РЕШЕНИЕ № 260007/22.1.2021
г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на седми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева и с участието на
прокурор от Апелативна П.– Пловдив Албена Кузманова като разгледа докладваното
от съдията Панайотова в.гр.д. № 579/2020 г. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№8014/20.07.2020 г. от П.на
Р.Б. против решение № 159/02.07.2020 г. ,постановено по гр-.д141/19 г. по описа
на ОС – Стара Загора в частта ,в която са уважени
исковете ,предявени от Х.Б.Б. и Д.С.Д. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2б от ЗОДОВ в размер на по 10 000 лв.
за всеки.По съображенията ,изложени във въззивната жалба и допълнението към нея
жалбоподателят поддържа ,че решението в неговата обжалвана част е неправилно и
необосновано и заявява искане за неговата отмяна и постановяване на друго ,с
което исковете на Б. и Д. бъдат изцяло отхвърлени.
Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба от Д.С.Д.
и Х.Б.Б. вх.№ 260233/14.08.2020 г. против решение № 159/02.07.2020 г.
,постановено по гр-.д141/19 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта ,в която
са отхвърлени предявените от тях искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2б от ЗОДОВ над размера на уважените такива
от по 10 000 лв. за всеки до пълния им
предявен размер от по 50 000 лв. за всеки. По съображенията ,изложени в
жалбата поддържат ,че решението в обжалваната от тях част е неправилно и
незаконосъобразно ,поради което са заявили искане в тази му част да бъде
отменено и да бъде постановено друго,с
което предявените от тях искове бъдат уважени изцяло,ведно с присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
От Х.Б.Б. и Д.С.Д. е постъпил отговор по въззивната жалба на
П.на Р.Б.,с който оспорват същата и поддържат ,че решението в частта ,в която
са уважени исковете им е правилно и заявяват искане същото да бъде потвърдено.
П.като страна по чл.10 от ЗОДОВ поддържа ,че въззивната жалба на П.на Р.Б. е
основателна и заявява искане същата да бъде уважена е тази на жалбоподателите Б.
и Д. да бъде отхвърлена като неоснователна.
Пловдивски апелативен съд
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството по гр.д.141/19 г. по описа на ОС – Стара Загора
е образувано по искове ,предявени от Х.Б.Б. и Д. С.Д. против П.на Р.Б. за
заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.
за всеки на основание чл.2 б. от ЗОДОВ .Твърдяли са ,че Х.Б. е син на Б.Б. и И.Б.и
брат на И.Д.,а ищецът Д.Д. е съпруг на И.Д.и баща на В.Д.,както и че Б.Б. , И.Б.,И.Д.и
В.Д.са починали при ПТП на 11.10.1998 г. ,причинено от автобус с турска
регистрация ,марка „М.“ ,управляван от турския гражданин Ю.Е.,избягал от
местопроизшествието ,против който е образувано досъдебно производство като разглеждане на делото в досъдебна фаза е
продължило повече от 20 години .Досъдебното производство е спирано
няколкократно като от спирането му в периода 23.10.2001 г. до възобновяването
му -06.4.2011 г. не са предприети никакви процесуални действия ,който
период на бездействие е решителен за
дългия срок на воденото предварително производство. От продължилото в неразумен
срок досъдебно производство ищците претендират да са претърпяли неимуществени
вреди ,изразяващи се загуба на надежда ,че извършителят ще бъде наказан ,загуба
на доверие в правораздавателната система спрямо правата на пострадалите
,опасение ,че меджувременно ще изтече абсолютната давност и извършителят ще
остане ненаказан, негативни емоции ,стрес накърнено чувство за справедливост.
От своя страна ответникът П.на Р.Б. оспорва исковете като поддържа ,че
досъдебното производство е водено ритмично ,не са налице незаконосъобразни
действия от страна на компетентните органи ,не е налице необосновано забавяне
на досъдебното производство, както и че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото съдът е установил следното :
За безспорно е прието, че Б.Х.Б., И.И.Б., И.Б.Д.и В.Д.Д.са загинали при ПТП, станало
на 11.10.1998 г. в пътния участък К.-
С., след като в лентата на лекия автомобил,
управляван от пострадалия Б., навлязъл
автобус с турска регистрация, марка „М., с peг. № ***и го блъснал. Безспорно е също така, че ищецът Х.Б.Б.
