№ 148
гр. Свищов, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20234150100212 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 238-239 ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК: *********, гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г,
срещу П. Л. И., ЕГН: **********, *****, в която обективно са съединени искове с правно
основание чл. 240, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че ответникът П. Л. И., като заемател
(кредитополучател), е сключила с дружеството, в качеството му на заемодател
(кредитодател), договор за кредит („Violeta“) под формата на кредитна линия с възможност
за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен
лимит – 1 200 лв., и по силата на този договор е усвоила цялата заемна сума в този размер.
Ищцовото дружество излага твърдения, че с подписване на договора ответникът се е
задължил да заплаща текущото си задължение до 30 (тридесет) дни от усвояване на
главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за
кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на
части – от датата на първото частично усвояване.
В ИМ се сочи, че преди сключването му на ответника е представен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията
на ЗПК, както и че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди
подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги („VIP обслужване“) и
такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е
предоставена и „тарифа“ към договора.
Излагат се твърдения, че към момента на депозиране на настоящата ИМ
задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита не са
платени, а срокът на договора е изтекъл на дата 03.11.2022 г. На 05.11.2021 г. била усвоена
сума в размер на отпуснатия кредитен лимит от 1200 лв.
С оглед на изложеното ищцовото дружество моли съдът да осъди ответницата да му
плати следните вземания: (1) 1200 лв. – за главница по договора за кредит (договор за
кредит „Violeta“ от 03.11.2021г. ) – чл. 240, във вр. с чл. 79 ЗЗД; (2) 134.48 лв. – за 15 %
възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г.; (3) 225.96 лв. – за такса
„ангажимент“ в размер на 0.07 % на ден върху главницата за периода от 04.02.2021г. –
1
03.11.2022 г. (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3); (4) 53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021
г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ адрес (чл. 15 ал. 4- 6 от договора); (5) 53.80 лв. – за неустойка за периода от
04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договор; (6)
192.97 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021г.-03.11.2022г. за непредоставяне на
съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1-3 от договора; (7) 27 лв. – за начислени
такси за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване
негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги; (8)
28.08 лв. – за законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г. за забава върху
всички просрочени текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за
заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора; (9) 51
лв. – за лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022 .г до 03.04.2023 г., както и
(10) законна лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Претендират се и разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба (ОИМ) от
ответника по иска.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
СвРС намира, че е сезиран с искова молба на „ВИВА КРЕДИТ” ООД срещу П. Л. И.,
в която обективно са съединени искове с правно основание чл. 240, във вр. с чл. 79 и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: (1) 1200
лв. – за главница по договора за кредит (договор за кредит „Violeta“ от 03.11.2021г.) – чл.
240, във вр. с чл. 79 ЗЗД; (2) 134.48 лв. – за 15 % възнаградителна лихва за периода от
04.02.2021 г. – 03.11.2022 г.; (3) 225.96 лв. – за такса „ангажимент“ в размер на 0.07 % на ден
върху главницата за периода от 04.02.2021г. – 03.11.2022 г. (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3); (4)
53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес (чл. 15 ал. 4- 6 от договор);
(5) 53.80 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно
чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договор; (6) 192.97 лв. – за неустойка за периода от 04.02.2021г.-
03.11.2022г. за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1-3 от
договора; (7) 27 лв. – за начислени такси за периода от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г по чл. 20
ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за
допълнителен пакет услуги; (8) 28.08 лв. – за законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до
01.11.2022 г. за забава върху всички просрочени текущи задължения, дължима в края на
всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на
основание чл. 20 ал. 3 от договора, дължима в края на всеки тридесетдневен период за
заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора; (9) 51
лв. – за лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022 .г до 03.04.2023 г., както и
(10) законна лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира
решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239,
ал. 3 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание с
Разпореждане № 547/23.05.2023 г., но въпреки това тя не представила отговор на ИМ, нито
се е явила първото с. з. (чл. 238, ал. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно основателен, защото е
подкрепен с писмени доказателства, която дават възможност за подобен извод.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да плати разноски на
ищцовото дружество в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 78.68 лв. за
2
държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Л. И., ЕГН: **********, *****, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК: *********, гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г,
следните суми: : (1) 1 200 (ХИЛЯДА И ДВЕСТА) ЛЕВА – за главница по договора за
кредит (договор за кредит „Violeta“ от 03.11.2021г. ) – чл. 240, във вр. с чл. 79 ЗЗД; (2) 134
(СТО ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ) ЛЕВА И 48 СТОТИНКИ – за 15 % възнаградителна лихва
за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г.; (3) 225 (ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА И
96 СТОТИНКИ. – за такса „ангажимент“ в размер на 0.07 % на ден върху главницата за
периода от 04.02.2021г. – 03.11.2022 г. (чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3); (4) 53 (ПЕТДЕСЕТ И
ТРИ) ЛЕВА И 80 СТОТИНКИ – за неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес (чл. 15 ал.
4- 6 от договора); (5) 53 (ПЕТДЕСЕТ И ТРИ) ЛЕВА И 80 СТОТИНКИ – за неустойка за
периода от 04.02.2021 г. – 03.11.2022 г. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договор; (6)
192 (СТО И ДЕВЕТНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 97 СТОТИНКИ. – за неустойка за периода от
04.02.2021г. до 03.11.2022г. за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15
ал. 1-3 от договора; (7) 27 (ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ) ЛЕВА – за начислени такси за периода
от 13.12.2021 г. до 01.11.2022 г по чл. 20 ал. 4 от договора за ограничаване негативни
последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги; (8) 28
(ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ) ЛЕВА И 8 СТОТИНКИ – за законна лихва за периода от
13.12.2021 г. до 01.11.2022 г. за забава върху всички просрочени текущи задължения,
дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по
кредита на основание чл. 20 ал. 3 от договора; (9) 51 (ПЕТДЕСЕТ И ЕДИН) ЛЕВА – за
лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2022 .г до 03.04.2023 г., както и (10)
законна лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1
ЗЗД
ОСЪЖДА П. Л. И. да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД сумата от 800
(ОСЕМСТОТИН) ЛЕВА за адвокатско възнаграждение и 78 (СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ)
ЛЕВА И 68 СТОТИНКИ за държавна такса пред първоинстанционния съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС на П. Л. И. от решението, като й се УКАЖЕ, че на
основание чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му може да иска отмяната му от
ВТОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
3