МОТИВИ към присъда по НОХД № 297/12 г. по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение

По внесен от прокурор при ВОП обвинителен акт, във ВОС е  образувано НОХД срещу подсъдимите  Н.Г.Х. -  по три отделни престъпления по чл.  257, ал.1 /отм./, вр. чл. 255, ал.1/отм./ ар. чл. 20 ал.2 от НК, и две по чл. 257 ал.1 ар. чл. 255 ал.1 пр.2 от НК  - за това, че в пет отделни данъчни периода, при първите три деяния- като съизвършител със С.В.П. – помагач; като собственик и управител на ЕООД „Синема 2000" - гр. Варна, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери,  като потвърдил неистина  - несъществуващо право на данъчен кредит, в подадени справки- декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 72 ал.1 и чл. 100 от ЗДДС , в които посочил неосъществени сделки по фактури с различни издатели- ЮЛ.

Обвинението по отношение на подс. С.В.П. е по отношение само на един данъчен период,- по чл. 257 ал.1 ар. чл. 255 ал.1 т.2 ар. чл. 20 ал.4 от НК, зза това, че на 12.11.2001г в гр. Варна, в съучастие като помагач на подс. Х.- извършител, спомогнала избягването на данъчни задължения в особено големи размери, който потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит, в подадена справка декларация, която се изисква по силата на закон, в които посочил неосъществени сделки по фактури  с различни издатели – ЮЛ.

В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение при фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт и в последствие установена в съдебно заседание. Предлага подсъдимите да бъде признати за виновни, като на подс. Х. се наложи наказание в средния размер, ефективно ,предвид предходната му съдимост, а на П.- условно наказание.

По делото са предявени два иска- сррещу Х. за сумата от 36 880 лева и в съучастие като съизвършител с П. за сумата от 55 845,77 лева или общо за сумата от 92 725,77 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2002 г. и срещу П.  и Х. като солидарни длъжници за сумата от 28 391 лева ведно със законната лихва, считано от 15.02.2002 г. , като ю.к. Манев, представляващ Министъра на финансите,  в качеството на граждански ищец, намира, че установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка е такава, каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита гражданските искове за доказани по размер и основание и моли да бъдат уважени, като бъдат присъдени и лихви от момента на увреждането.

Защитниците  на подсъдимия Х. оспорват част от инкриминираните документи, като считат, че обстоятелството, че за част от фактурите, включени в СД, не е имало умисъл, доколкото непризнаването им се дължи на обстоятелството, че не са включени в  дневника  за продажби на съответната фирма- съконтрахент, че подсъдимият не е има задължение да извършва насрещна проверка на доставчиците си. Молят за прилагане на чл. 55 от НК, доколкото се касае за деяния, за които наближава изтичането на абсолютната давност. Твърди се, че не е налице щета, поради което и гражданските искове следва да се отхвърлят  като неоснователни, както и поради обстоятелството, че за НАП е налице и други изпълнително основание за същите суми – влезли в сила данъчно ревизионни актове. Защитата на подс. П. счита, че престъплението  не е извършено при пряк умисъл, доколкото изпълнителното деяние в случая се изразява само в попълване на фактури, които доставчиците са й диктували  и това сочело на непредпазлива вина, която не е наказуема.

В последната си дума подсъдимите не се признават за виновни , макар подс. Х. да моли за наказание, различно от лишаване от свобода, а подс. П. се счита за невинна.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази събраните по делото доказателства – обясненията на подс., показанията на свидетелите, заключенията на експертизите, писмените доказателства по делото  – заедно и поотделно, прие за установена следната фактическа обстановка:

С Решение от 28.07.2000 г. по ф.д. № 2549/2000 г.на ВОС била регистрирана фирма „Синема 2000" ЕООД, със седалище във Варна и  Булстат № *********, с едноличен собственик на капитала и представляващ фирмата - Н.Г.Х.. Основната дейност на фирмата била търговия с работно облекло и извършване на СМР услуги.

Две години по-късно, с  договор за покупко - продажба от 2002г.  Х. продал дружеството на Димитър Атанасов С.

По време на дейността си, докато бил управител през инкриминирания период, Х. се възползвал от обстоятелството, че представлявания от него търговец е регистриран по ЗДДС/ регистрация по ЗДДС от 20.10.2000 г./ и извършва и реални сделки, като по този начин претендирал без правно основание право на данъчен кредит и така избягвал плащане на данъчни задължения. Подсъдимият Х. извършвал лъжливо документиране в подавани от него справки - декларации по ЗДДС, като посочвал фактури, по които реално не били осъществявани сделки, по следния механизъм.

Като се осчетоводявали  неистински фактури или фактури с невярно съдържание, по които дружество ЕООД "Синема 2000" било получател,   а впоследствие и били включвали  в ежемесечно подаваните справки - декларации по ЗДДС и в придружаващите ги дневници за покупки. По този начин се кумулирали "задължения" на държавата към дружеството, които да се претендират от търговеца, чрез приспадане от реалните обратни задължения на дружеството по ЗДДС към фиска, които били резултат от неговата реална търговска дейност при извършването на сделки, по които дружество „Синема 2000" било доставчик.

В качеството си на едноличен собственик на дружеството,  Х. упълномощил св. В.Н. -счетоводител, да изготвя дневниците за покупки и продажби и да подава справки декларации за всеки данъчен период по чл.72, ал.1 от ЗДДС пред органите по приходите. Ежемесечните дневници и справки - декларации В.Н. съставяла въз основа на предоставените й от Х. фактури, в които били вписани фиктивни доставки от различни дружества, по които дружество "Синема 2000" ЕООД било получател.

Подс. С.П. работела като секретарка в ЕООД "Синема 2000" - Варна. Тя попълвала собственоръчно празни фактури с данни за лица, фирми и доставки, които Х. й съобщавал.

Една част от изготвените по този начин фактури били обект на ревизионно производство. С акт за възлагане на данъчна ревизия №154/06.02.2002 г. била извършена такава и издаден ДРА № 639/22.07.2002 г. Тва били следните фактури и по следните данъчни периоди - фактури от доставчици: "Бултюр" ООД - София, "СЕО - НУЛЕШЕН" ЕООД -София, "БАДИ АЛЕК" ООД – София.

1. За отчитане на оборотите за данъчен период месец  06. 2001 г., съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чрез пълномощника си - св. В.Н., Х. подал декларация с Вх. № ДДС.03.01-702816 /14.07.2001 г. в ТДД - Варна, данъчно подразделение "Приморско" /т.2, л. 42-43 от ДП/.

Към СД бил приложен и дневника за покупки за м. 06.2001 г., в който били отразени осчетоводените фактури за сделките през данъчния период, сред които и фактури с доставчик ООД "Бади Алек" - София, с номера, както следва:

         № 5529 /08.06.2001 г. на стойност 2 572, 80 лв. и ДДС - 514,56 лв., №5530 /13.06.2001 г. на стойност 3900,00 лв. и ДДС - 780,00 лв., №5531/ 18.06.2001 г. на стойност 3900,00 лв. и ДДС - 780,00лв., №5532 / 20.06.2001 г на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №5533 / 21.06.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №5534/21.06.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №5535/ 22.06.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №5536 / 25.06.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №5537 / 26.06.2001 г. на стойност 3300 лв.. и ДДС - 660,00лв., №5538 / 27.06.2001 г. на стойност 3800,00 лв.. и ДДС - 760,00лв., №5539 / 28.06.2001 г. на стойност 3800,00 лв. и ДДС - 760,00лв., №5540 / 29.06.2001 г. на стойност 3450,00 лв. и ДДС - 690,00 лв.;

         и фактури с издател ЕТ „ГТ 2000 - К.К." -София, № 1232/06.06.2001 г. на стойност 6302, 50 лв. и ДДС - 1260,50 лв., № 1231/01.06.2001 г. на стойност 2220, 60 лв.. и ДДС - 444,12 лв., № 1233/11.06.2001 г. на стойност 3181, 20 лв. и ДДС - 636,24 лв., №

1234/12.06.2001 г. на стойност 3960, 00 лв. и ДДС - 792,00 лв., №1235/14.06.2001 г. на стойност 3000,00 лв. и ДДС- 600,00 лв., № 1236/14.06.2001 г. на стойност 3000,00 лв. и ДДС - 600,00 лв., № 1237/15.06.2001 г. на стойност 3126,60 лв. и ДДС - 625,32 лв., № 1238/26.06.2001 г. на стойност 3300,00 лв. и ДДС - 660,00 лв.

2. За отчитане на оборотите за данъчен период месец  08. 2001 г., съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чрез пълномощника си - св. В.Н., Х. подал декларация с Вх. № ДДС.03.01-006210 /11.09.2001 г. в ТДД - Варна, данъчно подразделение "Приморско" /т.2, л. 53-54 от ДП/.

Към СД бил приложен и дневника за покупки за м. 08.2001 г., в който били отразени осчетоводените фактури за сделките през данъчния период, сред които и фактури с доставчик - ООД „Бултюр"- гр.София, с номера, отразена данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит /стойност/ и с начислен пълен данъчен кредит /ДДС/, както следва:

№ 1017/15.08.2001 г. на стойност 4016,90 лв. и ДДС - 803, 38 лв., №1022/17.08.2001 г. - на стойност 2044,00 лв. и ДДС - 408,80 лв., №1027/21.08.2001г. на стойност 2621, 50 лв. и ДДС - 524,30 лв., №1032/23.08.2001 г. на стойност 2736,00 лв. и ДДС - 547,20 лв., №1033/24.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №1034/24.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №1035/27.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №1036/27.08.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №1037/28.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №1038/28.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №2640/10.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №2641/10.08.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №2642/13.08.2001 г на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №2643/13.08.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №2644/14.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830 лв., №2645/14.08.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №2646/14.08.2001 г. на стойност 2961,00 лв. и ДДС - 592,20 лв., №2647/15.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №1028/22.08.2001 г. на стойност 41150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №1029/22.08.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №1030/23.08.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №1031/23.08.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №1043/31.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №1044/31.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №2635/07.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №2636/07.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №2637/08.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №2638/09.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №2639/09.08.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №1023/20.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №1024/20.08.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №1025/21.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв.,

№1026/21.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., №1041/30.08.2001г. на стойност 4150,00 лева и ДДС - 830,00 лв., №1042/30.08.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №2629/02.08.2001 на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №2631/03.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №2632/03.082001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №2633/06.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №2634/06.08.2001 г. на стойност 4080,00 лв. и ДДС - 816,00 лв., №1018/16.08.2001г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №1019 /16.08.2001Г на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., №1020/17.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №1021/17.08.2001г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №1039/29.08.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., №1040/29.08.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №2624/08.08.2001 г. на стойност 2535, 75 лв. и ДДС - 507,15 лв., №2625/01.08.2001 г, на стойност 4150 лв. и ДДС 830,00 лв., №2626/01.08.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., №2627/01.08.2001 г. на стойност 4080,00 лв. и ДДС - 816,00 лв., №2628/02.08.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв.;

         фактура с доставчик ЕООД Тъливер" - Стара Загора с номер №265 / 27.08.2001 г. на стойност 4400,00 лв. и ДДС - 880,00 лв.

3. За отчитане на оборотите за данъчен период месец 10.2001 г., съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, Х. ***, ДП "Приморско" чрез пълномощника си - св. В.Н., декларация Вх. № ДДС.03.01- 900190/12.11.2001 г. /том 2, л. 64 - 65 на делото/. Данните в нея се основавали на осчетоводените фактури за сделките през данъчния период, сред които и следните: фактури с издател ООД "Сео Нулешен" - София, с номера както следва:

 № 3226/30.10.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., № 3224/29.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 3227/31.10.2001 г. на стойност 2900,00 лв. и ДДС - 580,00 лв., №3221/26.10.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., №3225 /29.10.2001 г. на стойност 4145,00 лв. и ДДС - 829,29 лв., № 3222/26.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2342/24.10.2001 г. на стойност 4145, 00 лв. и ДДС - 829,00 лв., №2343/25.10.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., №2340/23.10.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833, 00 лв., № 2341/24.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2339/22.10.2001 г. на стойност 41165,00лв.и ДДС - 833, 00 лв., № 2338/22.10.2001 г. на стойност 4000,00 л в. и ДДС - 800,00 лв., № 2336/18.10.2001 г. на стойност 4145,00 лв. и ДДС - 829,00 лв., № 2337/19.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2334/17.10.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., № 2335/18.10.2001 г. на стойност 4165, 00 лв. и ДДС - 833, 00 лв., № 2332/16.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2333/17.10.2001 г. на стойност 3260,00 лв. и ДДС - 652,00 лв., №2330/15.10.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., №

2331/15.10.2001Г. на стойност 4145,00 лв. и ДДС - 829,00 лв., № 2325/09.10.2001 г. на стойност 4145,00 лв. и ДДС - 829,00 лв., № 2329/12.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2328/11.10.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., №2324/09.10.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., № 2326/10.10.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., № 2327/11.10.2001 г. на стойност 3960,00 лв. и ДДС - 792, 00 лв., № 2321/ 04.10.2001Г. на стойност 4145, 00 лв. и ДДС - 829,00 лв., №2323/08.10.2001 г. на стойност 4150, 00 л в. и ДДС - 830,00 лв., № 2322/05.10.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., № 2320/04.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2319/03.10.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833, 00 лв., № 2318/02.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 2317/02.10.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800, 00 лв., № 2316/01.10.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС-830,00 лв., № 3228 /31.10.2001 г. на стойност 4145,00лв. и ДДС - 829,00 лв.

С така отразените данни, Х. искал да му бъде признато право на пълен данъчен кредит общо в размер на 28 391, 00 лв. по посочените доставки.

4.     За отчитане на оборотите за данъчен период месец 11. 2001 г., съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
чрез  пълномощника  си  В.  Н.,  Х.  подал
декларация Вх. № ДДС 03.01-900734 /06.12.2001 г. в ТДД - Варна,
данъчно подразделение "Приморско".   /т.2-ри, л. 70-71 на делото/.
Към същата приложил и дневник за покупки за данъчния период, в
който били отразени фактури за сделките през данъчния период,
сред които и фактури с издател ЕООД "Гъливер" - Стара Загора,
с номера както следва: № 147/05.11.2001 г. на стойност 18125,00 лв.
и ДДС 3625,00 лв., № 148/08.11.2001 г. на стойност 4593, 60 лв. и
ДДС 918, 72 лв., № 149/12.11.2001 г. на стойност 9189, 60 лева и
ДДС 1837, 87 лв., № 150/14.11.2001 г. на стойност 9486,60 лв. и ДДС
1897,32лв., № 151/15.11.2001Г. на стойност 9750, 92лв. и ДДС 1950
л в., № 152/19.11.2001 г. на стойност 9575,52 л в. и ДДС 1915,11 л в.,
№ 154/20.11.2001 г. на стойност 4224, 50 лв. и ДДС 844, 90 лв.

Така по тези фактури за отчетния период  Х. претендирал, че има право на пълен ДК в размер общо на 12 989 лв.

5. За отчитане на оборотите за данъчен период месец  01. 2002г., съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
Х.    подал    декларация    Вх.    №    ДДС    0301-900964
/13.02.2002г, подадена в ТДД - Варна, ДП "Приморско" /том 2, л. 80-
81 на делото/. Данните в нея се основавали на приложения дневник
за покупки, в който били отразени сделки с ЕООД " Некст Груп " -
Варна,    осчетоводени    във    фактури,    както    следва:   

№628/03.12.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800, 00 лв., №629/04.12.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833, 00 лв., № 630
/05.12.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 631
/06.12.2001 г. на стойност 4050,00 лева и ДДС - 810,00 лв., № 632

/06.12.2001 г. на стойност 4160,00 лева и ДДС - 832,00 лв., № 633 /07.12.2001 г. на стойност 4000,00 лева и ДДС - 800,00 лв., № 634 /10.12.2001 г. на стойност 4155,00 лева и ДДС - 831,00 лева /отразена в Дневник за покупките за периода месец 01.2002г. под № 364/10.12.2001 г/, № 635 /10.12.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., № 636 /10.12.2001г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., № 637 /12.12.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 л в., № 638 /13.12.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., № 639 /13.12.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., № 640 /14.12.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 641 /17.12.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., № 642 /18.12.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., № 643 /18.12.2001г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., № 644 /19.12.2001 г. на стойност 4155,00 лв. и ДДС - 831,00 лв., № 645 /19.12.2001г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., № 646 /20.12.2001г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., № 647 /20.12.2001 г. на стойност 4150,00 лв. и ДДС - 830,00 лв., № 648 /21.12.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 лв., № 649 /21.12.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., № 650 /21.12.2001 г. на стойност 4100,00 лв. и ДДС - 820,00 лв., № 651 /24.12.2001 г. на стойност 4155,00 лв. и ДДС - 831,00 лв., № 652 /25.12.2001 г. на стойност 4000,00 лв. и ДДС - 800,00 лв., № 653 /26.12.2001 г. на стойност 4160,00 лв. и ДДС - 832,00 лв., № 654 /27.12.2001 г. на стойност 4165,00 лв. и ДДС - 833,00 л в., № 655 /27.12.2001 г. на стойност 4050,00 лв. и ДДС - 810,00 лв., № 656 /28.12.2001 г. на стойност 4155,00лв. и ДДС - 831,00 л в.

Така със СД Х. претендирал признаване правото на ДК по посочените сделки.

Във връзка с назначената ревизия, спомената по-горе - № 154/06.02.2002г, както и №№ 378/05.04.2002 и 639/02.07.2002 г. бил поверен периода от 20.10.2000 г.-31.01.2002 г. Ревизията била извършена от екип в състав св. Р. Х. и В. Д., като последица - издаден ДРА №639/22.07.2002 г./т.4 от ДП/. При извършените насрещни проверки на доставчиците се установява следното.

Дружество „Бади Алек" ООД не е било регистрирано по ЗДДС и не е имало право да издава данъчни фактури, като някои от фактурите не притежавали и всички изискуеми от закона реквизити – напр. място на съставяне, собствено и фамилно име на съставителите на документа, подпис на лице, получател по доставката, съгл. чл.8 ал.1 т.4, 5 и 8 от ЗСч.

По отношение на сделките с „Бултюр" ООД е установено, че дружеството е било дерегистрирано към датата, посочена във фактурите, те също не са съдържали  всички изискуеми от закона реквизити и не са данъчни  фактури по см. на чл. 94 ал.З от ЗДДС.

Дружество „Сео Нулешен" не е включило в дневниците си за продажби проверяваните фактури, с получател „Синема 2 000" и следователно по тях не е бил начислен и внесен ДДС.

ЕООД „Гъливер" ЕООД Ст. Загора е включил в дневника си за продажби фактури със „Синема 2 000" и е начислил и внесъл дължимият данък по тях, но по отношение на предходните доставчици по тези фактури ревизията е установила, че не са представени достатъчно доказателства за реалност на сделките. За фактура № 268/ 05.12.2001 г. е установено, че в счетоводството на ревизираната фирма същата не е налична, като не е и осчетоводена.

Дружество „Вулкан Комерс" ООД София е било дерегистрирано към датата на сключване на сделките, като не е начислила ДДС в счетоводството си.

За „ГТ 2 000 К.К." е установено, че същият е бил дерегистриран, като не е открит и на данъчния адрес, не се разчита с бюджета, а фактурите не притежавали и съответни реквизити.

Дружество „Некст Груп" ЕООД не е отразило фактурите в дневника си за продажби и СД за данъчен период м. 12.2001 г.

Управителите на изброените по-горе търговци - „Бади Алек" ООД - В.Д., „Бултюр" ООД - А.П., „Сео Нулешен" ООД - свид. Ц.О., ЕООД „Гъливер" ЕООД Ст. Загора, „Вулкан Комерс" ООД София - В.Д., „Некст Груп" ЕООД - В.Д., и „ГТ 2 000 К.К." ЕТ - К.К., в качеството си на свидетели заявяват, че не знаят нищо за  дейността на тези дружества, т.е. са били “сламени  човеци”.

Свид. Ц.О. твърди, че не е запознат с дейността на дружеството, като две лица са му давали да подписва само празни кочани с фактури, срещу заплащане. Свид. В.Д. и свид. А.И. посочват, че след 1997г. дружеството, което са представлявали не е извършвало дейност, твърдят, че не са осъществявали сделки с дружество „Синема 2 000" в периода 2000 - 2002г. Св А.П.  не знаел, че е управител на „Бултюр", подписвал документи за работа в това дружество, не е разписвал фактури, не притежава документи. Св. В.Д. е закупил дружество „Вулкан комерс", като на свое име имал общо около 117 фирми. Не може да посочи нищо за дейността на дружеството. Свид. В.Д. заявява, че докато бил управител на дружеството в периода 2000-2001 г., не е извършвал сделки със „Синема 2 000" ООД, като не познава  подс. Н. Х..

По част от фактурите било установено, че ръкописния текст и подписи на позиция доставчик е положен от секретарката в дружеството- подс. С.П.. Това са следните фактури – с издател / доставчик / "Бултюр "ООД - София и  получател дружество ЕООД "Синема 2000" - Варна, за периода: 01.08-31.08.2001 г. с поредни номера от № 2624 до № 2629 и от № 2632 до № 2647 , с издател /доставчик / "Сео Нулешан" ЕООД - София и  получател дружество ЕООД "Синема 2000" - Варна, за периода: 10.09.2001 г. - 31.10.2001 г. с поредни номера от № 2316 /01.10.2001 г. до № 2343/25.10.2001 г. и № 3221/ 26.10.2001 г, № 3222/ 26.10.2001 г, и поредни номера от № 3224/ 29.10.2001 г. до № 3228 / 31.10.2001 г.; с издател /доставчик/ „БАДИ АЛЕК" ООД - София с получател дружество ЕООД "Синема 2000" - Варна за периода 08.06. - 29.06.2001 г. с номера от № 5529 / 08.06.2001 г. до № 5539/ 28.06.2001 г.

Горните факти съдът установи  от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-  свидетелски показания – на Р.Х. и прочетените от ДП, Н.М., Вивияна Н., А.И., както и прочетените от ДП, В.Д.,  В.М. и показанията му от ДП, А.П.  и показанията му от ДП, както и прочетените показания на св. Ц.О. и В.Д., частично от обясненията на подс. Христво и прочетените от ДП обяснения на подс. П., от СГЕ, ССче и допълнителната ССчЕ, писмените доказателства по делото- справки - декларации, фактури, документи от данъчните ревизии, други писмени доказателства, представените от защитата на подсъдимите писмени доказателства/ относно характеристични данни/, свидетелства за съдимост и под.

 От заключението по ССчЕ /л. 105-110 т.1 от ДП/, както и от допълнителната ССчЕ / л. 208 - л.211, т. 1 от ДП/ се установява, че за пет отделни данъчни периода, чрез невярно деклариране сабили ползвани неправомерно данъчни кредити по ЗДДС от „Синема 2 000" ООД-     1.за данъчен период месец 06.2001 г. - 9 044, 56 лв. за доставчик „Бади Алек" ООД и 5 616, 18 лв. - за доставчик „ГТ 2 000 К.К." ЕТ - общо в размер на 14 660, 74 лв.;

2. за данъчен период месец 08.2001 г. - 40305, 03 лв. за доставчик „Бултюр" ООД и 880 лв. - за доставчик „Гъливер" ЕООД-общо в размер на 41 185, 03 л в.;

3. за данъчен период месец 10.2001 г. - 28391, 00 лв. за доставчик „Сео Нулешен" ООД;

4. за данъчен период месец 11.2001 г. - 12989, 00 лв. за доставчик „Бади Алек" ООД и 5 616, 18 лв. - за доставчик „Гъливер" ЕООД;

5. за данъчен период месец 01.2002 г. - 23 891, 00 лв. за доставчик „Некст Груп" ЕООД;

Тези изводи се основават на следните факти. Фирма”Бади Алек ООД не е регистрирана по ЗДДС и при сделки с нея не са налице основания за приспадане на данъчен кредит. “Бултюр” ООД е дерегистриран по ЗДДС от м.08.2001 г. и при тези доставки също не е било налице основание за включването им в съответните СД и приспадане на данъчен кредит. При “Сео Нулешен”ООД фактурите по които тази фирма е доставчик, не са включени в дневниците за продажби. При “Гъливер”ЕООД една от фактурите- № 268/05.12.2001 г., не е осчетоводена, а само включена в дневника за покупки, като останалите фактури с този доставчик, е констатирано, че услугите са получени от предходни доставчици, един от които е отново “Сео Нулешен” и те не са били включени в техните дневници за продажби , а друга фирма изобщо не е намерена на декларирания адрес. За доставчика “Некст груп ”ЕООД е установено, че фактурите за доставки не са отразени в дневника му за продажби и СД по ЗДДС. Тези констатации се установени както чрез извършената ревизия и изводите на ДРА, така и от съдебно счетоводните експертизи, при които отново са проверявани  изискуемите по ЗДДС данъчни книжа и са подкрепени от показанията на свидетелите по делото. Управителите на тези фирми не са били наясно с тези факти, не са знаели ,че имат такива дружества и съответно и няма никакви данни тези ЮЛ да са развивали каквато и да било реална дейност. Един от свидетелите- В.Д. заявява пред съда, че е строителен работник, но  има 117 фирми. Той обяснява, че ги “закупува” лесно, като подписва няколко документа пред нотариус, не знае какви са тези документи и за това получава 200-300 лева. Няма никаква представа  каква е дейността на тези фирми. Подобно е положението и с останалите свидетели, управители на процесните търговци.

По приобщената СГЕ  -  № 355 /15.07.20011 г. на БНТЛ при ОД МВР - Варна / лист 99 -102, том 1 от делото /, се установява, че ръкописния  текст и подпис на позиция "Доставчик" в оригинали на фактури с издател "Бултюр "ООД - София с получател дружество ЕООД "Синема 2000" - Варна, за периода: 01.08-31.08.2001 г. с поредни номера от № 2624 до № 2629 и от № 2632 до № 2647 са изпълнени от подс. С.П..

Ръкописен текст в оригинали на фактури с издател  "Сео Нулешан" ЕООД - София с получател дружество ЕООД "Синема 2000" - Варна, за периода: 10.09.2001 г. - 31.10.2001 г. с поредни номера от № 2316 /01.10.2001 г. до № 2343/25.10.2001 г. и № 3221/ 26.10.2001 г, № 3222/ 26.10.2001 г, и поредни номера от № 3224/ 29.10.2001 г. до № 3228 / 31.10.2001 г са  изпълнени от подс. С.П..

Ръкописен текст в оригинали на фактури с издател „БАДИ АЛЕК" ООД - София с получател дружество ЕООД "Синема 2000" - Варна за периода 08.06. - 29.06.2001 г. с номера от № 5529 / 08.06.2001 г. до № 5539/ 28.06.2001 г. е изпълнен от подс. С.П..

След изследване на оригиналните екземпляри на справките декларации и дневниците за покупки и продажби за инкриминирания  се установява следното. Всички справки декларации за процесния период, с изключение на СД с Вх. № ДДС 03.01-702785/13.11.2001 г, данъчен период - октомври 2000г, са подписани от св. Н. – счетоводител във фирмата. Справка - декларация с Вх. № ДДС 03.01-702785/13.11.2001 г,  за данъчен период - октомври 2000г, и дневникът за покупките към същата са подписани от подс. Н.Х.. Тези изводи се съдържат в СГЕ, с протокол  № 298/2011 г. на БНТЛ – Варна /том 1, лист 89-95 /.

Подсъдимите  в обясненията си като цяло отричат вината си, като подс. Х. счита, че не е извършил престъпление, защото е имал счетоводител, който се е грижил за делата му. Твърди, че е имал  и офис, наемал е работници, които на мястото на обекти, където е извършвал СМР е извозвал работниците си. По нито една от фактурите, включени в дневниците за покупки и впоследствие в СД не посочва какви са били тези доставчици, с кого е договарял и не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, респ. за реалност на сделките. От своя страна подс. П. твърди, че действително е попълвала фактури, каквото е и заключението на вещото лице, в което е посочено, че ръкописните текстове по тях са изпълнени именно от нея.  Тези фактури, както бе посочено вече, са били без необходимите реквизити по ЗСч., но по същественото е, че по тях  няма никакви доказателства за осъществяване на сделки. Никой от двамата подсъдими не може да посочи кои са били тези доставчици, а от своя страна подс. П. твърди, че е попълвала фактурите само и единствено по нареждане на шефа си- подс. Х.. Последния заявява, че причина да разпорежда на подс. П. да попълва фактури с различни доставчици е била , че те пишели нечетливо, идвали с празни фактури и сами диктували какво да се пише в нея. От разпита на свидетелите- представители на търговците- доставчици на подс. Х. пък става ясно, че те на са имали никакви пълномощници или други лица, които да са предоставяли празни фактури на Х. за попълване от тяхно име. Поради това и съдът кредитира обясненията им в тази част, която обаче сочи именно на действия по осигуряване на документи, които по-късно са били посочвани в съответните справки-декларации, те от своя страна- основание да се претендира приспадане на данъчен кредит.

   С оглед на така обсъдените доказателства и приетите за устонвени факти съдът направи следните правни изводи. Призна подс. Н.Г.Х. в извършване на престъпленвие по чл. 257 ал.1, вр.чл.255 ал.1, пр.2 от НК /ред. ДВ бр.62 от 1997г., отменен с ДВ бр. 75 / 2006г. / вр. чл.20, .2  ар. чл. 26 ал.1 от НК, за  това,   че  за инкриминирания период- 14.07.2001-13.02.2002 г при условията на продължавано престъпление , сам и в съучастие със С.П. -  като помагач, в качеството си на собственик и управител на ЕООД Синема 2000- Варна, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери -  121 116, 77 лева, като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит, по неосъществени покупки по фактури с издател – ООД Бади Алек- София, ГТ К.К.- София, Бултюр ООд- София, Гъливер ЕООД – Стара Загора, Сое Нулешен ООД – София, Некст груп ЕООД – Варна, като подал  пет отделни справки декларации , които се изискват по силата на чл. 72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС .

         По отношение на подсСнежана В.П. съдът я призна за виновна в престъпление по чл.  257 ал.1, вр.чл.255 ал.1, пр. 2, от НК /ред. ДВ бр.62 от 1997г, отм. с ДВ бр. 75 / 2006г/ вр. чл.20, ал.4 от НК,/ в това, че на 12.11.2001год., в гр. Варна, в съучастие като помагач с Н.Г.Х. - извършител, подпомогнала избягване плащането на данъчни задължения, чрез потвърждаване на неистина в подадена справка - декларация Вх. № ДДС.03.01.-900190 /12.11.2001г, подадена в ТДД - Варна, данъчно подразделение "Приморско" за отделен данъчен период - месец 10.2001 г., която се изисква по силата на  чл.72, ал.1 и чл100, ал.1 от ЗДДС - несъществуващо право на данъчен кредит, по несъществуващи покупки по фактури с издател ООД "Сео Нулешен"-София, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери - 28 391,00 /двадесет и осем хиляди триста деветдесет и един/ лева.

Подсъдимият Х. е извършил активни действия, с цел избягване плащането на дължими данъци, като в справките декларации, изискуеми съгл. чл. 100 от ЗДДС се е позовал на фактури, които макар и да са изхождали от реално съществуващи фирми, са изследвани и е установено съдържащото се в тях лъжливо документиране. Без съмнение доставките на стоки и услуги, документирани с неистински или с невярно съдържание данъчни фактури, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на " доставка" по смисъла на ЗДДС от 1998 г. /чл. 6 ал.1 / и подсъдимият следва да е бил напълно наясно с това, още повече, че тези фактури са били съставяни в неговия офис, под негова диктовка от секретарката му- подс. П.. Така, с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и претендирайки за приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е  целял да осуети установяването на действителните си данъчни задължения. Със съставянето на всяка една от инкриминираните справки-декларации по чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС и депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява  от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл. 255, както квалификацията по по-тежко наказуемия състав на чл. 257, ал. 1 НК /ДВ, бр. 92/97 г./ се  обуславя от особено големия размер - по смисъла на чл. 93, т. 14 - ДВ, бр. 62/97 г., към датата на деянието – 12 хиляди лева, на прикритото данъчно задължение, което представлява продължавана престъпна дейност.

Съдът прие, че подс. Х. не е извършил пет отделни деяния, а ги е осъществил при условията на продължавано престъпление и приложи чл. 26 от НК. За да внесе обвинение пза пет отделни престъпления, прокурорът се е позовал на обстоятелството, че през разследваният период от време разпоредбата на чл.26 ал. 1 от НК не е действала, като за  всеки данъчен период по ЗДДС, деянията, квалифицирани като престъпления по чл.255 и чл.257 от НК са преценени поотделно за тяхната съставомерност и  всяко едно от тях следва да се квалифицира като избягване на данъчни задължения в особено големи размери.

Съдът обаче счете, че квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК се обуславя  от задължителното приложение на ТР № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., НК, защото : “когато ДЗЛ неколкократно нарушава по някой от посочените в чл. 255 от НК начини законоустановените си задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци….. деецът има едни и същи фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение към общественоопасните последици на деянията си, което не е нищо друго, освен "еднородност на вината". Затова и в този случай се касае за причинен общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК. При тази констатирана обективна и субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния следва  да не са самостоятелни престъпления, а едно продължавано престъпление.

По отношение на три от деянията на подс. Х. за повдигнати обвинения и съдът го прие за виновен, че са извършени в съучастие с подс. П., тя като помагач, макар и по отношение на нея да има повдигнато само едно обвинение, по което бе призната за виновна. Причина за това е датата на повдигане на обвинение на П. / на 05.10.2011 г./ за деянието, извършено през данъчни периоди -м. 11.2010 и м.12.2000г.  е била настъпила погасителна давност по чл. 80 ал.1 т. т.3 от НК.

Съдът прие, че по делото подс.П. е изготвила множество фактури, в които са отразени фиктивни сделки, въз основа на тях подс. Х. е  подписал множество дневници за покупки, като това двамата подсъдими са сторили с цел избягване плащането на данъчни задължения.. Без значение е обстоятелсвото, че част от СД са били изготвяни и подписвани от нает счетоводител, извършващ само  техническата дейност по съставянето на документи. Подписването на СД с ясното съзнание, че това става на база първични счетоводни документи, изготвени  по нереални сделки води до извод за пряк умисъл у подсъдимите, за което следва да понесат съответната наказателна отговорност.

За да определи наказанията на подсъдимите съдът взе предвид следното.

На първо място, за да определи приложимата норма, съдът прецени следните обстоятелства. Съгласно последното изменение на НК (ДВ, бр. 75/2006 г.), чл. 257 е отменен, а нормата на чл. 255, изменена, като в ал. 3 при избягване на данъчни задължения в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния. При посоченото изменение на закона, на основание чл. 2, ал. 2 НК, деянието не следва да бъде преквалифицирано по този текст, защото не се явява по-благоприятен за подсъдимия, тъй като е определена по-висока долна  граница на наказанието, при същите признаци на фактическия състав, както и кумулативно наказание – конфискация на имуществото. Поради това и съдът индивидуализира наказанието съобразно  санкцията на отменения чл.257 от НК.

