Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262323
10.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в
публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15282 по описа на
съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена
от А.П.П. с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез
пълномощника й- адв. Д.Б. против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 72,50 лева недължимо
платена такса за оценка на досие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата от 922,14 лева, представляваща недължимо платена такса за услугата
„Кредит у дома“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен договор за потребителски кредит № ***, който бил недействителен на
специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК.
На първо място се твърди недействителност на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент.
Възнаградителната лихва била нищожна поради
противоречието й с добрите нрави и надвишаваща трикратния размер на законната
лихва. Освен това в договора липсвало вписване на възнаградителната
лихва в лева, което пречело да се установи дали същата съответства на
договорения лихвен процент.
Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК в договора не бил посочен начина на изчисляване на годишния процент на
разходите и липсвало каквато и да е яснота как е сформиран същия. Съгласно
законовата дефиниция ГПР включвал възнаградителната
лихва и всички други разходи свързани с кредита. Поради тази причина
определените в договора „такса оценка на досие“ и „такса за услуга кредит у
дома“, представлявали „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако същите били добавени
към общата сума за плащане потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши 50%,
с което се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и клаузата била нищожна.
Освен това се твърди, че начисляването на такса за оценка на досие и кредит у
дома било незаконосъобразно и клаузите били нищожни поради противоречие с
материалния закон /чл. 10а от ЗПК/, тъй като били свързани с отпускането и
управлението на кредита. Освен това оскъпяването на кредита, т.е годишния
процент на разходите надвишавал 50%, което било основание за нищожност на
договора и на клаузата за ГПР, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Въз основа на гореизложените съображения ищецът
предявява два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по кредита-
за платената такса за оценка на досие в размер на 72,50 лева и недължимо
платена такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 922,14 лева. Претендира се
и присъждане на направените разноски, за които е представен списък.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
пълномощника на ответника, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове и неподкрепеност на същите с
писмени доказателства. Прави се с отговора възражение за погасяване на исковете
по давност. Ответника счита, че същата е започнала да тече от датата на
сключване на договора и предвидения в закона 5-годишен давностен
срок е изтекъл на 05.10.2020г. Отделно от това оспорва твърденията на ищеца
за нарушаване на изискванията на ЗПК,
като счита, че договорът е действителен. Твърди, че ГПР ясно е посочен в
договора и същия е в размер на 48%, както и ясно бил посочен начина на сформиране на
погасителната вноска на стр. 1 от договора, б. „Е“. Счита, че таксите за оценка
на досие, администриране на кредита и „домашно посещение“ не са в противоречие
с добрите нрави и съответстват на предвиденото от законодателя в чл. 10а, ал. 1
от ЗПК и съставляват допълнителна услуга, чиито размер е ясно определен в
договора. Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за потребителски кредит от 05.10.2015г. се установява, че
ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 1450 лева за срок
от 60 седмици, при размер на седмичната вноска от 49,07 лева, с изключение на
последното плащане, което е уговорено в размер на 48,67 лева. Посочен е в
договора размер на фиксирана лихва от 285,99 лева, представляваща 31,82%
годишно и ГПР в размер на 48%. Предвидена е в договора такса за оценка на досие
в размер на 72,50 лева и такса за услуга кредит у дома в размер на 1135,31
лева, както и общ размер на дължимата по договора сума- 2943,80 лева.
Като писмено доказателство по делото са
приети освен процесния договор за потребителски кредит и погасителен план към
него, още и справка за извършени плащания. От същата е видно, че ищцата е
заплатила по договора сумата от общо 2704,19 лева, с които са погасени главница
в размер на 1450 лева, лихва в размер на 259,55 лева, такса оценка на досие в
размер на 72,50 лева и такса Кредит у дома в размер на 922,14 лева. За
платените по договора суми между
страните не е налице спор.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните не е налице спор
относно факта на сключване на процесния договор за паричен заем, получаването
на сумата от 1450 лева в заем от ищцата както и
че същата е извършил плащания по
договора съобразно представеното и прието по делото извлечение.
С оглед въведените от ищеца
твърдения за нищожност на договора, като цяло и отделни негови клаузи, то съдът
следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на
същите.
Съгласно редакцията на Закона за
потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор,
като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска
дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между
страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за
изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
По отношение на възражението на
ищеца за недействителност на договора, съдът намира следното:
На първо място
възраженията за недействителност на клаузата за възнаградителна
лихва не следва да се обсъждат от съда доколкото с такава претенция съдът не е
сезиран видно от петитума на исковата молба.
Посочен е в
договора годишен процент на разходите- 48%. Предвидени са в договора освен
фиксирана лихва в размер на 285,99 лева /31,82% годишно/, също и такса за
оценка на досие в размер на 72,50 лева и такса за услуга Кредит у дома в размер
на 1135,31 лева, от които ищцата е заплатила към датата на погасяване на целия
кредит сума в размер на 922,14 лева, които претендира и в настоящото
производство.
С
предвидените в договора допълнителни такси според съда се създават задължения,
които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл.
19. ал. 4 ЗПК. Нарушена е в случая разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като в договора не е посочен начинът на изчисление на годишния процент на
разходите и липсва яснота как е сформиран същия, респективно- общо дължимата
сума по него. Отделно от това начисляването на такса за оценка на досие за
кредит у дома /последната в размер приблизително равен на отпусната в заем
сума/, представляват разходи по кредита, свързани с отпускането и управлението
му и начисляването им води до „скрито“ оскъпяване на кредита и въвежда в
заблуждение потребителя, защото ако същите бъдат добавени към Годишния процент
на разходите същият ще надвиши значително посочения в договора- 50%.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожния договор за потребителски кредит
от 05.20.2019г. ищцата е заплатила претендираните
суми- 72,50 лева такса за оценка на досие и 922,14 лева такса Кредит у дома,
поради което и предявените искове за осъждане на ответното дружество да възстанови
недължимо платените суми на ищцата е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираните
от ищцата главници следва да й се присъдят, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба в съда-18.11.2021г. до окончателното изплащане.
Само за пълнота на мотивите
следва да се посочи, че съдът не споделя съображенията на ответника за
погасяване на иска по давност. Давностния срок в
случая започва да тече от датата на която е настъпило неоснователното
разместване на имуществени блага, т.е. от дата, на която настъпва падежа на
последната погасителна вноска съобразно погасителния план, а в случая- от
датата на последното плащане при
предсрочното му погасяване- 01.08.2016г., поради което съдът намира, че искът е
предявен преди изтичане на давностния срок, а именно-
на 18.11.2020г. Искът би се погасил по давност на 01.08.2021г. в случай на
процесуално бездействие от страна на ищеца, каквото не е налице.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора право на
разноски има ищецът и същите се констатираха от съда в размер на 100 лева
заплатена държавна такса и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната
страна.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на която
се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7 от
НМРАВ възлиза на по 360 лева с ДДС за всеки от предявените искове или сумата от
общо- 720 лева. Претендира се от пълномощника на ищеца и сумата от 120 лева с
ДДС за явяване в повече от едно съдебно заседание, която следва да се присъди
на пълномощника на ищцата.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 да
заплати на А.П.П. с ЕГН: ********** с адрес *** следните
суми: 72,50 лева /седемдесет и два
лева и петдесет стотинки/ недължимо платена такса за оценка на досие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 922,14
лева /деветстотин двадесет и два лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща недължимо платена такса за услугата „Кредит у дома“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на А.П.П. с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 да
заплати на А. д. „Г.“, с Булстат: *********, с адрес в гр. П., ул. ****,
представлявано от у. С. А. Г. сумата от 840
лева /осемстотин и четиридесет
лева/, от които сумата от 720 лева представляваща
определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение общо за двата
обективно съединени иска и 120 лева за явяване в повече от едно съдебно
заседание.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Диляна Славова
Вярно с
оригинала!
РЦ