№ 684
гр. Пещера, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА
при участието на секретаря Е. Н. Г.
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Гражданско дело №
20235240100514 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК в първа фаза – по
допускане на делбата.
Образувано е по искова молба с вх. № 2081/28.04.2023 г., уточнена с
молба с вх. № 2456/19.05.2023 г. по описа на Районен съд - Пещера, подадена
от В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 69, ет. 4, ап. 1,
чрез адв. В. П. от АК - Пловдив, против К. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. „***“ № 19 и Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
„***“ № 19, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба
на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор
56277.502.434 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18-
14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Пещера, ул. „***“ № 19, с площ от 473 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 889,
квартал: 55, при съседи: 56277.502.433, 56277.502.9566, 56277.502.435,
56277.502.425 и 56277.502.426, ведно със следните построени в имота сгради,
а именно: сграда с идентификатор 56277.502.434.1, със застроена площ от
23 кв.м, брой етажи: 1 (един), с предназначение: гараж; сграда с
1
идентификатор 56277.502.434.4, със застроена площ от 60 кв.м, брой етажи:
1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 56277.502.434.5, със застроена площ от 80 кв.м, брой етажи:
2 (два), с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.
Ищецът В. Б. твърди, че съгласно договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 247, том 2, н.д. № 403/1961 г. на съдия при
Районен съд – Пещера, наследодателите Г. В.ев Б., ЕГН ********** и А.
К.ова Б., ЕГН **********, са придобили правото на собственост върху
дворно място, съставляващо парцел IV-376,375, в кв. 27, с площ от 456 кв.м,
при съседи: П. Б., Н. Веселов и път, което понастоящем представлява
поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера,
одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „***“ № 19, с площ от 473 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: 889, квартал: 55, при съседи: 56277.502.433,
56277.502.9566, 56277.502.435, 56277.502.425 и 56277.502.426.
Сочи, че с договор за покупко-продажба, инкорпориран в Нотариален
акт № 13, том 3, н.д. № 847/18.11.1994 г. на съдия при Районен съд – Пещера,
наследодателите Г. В.ев Б. и А. К.ова Б. продали на сина си Н. Г. Б., ЕГН
**********, 256/456 идеални части от дворно място, съставляващо парцел IV-
376,375, в кв. 27, с площ от 456 кв.м, при съседи: П. Б., Н. Веселов и път
(което дворно място понастоящем е поземлен имот с идентификатор
56277.502.434 по КККР на гр. Пещера), ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда с отделен вход, която към настоящия момент е с
идентификатор 56277.502.434.5 по КККР на гр. Батак, а на сина си –
ответника К. Г. Б. – продали 200/456 идеални части от дворно място,
съставляващо парцел IV-376, 375, в кв. 27, с площ от 456 кв.м, при съседи: П.
Б., Н. Веселов и път. Към датата на извършване на възмездната сделка –
покупко-продажбата от 18.11.1994 г. ответникът К. Г. Б. бил в граждански
брак с ответницата Т. Б., поради което придобил въпросните 200/456 идеални
части от процесното дворно място в режим на СИО с ответницата. На
09.03.2005 г. Н. Г. Б. починал, като същият бил неженен и без деца и оставил
за свои наследници по закон братята си – ищеца В. Б. и ответника К. Б..
2
Ищецът твърди, че въз основа на издадено Разрешение за строеж №
128/07.08.1986 г. и Протокол № 69 от 1986 г. за определяне на строителна
линия и ниво, приживе наследодателят им Г. В.ев Б. построил в процесния
поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера гараж
с площ от 23 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
56277.502.434.1 по КККР на гр. Батак. От своя страна брат им Н. Г. Б.
приживе изградил в процесния поземлен имот с идентификатор 56277.502.434
по КККР на гр. Пещера селскостопанска сграда с площ от 60 кв.м,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 56277.502.434.4 по
КККР на гр. Батак, за която не разполагал с документи за собственост.
Ищецът излага, че в процесния поземлен имот са изградени и гараж с
идентификатор 56277.502.434.3 по КККР на гр. Пещера, с площ от 32 кв.м и
сграда с идентификатор 56277.502.434.6 по КККР на гр. Пещера, но този
гараж е собственост на ответника К. Б., а тази сграда е собственост на
ответниците в режим на СИО, съгласно Нотариален акт № 61, том 1, дело
160/09.06.1980 г. на съдия при Районен съд – Пещера, поради което не са
предмет на иска за делба. Твърди, че той и брат му К. Б. са собственици на
сгради с идентификатори 56277.502.434.1 и 56277.502.434.4 по КККР на гр.
Батак по силата на наследствено правоприемство от баща им Г. Б., а сграда с
идентификатор 56277.502.434.5 по КККР на гр. Батак е съсобствена между
двамата братя съделители по наследство от брат им Н. Б.. Ищецът сочи, че
въпреки положените усилия страните не успели доброволно да поделят
съсобствените поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр.
Пещера, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
56277.502.434.1, сграда с идентификатор 56277.502.434.4 и сграда с
идентификатор 56277.502.434.5.
Ищецът иска извършването на съдебна делба на горепосочения
поземлен имот между тримата съделители, при квоти: 200/456 идеални части
за ответниците К. и Т. Б.и в режим на СИО, 128/456 идеални части за
ответника К. Б. лична собственост по наследство и 128/456 идеални части за
ищеца В. Б., както и извършването на съдебна делба на изградените в
поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера три
сгради, както следва: сграда с идентификатор 56277.502.434.1, сграда с
идентификатор 56277.502.434.4 и сграда с идентификатор 56277.502.434.5 по
КККР на гр. Пещера, между съделителите В. Б. и К. Б., при квоти: 1/2
3
идеална част за В. Б. и 1/2 идеална част за К. Б.. Ангажира доказателства.
Формулира доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците К. Б. и Т. Б., в който оспорват
основателността на предявения иск за делба. Релевират възражение за
придобиване собствеността върху процесните имоти на основание давностно
владение. Твърдят, че от 10.03.2005 г. след смъртта на Н. Б. – брат на ищеца и
на ответника К. Б., до настоящия момент двамата ответници упражняват
фактическа власт върху процесните имоти явно, несъмнено, необезпокоявано
и непрекъснато. Излагат, че с изтичането на 13.01.2020 г. на 10-годишния
давностен срок ответниците придобили правото на собственост върху
процесните имоти. Сочат, че ищецът не е оспорвал правото им на собственост
върху процесните имоти и не е имал никакви претенции спрямо ответниците.
Същият в периода от 10.03.2005 г. до 13.01.2020 г. и до сега не е живял в тези
имоти, не ги е ползвал и не е имал владелчески или собственически
намерения. При условията на евентуалност, в случай че не бъде уважено
възражението им за придобиване на процесните имоти на основание
давностно владение, заявяват, че от делбената маса следва да бъдат
изключени сгради с идентификатори 56277.502.434.1 и 56277.502.434.4, тъй
като те са собственост на ответниците с довода, че строителните книжа за
тяхното построяване – разрешение за строеж и протокол за строителна линия
и ниво са издадени на името на ответника К. Б. и тези сгради са построени от
ответниците по време на брака им. Ответниците твърдят, че извършеното от
тях строителство на тези сгради по време на брака им е основание годно да ги
направи собственици на сградите. Сочат, че от делбената маса следва да се
изключи поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр.
Пещера и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено,
тъй като между наследниците на Н. Б. и ответницата Т. Б. не е извършена
делба на поземления имот до завеждане на настоящото дело, а ответницата се
явява трето лице в образуваната делбена маса. Ако не бъде уважено
възражението за придобиване на процесните имоти по давност, ответниците
молят да бъде допусната до делба само двуетажната жилищна сграда с
идентификатор 56277.502.434.5 по КККР на гр. Пещера, с площ от 80 кв.м,
при равни квоти между ищеца В. Б. и ответника К. Б., като наследници на
брат им Н. Б..
4
Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание ищецът В. Б., чрез пълномощника си адв.
В. П., излага съображения за основателност на предявения иск и моли да
бъдат допуснати до делба процесните имоти между него и съделителите К. Б.
и Т. Б. по начина и при квотите посочени в исковата молба.
В открито съдебно заседание ответниците К. Б. и Т. Б., чрез
процесуалния си представител адв. И. Д. от АК - Пловдив, молят
възражението им за придобивна давност да бъде уважено и иска за делба да
бъде отхвърлен. След издаване на исканото от ответниците съдебно
удостоверение, което да им послужи пред Община Пещера за снабдяване със
строителните книжа за построяването на процесните гараж и селскостопанска
сграда, предвид твърдението им в отговора на исковата молба, че има
издадени такива на името на ответника К. Б. и с оглед наведеното възражение
за придобивна давност, пълномощникът на ответниците – адв. И. Д. в открито
съдебно заседание изрично заявява, че не поддържа това искане, тъй като
след направена справка в Община Пещера било установено, че не съществува
строителна документация, различна от представената по делото. Ответниците
претендират разноски. Въпреки предоставената им възможност в срока по чл.
149, ал. 3 от ГПК не депозират писмена защита по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото Удостоверение за наследници изх. № АО-
421/16.05.2023 г., издадено от Община Пещера, Удостоверение за наследници
изх. № АО-422/16.05.2023 г., издадено от Община Пещера и Удостоверение
за наследници изх. № АО-423/16.05.2023 г., издадено от Община Пещера, се
установява, че Г. В.ев Б., ЕГН ********** е починал на 25.01.2004 г. и е
оставил за свои наследници по закон – А. К.ова Б., ЕГН ********** –
преживяла съпруга, К. Г. Б., ЕГН ********** – син, В. Г. Б., ЕГН **********
– син и Н. Г. Б., ЕГН ********** – син. А. К.ова Б., ЕГН **********, е
починала на 13.01.2010 г. и нейни наследници по закон са съделителите К. Г.
Б. – син, В. Г. Б. – син, както и Н. Г. Б., ЕГН ********** – син. Последният е
починал на 09.03.2005 г., т.е. преди майка си, като същият е бил неженен и без
5
деца и е оставил за свои наследници по закон двамата си братя - съделителите
К. Г. Б. и В. Г. Б..
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 247, том II, н.д. № 403/15.12.1961 г. на съдия при Районен
съд - Пещера, се установява, че на 15.12.1961 г. Ангел Атанасов Чолаков е
продал на съпрузите Г. В.ев Б. и А. К.ова Б. собственото си дворно място,
находящо се в гр. Пещера, представляващо парцел IV-376,375, в кв. 27, с
площ от 456 кв.м, при съседи: П. Б., Н. Веселов и път.
Видно от представения по делото Нотариален акт за право на строеж
върху чужда земя (суперфиция) № 61, том I, н.д. № 160/09.06.1980 г. Г. В.ев
Б. и А. К.ова Б. са отстъпили безвъзмездно на сина си К. Г. Б. правото на
строеж, за да построи нова жилищна сграда до тяхната сграда, намираща се в
гр. Пещера в дворно място със застроена и незастроена площ от 452 кв.м, за
което по плана на града е отреден парцел IV-2107, в кв. 27, при съседи: улица,
Н. Ас. Веселов, Г. К.ов Трифонов, Стоянка Сп. Мадина и Бейхан Чакъров.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 13, том III, н.д. №
847/18.11.1994 г. на съдия при Районен съд – Пещера се установява, че Г. В.ев
Б. и А. К.ова Б. са продали на сина си К. Г. Б. 200/456 идеални части от
дворно място, съставляващо парцел V-889, в кв. 55 по плана на гр. Пещера, с
площ от 456 кв.м, при съседи: улица, Н. Веселов, Г. Трифонов, Ст. Мадина, Б.
Чакъров, а на сина си Н. Г. Б. са продали 256/456 идеални части от дворно
място, съставляващо парцел V-889, в кв. 55 по плана на гр. Пещера, с площ
от 456 кв.м, при съседи: улица, Н. Веселов, Г. Трифонов, Ст. Мадина, Б.
Чакъров, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с
отделен вход, срещу задължението на купувачите да се грижат за продавачите
и при запазено право на пожизнено безвъзмездно ползване от страна на
купувачите върху приземния етаж на жилищната сграда.
От представеното по делото удостоверение изх. № 94В-1278-
2#1/10.08.2023 г., издадено от Кмета на Община Пещера, се установява, че
имотите, описани в горепосочените нотариални актове са идентични с имот с
идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера, одобрен със Заповед №
РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК – София, последното изменение на
КККР, засягащо поземления имот е със Заповед № 18-8702/16.11.2017 г. на
6
Началника на СГКК – Пазарджик.
Видно от представените скица на сграда № 15-388214-09.04.2023 г.,
скица на сграда № 15-518561-16.05.2023 г. и скица на сграда № 15-518563-
16.05.2023 г., и трите издадени от СГКК – Пазарджик, делбените сгради са
построени в поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр.
Пещера и са съответно с идентификатор 56277.502.434.1, 56277.502.434.4 и
56277.502.434.5 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18-
14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК – София, последното изменение на КККР,
засягащо сградите е със Заповед № 18-8702/16.11.2017 г. на Началника на
СГКК – Пазарджик. Сграда с идентификатор 56277.502.434.1 е със ЗП от 23
кв.м, брой етажи: 1 (един), с предназначение: гараж. Сграда с идентификатор
56277.502.434.4 е със ЗП от 60 кв.м, брой етажи: 1 (един), с предназначение:
селскостопанска сграда, а сграда с идентификатор 56277.502.434.5 е със ЗП от
80 кв.м, брой етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна.
От представеното по делото удостоверение изх. № 11-01-89#1/18.08.2023
г., издадено от Община Пещера, се установява, че съделителите К. Б. и Т. Б.
са съпрузи, сключили граждански брак на 27.08.1978 г., за което е съставен
Акт за граждански брак № 85/27.08.1978 г. в гр. Пещера.
По делото са представени Разрешение за строеж № 128/07.08.1986 г.,
издадено от Общински Народен съвет – Пещера и Протокол № 69/07.08.1986
г. за определяне на строителна линия и ниво, видно от които е разрешено на
Г. В.ев Б., ЕГН **********, да построи гараж с площ от 21 кв.м в парцел V-
889, кв. 5 по плана на гр. Пещера, ул. „***“ № 19.
От приетия като писмено доказателство по делото опис на платежни
документи, издаден от Община Пещера, Отдел „Местни приходи“ (л. 86 – л.
88), се установява, че е заплатен данък недвижим имот за периода от
01.01.2012 г. до 27.09.2023 г. за процесния имот на името на лицето В. Г. Б..
За установяване на правнорелевантните факти по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Евгени Демирев Чернев,
Аксиния Радославова Б., Райна К.ова Кушлева и Елена И. Керенчева. Първият
свидетел сочи, че познава ищеца В. Б. и през 2015 г. той го помолил да отидат
до процесния имот в гр. Пещера, за да вземат намираща се там холова
гарнитура и да я транспортират до с. Зелениково. Двамата отишли до имота в
7
гр. Пещера, ищецът В. Б. отключил къщата, влезли вътре спокойно и
необезпокоявано от никого, взели холовата гарнитура и след това я
транспортирали до с. Зелениково. Свидетелят Евгени Чернев уточнява, че
тогава в имота бил и ответникът К. Б., който по никакъв начин не
възпрепятствал достъпа на В. Б. до имота и между двамата не е имало спор за
имота. Сочи, че В. Б. му споделил, че има намерение да продаде своята част
от имота на брат си, за което имало водени разговори между двамата братя в
периода 2015 г. - 2016 г. От своя страна, свид. Аксиния Б. (съпруга на В. Б.)
заявява, че съпругът й винаги е считал делбения имот за „свой наследствен“,
за „свой собствен заедно с брат си“. Същата сочи, че двамата със съпруга си
посещавали имота регулярно до 2015 г., както и че оттогава насам само
съпругът и ходел там. Твърди, че ответниците никога не са ограничавали
достъпа им до имота и те влизали свободно в него, че В. Б. ползва делбените
имоти, като съхранява свои инструменти в гаража и вещи в жилищната
сграда, както и че през годините той е помагал за поддържането на „техния
общ имот“ чрез осигуряване на парични средства за заплащането на
извършваните ремонтни дейности в имота. Твърди, че през 2013 г. - 2014 г.
между двамата братя В. и К. Б.и са водени разговори В. Б. да продаде на К. Б.
своята идеална част от имота за 20 000 лв., но тъй като сумата се сторила
висока на К. Б. не се стигнало до сделка. Преди около 2-3 години отново били
водени преговори в адвокатска кантора в гр. Пловдив първо с К. Б., а след
това с дъщеря му – А. Б., В. Б. да продаде на единия от тях своята идеална
част от имота, като първоначално се „стигнало до някакво съгласие“, но
впоследствие преговорите не били финализирани чрез сключване на сделка.
От своя страна свид. Райна Кушлева (дъщеря на К. Б.) също заявява: „веднъж
е бил баща ми в гр. Пловдив на преговори с чичо за имота“, както и че са
водени разговори пред адвокат между чичо й В. Б., баща й и сестра й А. Б.,
тъй като последните двама искали да запазят къщата, но до сделка не се
стигнало, тъй като сумата, която чичо й искал за неговия дял от имота била
голяма. Същата сочи, че през 2011 г. - една година след смъртта на баба й
чичо й В. Б. взел документите за къщата от баща й и предприел действия за
снабдяване с документи от кадастъра, за да може двамата да си уредят
отношенията във връзка с делбените имоти. Свидетелката Райна Кушлева
твърди, че баща й ползва селскостопанската сграда и двора, където си
съхранява дървата, гаража, в който паркира колата си, както и процесната
8
жилищна сграда, на първия етаж на която е оставил свои ненужни мебели.
Твърди, че баща й никога не е ограничавал достъпа на чичо й В. Б. до имота,
никога не му е забранявал да влиза в него и винаги свободно го е допускал в
имота, но самият В. Б. нямал желание да идва в имота. Излага, че В. Б. не
съхранява свои вещи в имота, че той няма ключ за имота, тъй като след
смъртта на баба й А. Б. ключовете останали в баща й и чичо й не е изявявал
желание да идва в имота. Свидетелката Райна Кушлева сочи, че през годините
грижи за имота е полагал нейния баща, както и че „Той - моят баща много
добре знае, че този имот е наследствен. Той знае много добре, че има брат, но
си го има и за свой имот, защото го е грижа за него….и целогодишно полага
грижи за него“. От своя страна, свид. Елена Керенчева заявява, че познава
страните и покойния брат на В. и К. Б.и – Н. Б., както и че живее в имот,
намиращ се срещу делбения имот. Твърди, че скоро К. Б. ремонтирал вратата
на процесния гараж, както и че той и съпругата му А. Б. се грижат за
процесните имоти. Сочи, че К. Б. живее в задната къща в същия двор и
обичайно стои там, но го е виждала да влиза и в процесните жилищна сграда
и селскостопанска постройка. Сочи, че К. Б. ползва процесния гараж, където
държи колата си, както и че докато я поканили да бъде свидетел по делото не
е знаела, че между двамата братя има спорове за процесните имоти. Заявява,
че тя знае, че делбените имоти са наследствени за В. Б. и К. Б., както и че не е
чувала К. Б. да е забранявал на брат си В. Б. да идва в имота и да не му е давал
да влиза в него, но въпреки това след смъртта на А. Б. през 2010 г. не е
виждала В. Б..
Съдът, като прецени възможната заинтересованост на свид. Райна
Кушлева – дъщеря на К. Б. от изхода на делото и всички други данни по
делото, не дава вяра на показанията на свид. Райна Кушлева в частта, в която
твърди, че ищецът В. Б. няма ключ за делбения имот от смъртта на баба й
през 2010 г., както и че оттогава той не е идвал в имота. В тази им част
показанията на свид. Райна Кушлева не са категорични и не намират опора в
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят Евгени Чернев (без
дела и родство със страните) заявява, че през 2015 г. ищецът В. Б. е отключил
къщата и двамата са влезли необезпокоявани от никого в имота, а от
показанията на всички разпитани свидетели се установява, че К. Б. никога не
е ограничавал достъпа на В. Б. до делбените имоти и не се е възпротивявал
той да ги ползва. Свидетелката Елена Керенчева – съседка на ответниците
9
действително сочи, че последно е видяла ищецът В. Б. в имота на
погребението на майка му през януари 2010 г., но това не означава
автоматично, че оттогава същият не е посещавал имота.
Съдът констатира противоречие в показанията на свидетелите Аксиния
Б. и Райна Кушлева относно това дали ищецът В. Б. съхранява свои вещи в
процесните сгради. Свидетелката Аксиния Б. твърди, че съпругът й В. Б.
съхранява голяма част от багажа им, изнесен от имота им в Пловдив в
процесните сгради в гр. Пещера, както и че има свои инструменти в
процесния гараж. Свидетелката Райна Кушлева, от своя страна, твърди, че
чичо й В. Б. не държи никакви свои вещи в процесните сгради. Тези
противоречия не бяха преодоляни в хода на съдебното дирене, но съдът счита,
че дори и ищецът К. Б. да не съхранява никакви свои вещи в делбения имот,
то това обстоятелство по никакъв начин не означава, че същият се е
дезинтересирал от имота.
Съдът кредитира показанията свид. Райна Кушлева в останалата им
част, както и показанията на свид. Аксиния Б., преценени при условията на
чл. 172 от ГПК и показанията на Евгени Чернев и Елена Керенчева
(последната без дела и родство със страните), тъй като намира същите за
обективни, логични, непротиворечиви, достоверни и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба
на недвижим имот.
Производството е в първа фаза – по допускане на делбата.
За уважаването на иска за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): страните да са носители на съответна
идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса
имот; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост; в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй
като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН вр. с чл. 34,
ал. 2 от ЗС.
10
В тежест на съделителя, предявил иска за делба, е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието и основанието за
възникване на съсобственост, между кои страни и върху кой имот, който
съществува към момента на устните състезания и съставлява годен обект за
съдебна делба, е налице съсобственост.
В тежест на ответниците е да докажат наведеното възражение за
придобиване собствеността върху процесните имоти, на основание давностно
владение, а именно: че са упражнявали в продължение на 10 години, считано
от 10.03.2005 г. непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху
процесните имоти с намерение да ги своят и са манифестирали пред ищеца
намерението си за своене на процесните имоти в продължение на 10 години,
считано от 10.03.2005 г., в т.ч. че са извършили действия, с които са
отблъснали фактическата власт на В. Б. върху делбените имоти и са
обективирали спрямо ищеца В. Б. намерението си да завладеят неговата
идеална част от делбените имоти.
Няма спор по делото, а и от представените титули за собственост -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 247, том II, н.д. №
403/15.12.1961 г. на съдия при Районен съд – Пещера и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 13, том
III, н.д. № 847/18.11.1994 г. на съдия при Районен съд – Пещера се
установява, че приживе Г. В.ев Б. и А. К.ова Б. са били собственици на
делбения поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр.
