Решение по дело №7776/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1455
Дата: 13 април 2016 г.
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20153110107776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер………..,                      13.04.2016 година,                         град  Варна,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,                   СЕДЕМНАДЕСЕТИ   СЪСТАВ

 

На петнадесети март                              две хиляди и шестнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

           

Секретар: В.Г.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 7776 по описа за 2015 г. на ВРС,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е за делба във фаза по допускане на делбата на недвижими имоти, с правно основание чл.341 от ГПК, във вр. с чл.34, ал.1 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба от С.Б.С. от гр.А., против И.Г.К. ***, с която е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот – Жилище с площ от 76.76 кв.м. в гр.А., ул.******, с правно основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС. В исковата молба се твърди че страните са бивши къпрузи като брака им е прекратен с решение по гр. д. № 18617/11 по описа на ВРС. По време на брака си ответницата е придобила по силата на съдебна спогодба обективирана в протокол по гр. д. № 1459/99 в сила от 24.03. 2006г. по описа на ВРС, 10 състав 1/36 / една тридесет и шеста/ ид.ч., а останалите 35/36 / тридесети пет тридесети шести/ в режим на СИО, чрез заплащане на суми за уравнение на дялове на останалите съделители, следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ с площ от 76.76 / седемдесет и шест цяло и седемдесет и шестстотин / кв. м., разположено на втори жилищен етаж отзападната част на двуетажна жилищна сграда - близнак, състоящо се от три стаи, кухня, коридор, баня, тоалет идва балкона , без граници по документ за собственост, ведно с придадените му Избени помощения, с вход отдвора с обща площ от 28,78 / двадесет и осем цяло и седемдесети осем стотни / квадратни метра, без граници по документ за собственост, представляващи помещения 16,17,18 по скицата на вещото лице Б., приложена към съдебната спогодба, ведно с таванско помещение № 22 с площ от 19 / деветнадесет / квадратни метра, без граници по документ за собственост, както и припадащите му се 47,1978 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ № ******  в кв. 67 / шестдесет и седем/ по плана на гр. А., целиат с площ от 687 /шестотин осемдесет и седем / квадратни метра., при граници по скица: от , двете страни улица, УПИ ****** и УПИ № ****.

Желае да прекратят съсобствеността върху подробно описания имот и моли съда да допусне делбата му, първоначално при квоти 35/72 ид.ч. за него и 37/72 ид.ч. за ответницата, в последствие при квоти 10100/30200 ид.ч. за ищеца и 20150/30200 ид.ч. за ответницата, а в отговора по насрещния иск при квоти 19198/30200 ид.ч. за ответницата и 11002/30200 ид.ч. за ищеца.

В срока за отговор ответницата, чрез процесуалният си представител е предявила насрещен инцидентен иск по чл.23, ал.1 от СК, за признаване лична собственост върху 5716/30200 ид.ч. от делбения имот, поради трасформация на нейни лични средства. Моли съда да допусне до делба процесния имот при квоти 8144/30200 ид.ч. за ищеца С.С. и 22056/30200 ид.ч. за нея. В насрещната искова молба предявява иск за прекратяване правото на ползване върху имота, като отправя покана до ищеца за връщане на апартамента, на основание прекратен договор за послужване, постигат с споразумението по брачното дело, евентуално претендира наем за имота в размер на 250лв., считано от постъпване на отговор по иска. Твърди че с приемането на наследството по универсално правоприемство е придобила идеална част, която отговаря на нейния дял в наследството (наследствената маса), а с извършването на делбата при частно правоприемство е придобила в СИО и останалата идеална част от отреденият и в реален дял имот. Идеалната част, придобита по наследство представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 22 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна на части от различните имоти предмет на делбата, съответно от наследствената маса, също представляват лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество предвид обстоятелството, че идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство). Такава лична собственост е получена в замяна на идеална част от предоставената в дял вещ (чл. 22 СК).

В делбеното производство довело до придобиване на делбеният имот са осъществени няколко трансформации. За уравняване дяловете ответницата е получила за частта си в дял първи от делбената маса 5716 лв. от съделителя К., а за уравняване на дяловете на съделителите за дял две, които и е поставен в дял е заплатила на И. 7500лв., на В. 10066 лв. и на К. 4380 лв., общо 22004 лв., която сума следва да се намали с получената за дял първи или заплатените са 16288 лв., като последното е стойността на придобитата в СИО част от имота, който е бил на стойност от 30200 лв.

Общият принос по чл. 21 от СК е в размер на 16288 лв. от 30200 лв. което представлява 16288/30200 идеални части от делбения имот.

С прекратяване на брака с решение 2633/7.6.2012г. по гр.д. 18617/2011 г. на ВРС влязло в сила на 7.6.2012 г. частта от 16288/30200 ид.ч. придобита в СИО по закон е по равно от 8144/30200 ид.ч. за бившите съпрузи в обикновена съсобственост.

По чл. 23, ал. 1 от СК е придобито имущество в размер на 5716 лв. от 30200 лв. което представлява 5716/30200 ид.ч. от делбения имот.

Моли съда да постановите акт, с който да признае за установено по отношение на ищеца С.Б.С., ЕГН **********, че 5716/30200 ид.ч. от делбения недвижим имот представляващ жилище на втори жилищен етаж, състоящо се от три стаи, кухня коридор, баня-тоалет, два балкона/помещения №№ 9Д0,11Д2,и 14/ по приложената СТЕ на в.л. Б. скица/, със застроена площ 76,76 кв.м., заедно с избените помещения с вход през двора/помещения №№ 16,17, и 18 по приложената към СТЕ на в.л. Б. скица/. С полезна площ 28,79кв.м., заедно 47,1978% ид.ч. от общите части на сградата, представляваща западната част на къща близнак, и от правото на строеж върху държавно дворно място , върху което е построена с обща площ 675 кв.м. , съставляващо урегулиран поземлен имот № I в кв. 67 по плана на гр. А., ул. ******, са лична собственост на ответницата И.Г.К., ЕГН **********, поради трансформация на нейни лични средства.

Моли съда да допусне делба на имота при квоти 8144/30200 идеални части за ищеца С.Б.С. и 22056/30200 идеални части за ответницата И.Г.К.

По отношение иска за прекратяване правото на ползване на имота, твърди че между страните е постигнато споразумение семейното жилище да се ползва безвъзмездно от ищеца, с което отношенията се уреждат по правилата на заема за послужване. Отправя покана до ищеца да върне веща веднага, с което договора за послужване е прекратен. За ответницата е налице нужда да има жилище заедно с децата родени от прекратения с ищеца брак, което да полага грижи за тях и са и необходими средства за това.

При условие че ответника не върне веща, моли съда да постанови акт, с който да определи каква сума ищеца да заплаща на ответницата за ползване на нейната идеална част от имота считано от датата на получаване на отговора на иска. Моли съда да постанови ищеца да заплаща 145лв. (иска е намален в съдебно заседание от 250лв.), месечно на ответницата за ползване на имота и обзавеждането от датата на получаване на отговора.

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ищеца – ответник по насрещния иск. Същия го оспорва. Счита че делбата на имота следва да се допусни при квоти 19198/30200 за И. К. и 11002/30200 ид.ч. за С.Б.. Счита иска за прекратяване правото му на ползване върху имота за неоснователен.

Съдът след преценка на представените по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 18617/11 по описа на ВРС. По силата силата на постигнато споразумение по чл.51 от СК, ползването на семейното жилище, представляващо Апартамент в гр.А., ул.****** се предоставя за ползване на ищеца С.Б.С.. От представеният с исковата молба протокол от съдебно заседание по гр.д.№ 1459/1999г. от 24.03. 2006г. по описа на ВРС, 10 състав се установява, че по време на брака си ответницата е придобила по силата на съдебна спогодба 1/36 / една тридесет и шеста/ ид.ч., от спорния имот на лично основание, а останалите 35/36 / тридесети пет тридесети шести/ в режим на СИО, чрез заплащане на суми за уравнение на дялове на останалите съделители, както следва: 7550лв. на съделителката И.Ц.Г., 10066лв. на съделителката В.Д.К. и 4388лв. на съделителят К.Н.Б.. Стойността на полученият в дял недвижим имот е 30200лв.

От назаначената по делото съдебно техническа експертиза, приета от съда и страните без възражения се установи, че средният месечен пазарен наем за втори жилищен етаж от жилищна сграда в гр.А., ул.****** е 200лв.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи: Съдебната делба представлява специфичен способ за ликвидиране състоянието на съсобственост. За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство - прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи- е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ.

Страните не спорят че са съсобственици на процесното жилище. Спорът е относно квотите при които следва да се допусне делбата. В тази връзка съдът първо дължи произнасяне по предявеният от ответницата насрещен инцидентен установителен иск по чл.23, ал.1 от СК, за признаване лична собственост върху 5716/30200 ид.ч. от делбения имот, поради трасформация на нейни лични средства.

С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът счита същия за неоснователен. Съгласно ободрената спогодба по гр.д.№ 1459/1999г. в сила от 24.03.2006г. единият от съделителят К. Божилов за уравнение на дяловете на останалите съделители от първи жилищен етаж от възложеният му имот е следвало да заплати следните суми: на  И.Ц.Г. с ЕГН-********** ***, сумата от 5716лв. и на В.Д.К. с ЕГН-********** от гр.А. сумата от 1904лв.  По делото няма данни този съделител да е имал задължение за заплащанве на суми към ответницата И.Г.К. в сочения от нея размер от 5716лв., както и липсват доказателства тя да е получила реално такава сума, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

Тъй като нормата на чл. 21 от СК регламентира презумптивно съвместен принос на двамата съпрузи относно придобиването на имущество по време на брака, който принос, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК, при прекратяването на брака, се материализира в равни дялове на съпрузите от това имущество, което от съпружеска имуществена общност, се превръща в обикновена съсобственост, то за да се отрече това състояние, е необходимо съделителят, имащ интерес от това, да докаже пряко, еднозначно и несъмнено значително по-големия си принос или пълното или частично преобразуване на лично имущество.

От представените от страна на ответницата, въвеждаща такива твърдения, писмени доказателства, не може по никакъв начин да се изведе ясно и категорично заключение нито за нейния значителен принос при придобиване на имуществото на съпрузите по време на брака, нито конкретна и определена по вид и размер трансформация на нейно лично имущество изцяло или в част от имуществото, предмет на делбата.

От останалите доказателствени средства, ангажирани от страните е видно, че недвижимият имот в едната си част представлява СИО на стойност 22004лв. заплатена сума за уравнение на дяловете на другите съделители, а в другата си част на стойност 8196лв., лична собственост на ответницата, поради което само частта, която е била съпружеска общност, следва да се разпредели по равно между страните, като квотата на ищцата от целия имот се увеличава с размера на личния й дял.

Твърдението на ответницата, че и в частта, имаща характер на СИО, само тя има вложени лични средства – съдът счита, за голословно поради липса на представени каквито и било доказателства, че само тя е заплатила на останалите съделите дяловете им от имота.

Твърденията на ответницата, че ищецът не е заплащал никакви суми за уравнение на дяловете на който и да е от съделители, също останаха недоказани в хода на процеса, поради което делбата на имота следва да се извърши при квоти: 19198/30200 ид.ч. за И.К. и 11002/30200 ид.ч. за С.Б..

Иска за прекратяване правото на ползване върху имота предявен от ответницата срещу ищеца съдът счита за допустим он неосноватален.

Основанията за прекратяване на ползването са различни с оглед собствеността върху жилището и основанието, на което е предоставено ползването му. Когато жилището е съсобствено на съпрузите, заинтересования съпруг може да поиска промяна на ползването на жилището при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставянето му. Именно като на съсобственици на вещното право на ползване върху семейното жилище е предоставено правото на ползване на ответника по реда на СК, след постигнато споразумение между страните.

Правото но ползване в конкретния случай би могло да бъде прекратено по съдебен ред. Основанията въз основа на които ищцата претендира пресратяване правото на ползване, не са по-различни от тези при които страните са подписали споразумението по брачното дело. И тогава децата са останали при нея и не са имали претенции да го ползват. Доказателства, че ответницата и децата няма къде да живеят към момента или, че други факти и обстоятелства налагат ищеца да освободи жилището, за да могат майката и децата да се нанесат в него по делото не се твърдят нито се представят доказателства. В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството че по силата на брачното решение местоживеенето на децата е при тяхната майка в гр.София, където и сега е аадресът й по исковата молба.

Други основания за рекратяване правото на ползване са:.

-ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане;

-.ако ползвателят не изпълнява свои съществени задължения;

-.ако ползвателят съществено променя вещта.

Законовият текст акцентира върху това, поведението на ползвателя да води до значителни, съществени последици за вещта. Това означава промените, извършвани от ползвателя в имота, да застрашават целостта, вида или предназначението на имота. Към настоящият момент не са настъпила съществена промана в обстоятелствата при които е предоставено правото на ползване, поради което и иска се явява неоснователен. В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е заявил, че претендира само заплащане на наем от ищеца, за ползване на имота, която е предявена в условия на евентуалност и по която съдът дължи произнасяне.

Претенцията на ответницата, предявена в първата фаза на делбата по реда на чл.344, ал.2, пр.2 от ГПК, е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК размерът на обезщетението в този случай се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. За изчисляване на месечния пазарен наем, който се дължи за ползването на жилището, съдът е назначил експертиза, заключението по която съдът приема като обосновано и извършено от компетентно вещо лице.

При това положение, с оглед правата на страните в съсобствеността, в полза на ответницата следва да бъде присъдено обезщетение за лишаване от ползването на процесното жилище в размер на 127.14лв. месечно, считано от получаване на отговор от ищеца – 23.11.2015г. до окончателното извършване на делбата. В останалата част и до пълният претендиран размер от 145лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

            По изложените съображения, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от И.Г.К. с ЕГН-***********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.Х. ***, против С.Б.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.Ф. ***, иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че 5716/30200 ид.ч. от делбения недвижим имот представляващ жилище на втори жилищен етаж, състоящо се от три стаи, кухня коридор, баня-тоалет, два балкона/помещения №№ 9Д0,11Д2,и 14/ по приложената СТЕ на в.л. Б. скица/, със застроена площ 76,76 кв.м., заедно с избените помещения с вход през двора/помещения №№ 16,17, и 18 по приложената към СТЕ на в.л. Б. скица/. С полезна площ 28,79кв.м., заедно 47,1978% ид.ч. от общите части на сградата, представляваща западната част на къща близнак, и от правото на строеж върху държавно дворно място , върху което е построена с обща площ 675 кв.м. , съставляващо урегулиран поземлен имот № I в кв. 67 по плана на гр. А., ул. ******, са лична собственост на ответницата И.Г.К., ЕГН **********, поради трансформация на нейни лични средства.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между С.Б.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.Ф. *** и И.Г.К. с ЕГН-********** ***6, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.Х. ***, на следният недвижим имот: ЖИЛИЩЕ с площ от 76.76 / седемдесет и шест цяло и седемдесет и шестстотин / кв. м., разположено на втори жилищен етаж отзападната част на двуетажна жилищна сграда - близнак, състоящо се от три стаи, кухня, коридор, баня, тоалет идва балкона , без граници по документ за собственост, ведно с придадените му Избени помощения, с вход отдвора с обща площ от 28,78 / двадесет и осем цяло и седемдесети осем стотни / квадратни метра, без граници по документ за собственост, представляващи помещения 16,17,18 по скицата на вещото лице Б., приложена към съдебната спогодба, ведно с таванско помещение № 22 с площ от 19 / деветнадесет / квадратни метра, без граници по документ за собственост, както и припадащите му се 47,1978 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ № ****** / първи - деветстотин двадесет и три/ в кв. 67 / шестдесет и седем/ по плана на гр.А., целият с площ от 687 /шестотин осемдесет и седем / квадратни метра., при граници по скица: от , двете страни улица, УПИ ****** и УПИ № ****, при квоти 19198/30200 ид.ч. за И.Г.К. и 11002/30200 ид.ч. за С.Б.С..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Г.К. с ЕГН-*************, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.Х. ***, иск за  прекратяване правото на ползване на делбения имот от страна на С.Б.С., ЕГН *************, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.Ф. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН *************, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.Ф. *** да заплаща на И.Г.К. с ЕГН-********** ***6, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.Х. ***, месечен наем за ползане на допуснатият до делба имот представляващ  Втори етаж от Жилище с площ от 76.76 кв.м. в гр.А., ул.******, в размер на 127.14лв., считано от 23.11.2015г.,  до окончателнот извършване на делбата, на осн. чл.344, ал.2, пр.2 от ГПК, като в останалата част и до пълният претендиран размер от 145лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: