Р Е Ш Е Н И Е № 9
10.01.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на пети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ :Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участието на секретаря Ем. Стойкова след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 351/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Делото
е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.А., като особен представител на
Е.В.М., ЕГН ********** от гр.Дупница, у.”***”№ *** срещу решение на Дупнишкия
районен съд от 26.03.2019г. по гр.д.№778/2018г.
С
посоченото решение на ДнРС е признато за установено, че М. дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”***”№*** сумите по издадена заповед за
парично задължение, както следва: 681.60 лева главница по договор за кредит,
106.85 лева – лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението, 472.12 лева неустойка и 18 лева такси.М. е
осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски
размер на 350.00 лева.
В
жалбата се твърди нищожност, неправилност и необоснованост на решението, доколкото
делото не е изяснено от фактическа страна, не са обсъдени възраженията на
ответника, обективирани в отговор на исковата молба.Преповторени са наведени с
отговора на исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл.143 т.5 ЗЗП и поради противоречащ на добрите нрави, за недължимост
на неустойка в присъдения размер, доколкото създава предпоставки за двукратно
увеличаване на печалбата, противоречи на принципите на справедливостта,
свързана е с поставяне на ограничителни условия, които да бъдат изпълнени от
кредитополучателите в невъзможно кратки срокове и е в размер еквивалентен на
главницата.Преповторени са и възраженията са недействителност на клаузи от
договора с оглед разпоредбите на чл.143 вр. с чл.146 ЗЗП, чл.19, ал.4 ЗПК, като
в тази връзка се съдържа позоваване на разпоредбата на чл.146 ЗЗП и е посочена
съдебна практика – решение на ВКС по т.д.№3686/2014г., І т.о, решение по
т.д.№535/2017г. по т.д.№2927/2015г, както и решение №237/20.01.2017г. по
т.д.№2927/2015г. с оглед дадените с тях разрешения по прилагането й.Сочи се
непредставянето на погасителен план и формуляр за предоставена преддоговорна
информация, и се твърди недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.Както
и в производството пред районния съд изложени са съображения за неоснователност
на иска, основани на факта, че кредитополучателят не се е позовал, не е обявил
предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване на уведомление на
длъжника.Изложени са съображения за значението на това уведомяване с оглед
изменението на договора от срочен в безсрочен, водещо до отпадане действието на
погасителния план и загуба на преимуществото на срока за длъжника, с оглед
даденото в решение по ТД №4/2013г. на ОСГТК разрешение и значението на фактите
по настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост, като част от основанието
на иска.Изразено е становище, че при липса на искане в заявлението за
установяване съществуване дължимост на вноски с настъпил падеж, наред с
искането за установяване на предсрочно изискуеми такива, то съобразяването на
падежирали вноски, би довело до недопустимо несъответствие между предмета на
заповедното производство и специфичния предмет на исковото производство.Прави искане
за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Препис
от жалбата е връчен на насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д.№10/2018г. по описа на КнОС е, че по реда
на чл.410 ГПК „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е поискала
издаването на заповед за изпълнение срещу Е.М. за сумите, както следва: 681.60
лева главница, 60.41 лева договорна лихва, начислена за периода от 14.12.2016г.
до 14.06.2017г., неустойка в размер на 417.12 лева, разходи за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 18.00 лева, законна лихва 46.44 лева, за
периода от 15.06.2017г. до 29.12.2017г., законна лихва от завеждане на
заявлението до изплащане на вземането.
Вземанията
са основани на договор кредит от 06.12.2016г. с №2697844, сключен между М. и „***” АД,
договор за цесия от 01.11.2017г. съгласно който вземанията са прехвърлени на
заявителя, предвидени в договора плащания на неустойка, възнаградигелна лихва,
такса разходи и обезщетение за забава.Посочено е, че длъжникът е следвало да
изплати целия заем на 14.06.2017г., което не е сторено, което е обосновало
интереса от подаване на заявлението.
Заявлението
е уважено, като е издадена заповед за изпълнение за посочените суми и
разноски.Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в срок
е подадена исковата молба по която е образувано делото, по което е постановено
обжалваното решение.
Твърдения
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита както в заявлението така и в
исковата молба липсват.Посочено е, че по договора М. е заплатила сума в размер
на 268.90 лева.В исковата молба е обективирано искане за връчване на
уведомление за цесията заедно с исковата молба.
С
молба вх.№7370/07.06.2018г. е заявено оттегляне на иска в частта му за сумата
от 18.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита.
По
делото е представен договорът за кредит на който се основават вземанията –
договор за кредит №2697844 от 06.12.2016г.със страни заемодател „Изи Асет
Мениджмънт”АД - заемодател и Е.В.М.