Пещера, както и че са продали на сина си К. Г. Б. 200/456 идеални части този
имот, а на сина си Н. Г. Б. - 256/456 идеални части от този имот, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща
сграда с идентификатор 56277.502.434.5, със ЗП от 80 кв.м по действащата
КККР на гр. Пещера. Доколкото към датата на продажбата К. Б. е бил в
граждански брак с ответницата Т. Б., то същият е придобил тези 200/456
идеални части от поземления имот в режим на СИО със съпругата си -
ответницата Т. Б..
Страните по делото не спорят, че в процесния поземлен имот с
идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера са построени и
процесните три сгради, а именно: сграда с идентификатор 56277.502.434.1,
със ЗП от 23 кв.м, брой етажи: 1 (един), с предназначение: гараж, сграда с
11
идентификатор 56277.502.434.4, със ЗП от 60 кв.м, брой етажи: 1 (един), с
предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
56277.502.434.5, със ЗП от 80 кв.м, брой етажи: 2 (два), с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна.
Спорът се е концентрирал около това осъществено ли е в полза на
съделителите К. Б. и Т. Б. претендираното от тях придобивно основание –
придобили ли са правото на собственост върху всички делбените имоти въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, продължила повече от
10 години, евентуално придобили ли са правото на собственост върху
делбените имоти с идентификатор 56277.502.434.1 и 56277.502.434.4 по КККР
на гр. Пещера въз основа на валидно учредено право на строеж.
Неоснователно е инвокираното от съделителите К. Б. и Т. Б.
възражение, че са изключителни собственици на делбените сгради с
идентификатор 56277.502.434.1 и 56277.502.434.4 по КККР на гр. Пещера въз
основа на издадени на тяхно име разрешение за строеж и протокол за
строителна линия и реализирано строителство от двамата по време на брака
им. Въпреки предоставената им от съда възможност съделителите К. Б. и Т. Б.
не ангажираха доказателства за издадени на тяхно име строителни книжа за
процесните гараж и селскостопанска сграда и за учредено в тяхна полза
валидно право на строеж за тези сгради. Дори и двамата да са построили тези
сгради (за което по делото са налице само техни твърдения, но не и
доказателства), същите не се легитимират като изключителни техни
собственици, доколкото изграденото в чужд имот без надлежно учредено
право на строеж е приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС и е собственост на
собственика на земята.
В настоящия казус от съвкупния анализ на приетите като писмени
доказателства по делото нотариални актове, Разрешение за строеж №
128/07.08.1986 г., издадено от Общински Народен съвет – Пещера, Протокол
№ 69/07.08.1986 г. за определяне на строителна линия и ниво и показанията
на разпитаните свидетели се установява, че процесният гараж с
идентификатор 56277.502.434.1 по КККР на гр. Батак е построен приживе от
бащата на съделителите В. Б. и К. Б. – Г. Б.. Безспорно е между страните, а и
от ангажираните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че
в процесното дворно място е построена и съществува селскостопанска сграда
12
с идентификатор 56277.502.434.4 по КККР на гр. Батак, както и че същата е
изградена без строителни книжа и за нея няма документ за собственост.
Следователно, доколкото собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, освен ако не е установено друго (а в случая не се
установява в полза на ответниците или на трето лице да е надлежно учредено
право на строеж за процесните гараж и селскостопанска сграда), то
собственикът на земята Г. Б. е бил собственик и на гаража и
селскостопанската сграда.
Относно наведеното от съделителите К. Б. и Т. Б. възражение за
придобиване на всички делбени имоти, на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години, съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/28.06.2012 г. по
тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които недвусмислено е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си за своене на
техните идеални части от имота и отричане на правата им. В посоченото
тълкувателно решение се приема, че в отношенията между съсобственици
презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът владее вещта като своя, намира
приложение на общо основание, но се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт върху вещта, показва
съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна
давност, е длъжен да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението си да завладее и техните
идеални части. Сънаследник може да придобие по давност останал в
наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него
повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите
сънаследници, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.
Правото на собственост на конкретен правен субект, след като е
възникнало по наследство по закон, не може да бъде изгубено, освен ако не
бъде придобито по оригинерен или деривативен способ. Придобивната
давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост,
13
включва следните два елемента: владение и определен срок от време. Според
чл. 68, ал. 1 от ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт
върху определена вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя. Съгласно така даденото от законодателя определение, владението се
състои от два признака – обективен (упражняването на фактическа власт -
corpus) и субективен (намерението за своене – animus). За да може владението
да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се
държи вещта като своя собствена. Посочените елементи от фактическия
състав на придобивната давност следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване по изключващ каквото и да е съмнение начин.
Липсата на категоричност, респ. наличието на съмнение за някой от тях,
изключва придобиването на правото на собственост върху вещта по давност.
Владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС не се изразява само в
непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез
ползването му, обработване, облагородяване и др. Фактическата власт върху
имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига
същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица, респ. да не са смущавани от
предявявани от трети лица претенции. Когато един имот е съсобствен поради
придобиването му по наследство и само един от съсобствениците ползва
общия имот, само факта на ползването на имота не е достатъчен, за да се
приеме, че това лице осъществява владение върху него и е придобило по
давност наследствените идеални части от имота на останалите сънаследници.
В случая той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател
на идеалните части на останалите съсобственици, които от своя страна имат
владението чрез него. За да се превърне във владелец на целия имот и
съответно след изтичането на давностния срок по чл. 79 от ЗС да стане негов
собственик, този съсобственик следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. той следва да доведе до знанието им намерението си да
свои имота и да демонстрира пред тях поведение, с което отрича правата им
върху този имот като отказва да ги допусне в него.
В процесния казус е необходимо съделителите К. Б. и Т. Б. да установят
не само, че са ползвали делбените имоти в продължение на
законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението им
да ги държат за себе си е било изрично демонстрирано пред съделителя В. Б..
Промяната в намерението на съделителите К. Б. и Т. Б. следва да намери
външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат
достояние на съделителя В. Б. и да показват несъмнено, че те упражняват
фактическа власт власт върху делбените имоти с намерение да ги своят и
отричат правата на съделителя В. Б. върху процесните имоти.
В настоящия случай събраните по делото доказателства не установяват,
че съделителите К. Б. и Т. Б. са имали намерение да своят чуждите идеални
части от процесните имоти и че са манифестирали намерение да упражняват
14
фактическа власт върху делбените имоти като собственици, отричайки
демонстративно правата на съделителя В. Б.. Такива данни не се съдържат в
показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели. Действията, с
които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във
владение за себе си, могат да бъдат различни, но във всеки отделен случай
обстоятелствата, установяващи завладяването на чуждите идеални части,
следва да бъдат доказани конкретно. В настоящата хипотеза не се установява
извършването на действия от ответниците, чрез които да е демонстрирано
завладяването на правата на ищеца върху делбените имоти. Обстоятелствата,
свързани с ползването на имотите от ответниците, поддържането на същите и
извършването на ремонтни дейности в тях от ответниците, не могат да
доведат до извод за извършване на такива действия (в този смисъл Решение
№ 109/21.01.2021 г. по гр.д. № 337/2020 г. на ВКС, II г.о.). По данни на всички
разпитани свидетели ответниците не са ограничавали достъпа на ищеца В. Б.
до процесните имоти, не са му забранявали да влиза в тях и да ги ползва, като
двамата братя В. и К. Б.и считат делбените имоти за наследствени и
съсобствени. От показанията на свид. Елена Керенчева се установява, че и в
представите на третите лица делбените имоти са съсобствени между двамата
братя по наследство. От съвкупния анализ на показанията на свидетелите
Евгени Чернев, Аксиния Б. и Райна Кушлева по несъмнен начин се
установява, че между съделителите В. и К. Б.и неведнъж през годините са
водени преговори В. Б. да прехвърли своята идеална част от делбените имоти
на К. Б., но поради непостигане на съгласие относно покупко-продажната
цена до сделка не се е стигнало. Фактът, че между двамата съделители са
водени такива преговори, навежда на логичния извод, от една страна, че К. Б.
не е считал, че е изключителен собственик на делбените имоти и брат му
няма права върху тях, а от друга – че ищецът В. Б. е проявявал интерес към
имотите и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността.
Предвид липсата на фактически действия, чрез които ответниците да са
манифестирали спрямо съделителя В. Б. промяна в намерението си за своене
на процесните имоти и отричане неговите права, съдът счита, че не е
установено по делото явно, непрекъснато и необезпокоявано владение от
страна на ответниците по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на
идеалните части от делбените имоти, собственост на ищеца В. Б., което да е
довело до придобиване правото на собственост върху тези имоти от
ответниците на основание давностно владение, продължило повече от 10
години.
По изложените съображения съдът намира, че наведеното от
съделителите К. Б. и Т. Б. възражение за придобиване на делбените имоти, на
основание давностно владение, е неоснователно.
Възражението на ответниците за прекратяване на производството по
делото по отношение на делбения поземлен имот не намира опора в закона,
поради което се явявя неоснователно.
15
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници,
съделителите В. Б. и К. Б. и покойният им брат Н. Б. са единствените
наследници по закон на родителите им Г. В.ев Б. и А. К.ова Б.. Н. Б. е починал
преди майка си А. Б.. Същият е бил неженен и без деца и е оставил за свои
наследници по закон двамата си братя – съделителите В. Б. и К. Б.. Така, в
съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗН, всеки от съделителите В. Б.
и К. Б. е собственик на по 128/456 идеални части от процесния поземлен имот
(лична собственост) по силата на наследственото правоприемство от брат им
Н. Б. (256/456 : 2 = 128/456) и на по 1/2 идеална част от процесната двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 56277.502.434.5 по КККР на гр. Пещера по
наследство от брат им Н. Б.. Съгласно правилата на чл. 5 и чл. 8 от ЗН,
същите са собственици и на по 1/2 идеална част (лична собственост) от
процесния гараж с идентификатор 56277.502.434.1 по КККР на гр. Пещера и
на по 1/2 идеална част (лична собственост) от процесната селскостопанска
сграда с идентификатор 56277.502.434.4 по КККР на гр. Пещера по силата на
настъпилото наследствено правоприемство от родителите им Г. и А. Б.и и
брат им Н. Б.. Останалите 200/456 идеални части от делбения поземлен имот с
идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера са собственост на
съделителите К. Б. и Т. Б., в режим на СИО, доколкото са придобити по време
на брака им чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 13,
том III, н.д. № 847/18.11.1994 г. на съдия при Районен съд – Пещера.
Съдът намира, че от анализа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се
установява, че поземленият имот, чиято делба се иска, е съсобствен между
страните по спора В. Б., К. Б. и Т. Б., а делбените сгради са съсобствени
между съделителите В. Б. и К. Б..
Съобразявайки установените права на съсобствениците в делбените
имоти, съдът счита, че следва да допусне извършването на делба на поземлен
имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр. Пещера между
съделителите В. Б., К. Б. и Т. Б., при следните квоти: 200/456 идеални части
от поземления имот за съделителите К. Б. и Т. Б., в режим на СИО, 128/456
идеални части от поземления имот за съделителя К. Б., лична собственост по
наследство и 128/456 идеални части за съделителя В. Б.. Съобразно правата на
съделителите в делбената маса съдът намира, че следва да допусне
извършването на делба между съделителите В. Б. и К. Б. на следните
изградени в поземления имот три сгради, а именно: сграда с идентификатор
56277.502.434.1, сграда с идентификатор 56277.502.434.4 и сграда с
идентификатор 56277.502.434.5 по КККР на гр. Пещера, при квоти: 1/2
идеална част от тези сгради за съделителя В. Б. и 1/2 идеална част от тези
сгради за съделителя К. Б..
По разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК разноските се разпределят между
16
съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато
са направени във връзка с нейното ликвидиране, т.е. във втората фаза на
делбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими
имоти: Поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр.
Пещера, одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
е със Заповед № 18-8702/16.11.2017 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, с
адрес на имота: гр. Пещера, ул. „***“ № 19, с площ от 473 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по
предходен план: 889, квартал: 55, при съседи: 56277.502.433, 56277.502.9566,
56277.502.435, 56277.502.425 и 56277.502.426, ведно със следните построени
в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор 56277.502.434.1, със
застроена площ от 23 кв.м, брой етажи: 1 (един), с предназначение: гараж;
сграда с идентификатор 56277.502.434.4, със застроена площ от 60 кв.м,
брой етажи: 1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 56277.502.434.5, със застроена площ от 80 кв.м, брой етажи:
2 (два), с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна,
МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пловдив, бул. „***“ № 69, ет. 4, ап. 1, К. Г. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „***“ № 19 и Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера,
ул. „***“ № 19, както следва:
- за поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по КККР на гр.
Пещера между съсобствениците В. Г. Б., ЕГН **********, К. Г. Б., ЕГН
********** и Т. И. Б., ЕГН **********, при следните КВОТИ: 200/456
идеални части за съделителите К. Г. Б., ЕГН ********** и Т. И. Б., ЕГН
**********, в режим на СИО, 128/456 идеални части за съделителя К. Г. Б.,
ЕГН **********, лична собственост по наследство и 128/456 идеални части
за съделителя В. Г. Б., ЕГН **********;
- за изградените в поземлен имот с идентификатор 56277.502.434 по
17
КККР на гр. Пещера три сгради, а именно: сграда с идентификатор
56277.502.434.1, сграда с идентификатор 56277.502.434.4 и сграда с
идентификатор 56277.502.434.5 по КККР на гр. Пещера, между
съсобствениците В. Г. Б., ЕГН ********** и К. Г. Б., ЕГН **********, при
следните КВОТИ: 1/2 идеална част за съделителя В. Г. Б., ЕГН ********** и
1/2 идеална част за съделителя К. Г. Б., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението делото незабавно да се докладва на
съдията-докладчик за продължаване на съдопроизводствените действия по
извършване на делбата.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
18