РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Сливен, 27. 04. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 387 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/ЗУСЕФСУ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „Г. - З. Г.“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, подадена срещу Решение №
20/04/1/0/03130/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. №
01-6500/9309#28 от 12.09.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, с което е определена на ЕТ
„Г. - З. Г.“ финансова корекция в размер на 168076,64 лева, във връзка с
неизпълнение на чл. 15, ал. 1 от Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г.,
въз основа на чл. 6 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.“, по отношение на
реализираните количества, първа и втора прогнозна година от бизнес плана,
съгласно таблица 1: установен размер на задължението - 168076,64 лева; остатък
за възстановяване - 168076,64 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно. Развити са доводи за липса на мотиви, за съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени
са съображения, че: неправилно е посочено, че РФК се издава в изпълнение на
Решение на ВАС по адм. дело № 12040/2021 г.; не се сочат доводи за налагане на
финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ; откриването на процедура по налагане
на финансова корекция противоречи на материалния закон; оспореното решение не
съдържа фактическо и правно основание за определяне на финансовата корекция по
основание и по размер; позоваването на заключения на съдебни експертизи, дадени
по законосъобразността на друг по вид административен акт, противоречи на
основни принципи на административното право; неправилно са посочени Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, поради това, че Правилата са приети след датата на
установяване на твърдяната нередност; Правилата не са издадени от компетентния
орган по прилагане на закона - ЗУСЕФСУ; няма нарушение и следователно няма и
нередност, за което се позовава на чл. 15, ал. 2 от Договор № 20/04/1/0/03130
от 22.01.2016 г.; в бизнес плана е заложена изключително висока и необективна
цена от 1,30 лева за литър мляко, което води до нереално голям обем на
годишните приходи; не е налице нарушение на чл. 15, ал. 1 от Договор №
20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г.; съществено нарушение на материалния закон е
фактът, че решението за налагане на финансова корекция е след изтичане на
мониторинговия период по отношение на сключения договор; при добросъвестност на
бенефициента, не може да се прави извод за дължимост на вече изплатените суми,
при съобразяване на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. В представени
писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспореното решение.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба чрез упълномощен
процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между ДФЗ и ЕТ „Г. - З. Г.“ /п./ е сключен Договор № 20/04/1/0/03130
от 22.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 -
2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Съгласно чл. 1 от договора, ДФЗ предоставя на п. безвъзмездна финансова
помощ по подмярката за изпълнението на одобрен проект № 20/04/1/0/03130 „Ново
строителство на животновъдна ферма и доилен център, включително обслужващи
помещения в обема на сградата УПИ III
709, кв. 89, с. Я., о. К.“, в размера и при условията съгласно договора. В
договора е предвидено, че: П. е длъжен да спазва всички договорни и нормативни
задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното
подпомагане, за период от три години от датата на получаване на окончателно
плащане /чл. 6, ал. 5, т. 1/; Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и
последващ контрол на ползвателя за точното извършване на дейностите по
одобрения проект, за целевото използване на инвестицията и за спазване на
всички договорни и нормативни задължения /чл. 8, ал. 1/; За период от подаване
на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от
договора п. се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне
и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от
заложените в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4.1. бизнес план
относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това задължение
се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се
в Таблица № 3 „Производствена програма“ от бизнес плана, приложен към одобрения
проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявка за
окончателно плащане /чл. 15, ал. 1/; Няма да се счита за неизпълнение на задължението
по ал. 1, ако п. докаже пред фонда, че: 1. непостигането на някой количествен
показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима
грижа; или 2. въпреки непостигането на показател по т. 1 от годишните финансови
резултати, за поне две последователни години се установява тенденция за
подобряване на дейността на земеделското стопанство и постигане на една или
повече от целите на подмярка 4.1. /чл. 15, ал. 2/.
Съгласно Таблица № 3 „Производствена програма“ от
одобрения бизнес план, от ЕТ „Г. - З. Г.“ са заявени следните показатели, които
ще осъществи при дейността на подпомаганото предприятие: вид продукция по
години; мярка; количество/средногодишна натовареност; продукция – за износ, за
местния пазар и за собствено потребление; средна цена за единица продукция– за
износ и за местния пазар; и приходи от продажби на продукция– за износ и за
местния пазар, като за всяка една от годините по плана са предвидени: 140000 л.
козе мляко, от които 135100 л. за местния пазар и 4900 л. за собствено
потребление, със средна цена на единица продукция за местния пазар 1,30 лева, и
приходи от продажба на продукция за местния пазар в размер на 175630 лева.
По заявка за окончателно плащане от 09.08.2017 г. по процесната
подмярка, на 27.10.2017 г. е извършено окончателно плащане по договора в размер
на 433634,27 лева. Във връзка с плащането, от Изпълнителния директор на ДФЗ е
издадено Решение № 20/04/1/0/03130/3/01/03/01 от 06.11.2017 г. за изплащане на
финансова помощ.
След плащането, на п. ЕТ „Г. - З. Г.“ е извършена
проверка на място в периода от 06.06.2019 г. до 17.06.2019 г., резултатите от
която са обективирани в контролен лист от 17.06.2019 г., и допълнителна такава,
извършена в периода от 22.08.2019 г. до 23.08.2019 г., резултатите от която са
обективирани в контролен лист от 23.08.2019 г. по проект № 20/04/1/0/03130.
Във връзка с констатациите при проверките, до п. са
изпратени Писмо от 24.06.2019 г. и Писмо от 28.08.2019 г. относно констатирани
несъответствия, подробно описани в докладите от проверка на място, и е дадена
възможност п. да направи забележки и възражения.
Въз основа на резултатите от извършените проверки, от
Изпълнителния директор на ДФЗ е издаден Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 20/04/1/0/03130/3/01/04/01, с Изх. № 01-6500/9309 от
13.01.2021 г., с който на основание чл. 7 от „Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020
г.“, на ЕТ „Г. - З. Г.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 433634,27 лева, представляващо подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ. От административния орган е прието, че при
проверката на място е установено, че за първата и втората прогнозна година от
одобрения бизнес план не са реализирани никакви количества, поради което и на
основание чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във връзка с
неизпълнението на задължението по чл. 15, ал. 1 от договор № 20/04/1/0/03130 от
22.01.2016 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане.
Горепосоченият АУПДВ е отменен с Решение № 193 от
19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 113 / 2021 г. по описа на
Административен съд– Сливен. Първоинстанционното решение е оставено в сила с
Решение № 4550 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело № 12040 / 2021 г. по
описа на Върховен административен съд на Република България – Осмо отделение,
като правилно, но само като краен резултат. В мотивите на решението на
Върховния административен съд е прието, че: Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на п. на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ; Непостигането на заложени
финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за
извършване на финансова корекция; В конкретния случай се касае за неизпълнение
на заложените в бизнес плана параметри; В хода на съдебното производство е
прието без възражения заключение на ССЕ, че за периода 09.08.2017 г. -
09.08.2018 г., реализираното количество козе мляко е 20 213 л. с приход от
10106,50 лева или изпълнението в % е 14,96; за периода 09.08.2018 г. -
09.08.2019 г., реализираното количество козе мляко е 10150 лева с приход от
4818,75 лева или изпълнението в % е 7,51; и за периода 09.08.2019 г. -
09.08.2020 г., реализираното количество козе мляко е 1277 л. с приход от 428,50
лева или изпълнението в % е 0,95; В нормата на чл. 7, ал. 1 от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от
ПРСР 2014- 2020 г., когато неспазването засяга неизпълнение на показателите на
бизнес план, подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя на база процент
от оторизираната финансова помощ по проекта; В конкретния случай липсва такова
изчисление с оглед заключението на вещото лице по ССЕ относно процента на
изпълнение на бизнес плана за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; Въпреки че при
извършените проверки т. не е представил необходимите документи, за да се
установи процента на изпълнение на заложените в бизнес плана параметри, тези
частични изпълнения се установяват от заключението на вещото лице и следва
издателят на акта при наличие на предпоставки за издаване на друг акт, в
съответната форма, да ги вземе в предвид при определяне размера на
безвъзмездната финансова помощ, който следва да се възстанови; Неправилни са
изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е приложима нормата
на чл. 15, ал. 2 от договора, предвиждаща изключение от общото правило, тъй
като видно от заключението на ССЕ, по отношение производството и реализирането
на заложените в бизнес плана количества за продажба прясно козе мляко не са
налице тенденции за подобряване дейността на земеделското стопанство;
установено е неспазване на поетия ангажимент по програмата за развитие;
оспореният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК - поради нарушение на изискванията за форма и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
С Писмо Изх. № 01-6500/3909#25 от
06.07.2022 г. по описа на ДФЗ, ЕТ е уведомен, че са констатирани нарушения по
изпълнението на Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г., както и че на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и Решение № 4550 от 12.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 12040 / 2021 г. по описа на Върховен административен
съд, ДФЗ открива производство по издаване на решение за финансова корекция. От п.
ЕТ „Г. - З. Г.“ е представено Възражение Вх. № 01-6500/9309#26 от
20.07.2022 г. по описа на ДФЗ, в което е изразено несъгласие с констатациите на
административния орган.
На 12.09.2022 г. от Заместник изпълнителен директор на
ДФЗ е издадено оспореното в настоящото производство Решение №
20/04/1/0/03130/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. №
01-6500/9309#28 от 12.09.2022 г., с което на ЕТ „Г. - З. Г.“ е
определена финансова корекция в размер на 168076,64 лева, във връзка с неизпълнение
на чл. 15, ал. 1 от Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г., въз основа на
чл. 6 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.“, по отношение на реализираните
количества, първа и втора прогнозна година от бизнес плана, съгласно таблица 1:
установен размер на задължението - 168076,64 лева; остатък за възстановяване -
168076,64 лева. Решението е издадено на основание Решение № 4550 от 12.05.2022
г., постановено по адм. дело № 12040 / 2021 г. по описа на Върховен
административен съд, чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., чл. 15, ал.
1 от Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г., чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 и § 70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ, и чл.
20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
В решението е прието, че: В изпълнение решението на
Върховния административен съд и въз основа на извършени проверки на място след
плащане в периодите: 06.06.2019 г. - 17.06.2019 г. и 22.08.2019 г. - 23.08.2019
г., и прието заключение на ССЕ в хода на съдебното производство, е установено,
че реализираните приходи от подпомогнатата дейност за проверяваните финансови
години са: за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. /първа прогнозна година
на бизнес плана/ реализираното количество козе мляко е 20213 л. с приход от
10106,50 лева, или изпълнението е 14,96 % от предвидените количества в бизнес
плана; за периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019г. /втора прогнозна година на
бизнес плана/ реализираното количество козе мляко е 10150 л. с приход от 4 818,
75 лева, или изпълнението е 7,51 % от предвидените количества в бизнес плана; и
за периода от 09.08.2019 г. до 09.08.2020 г. /трета прогнозна година на бизнес
плана/ реализираното количество козе мляко е 1277 л. с приход от 428,50 лева,
или изпълнението е 0,95 % от предвидените количества в бизнес плана, като установеното
средно аритметично изпълнение на количествата за първата и втората прогнозни
години е в размер на 11,24 %; Установеното представлява нарушение на чл. 15,
ал. 1 от Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г.; Сумата за възстановяване
във връзка с установеното неизпълнение се определя в размер на 38,76 % от
оторизираната финансова помощ по проекта или на стойност 168076,64 лева.
Счетено е, че общият размер на финансовата корекция е на стойност 168076,64
лева, представляващи 38,76 % от получената субсидия. Определени са като
неоснователни изложените във възражението на п. мотиви. В решението е извършено
позоваване и на следните разпоредби: чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП; чл. 22, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.; раздел VII „Други условия“, буква
„г“ от Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г.; § 1, т. 36 от ДР на Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г.; чл. 57, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.; чл. 7 от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2014 - 2020 г.“.
Оспореното решение е и. от З. и. д. на ДФЗ, И. И.
Със Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5,
пр. 1 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, на И. П. И. – з. и. д. на ДФЗ, са д. п. д. и. и п. решения за налагане на
финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициерите.
Оспореното решение е съобщено на оспорващия на 21.09.2022
г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на административния
орган на 03.10.2022 г.
По делото е назначена, изслушана и приета
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със с.– с. и
к., чието заключение съдът възприема като изготвено компетентно, обосновано и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице дава заключение
че: Размерът на изпълнението на количествените показатели от приходи от козе
мляко в непреработен вид за периода от подаването на заявлението за окончателно
плащане по проекта за подпомагане на оспорващия до издаване на процесното
решение е частично, в следното процентно съотношение със заложените в бизнес
плана показатели: за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. - 14,96 %; за
периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. - 7,51 %; за периода от 09.08.2019 г.
до 09.08.2020 г. - 0,95 %; за периода от 09.08.2020 г. до 09.08.2021 г. - 8,63
%; и за периода от 09.08.2021 г. до 09.08.2022 г. - 0 %; Размерът на
изпълнението на количествените показатели от приходи от козе мляко в преработен
/производство и реализация на сирене и кашкавал/ и непреработен вид за периода
от подаването на заявлението за окончателно плащане по проекта за подпомагане
на оспорващия до издаване на процесното решение е частично, в следното
процентно съотношение със заложените в бизнес плана показатели: за периода от
09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. - 14,96 %; за периода от 09.08.2018 г. до
09.08.2019 г. - 7,51 %; за периода от 09.08.2019 г. до 09.08.2020 г. - 111,79
%; за периода от 09.08.2020 г. до 09.08.2021 г. - 76,36 %; и за периода от
09.08.2021 г. до 09.08.2022 г. - 31,69 %; С извършването на инвестицията,
предмет на Договор № 20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г., повече от една от целите
на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“, регламентирани в чл. 2
на Наредба № 9 от 21.03.2015 г., са изпълнени; Извършената инвестиция се
използва, както целите на подмярка 4.1., така и за целта на изготвения проект -
изграждане на нова работеща ферма за млечно козевъдство; За периода от
09.08.2017 г. /дата на подаване на заявлението за окончателно плащане/ до
периода на пандемията от COVID-19, е налице ръст на приходите от продукция
/непреработена и преработена/ от дейността на животновъдния обект; Цените на
производител на земеделска продукция /за литър козе мляко/, публикувани от НСИ
по години са следните: за 2017 г. - 0,64 лева; за 2018 г. - 0,69 лева; за 2019
г. - 0,75 лева; за 2020 г. - 0,80 лева; за 2021 г. - 0,86 лева; и за 2022 г. -
1,06 лева; Може да се направи извод, че изчисленията, извършени от
административния орган в процесното решение, са аритметично верни.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл.
20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
Изпълнителен директор на РА и като такъв организира, ръководи нейната дейност и
я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор издава
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕФСУ. А в чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. е д. на И. П. И. –
з. и. д. на ДФЗ, п. за и. и п. на решения за налагане на финансови корекции по
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с установени неспазвания на нормативни и
договорни задължения от страна на бенефициерите. Следователно административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Спазена е установената от закона форма. Не се споделят
твърденията на оспорващия за липса на мотиви. Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Оспореният акт
съответства на тези изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал.
2 от АПК. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити. Установената от закона писмена форма е спазена, а
оспореният акт е мотивиран, като са посочени както фактическите, така и
правните основания за неговото издаване. От административния орган е описана
приетата за установена фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на
които са установени фактите. Фактическите основания са отнесени правилно към
съответното правно основание за издаването на акта. Мотивите на
административния орган се съдържат, както в самия акт, така и в документите,
към които актът препраща и които се намират в административната преписка.
В производството по издаване на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърденията на
оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Проверките на
място след плащане по Договора за безвъзмездна финансова помощ №
20/04/1/0/03130 от 22.01.2016 г. са извършени в периодите от 06.06.2019 г. до
17.06.2019 г. и от 22.08.2019 г. до 23.08.2019 г., и следователно са извършени
преди да изтече периодът на мониторинг по договора. Преди издаване на
решението, административният орган е осигурил възможност на бенефициента да
представи в разумен срок своите писмени възражения по основателността и размера
на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства,
съобразно изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В мотивите на решението са
обсъдени направените от бенефициента възражения, с оглед правилото на чл. 73,
ал. 3 от ЗУСЕФСУ.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че в оспорения
акт неправилно е посочено, че се издава в изпълнение на Решение на ВАС по адм.
дело № 12040/2021 г. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е
съобразено именно с мотивите на решението на Върховния административен съд.
Решението на Върховния административен съд не съдържа изричен диспозитив за
изпращане на преписката на органа, доколкото в мотивите на съда е установено,
че при предходно издадения АУПДВ е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, предвид провеждането му по друг ред, а
не по реда на ЗУСЕФСУ, към който препраща чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП в случаите на
неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри, представляващо неизпълнение
на одобрени индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за
извършване на финансова корекция. В тази връзка следва да се посочи, че за
решаващия орган не са били налице пречки
за откриване на производство за налагане на финансова корекция, както
процесуалноправни /по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК/, така и материалноправни.
Материалноправните предпоставки за откриване на производство, във връзка с фактическите
констатации на органа за допуснати от п. нарушения, се извличат от
императивните разпоредби на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми,
мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз /ЕС/, а съгласно чл. 63, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите
за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. При тази нормативна регламентация и отсъствието на влязъл в сила
акт за събиране на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
правомощието на административния орган да открие и проведе процесното
производство за налагане на финансова корекция е в изпълнение на задължението
по чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП.
Във връзка с изложеното, неоснователно е и твърдението
на оспорващия, свързано с позоваване в оспореното решение на заключение на ССЕ,
прието в предходно проведено съдебно производство. Посоченото позоваване е
извършено от административния орган в изпълнение и при съобразяване с мотивите
на горецитираното решение на Върховния административен съд.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспореното решение административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспореният
административен акт е фактически обоснован с констатацията, че бенефициерът не
е спазил ангажименти, поети със сключения с ДФЗ договор за финансова помощ и не
е изпълнил заложените в Таблица № 3 „Производствена програма“ от бизнес плана
количествени показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ
от ПРСР, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Производствената програма представлява
неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен индикатор, който
подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може да обоснове от
фактическа страна нередност, за която да бъде определена финансова корекция.
Административният орган е приел, че нарушението е
извършено в периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г. /първа прогнозна година
на бизнес плана/ и в периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019г. /втора прогнозна
година на бизнес плана/. От административния орган са предприети конкретни
действия по разследването на финансираната дейност в периода от 06.06.2019 г.
до 17.06.2019 г. и в периода от 22.08.2019 г. до 23.08.2019 г., като са
извършени две проверки на място, в резултат на което е установено неизпълнение
на поети от оспорващия задължения по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ и на заложените в бизнес плана количествено - производствени
показатели.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло
или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени
индикатори.
От доказателствата по делото, включително и от
заключението на вещото лице, е установено, че оспорващият не е изпълнил поетия
от него ангажимент по чл. 15, ал. 1 от договора за безвъзмездна финансова помощ,
тъй като: за периода от 09.08.2017 г. до 09.08.2018 г., заложеното количество в
бизнес плана е 135100 л. козе мляко с приход от 175630 лева, а реализираното
количество мляко е 20213 л. с приход от 10106,50 лева или изпълнението е 14,96
%; за периода от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г., заложеното количество в бизнес
плана е 135100 л. козе мляко с приход от 175630 лева, а реализираното
количество мляко е 10150 л. с приход от 4818,75 лева или изпълнението е 7,51 %;
и за периода от 09.08.2019 г. до 09.08.2020 г., заложеното количество в бизнес
плана е 135100 л. козе мляко с приход от 175630 лева, а реализираното
количество мляко е 1277 л. с приход от 428,50 лева или изпълнението е 0,95 %.
Горецитираните стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана
количествени показатели са идентични с приетите такива от административния
орган. От изложеното следва, че за първата и втората прогнозна година на бизнес
плана резултатите от изпълнението са повече от 50 % по-ниски от заложените в
бизнес плана параметри.
Не се споделя тезата на оспорващия за приложимост на
нормата на чл. 15, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ,
предвиждаща изключение от общото правило, тъй като липсват доказателства за
осъществяване на предвидените в нормата фактически състави. Видно от
заключението на вещото лице, по отношение на производството и реализирането на
заложените в бизнес плана количества за продажба на козе мляко, не са налице
тенденции за подобряване дейността на земеделското стопанство за поне две
последователни години.