е син на пострадалите Б.Х.Б. и И.И.Б., брат на И.Б.Д.и вуйчо на В.Д.Д., а ищецът Д.С.Д. – неин
баща. С
постановление от 12.10.1998 г. на РСлС гр. К.е образувано следствено дело №
489/1998 г. срещу неизвестен извършител. В тази връзка съдът е приел , че още
тогава (към 12.10.1998 г.) е било установено кой е шофьорът на автобуса, а
именно турският гражданин Ю.Е.,както и че е напуснал местопроизшествието и още
вечерта е заминал с такси за гр. Б.и е напуснал пределите на Р.Б..По
следственото дело в периода м.11- 12.1998 г. са изготвени автотехническа
експертиза и съдебномедицински експертизи
за установяване механизма на осъщественото ПТП и причинно следствената
връзка между него и настъпилата смърт на пострадалите лица.
На
16.11.1998 г. по следственото дело е постъпила жалба от адв. С.А.– пълномощник
на „Я.“ , с която се иска връщането на собствения им автобус, претърпял
произшествието като с постановление от
01.12.1998 г. прокурор от ОП Стара Загора е разпоредил връщането на процесния автобус ,което постановление е отменено по жалба
на пострадалия Б. поради наличието на обезпечителна заповед от 30.11.1998 г. На
04.03.1999 г. предварителното производство по сл.д. № 489/98 г. е било
предявено на адв. С.А.и е изготвено заключително постановление за предаване на
съд на водача на автобуса Ю.Е..
С
постановление от 15.04.1999 г. на ОП Стара Загора следственото дело е било
върнато за допълнително разследване, като са дадени указания във връзка с
правната квалификация на деянието и е посочено
че, за да се реализира институтът на задочното производство, обвиняемият трябва
да е редовно призован без в тази връзка да са дадени конкретни указания. На 13.11.1999
г. директорът на ОСлС гр. Стара Загора е изготвил до Върховната касационна П.предложение
за следствена поръчка относно връчване на призовка за обвиняем,материалите по
която са били върнати като нередовно изготвени и непълни.
С постановление от 20.10.1999 г.
наказателното производство е спряно, а с постановление от 02.02.2000 г. на ОП
Стара Загора - възобновено, а делото – върнато на ТСО К.за изготвяне на ново
искане за правна помощ, като са дадени указания за приложенията към
предложението и относно необходиМ.тта документите да бъдат преведени на турски
език. Определен е 30-дневен срок,а материалите за следствената поръчка са били
изпращани няколко пъти до ВКП и връщани с указания по редовността й. Във връзка
с поръчката срокът за разследване е бил продължаван многократно. С
постановление от 12.06.2001 г. следователят е изпратил делото на ОП Стара
Загора с мнение за спиране. С постановление от 06.07.2001 г. ОП Стара Загора
следственото дело, вече преобразувано под № 24/2000 г., е върнато за
доразследване с указания да се съберат доказателства, че обвиняемият Ю.Е.се
намира извън пределите на Р.Б.. С постановление от 05.10.2001 г. следователят
отново е изпратил делото на ОП Стара Загора с мнение за предаване на обвиняемия
Ю.Е.на съд като с постановление от 23.10.2001 г. на ОП Стара Загора
наказателното производство по сл.д. № 24/2000 г. е спряно, а делото – изпратено
на ТСО К.за продължаване на издирването на извършителя. В същото това
постановление е посочено, че следствената поръчка не е изпълнена, тъй като
лицето не е установено и издирено от съответните органи на Р.Т.. Прието е също
така, че въпреки че Ю.Е.е извън страната и местожителството му не е известно и
не може да бъде призован, не са налице условията на чл.268, ал.3 НПК , тъй като
гледането на делото в негово отсъствие би попречило за разкриване на
обективната истина. Така наказателното производство е било
възобновено с постановление на ОП Стара Загора от 29.03.2017 г. като от
съдържанието му става ясно, че на
06.04.2011 г. е издадена европейска заповед за арест на обвиняемия Ю.Е., но той
не е бил издирен. С писмо рег. № А-8261 от 21.03.2017 г. на Дирекция „М.“ при
МВР уведомява ВКП, че от И.е получено съобщение относно регистриран конкретен
адрес в Т.на обвиняемия.