По отношение и на двамата подсъдими съдът счете, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което дори и най лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко, а именно изтеклия повече от 10 годишен период от време от извършване на престъпленията, до постановяване на първоинстанционната присъда.  На този срок следва да се отдаде нужната тежест с оглед справедливата санкция. След констатациите на данъчните органи от 2002 г до 2007 г. , по преписка на ВОП от 2003 г. е било образувано досъдебно производство пет години след това - едва през 2007 г., което е продължило още пет години, до внасянето му в съда с обвинителен акт. Очевидно, че в случая се касае за нарушаване на правилото за  разумен срок, според критериите, въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. Подсъдимите не са допринесли с поведението си за продължителността на процедурата, а тя  се дължи на бавните действия по разследването на  прокуратурата и довели до необичайно  дълго следствие.

Неаред с това отчетено от съда като изключително обстоятелство, по делото са събрани и следните данни за личността на подсъдимите,. Подс. П. не е осъждана, няма отрицателни характеристични данни за нея. Поради това, след като съдът счете, че следва да наложи наказание към минималния размер лишаване от свобода, с приложение на чл. 55 алб.1 т.1 от НК, счете, че за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия е достатъчно да се отложи изпълнението на наказанието с минимален изпитателен срок от три години, както и на основание чл. 55 ал.3 от НК не наложи глоба.

По отношение на подс. Х. съдът освен посоченото по-горе нарушанване на правилото за разглеждане на делото в разумен срок, отчете и събраните данни за него. Той е осъждан за престъпление по чл. 343Б ал.1 от НК, като присъдата е влязла в законна сила на 23.09.1999г, и е наложено наказание ЛС 3 месеца с 3 години изпитателен срок, а настоящето деяние се явява извършено в изпитателния слрок, което е и причина съдът да приложи чл. 5668 от НК, като приведе в изпъление отложеното наказание. Настоящата присъда е постановена значително след изтичане на изпитателния срок , но за приложението н а чл. 68 жот НК е от значение ссамо обстоятелството, че  в тори период от време е извършено друго умишлено престъпление от общ характер. Х. има и последващи осъждания -  за престъпление по чл. 227 от НК, извършено от него като представител на „Гъливер" ЕООД -Ст. Загора, като присъдата е влязла в законна сила на 17.11.2004г;  по чл. 316 вр. чл. 308 от НК; по  чл. 256 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено от него като представител на „Гъливер" ЕООД - Ст. Загора, като присъдата е влязла в законна сила на 29.12.2006г. и по същата му е наложено наказание ЛС в размер на 1 година, отложено с 3 години изпитателен срок.

Поради забраната за приложение на чл. 66 от НК, съдът определи да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим, както и приведе предходната условна присъда в изпълнение, също при строг режим. Наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 5000 лева, предвид обстоятелството, че е извършител на деянието, при  което размера на укритите данъци е  значителна сума.

По отношение на гражданските искове. Съдът ги отхвърли поради изтекла абсолютна давност, по следните съображения. 

Давността за упражняване на правото на иск по чл.110 от ЗЗД за това вземане  е петгодишна и  започва да тече от момента на извършване на деянието. В непротиворечивата си съдебна практика ВКС е приемал, че погасителната давност за гражданскоправните претенции на пострадалите се определя от началния момент, в който е възникнало вземането и това е денят на деликта -  когато извършителят е известен от самия момент на извършването му и от този момент той е в забава, съгл. чл. 84 от ЗЗД, а   крайният момент – изтичането на срок от пет години от тази дата. В този смисъл  Р. 412-2008-ІІІ , както и  ТР. № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.  Съобразно последното не е необходимо авторството на деянието да се установява по някакъв специален ред, като давността започва да тече  не от момента на присъдата, с която се установява престъпния му характер, а  от момента на извършването му. Веднъж възникнало, вземането следва да се предяви в петгодишния давностен срок.

В конкретния случай  с факта на подаване на СД по ЗДДС за отделните данъчни периоди до съответната данъчна служба е бил известен извършителя на деянието. Образуваното наказателно производство не е основание за спиране на погасителната давност по чл.115 ал.1 б”ж” от ЗЗД. / по този въпрос в същия смисъл е отново ТР №5/2006 г. на  ОСГК и ОСТК на ВКС  - “ако не е предявен граждански иск висящият наказателен процес, както в досъдебното , така и в съдебното производство , вкл.и когато е завършил с влязла в сила присъда не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност”/ В случая давността е изтичала към момента на образуване на наказателното ДП, и тъй като действащия към този момент НПК/ в сила от 2006 г./ тъй като новият НПК не допуска предявяване на гр.иск на този етап от процеса – чл.84 от НПК , то пострадалият е следвало да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК, от когато ще спре да тече погасителна давност за вземането.

По настоящото дело гражданският ищец не е предявил претенциите си по реда на ГПК и те са се погасили по давност. Доколкото съдът съобрази и т. 3 на ТР № 2/2012 на ОСНК на ВКС, според което  въпросът за настъпване на давността е въпрос по съществото на делото, то след като  разгледа претенциите на ищеца срещу подсъдимите, ги отхвърли с присъдата в гражданскоосъдителната й част като неоснователни.

Водим от горното съдът постанови присъдата си. 

                                          Съдия: