РЕШЕНИЕ
№ 2185
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С.М. М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110209074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № F593787/31.05.2021 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП-София, на „ПА.“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1602,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството, изразяващо се в това, че в законоустановения срок до
30.09.2020 г. не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията –
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на
годишния финансов отчет на дружеството за 2019 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „П.“ ЕООД, с доводи за неговата
незаконосъобразност, като се поддържа, че наказващият орган при
преценката cи не е съобразил обстоятелството, че дружеството е изряден
данъкоплатец, че не е санкционирано за други сходни нарушения, че
нарушението е за първи път, като не са произлезли вреди за фиска,
респективно и осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, но не и
1
на целенасочено неспазване на правилата за публикуване на годишните
финансови отчети. Поддържа се, че нарушението се отличава с ниска степен
на обществена опасност, поради което и наложената имуществена санкция не
отговаря на тежестта му. В заключение се поддържа, че в конкретиката на
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
което и по изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждние.
Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания
за неговото потвърждаване. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната
фактическа обстановка:
Във връзка с писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г., изпратено от Агенция
по вписванията до ЦУ на НАП за юридическите лица, които не са подали в
срок годишен финансов отчет за 2019 г. в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, била извършена проверка от
служители на НАП, сред които и св. Б. ЕМ. АНД., който заемал длъжността
„инспектор по приходите“ при ТД на НАП-София, офис „Изток“.
В хода на проверката било установено, че „П.“ ЕООД не е изпълнило
задължението си до 30.09.2020 г. да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски
2
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на годишния си
финансов отчет за 2019 г.
За констатираното нарушение св. Б. ЕМ. АНД. съставил АУАН №
F593787/23.02.2021 г. срещу „П.“ ЕООД за извършено административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № F593787/31.05.2021 г., с което за описаното в
АУАН административно нарушение, квалифицирано по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.,
на „ПАРТНЕР 1916“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на
1602,00 лева.
НП било връчено на представител на „П.“ ЕООД на 09.06.2021 г., който в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу последното, въз основа
на която е инициирано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Б. ЕМ. АНД., Заповед № 3МФ-
644/28.08.2020 г. на министъра на финансите; справка от Агенция по
вписвания, ведно с приложения - извлечения от ТРРЮЛНЦ и ГДД по чл. 92
ЗКПО за 2019 г. на „П.“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. В този смисъл от показанията на св. Б. ЕМ. АНД.,
който е и актосъставител на процесния АУАН, се установява, че след
извършена документална проверка, включително и по изпратена информация
от Агенция по вписвания, е констатирано, че до 30.09.2020 г. „П....“ ЕООД не
е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията – ТРРЮЛНЦ на ГФО за 2019 г. Показанията на св. А.
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, а именно
справка от Агенция по вписванията.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав намира от правна страна следното:
Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. – св. Б. ЕМ. АНД. в
качеството му на актосъставител, който е орган по приходите на длъжност
„инспектор по приходите“ към ТД на НАП-гр. София, и заместник-директора
на ТД на НАП - София в качеството му наказващ орган на основание чл. 78,
ал. 2 ЗСч., вр. т. 2, б. „а“ от Заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на министъра на
финансите.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и
онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано
подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, със
съответната им правна квалификация. С факта на издаване на процесното
наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция,
както и конкретно е ангажиран размерът й. Т. е., изпълнени са правните
предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере
фактическите параметри на предявеното му административно обвинение и да
съобрази с неговите рамки своята защитна теза.
4
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
По делото е установено по безспорен начин, че дружеството -
жалбоподател, в качеството си на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, не е изпълнило задължението, произтичащо от нормата на чл. 38, ал. 1, т.
1 от Закона за счетоводството. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ред. ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) в срок до 30
юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва
чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър,
да публикуват годишния си финансов отчет. Такова задължение за
финансовата 2019 г. било налице и по отношение на дружеството „П.“ ЕООД,
чийто управител е жалбоподателят, като е следвало годишният финансов
отчет да бъде публикуван в регистъра до 30.09.2020 г., предвид хипотезата, в
която е бил удължен срокът с § 33 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците: "През 2020 г. сроковете по
чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се удължават до 30
септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава
до 30 юни 2020 г.". Това обаче не било изпълнено и годишният финансов
отчет за 2019 г. на дружеството не бил публикуван в Търговския регистър до
30.09.2020 г.
Същевременно при неизпълнение от страна на задълженото лице,
административнонаказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвижда
нарочна санкция за бездействието на търговеца в насока непубликуване на
ГФО за съответната финансова година, а именно имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв.
В настоящия случай административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, се установява по несъмнен
начин както от показанията на свидетеля А., така и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства. Видно от последните, „П.“ ЕООД не е
5
изпълнило точно и своевременно задължението си да заяви за вписване и да
представи за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел, годишния финансов отчет
за дейността си през финансовата 2019 г. в нормативно предвидения срок, а
именно не по-късно от 30.09.2020 г. При анализа на доказателствената
съвкупност се установява, че заявление за вписване и представяне за
обявяване на изискващия се по ЗСч годишен финансов отчет не е било
подадено в нормативно предвидения срок, а едва на 22.02.2021 г. Последното
предполага един значителен период на бездействие от страна на търговеца -
адресат по отношение на изпълнение на задължението, обективирано в
посочената разпоредба. Предвид горното, така очертаното бездействие
правилно е квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение на
нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, тъй като
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 от ЗАНН/.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил за нарушението санкционната разпоредба чл. 74,
ал. 1 от ЗСч, която имплицитно препраща към визираното в нормата на чл. 38
от ЗСч правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
По отношение на наложената имуществена санкция в размер на 1602, 00
/хиляда шестстотин и два/ лева, настоящият съдебен състав намира, че същата
е индивидуализирана в предвидения от законодателя в разпоредбата на чл. 74,
ал. 1 ЗСч минимум, равняващ се на 0,1 % от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, поради
което не съществува юридическа възможност за нейното намаляване /арг. от
чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона/.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което да
6
обуслови приложното поле на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, респективно и
всички доводи на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат
споделени. Безспорно, визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. В тази връзка,
принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч. не се изисква настъпването на вредни последици, извън изтичането на
законоустановения срок за заявяването на вписване и представянето за
обявяване на съответния писмен документ – годишен финансов отчет (ГФО),
но макар и формално по своята конструкция, неизпълнението на посочените
правни задължения не разкрива формална по степен обществена опасност,
имайки предвид характера на засегнатите обществени отношения, които
регулира Закона за счетоводството (ЗСч). Последните са от особена
обществена значимост, доколкото с публикуването на ГФО периодично се
оповестява информация за дейността и финансовото състояние на
юридическите лица, като по този начин се създават гаранции за обезпечаване
на финансова дисциплина и фискалната отчетност на задължените лица,
целящи предотвратяване отклонение от данъчно облагане и ограничаване
възможностите за манипулации. В тази връзка следва да се посочи, че за
неспазване на тези разпоредби законодателят е предвидил значителни по вид
и размер санкции, чието прилагане съдът намира за оправдано, без оглед
степента на засягане на тези отношения. Действително, една от основните
цели на приложимите в случая материалноправни норми е осигуряване на
публичност на информацията за стопанските субекти. Съдебният състав
намира, че наложеното наказание в случая ще окаже превантивно и
превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да не се допуска в
бъдеще подобно нарушение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
7
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №
F593787/31.05.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-
София, с което на жалбоподателя „П.“ ЕООД, ЕИК ...., на основание чл. 74,
ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1602,00 (хиляда шестстотин и два) лева, за неизпълнение на правно
задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „П...“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в
г........., представлявано от Д. Г. Г. – управител, да заплати на Централно
управление на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ - София, сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8