Определение по дело №796/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….09.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 796/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 15911/30.05.2018 г. от "Марк 1" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Р.М., против "Енерго-Про продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 158 393,94 лв., представляваща цена на доставена електроенергия, и сумата 39 961,33 лв., представляваща лихва за забава.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от Петър Асенов Илиев. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, вх. № 18770/22.06.2018 г. Съдът намира искането за допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. 

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати сумата 158 393,94 лева с ДДС, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 2“, произведена през м. септември 2015 г. на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176/30.08.2011 г. и сумата 39 961,33 лева, обезщетение забава за периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноски в производството.

Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор № ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009 от 27.07.2009 г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011 г. Сочи, че през м. септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 725,765 MWh, за която е издал фактура № 81/12.10.2015 г., на стойност 7951,39 лв. с ДДС като стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 9,1299 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа. Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът издал дебитно известие № 82/31.10.2015 г. към фактура № 81/12.10.2015 г., с което с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 181,8701 лв. лв./MWh). След корекцията с дебитно известие № 82/31.10.2015 г. общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия доставена от ищеца на ответника през месец септември 2015 г. възлязла на 166 345,33 лв. с ДДС, от която сума ответникът е заплатил 7 951,39 лв. по фактура № 81/12.10.2015 г., докато сумата в размер на 158 393,94 лв. по дебитно известие № 82/31.10.2015 г. останала дължима и неплатена. Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последния оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност. Излага още, че считано от 30.11.2015 г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска в размер на 39 961,33 лева. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Поддържа, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173,06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника.

В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Храброво 2“, с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, находящ се в землището на с. Храброво, община Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 176 от 30.08.2011 г., като съгласно чл. 16 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните се корени в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че с писмо от 11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ съобразно работата им до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Оспорва начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия, тъй като съгласно т.2.7. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /каквато е и ВяЕЦ на ищеца/ е 1907 КВтч, при определена цена от 191,00 лева/МВтч. Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 1907 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 191,00 лева/МВтч., съгласно т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м. септември, ищецът е издал процесното дебитно известие, като фактурирал цялата произведената ел.енергия през м. септември по преференциални цени по т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г., тъй като приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично производство от 2 139 кВтч съгласно т. 2.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Счита, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015 г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че Решение № СП-1, в частта по т. 1.7 и 1.8, с които е определено нетно специфично производство е отменено от Адм. съд – София-град като решението не е влязло в сила. Счита, че отмяната на посочените две точки от Решение № СП-1 би имала действие от момента на издаването на административния акт и следователно би било приложимо и между страните в настоящото производство.

 

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:  - ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и  присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор № 176/30.08.2011 г.; - за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-18/20.06.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР; - произведената през процесния период енергия - 725,765 MWh, е изкупена от ответника; - произведеното през м. септември количество енергия е остойностено по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност за централи работещи до 2250 часа; -  издадените от ищеца фактура № 81/12.10.2015 г. и дебитно известие № 82/31.10.2015 г., са получени от ответника, като е заплатена стойност на енергията по цени за излишък, съобразно издадената фактура.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

НЕ ДОПУСКА като доказателство по делото представеното от ищеца с допълнителната искова молба, писмо на ДКЕВР от 30.05.2008 г. като неотносимо към предмета на спора. Същото да се пришие към корицата на делото.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание, останалите представени от страните писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на СИЕ и СТЕ до изсняване на становищата на страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.  

НА ПОДПОМАГАЩАТА СТРАНА да се връчат преписи от всички книжа по делото.                                                                       

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: