РЕШЕНИЕ
№ 1368
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110217241 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. С.., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 19-4332-014668/07.08.2019 г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2
т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.
В жалбата се твърди неправилност на наказателното постановление и се
моли за неговата отмяна. Поддържа се, че твърдяното в наказателното
постановление ПТП не е реализирано, като и че жалбоподателят не е
извършвал маневра движение на заден ход. По т.2 от НП застъпва тезата, че
тъй като не е било реализирано ПТП, то жалбоподателят не е имал
разногласия с когото и да било, респ. не е било необходимо да уведомява
органите на МВР.
В съдебно заседание жалбоподателят – ЙСА., редовно призован се явява
лично и с адв. З., надлежно упълномощен. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
1
постановление и пледира за неговата отмяна. Твърди, че излизането на заден
ход от подземен паркинг е невъзможно, поради което е невъзможно и да е
реализирано ПТП по начина, описан в протокола за ПТП и скицата към него.
Счита, че другият твърдян участник в ПТП просто е записал регистрационния
номер на автомобила на жалбоподателя и е посочил него като участник в
ПТП, за да получи обезщетение по застраховка.
Жалбоподателят в правото си на лична защита заявява, че е невъзможно
ПТП да е настъпило при движение на двата автомобила на заден ход. Заявява,
че не е имал разногласия с когото и да било на процесната дата, не е напускал
местопроизшествие и не са му били дадени указания от службите за контрол,
които да не е изпълнил.
Въззиваемата страна – началник – сектор „Административно
обслужване” при ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2019 г. около 08:00 часа в гр. София жалбоподателят Й. С. А.
управлявал лек автомобил марка „Н***”, модел „******” с рег. № *******.
Същият излязъл от подземен паркинг от изход на ул. „Осогово” и се насочил
към кв. „Красна поляна”.
На 16.07.2019 г. Ц. Х.Ц. - мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР съставил
срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 359374/16.07.2019 г. за нарушения на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал1 т.3 б. „В” от ЗДвП, извършени на 18.06.2019 г.
около 08:00 часа. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който
го подписал като посочил, че не е съгласен с отразеното в акта и е представил
декларация по случая.
Въз основа на така съставения АУАН на 07.08.2019 г. началникът на
сектор „Административно обслужване” при ОПП - СДВР издал обжалвано
наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя
А. на 26.11.2021 г., а на 30.11.2021 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля Н.Г.М., обясненията на жалбоподателя Й С А.,
както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за ПТП и скица, справка
„картон на водача” за Й. С. А., декларация от Т. М. М., декларация от Й С А.,
заповед № 8121К-90334/02.05.2019 г., издадена от министъра на вътрешните
работи и заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи.
Съдът намира, че по делото не бяха ангажирани категорични
доказателства, относно реализирането на ПТП, неговия механизъм и
участието на жалбоподател в него. По делото беше разпитан в като свидетел
Н Г М., който в качеството си на контролен орган – мл.автоконтрольор в
ОПП-СДВР е посетил твърдяното местопроизшествие и е съставил протокола
за ПТП. Свидетелят не е присъствал по време на реализиране на ПТП, като
данните за него, които е отразил в скицата и протокола за ПТП, в т.ч. и
относно механизма на ПТП са по данни на другия участник в ПТП – Т. М. М..
2
Съдът положи усилия да бъде призован и разпитан в качеството на свидетел
Т.М., който би могъл да даде информация за ПТП, но същият не беше
установен. Съдът намира, че информацията, съдържаща се в декларацията,
попълнена от М. няма характер на свидетелски показания по смисъла на НПК
и не може да бъде ползвана при изграждане на релевантната фактическа
обстановка. Същата, макар и да е послужила на актосъставителя и АНО не
може да бъде ползвана от съда, който следва да събира доказателствата по
реда и чрез способите на НПК.
Съдът съобрази, че обясненията на жалбоподателя имат двойствена
природа- като доказателствени източник и като средство за защита и намери,
че следва да им се довери, тъй като не са налични доказателства по делото,
които да ги опровергават. Същият потвърди, че на инкриминираната дата е
управлявал посочения в АУАН и НП лек автомобил, но категорично отрече да
е ставал участник в ПТП. При този доказателствен материал съдът не може да
приеме за безспорно доказано реализирането на ПТП с участието на
жалбоподателя, както и неговият механизъм.
Съдът се довери на останалите писмени доказателства – заповед №
8121К-90334/02.05.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и
заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, от които извлече информация относно материалната компетентност
на актосъставителя и АНО (първият да съставя АУАН на ЗДвП, а втория да
издава НП).
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок (НП е връчено на 26.11.2021 г., е жалбата е подадена на
30.11.2021 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт (наказателно
постановление), в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 2.6 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началниците на сектори в ОПП-СДВР (каквато длъжност е заемал и
издателят на обжалваното НП), а по силата на т. 1.3 от цитираната заповед
актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен
да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан за
извършени две нарушения, първото от които е такова на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната правна норма „преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
3
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението”. От събраните по делото доказателства не се установи, че
жалбоподателят не е изпълнил вмененото му от посочената разпоредба
задължение. Не се установи изобщо на инкриминираната дата същият да е
извършил маневра движение на заден ход, преди започване на която да не се е
убедил, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Доколкото не се установи извършването на
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, то
наказателното постановление се явява незаконосъобразно в тази му част и
следва да бъде отменено.
По отношение нарушението по т.2 от НП съдът намира, че наличната по
делото доказателствена съвкупност не позволява да се направи извод за
реализирано ПТП с участието на жалбоподателя, поради което не може да се
приеме, че същият не е изпълнил което и да било от задълженията, които чл.
123 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП. От посоченото следва извод, че
жалбоподателят А. е бил наказан за нарушение, което не е извършил, което
обуславя отмяна на НП и в тази му част. Наред с това е налице още едно
отменително основание по отношение нарушението, описано в т. 2 от НП.
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо
нарушението под номер 2 на жалбоподателя е вменено, че „напуска мястото
на ПТП без да уведоми компетентните органи”. Съдът намира, че така
направеното описание на нарушението от фактическа страна е неясно и
същото не осъществява самостоятелен състав на административно
нарушение.
Избраната от АНО пестелива формулировка според настоящия състав
не е в достатъчна степен пълна и ясна, което накърнява правото на защита на
санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите
рамки на вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците в
ПТП, като първото задължение за водач, който е участник в ПТП е да спре, за
да установи вредите (ал.1 т.1). В зависимост от вида на причинените вреди -
пострадали хора или само имуществени вреди законът предписва определено
поведение на участниците. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.
123, ал.1 т.3 б. „В” от ЗДвП. Цитираната правна норма се прилага в хипотеза,
в която водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени
единствено имуществени вреди и между участниците в произшествието не е
налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Едва при
осъществяването на тези факти възниква задължение за участниците в ПТП
да не напускат местопроизшествието, да уведомят контролните органи на
МВР и да изпълняват дадените им указания. Такива факти обаче /че се
причинени само имуществени вреди, че липсва съгласие между участниците в
ПТП/ изобщо не са изложени нито в АУАН, нито в НП.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло
4
еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал.1 от
ЗДвП, тъй като от израза „напуска мястото на ПТП” не става ясно дали
жалбоподателят изобщо не е спрял, или е спрял, установил е причинените
щети и след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. „Б” или т. 3 б.
„В” не е останал да изчака пристигането на контролните органи. На следващо
място задължението за уведомяване на органите на МВР е предвидено както в
т.2 б. „а” на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т.3, б. „в”, но това задължение е
обусловено от различни предпоставки – вид на вредите, съгласие на
участниците за обстоятелствата, довели до ПТП- ясни и точни твърдения за
които в НП не са изложени. Посочената лаконичност на описанието на
нарушението от фактическа страна и несъответствието на изложеното с
дадената правна квалификация представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, поради което и на това основание обжалваното НП следва да
бъде отменено в тази му част.
С оглед изхода от делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 800 лева, представляваща заплатено от него
адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие /л. 38 от делото/ посоченото възнаграждение е
платено в брой при подписване на договора, за което последният служи като
разписка.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр. ал. 3 т.1 и
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-014668/07.08.2019 г.,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя Й. С. А., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 2 т. 11 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б.
„В” от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ да заплати на Й. С.., ЕГН ********** сумата от
800 /осемстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6