Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../………....2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1930 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
с вх. № 75260/16.10.2019 г., депозирана от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, действащ чрез
процесуалния си представител юрк. П.П., против решение № 3855/17.09.2019
г., постановено по гр. д. № 15454 по описа за 2018 г. на РС-Варна, с което
изцяло са отхвърлени, предявените от въззивника срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. В.Б., обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 723.06 лева, представляваща дължима
и незаплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard
– CARD
– 12895918 от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в размер на 149.44 лева,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017 г. до
07.12.2017 г., сумата в размер на 37.51 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г., за които суми е издадена
Заповед № 5049/29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се съдът да отмени обжалваното решение
изцяло и вместо него да постанови ново, с което уважи исковата претенция на
кредитора, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски пред двете
инстанции.
В
отговора на въззивната жалба се излагат доводи за правилността на
постановеното от РС-Варна решение. Поддържа се, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваният
съдебен акт да се потвърди. Счита се, че фактът на усвояване на претендираните
суми не е установен от ищеца по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване. Сочи се, че първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото както поотделно, така и в съвкупност.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С
молба вх. № 1540/17.01.2020 г. поддържа въззивната жалба и моли за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият, редовно призован, не
се явява лично. Представлява се от адв. В.Б., който поддържа отговора на
въззивната жалба, като в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на
ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-11861858 се
установява, че на 19.11.2015 г. между въззивника и въззиваемия е сключен
договор, чийто предмет е отпускане на целеви кредит в размер на 8300.00 лева за
срок от 36 месеца с краен падеж 20.11.2018 г. срещу заплащане на
възнаградителна лихва.
В т. 12 от договора е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, която ще бъде издадена и
доставена след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит от
страна на кредитополучателя. Предвидено е, че картата следва да бъде издадена
не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а
при неиздаване на такава в посочения срок – разделът от договора не произвежда
действие.
В т. 13 от договора е предвидено, че
кредитният лимит по кредитна карта представлява револвиращ потребителски кредит
предоставен от въззивника на въззиваемия за ползване посредством кредитна карта,
който е безсрочен /т. 15/, като срокът на договора е различен от срока на
валидност на кредитната карта. Установява се още, че същият ще може да се
ползва от въззиваемия чрез извършване на трансакции /т. 14/, като всяка
трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ
потребителски кредит. За ползвания кредитен лимит е предвидено в т. 16, че
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от лимита за
срока на ползване на същия, както и такси за ползването на кредитната карта,
като конкретният размер на лихвата и таксите ще бъде посочен в приложението по
т. 21 от договора. В последният текст на договора е уговорено, че кредитната
карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като наред с нея ще
бъде доставен и документ – приложение, представляващо неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за
плащане по картата ще възникнат след активирането и използването ѝ в
съответствие с коментирания договор и приложенията към него.
Видно от приложението към процесния
договор /л. 27 и следв./ размерът на креднитния лимит е 1000.00 лева, който
може да бъде усвояван чрез извършване на трансакции с издадената кредитна карта
Мастъркард. За ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи
лихва в размер на 35%, такси за теглена в брой, месечна такса за обслужване. Предвиденият
ГПР е в размер на 44.90%. Предвидено е кредитополучателят да заплаща месечни
погасителни вноски до 1-во число на месеца, като минималната такава при усвоен
кредит лимит до 1000.00 лева възлиза в размер на 60.00 лева.
От представените обратни разписки
/л. 31 и л. 33/ се установява, че на 26.04.2016 г. въззиваемият лично е получил
пратка, чието съдържание не може да се установи единствено от разписката, а на
21.12.2017 г. е бил поканен да погаси задълженията си към кредитодателя,
обективирани в поканата, находяща се на л. 32 от делото, в 7-дневен срок от
уведомяването.
На 27.06.2018 г. въззивникът е
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 43711 за изпълнение на парично
задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 10090 по описа за 2018
г. на РС-Варна. На 29.06.2018 г. е издадена заповед № 5049 по чл. 410 от ГПК, с
която съдът е разпоредил на Ж.Д. да заплати сумите, както следва: 723.06
лева, представляваща дължима и незаплатена главница по силата на Договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от
28.04.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;
149.44 лева, представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 01.07.2017г. до 07.12.2017 г.; 37.51 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2018г., както
и сумата в общ размер на 75.00 лева –
съдебно-деловодни разноски.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана Съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ се
установява, че общата усвоена сума по главницата е 1564.32 лева, както следва:
на 29.04.2016 г. от кредитната карта са усвоени 496.45 лева, от които 400.00 –
чрез теглене и 96.45 лева чрез плащане чрез ПОС терминал; на 04.05.2016 г. са
усвоени 300.00 лева чрез теглене; на 17.05.2016 г. е усвоена сумата в размер на
67.87 лева – чрез плащане чрез ПОС терминал и на 26.05.2017 г. са усвоени
700.00 лева чрез превод към сметка. Общата сума на извършените плащания по
процесния договор е 1257.64 лева за периода от м.06.2016 г. до м.04.2017 г. Към
27.06.2018 г. остатъкът от главницата е 695.28 лева; размерът на
възнаградителната лихва за периода от 15.06.2017 г. до 15.11.2017 г. е 125.44
лева, а размерът на мораторната лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018
г. – 37.51 лева.
При така изложената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване
на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.
2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В
същата се навеждат доводи, за това че изводите на първоинстанционния съд
досежно липсата на доказаност на изпълнението на задължението на кредитора да
предостави заетата сума – предмет на процесния договор, са неправилни,
доколкото към доказателствения материал е приобщено заключението на вещото лице
по назначената ССчЕ, включително и месечни извлечения по револвиращия кредит.
Твърди се, че съдът не е изложил аргументи досежно крайните си изводи за
неусвояване на претендираните суми, които са в отклонение от приетата и
неоспорена от страните ССчЕ. Въззивникът излага доводи за това, че са доказани
всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника,
поради което отхвърлянето на предявените установителни искове е неправилно.
Районен съд – Варна е
сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена
на 29.06.2018 г. по ч. гр. д. № 10090/2018
г. по описа на РС-Варна, ГО, 10 съдебен
състав, както следва: 723.06 лева, представляваща дължима и незаплатена
главница по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от
28.04.2016г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; 149.44 лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.07.2017г. до 07.12.2017 г. и сумата в
размер на 37.51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
07.12.2017 г. до 11.06.2018 г.
За да бъде ангажирана отговорността на въззиваемия-длъжник,
въззивникът-кредитор следва да докаже в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната
отговорност на длъжника: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение
между него и последния по силата на договор за предоставяне на револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта; 2.) изпълнение на
собствените си задължения – отпускане на
картодържателя на съответен паричен кредит чрез използването на съответната
кредитна карта, както и 3.) размера на претендираните суми.
В тежест на длъжника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в
отговора, а – при установяване на горното от кредитора – да докаже, че е
изпълнил договорните си задължения и погасил задълженията си.
От представения Договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-11861858 се установява, че на 19.11.2015 г. между въззиваемия и универсалния праводател на
въззивника е учредено облигационно правоотношение. От съдържанието на същото се установява, че за картодържателя задълженията
по процесния револвиращ потребителски кредит се пораждат след активирането на
електронния платежен инструмент – арг. от т. 12, изр. последно. Видно от
списъка, приложен към ССчЕ, кредитната карта е активирана на 28.04.2016 г.,
поради което съдът приема, че правната сделка, чийто предмет са търсените
парични притезания, е сключена на тази дата, доколкото именно тогава двете
насрещни волеизявления са съвпаднали по обем и съдържание и са били насочени
към постигането на целените правни последици – усвояването на сумата по
револвиращия потребителски кредит.
Процесният договор е потребителски по
своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Тази двустранна правна сделка по своята правна същност е 1.) формален договор, тъй като писмената форма е елемент от фактическия
състав при сключването му – арг. от чл. 10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 3 от ТЗ; 2.) може да бъде реален
или консенсуален в зависимост от това дали той се
сключва с предаването на паричните средства /реален/, предмет на кредита или с постигането на съгласието
за предоставяне на конкретна парична сума /консенсуален/ - арг. от
чл. 9, ал. 1 от ЗПК; 3.) възмезден, доколкото е уговорена възнаградителна лихва
в полза на кредитодателя; 4.) двустранен и 5.) комутативен.
От предметното
съдържание на облигационното правоотношение се установява, че процесният договор за револвиращ
потребителски кредит е консенсуален, тъй като предоставянето на уговорената заемна сума
не е част от фактическия състав от договора, а в изпълнение на вече поето
договорно задължение - арг. т. 12 и следв. от Общите условия към договора от 19.11.2015 г. и приложението, издадено, на основание т. 21 от ОУ. Страните се уговорили, че за кредитодателя възниква правното задължение да
предостави уговорения кредит на кредитополучателя. Между страните е уговорено, че чрез използване на
кредитната карта могат да се извършват следните кредитни операции - 1) теглене
на пари в брой чрез терминалните устройства /АТМ/,
банкомати; 2) плащане на стоки и услуги чрез терминално устройство /ПОС/;
3) превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките
на съответната наличност, срещу задължението на картодържателя да погасява на месечни вноски, определени в
месечните извлечения /които му изпраща кредитодателя
– арг. от т. 12 от Приложението/, предоставените му
кредити и да заплаща таксите, посочени в договора.
Както бе изяснено, процесният договор за
паричен револвиращ потребителски кредит чрез използване на
кредитна карта е консенсуален, поради което, макар и при постигане на съгласие
между страните относно поетите с него субективни права и правни задължения да е
породено правното действие на тази възмездна двустранна сделка, за да възникне
договорното задължение за връщане на предоставения кредит от ищеца на
ответника, ведно с уговорените възнаградителни лихви и други съпътстващи
използване на кредитната карта такси, следва в процеса на доказване да се
установи по несъмнен начин, че кредиторът е изпълнил своето договорно
задължение за отпускане на картодържателя на съответен паричен кредит чрез
използването на съответната кредитна карта.
С цел доказване на този правнорелевантен факт по делото е
приобщено заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Същото е резултат от приложени специални знания при преценка
на счетоводните записвания на кредитора и осчетоводените от него данни,
получени по сметката за ползване на кредитната карта. От заключението се установява, че общата усвоена сума по кредита за периода от 29.04.2016 г. до 26.05.2017 г.
е 1564.32 лева. Фактът на изпълнение на задължението на кредитора да предостави
на кредитополучателя електронния платежен инструмент се установява по несъмнен
начин посредством обратната разписка /л. 31/ и цитираното заключение. Видно от
разписката, на 26.04.2016 г. въззиваемият е получил пратка с неустановено
съдържание, но непосредствено след това – на 29.04.2016 г. е усвоена сума в общ
размер на 496.45 лева – 400.00 лева чрез теглене и 96.45 лева чрез плащане чрез
ПОС терминал. Отделно от това, установено е още, че по кредитната карта са
правени и погасителни вноски от въззиваемия в общ размер на 1257.64 лева.
Последното представлява признание, че е предоставена процесната сума по
револвиращия потребителски кредит, усвоена чрез кредитната карта. Първата
погасителна вноска е от 14.06.2016 г., което е в унисон с дата на получаване на
кредитната карта /26.04.2016 г./ и датата на първото усвояване от страна на
картодържателя /29.04.2016 г./, имайки предвид т. 13 от приложението, че
вноските се правят до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на
извлечението по кредитната карта.
По своята същност обратната разписка и заключението по
ССчЕ, разгледани поотделно, са косвени доказателства досежно факта на
получаване на кредитната карта, но разгледани в съвкупност водят до единствения
възможен извод, като изключват всяка друга възможна версия, а именно – въззивникът
в изпълнение на договорните си задължения е предоставил на въззиваемия
процесната кредитна карта с кредитен лимит до 1000.00 лева. Наличието на
договор и изправността на кредитодателя, налага
извода за пораждането на задължението за връщане на заетата
главница ведно с произтичащите от него акцесорни задължения за заплащане
на възнаградителна лихва, мораторна лихва и обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
В тежест на въззивника като кредитор е да
докаже и размера на предявеното гражданско притезание. От посоченото вече заключение на вещото лице по ССчЕ се
установява, че главницата е в размер на 695.28 лева, договорната лихва – 125.44
лева за периода от 15.06.2017 г. до 15.11.2017 г. и мораторна лихва – 37.51
лева за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г. Съдът изцяло кредитира
заключението по отношение на главницата и договорната лихва, доколкото видно от
приложението към ССчЕ /л. 111/ горницата над 695.28 лева до претендирания
размер от 723.06 лева е застрахователна премия, която не е предмет нито на
издадената заповед по чл. 410 от ГПК, нито на исковата претенция, поради което
искът е основателен до 695.28 лева. Основателността на главното вземане
обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни задължения. След
изслушване на вещото лице /л. 114/ се установява, че 15.06.2017 г. е първата
дата, на която има неплатена договорна лихва, а за периода след 15.11.2017 г.