С
постановление от 20.04.2017 г. ОП е указала на водещия разследването следовател
да назначи комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, която да изясни по безспорен начин начина на механизма на ПТП и на
причиняване на телесните повреди и смъртта на пострадалите лица; да се изискат
данни от НБД „Население“ данни за наследниците на починалите при ПТП лица като
свидетелите А.Й.К.и Р.А.Ц.,разпитани още през 1998 г. са били отново преразпитани.
След възобновяване на наказателното производство срокът на разследван е бил
няколкократно продължаван.С постановление от 09.03.2018 г. наказателното
производство отново е било спряно, а с постановление от 19.07.2018 г. –
възобновено, тъй като в ОП Стара са постъпили материали във връзка с изпълнение
на съдебна поръчка за правна помощ, поради което основанието за спиране било
отпаднало като е установено , че на 15.05.2018 г. на съпругата на обвиняемия Ю.Е.са
връчени изпратените документи. Разследването е било предявено на защитника на
обвиняемия на 12.03.2019 г. ,изготвен е обвинителен акт ,по който е образувано
НОХД № 120/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора, което е насрочено за съдебно
заседание на 15.09.2020 г.
Въз основа на така приетата за
установена фактическа обстановка и съобразно установените от показанията на
разпитаните свидетели притеснения на ищците ,че наказателното производство
много се бави и че нищо не с случва по него ,както и притеснението
,че може извършителят да остане ненаказан ,съдът е приел ,че е налице
фактическият състав на чл.2б от ЗОДОВ -
налице е необосновано дълъг срок на досъдебното производство – 20 г. и 5 месеца
и произлезли от това неимуществени вреди за ищците,поради което е приел исковете
за основателни и доказани до размер на по 10 000 лв. за всеки като еднаквостта на обезщетението е обосновал
с еднаквата важност на резултата от наказателното производство за двамата
ищци.Исковете са уважени до посочения размер като за разликата до пълния
претендиран такъв от по 50 000 лв. за всеки един от двамата ищци са
отхвърлени като решението е обжалвано в неговата цялост.
Установената при първоинстанционното
разглеждане на делото фактическа обстановка не е оспорена от страните.
Преценката за наличие на нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок ,а оттам и за
обезщетение за причинените от това вреди
се извършва по критериите ,заложени в чл.2б ал.2 от ЗОДОВ : обща
продължителност и предмет на производството ,неговата фактическа и правна
сложност,поведението на страните и другите участници в процеса ,както и на
компетентните органи. На базата на тези критерии настоящата инстанция намира
,че на първо място ,описаната по-горе фактология по развитието на досъдебното
производство сочи на извод ,че производството ,независимо от изключително
тежкия резултат на разследваното деяние ,не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност.Предприетите процесуални действия се свеждат до
разпит на свидетели и две експертизи ,които процесуални действия са предприети
непосредствено след неговото образувано и не става ясна поради каква причина са
преповторени 19 години по -късно без от тяхното повторно извършване да са установени факти ,различни от вече
установените. На следващо място следва да бъде подчертано обстоятелството ,че
досъдебното производство е било спирано няколкократно ,в един от случаите за
значителен период от време без компетентните разследващи органи да са предприели
действия по издирване на обвиняемия
,което бездействие е продължило до 06.04.2011 г. ,когато е изготвена европейската
заповед за арест. От друга страна следва да се отчете и факта ,че след
изменението на НКП – ДВ бр.70 /1999 г. и създаването на нова т.3 от ал.3 на чл.
268 от Кодекса е съществувала и процесуална възможност в конкретния казус да се
прибегне да задочно производство,което
не е сторено без да е ясно какви са причините за това ,като отразеното в
постановлението за спиране на следственото дело от 2001 г. ,че гледане на
делото в отсъствието на обвинаемия Е.би попречило за разкриване на обективната
истина има единствено декларативен характер .
Гореказаното ,съотнесено с факта ,че
досъдебното производство е продължило над 20 години сочи ,че е налице необосновано
забавяне ,което не се дължи нито на фактическа и правна сложност на производството
,нито на други факти ,различни от неполагането в максимална степен на усилия от
страна на компетентните органи да разгледат и приключат досъдебното производство
в разумен срок .
Не може да бъде споделено поддържаното
от ответника при първоинстанционното разглеждане на делото и с въззивната жалба
,че разследването е текло ритмично
доколкото гореказаното само по себе
сочи точно обратното ,нито че забавянето
се дължи на бездействието на чужда държава по изпълнение на съдебна поръчка
доколкото отговорът за неизпълнена съдебна поръчка от МП – Р.Т.е постъпил още през 2001 г.
Неразумната
продължителност на досъдебното производство – почти 21 години ,е довело до
причиняване на обичайните за това негативни последици в неимуществената сфера
на ищците в качеството им на наследници на пострадалите от деянието лица като загуба на доверие в правосъдната система
,стрес и притеснения ,че обвиняемият ще
остане ненаказан ,накърнено чувство за справедливост ,които вреди дори не е
необходимо да бъдат установени с пълно и главно доказване.Отделно от това по
делото са изслушани показанията на двама
свидетели като св.К.установява ,че
ищецът Х.Б. е работел в Г.като след
инцидента се е върнал веднага в Б. като
на първо място се опитал да осигури правна защита и ходел по институциите в
Полицията.По време на провежданото досъдебно
производство Б. станал нервен ,избухлив ,тревожел се ,че нещата се движат много
бавно,чакал нещата да приключат ,за да се върне отново в Г.и да продължи да
работи ,но тъй като делото се проточило загубил работата си ,променило се
отношението му към съдебната власт и имал опасения ,че нещата могат да се
потулят и извършителят да остане ненаказан.От показанията на св. С.,баща на
ищеца Д., установява ,че последният живее в гр.Р.и затова упълномощил Б. да го
представлява в производството .Станал раздразнителен ,интересувал се от делото
и се притеснявал ,че има виновен за инцидента ,но няма наказан.
В обобщение
изводът е ,че предявените искове са доказани по основание. Неразумно дългият
срок на досъдебното производство е причинило негативни последици в
неимуществената сфера на ищците ,за което ответникът дължи обезщетение.Относно неговия
размер следва да бъде съобразен критерия за справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,в която
връзка съдът намира ,че обезщетение в размер на 10 000 лв. по отношение на
ищеца Б. е адекватна компенсация на понесените от него неимуществени вреди в
резултат от продължилото повече от 20 години досъдебно
производство,съобразявайки естеството и интензитета на негативните преживявания
и обстоятелството ,което съдът приема за установено ,че това производство се е превърнало в делото на живота му.Що се
отнася до дължимото на Д. обезщетение за претърпените от нето неимуществени вреди
съдът намира ,че обезщетение в размер на 5 000 лв. е адекватно ,съотнесено
към приетите за установени негативни преживявания от неразумната
продължителност на воденото производство.Принципно е вярно ,че очакваният и от
двама ищци резултат от това производство е еднакъв, но събраните доказателства по
делото сочат ,че интензитетът на негативните изживявания от продължилото с
години безрезултатно досъдебно производство
е завишен по отношение на Б. спрямо ищеца Д. като тук следва да се
отчете ,че неимуществените вреди ,предмет на иска по чл.2б от ЗОДОВ и съответно
на настоящето дело не са такива ,произтичащи от загубата на най-близките им
хора ,за които ответникът не отговаря ,а от неразумната продължителност на
проведеното досъдебно производство и свързаните с това негативни преживявания.
Във
връзка с основателността на предявените искове следва да се каже и това ,че не
може да бъде споделено виждането на ответника
за неоснователност на същите ,поддържано в допълнението му към въззивната
жалба ,произтичащо от касационната практика,обективирана в решение № 69 /
29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3169/ 2019 г.на ВКС доколкото казусът
,поставен за разглеждане пред ВКС е различен от настоящия . Претенцията за
вреди ,предмет на посоченото дело е основана на факта ,че продължилото неразумно
дълго производство е възпрепятствало пострадалия да предяви граждански иск за
неимуществени вреди ,резултат на деянието ,какъвто настоящия случай не е
доколкото претендираните тук вреди са от
самия факт на продължилото необосновано дълго досъдебно производство и
негативните преживявания ,резултат от това за ищците.
С обжалваното решение
първоинстанционният окръжен съд е стигал да същите изводи по отношение иска на Б.
,поради решението в частта ,в която
ответникът е осъден да заплати на Б.
обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ в размер на 10 000 лв. като за разликата до 50 000 лв. е
отхвърлен се явява правилно и следва да бъде потвърдено.До по различни извод е
стигнал съдът по отношение претендираното обезщетение от Д. и затова решението
в частта ,в която ответникът е осъден да заплати на същия обезщетение в размер на 5 000 лв.
се явява правилно и следва да се потвърди .Правилно е решението и в частта ,в
която е отхвърлен иска на Д. за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв. и
следва да потвърди и в тази му част.По отношение на присъдено обезщетение на Д.
в размер над 5 000 лв. до 10 000 лв. същото се явява неправилно и в
тази му част следва да се отмени и да се постанови друго ,с което този иск бъде
отхвърлен.
Следва да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на АД „ Й. и Е.„ в размер на 1 176 лв. ,представляващо адвокатско
възнаграждение с включен ДДС за общо представителство на двамата ищци както и 15 лв. ДТ съобразно уважения
материален интерес във въззивното производство.
Мотивиран от горното , съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 159/02.07.2020 г. г.,постановено по гр.д 141/19 г. по описа на ОС
-Стара Загора ,в частта в която П.на Р.Б., гр.С., бул. В.№ 2, представлявана от главния прокурор И.С.Г.е
осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б. *** А.Б., №
38, вх.Г, ет.5, ап.87, ЕГН ********** и на Д.С.Д. ***, ЕГН **********, сумата
от по съответно 10 000 лв. за Х.Б.Б. , и
сумата от 5 000 лв. за Д.С.Д.,
представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на неразумния срок от 20 години и 5 месеца, през който е продължило
досъдебното производство по сл.д. №489/1998 г., образувано срещу турския гражданин
Ю.Е.за това, че на 11.10.1998 г. в пътния участък К.– С. е предизвикал ПТП с управлявания от него автобус с
турска регистрация, марка „М., с peг. № ***, при което са загинали Б.Х.Б. и И.И.Б. – родители на ищеца Х.Б.Б.; И.Б.Д.– негова сестра и В.Д.Д.–
негова племенница и дъщеря на ищеца Д.С.Д., заедно със законната лихва върху
сумите, считано от 14.10.2019 г. до окончателното им изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА в която предявените искове са
отхвърлени за разликата над 10 000 лв. за всеки от тях до пълните
предявени размери от по 50 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 159/02.07.2020 г. г.,постановено по гр.д 141/19
г. по описа на ОС -Стара Загора ,в частта в която П.на Р.Б.,
гр.С., бул. В.№ 2, представлявана от главния прокурор И.С.Г.е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д. ***, ЕГН **********, сумата
от 5 000 лв. – разликата над
уважения размер до 10 000 лв., представляваща обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на неразумния срок от 20 години и 5
месеца, през който е продължило досъдебното производство по сл.д. №489/1998 г.,
образувано срещу турския гражданин Ю.Е.за това, че на 11.10.1998
г. в пътния участък К.– С. е предизвикал ПТП с управлявания от
него автобус с турска регистрация, марка „М., с peг. № ***, при
което са загинали Б.Х.Б. и И.И.Б. – родители на ищеца Х.Б.Б.; И.Б.Д.–
негова сестра и В.Д.Д.– негова племенница и дъщеря на ищеца Д.С.Д. ,ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от Д.С.Д. ***, ЕГН **********
против П.на Р.Блгария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв. на
основание чл.2 б. от ЗОДОВ, причинени в резултат на неразумния срок от 20
години и 5 месеца, през който е продължило досъдебното производство по сл.д.
№489/1998 г., образувано срещу турския гражданин Ю.Е.за това, че на 11.10.1998
г. в пътния участък К.– С. е предизвикал ПТП с управлявания от
него автобус с турска регистрация, марка „М., с peг. № ***, при
което са загинали Б.Х.Б. и И.И.Б. – родители на ищеца Х.Б.Б.; И.Б.Д.–
негова сестра и В.Д.Д.– негова племенница и дъщеря на ищеца Д.С.Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА П.на Р.Б., гр.С., бул. В.№ 2, представлявана
от главния прокурор Иван Стоименов Гешев, ДА ЗАПЛАТИ АД „Й. и Е.“ сумата в размер на 1 176 лв. ,представляващо адвокатско възнаграждение с
включен ДДС за общо представителство на Х.Б.Б. и Д.С.Д., както и 15 лв. ДТ съобразно уважения
материален интерес във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщението до страните с касационна
жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.