РЕШЕНИЕ
№ 21190
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110110535 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК
Производството е образувано по искова молба на Ю. Г. В., ЕГН: **********, срещу
А. И. В., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съединен с небрачен иск с
правно основание чл. 53 СК относно запазване на фамилното брачно име след прекратяване
на брака.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
24.03.1984г., първи брак и за двамата, като от брака има имат родени две деца: В. А. В.,
роден на 17.05.1985г. и В. А. В., родена на 30.05.1990г., които към датата на подаване на
исковата молба (28.02.2023г.) са навършили пълнолетие.
Ищцата твърди, че още от самото сключване на брака е установила различия в
характерите им, интересите им, като това се е задълбочило с времето и между страните е
настъпило отчуждение. Поради това страните са се отдалечили един от друг и бракът се е
превърнал във формалност. През 2014г. ищцата е напуснала семейното жилище в с.
Мировяне и е заживяла в гр. София. Ищцата твърди, че към 2016г. вече са преустановили
всякакъв контакт с ответника А. В.. Поддържа, че поради изложеното бракът им бил
изпразнен от съдържание и моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
поради дълбоко и непоправимо разстройство и да постанови ищцата след развода да носи
1
брачното си фамилно име – В..
Ответникът А. И. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак №0246 от дата 24.03.1984г. ищцата Ю. Г. В., ЕГН: ********** и
ответникът А. И. В., ЕГН: **********, са сключили граждански брак на 24.03.1984г.
Съгласно Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№58 от
25.01.2023г. ищцата Ю. В. и ответникът А. В. имат родени две деца по време на брака - В.
А. В., ЕГН: **********, роден на 17.05.1985г. и В. А.а В., ЕГН: **********, родена на
30.05.1990г.
От показанията на свидетеля И. А. М., дадени в открито съдебно заседание,
проведено на 21.11.2023г., се установява, че страните не поддържат отношения и не са
заедно. Свидетелят потвърждава, че страните са във фактическа раздяла от 2014г. и не
живеят заедно – ищцата живее в гр. София, а ответникът в с. Мировяне.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. Между страните не се спори, че от месец 2014 г. съпрузите не живеят
заедно, като ищцата е напуснала семейното жилище в с. Мировяне и е заживяла
самостоятелно в гр. София, а от 2016г. изцяло е преустановен всякакъв контакт между
страните. Следователно съпрузите се намират в състояние на продължителна фактическа
раздяла - не живеят заедно повече от девет години, не контактуват помежду си и не
поддържат близки отношения – изцяло са прекъснали брачната си връзка. Нарушени са
принципите на чл. 14 и чл. 17 на СК, съгласно които отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи и разбирателство, които отсъстват
между страните. Страните няма вероятност да заживеят отново заедно и да имат такава
връзка, каквато би следвало да имат двама съпрузи. Поради това, съдът намира, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от
закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Следователно,
през този период от време бракът съществува само формално, поради което и като такъв
същият следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото никоя от страните не е направила искане за произнасяне за вината, съдът не
2
следва да се произнесе по въпроса относно вината.
Според чл. 322, ал. 2, изр. II ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Предвид, че по настоящото дело няма ненавършили пълнолетие деца, съдът не следва
да се произнася по отношение на упражняване родителски права, мерки относно
упражняването им, режим на лични отношения между децата, както и определяне месечна
издръжка.
Ищцата Ю. В. в исковата молба е заявила, че няма претенции относно ползването на
семейното жилище, находящо се в с. Мировяне,......., като се е изнесла от същото. В тази
връзка съдът не дължи произнасяне.
Предвид, че ищцата Ю. В. в исковата молба е упражнила субективното си право
съгласно чл. 53 СК, ищцата следва да запази брачното си име след прекратяване на брака, а
именно – В..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. II ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Такава мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен на 29.04.2012 г. в гр. София 05, Столична община, район В.Левски/зак/, между Ю.
Г. В., ЕГН: ********** и А. И. В., ЕГН: **********, с Акт за граждански брак №
0246/24.03.1984г. на гр. София 05, Столична община, район В.Левски/зак/, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на основание чл. 44, т. 3 вр.
чл. 49, ал. 1 СК
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК, след прекратяване на брака ищцата Ю.
Г. В., ЕГН: ********** да носи брачното си фамилно име - В..
ОСЪЖДА Ю. Г. В., ЕГН: ********** и А. И. В., ЕГН: ********** да заплатят по
сметка на СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна такса при решаване на
делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4