въззивникът не е предоставил на вещото лице относимите доказателства във връзка
с уговорената лихва, поради което доказаният размер на дължимия граждански плод
е 125.44 лева. Наред с това, картодържателят е изпаднал в забава на 01.12.2017
г., тъй като съгласно т. 13 от приложението към договора от 15.11.2015 г.,
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на месечното извлечение най-малко в уговорения минимален размер. В
настоящия случай представеното извлечение е от 15.11.2017 г. /л. 29/, а
минималната вноска е в размер на 360.00 лева. Макар в исковата молба словом да се
претендира мораторна лихва до датата на завеждане на делото /27.06.2018 г./, то цифром в заявлението и исковата молба е посочена по-ранна дата –
11.06.2018 г., която е възпроизведена и в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в обжалвания съдебен акт, поради което въззивния съд не може да промени
крайната дата. Предвид тези съображения и принципът за диспозитивно начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че претенцията за
мораторна лихва е основателна до размера на 36.12 лева, изчислена за периода от
07.12.2017 г. до 11.06.2018 г. върху главницата от 695.28 лева, като за
горницата до претендирания размер от 37.51 лева следва да се отхвърли.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде частично отменен.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото отговорността за
разноски следва да се ревизира, като решението в тази част да се отмени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест
на въззиваемия-ответник следва да бъде възложена отговорността за
разноски, направени от въззивника-ищец пред
двете инстанции, съразмерно с уважената част от иска, включващи държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1247.62 лева, от които –
разноски сторени пред РС-Варна – 800.36 лева /70.62 лева по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна и 729.74
лева по гр. д. № 15454/2018 г. по описа на РС-Варна/ и такива сторени
пред ОС-Варна в хода на настоящото производство – 447.26
лева.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски в негова
полза и не е представил доказателства в тази насока.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 3855/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 15454 по
описа за 2018 г. на РС-Варна, в
частта, в която са отхвърлени обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, Сгр. 14 срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, за приемане за установено със сила на
пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 695.28
лева, представляваща дължима и незаплатена главница по
Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата в
размер на 125.44 лева, представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 15.06.2017
г. до 15.11.2017 г., както и сумата в размер
на 36.12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 5049 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа
на РС-Варна, както и в частта
за разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ж.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, сумите както следва: 695.28 лева, представляваща дължима и
незаплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 125.44 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.06.2017 г. до 15.11.2017 г., както и сумата в размер
на 36.12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 5049 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа
на РС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3855/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 15454 по
описа за 2018 г. на РС-Варна, в
останалата част, в която са отхвърлени обективно
кумулативно съединените положителни установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 срещу Ж.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 27.78 лева,
представляваща горницата над установения размер от 695.28
лева до предявения размер от 723.06
лева – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; 24.00 лева, представляваща горницата над установения размер от
125.44
лева до предявения размер от 149.44
лева – възнаградителна
лихва, както и сумата
в размер на 1.39 лева, представляваща разликата над установения размер от
36.12 лева до
предявения размер от 37.51 лева – мораторна
лихва,
за които суми е издадена Заповед № 5049 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, Ж.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с
рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14,
сумата в общ размер на 1247.62 лева, от които –
разноски сторени пред РС-Варна – 800.36 лева /70.62 лева по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна и 729.74
лева по гр. д. № 15454/2018 г. по описа на РС-Варна/ и такива сторени
пред ОС-Варна в хода на настоящото производство – 447.26
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.