Съгласно чл. 6 от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г. /обн.,
ДВ, бр. 77 от 01.09.2020 г./, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за установени неспазвания на ангажименти или други задължения
по съответната мярка/подмярка се определя по реда, относим за втора и трета
група от приложението. А в чл. 7, ал. 1 от Правилата е предвидено, че когато
неспазването засяга неизпълнение на показателите на бизнес плана, подлежащата
на възстановяване финансова помощ се определя на база процент от оторизираната
финансова помощ по проекта. Процентът се определя, като от процента на
изпълнение на бизнес плана, определен в съответната нормативна уредба/условия
за изпълнение/договор, се извади установеният при извършване на проверки,
определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз,
процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за
проверявания период.
Установеното средно аритметично изпълнение на
заложените в бизнес плана количества за първата и втората прогнозни години е в
размер на 11,24 %. ((14,96 % + 7,51 %):2). Следователно административният орган
правилно и в съответствие с чл. 7, ал. 1 от горепосочените Правила, е определил
сумата за възстановяване в размер на 38,76 % (50 % - 11,24 %) от оторизираната
финансова помощ по проекта, равняваща се на 168076,64 лева (38,76 % от
433634,27 лева).
Неоснователно е възражението на оспорващия за
неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, въз основа на които от административния
орган е определен размерът на финансовата корекция. Правилата са одобрени със
Заповед № 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ,
оправомощен с нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, и са обнародвани в ДВ, бр. 77
на 01.09.2020 г. Правилата са изготвени в съответствие с член 35 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие /ОВ, L 181, 20.06.2014 г./. Тези правила определят само размера на
санкциите, а хипотезите на неспазване на нормативни и договорни отношения са
уредени в съответните Наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2014-2020 г.,
както и в сключените с всеки бенефициер договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ. Правилата са материалноправна предпоставка за
определяне размера на подлежащата на възстановяване сума, същите нямат обратно
действие и не преуреждат развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо
юридически факти, настъпили преди влизането им в сила, за да им се придаде нова
правна оценка.
Не се споделя и защитната теза на оспорващия за
изключително висока и необективна цена от 1,30 лева за литър мляко, заложена в
бизнес плана. Оспорващият, като кандидат за безвъзмездно подпомагане по
процесната подмярка, е изготвил и определил стойностите и показателите в бизнес
плана си. Инвестиционният проект на земеделския производител /бизнес план/ е
одобрен при точно определени параметри – финансов план, включващ обект,
източници на финансиране и етапи на реализация на проекта,
финансово-икономически статус – приходи и разходи, прогнози за нетните парични
потоци на проекта, показатели за оценка ефективността на инвестицията и
финансовите показатели. Тези компоненти на бизнес плана, които са същността на
процесния проект, са мотивирали административния орган да одобри предоставянето
на безвъзмездната помощ в размера по процесния договор.
Неоснователно е твърдението на оспорващия за липса на
нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в
относимото европейско законодателство. Не е спорно по делото, че изплатената на
оспорващия финансова помощ в размер на 433634,27 лева по Договор № 20/04/1/0/03130
от 22.01.2016 г. му е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони. Трайно установено в практиката
на Съда на Европейския съюз е разбирането, че нарушение на правото на ЕС или на
националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции,
представлява „нередност“, ако има или би имало като последица нанасянето на
вреда на общия бюджет на Съюза, като няма изискване да се докаже наличието на
точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността,
както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния
фонд.
Неоснователно е и твърдението на оспорващия, че
съществено нарушение на материалния закон е фактът, че решението за налагане на
финансова корекция е след изтичане на мониторинговия период по отношение на
сключения договор. Визираният срок касае извършването на проверки по
изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на административно
производство във връзка с констатациите от тези проверки.
Извършеното от оспорващия позоваване на чл. 73, § 4 от
Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. не намира опора в установените по делото факти,
поради липса на доказателства за осъществен фактически състав, предвиден в
посочената разпоредба.
В гореизложения смисъл е практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 2091 от 27.02.2023 г. по
адм. дело № 6583/2022 г., IV о., Решение № 133 от 06.01.2023 г. по адм. дело №
3674/2022 г., IV о.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Г. - З. Г.“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, подадена срещу Решение №
20/04/1/0/03130/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. №
01-6500/9309#28 от 12.09.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. - З. Г.“ с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на Държавен фонд “Земеделие” – София,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: