собственик на недвижимия
имот, но твърди, че отоплителните тела в имота са били свалени още преди
закупуването му и оттогава до настоящия
момент в имота не е използвана топлинна енергия, респ. липсват измервателни
уреди.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 415, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на жилище
в етажна собственост, находящо се в гр. С., общ. П., ж.к. С. р., бл. , вх. ,
ет. . Не се спори също така, че сградата е
топлоснабдена и за процесния период към нея е имало топлоподаване. От Протокол от 14. 03. 2002 г. на
ОС на етажната собственост се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в процесната
сграда – вход Д, са
взели решение третото лице – помагач „Т. С.”
ЕООД гр. С. да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В тази връзка на 23. 04. 2002 г. между него и
потребителите в процесната сграда – етажна собственост е подписан договор № 2180, а между третото лице и ищеца е сключен договор при общи условия за извършване на дяловото разпределение. В част от имотите в етажната
собственост са монтирани индивидуални разпределители. Липсва спор между
страните, а и от представената индивидуална
справка за периода е видно, че през процесния период имотът на ответника е със спряно топлоподаване
и че начислената по партидата му сума
касае единствено отдадената от сградната инсталация през исковия
период топлинна енергия и
такса за разпределение, върху които е
начислена и лихва за забава. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по посоченото
частно производство, но в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу
дължимостта им.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че показанията на общия топломер в
абонатната станция са отчетени по електронен път за всеки месец от процесния
период, като от отчетеното количество са приспаднати коректно извършените
технологични разходи на абонатната станция. Вещото лице е установило, че
дяловото разпределение за процесния период е извършвано от фирма „Т. с.” ЕООД. При
направената проверка е установено, че в подробните изравнителни сметки
топлоенергията за разпределение съответства напълно на отчетената по общия
топломер на сградата и че при изготвяне на сметките са били спазени
изискванията на ЗЕ, Наредба № 16 – 334 от 06. 04.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период ответникът
има непогасени задължения. Вещото лице е установило, че в информационната
система на ищеца са отразени коректно изравнителните сметки, изготвени от
дружествата за топлинно счетоводство за процесния период. Установено е, че
главницата от 583. 68 лева е формирана от сумата от 563. 96 лева за отопление на сградната инсталация и 19. 72
лева дялово разпределение (справка л. 37). Вещото лице е установило, че
законната лихва върху непогасената главница е в много по-висок размер от
претендираната от ищеца сума за обезщетение.
Като съобрази заключенията на двете експертизи съдът
намира, че предявеният иск за претендираната главница от 583. 68 лева – дължима за доставена топлинна енергия
за процесния период, се явява основателен и доказан по размер, поради което
следва да се уважи. Категорично стана ясно, че от страна на ищеца не се
претендират суми за доставена топлоенергия в самото жилище, което е със свалени
отоплителни тела, а главницата е формирана от дължимите суми за отдадената от
сградната инсталация топлоенергия.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът
намира за установено следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от сега действащите общи
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Преди това действащите
общи условия са предвиждали възможност
за заплащане на сумата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася (чл. 33, ал. 1 от отменените Общи условия, действащи до м. февруари
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски. Съгласно ТР № 4 /
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.О.М. с ЕГН – ********** ***, че паричните вземания
на “Т.
– Со.” ЕАД, ЕИК, представлявано от изпълнителния директор Г. Х. Б., за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 593 / 2016 г. на СРС, съществуват и
ответникът дължи заплащането на следните суми, за които е издадена заповедта, а
именно: главница в общ размер на 583. 68 (петстотин осемдесет и три лв. и шестдесет и осем ст.) лв., от
които 563. 96 лв. представляват стойността на доставената топлинна енергия за
периода 01. 02.
ОСЪЖДА В.О.М. с ЕГН – ********** *** да заплати на “Т. – С.” ЕАД, ЕИК, представлявано от изпълнителния директор Г. Х. Б. сумата 550. 00 (петстотин и петдесет) лева,
представляваща общия размер на разноските по гр. д. № 1030 / 2016 г. на СРС и
ч. гр. д. № 593 / 2016 г. на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Е. Чернева/