заемател.В чл.1 от договора е отразено, че съкият е сключен на основание
стандартен европейски формуляр предоставен на заемателя.В чл.2 е отразено, че
заемодателят предава в собственост на заемателя сумата 800.00 лева, а в т.3, че
срокът на заема е 27 седмици, размерът на седмичната погасителна вноска 32.93 –
т.2, в т.5 са посочени датите на плащане на всяка от погасителните вноски, в
т.6 фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%, а лихвен процент при отказ от
договора – 0.11 %.Общо дължимата сума е определена на 889.11 лева, а ГПР
48.56%.В чл.3 .1 от договора е посочено, че с част от сумата се рефинансира
задължение по договор за паричен заем №2641872 в размер на 394.50 лева, а
остатъкът да се предостави на заемателя.Отразено е, че договорът има силата на
разписка.В чл.4, ал.1 от договора е отразено задължение на заемателя в срок до
три дни от сключване на договора, да предостави на заемателя едно от следните
обезпечения –две физически лица, което да отговаря на определни посочени в
договора изисквания, банкова гаранция с бенефициер заемателя, според
предвиденото в ал.2 при неизпълнение на посоченото задължение заемателят дължи
неустойка в размер на 511.92 лева, която сума се прибавя към погасителните
вноски посочени в чл.2 т.2 от договора.В чл.7 от договора е предвидена
възложност за заемателя във всеки момент да получи извлечение под формата на
погасителен план за извършени и предстоящи плащания,с цялата изискуема информация
по чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК.Уговерена е възможност за предсрочно погасяване на
договора за заем, с право на намаляване на раходите по кредита в това число
лихва и разходи за оставащата част от срока на договора, възможност за отказ от
договора и задължения за плащане на лихва на ден за срока на ползване до
реалното връщане, право на жалба, на сезиране на помирителни комисии, право на
ползване на бонус точки.В чл.8 от договора е предвидено плащане на законна
лихва върху забавената сума, при забава в плащане на погасителни вноски, а в
чл.10 възможност за заемодателят да прехвърли вземането си.В чл.11 е
обективирано съгласие за получаване на съобщения чрез електронна поща, в чл.16
по телефона, в чл.18 условия за сключване на договор от разстояние, а в чл.15 такса
за издаване на удостоверение за липса на задължения.
Приложено
е предложение за сключване на договор за паричен заем от М. за сумата 800.00
лева.
В
рамкова договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. е
обективирано съгласие между заемодателя по посочения договор за кредит и ищеца
в първоинстанционното производство за покупка на вземания.
В
пълномощно е отразено упълномощаването на ищеца да уведоми от името на „Изи
Асет Мениджмънт”АД длъжниците по цедираните му вземания за извършената цесия.
Съгласно
представената извадка от Приложение към договора относно прехвърлените вземания
сред тях са и процесните вземания към Е.М. вписани под №116 в приложението.
Предвид
изложените обстоятелства съдът намира подадената жалба за частично основателна.
Съдът
е сезиран с искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.124 вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240
ал.1 и чл.9 и сл.от ЗПК, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.2 и
чл.10, ал.2 ЗПК, по чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.92 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.33 ЗПК.
С
оглед издадената заповед за изпълнение за исковите суми, исковете са
допустими.Ищецът е заявил оттегляне на претенцията си за сумата от 18.00 лева,
такси за извънсъдебно събиране на вземанията, поради което вместо да се
произнесе по същество, районният съд е следвало да прекрати производството по
делото в посочената част. Оттегляне
на иска
е процесуално действие на ищеца, с което заявява, че се отказва да
получи по висящ процес търсената с иска
защита. Оттеглянето десезира съда с правния спор в оттеглената част и произнасянето по нея се явява недопустимо като нарушаващо диспозитивното начало в
процеса. В доктрината се приема, че действието на
оттеглянето на оттеглянето е невалидно /Ж. С./. Молбата за оттеглянето на иска
следва да е достигнала до съда. Когато
оттеглянето е предприето до приключване на първото заседание, както е в процесния случай за настъпването на правния му ефект не е необходимо съгласието на ответника.Съдът
е бил длъжен да прекрати производството по делото, тъй като изявлението на
ищеца чрез представителя му погасява самото процесуално правоотношение. Постановеното в тази част
решение е недопустимо, следва да се обезсили, а производството да бъде
прекратено.
Решението
притежава минимално изискващото се от закона съдържание вкл. и мотиви, макар и
не подробни.Затова и като постановено от надлежен съд, в рамките на възложена
му от закона правораздавателна компетентност и подписано, същото е валидно.
Както
в посочената част за сумата от 18.00 лева, решението поради липса на иск за
признаване дължимост на обезщетение за забава за сума над 46.44 се явява
недопустимо в частта му установяваща дължимост на обезщетение за забава над 46.44 лева до 106.85 лева.
С
оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и възраженията на ответника,
в приложение на посочените императивни норми от ЗПК, следва да се отбележи, че
уважаването на исковете следва от доказване на договор за заем, договорено
плащане на възнаградителна лихва,предоставянето на сумата на заемателя, договор
за цесия, договорка за плащане на неустойка.Съобщаването на цесия не се оспорва
от ответника поради което същата е извън предмета на извършваната от въззивния
съд преценка.Тъй като по делото не се твърди настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, изложените в жалбата доводи в тази посока, като
ирелевантни съдът не обсъжда.
Във
връзка с останалите обстоятелства следва да се отбележи, че по делото е
доказано наличието на договор за потребителски кредит между страните за сумата
800.00 лева, предвиждащ заплащане на възнаградителна лихва, както и в
съответствие с предвиденото в чл.33 ЗПК плащане на обезщетение за забава.Не се
оспорва получаването в собственост на заетата сума, за което свидетелства и
самия договор.
На
първо място при извършена проверка за съответствие на договора с изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК съдът не констатира пороци обуславящи извод
за недействителност на същия по смисъла на чл.22 ЗПК. В случая съдът
констатира, че договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от
12. В същия, подписан от длъжника, е отразено че втория екземпляр е предоставен
на длъжника. В договора е посочен общия
размер на кредита и условията за
усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите; съдържа погасителен план с
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са
посочени погасителните вноски по брой,
размер, падеж( обективиран в самия договор.)Тъй като е уговорено, че заетата
сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, изискването за посочване на последователността на разпределение на
вноските е неприложимо, не се отразява на
действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. Изложените в
жалбата доводи в противен смисъл са неоснователни. В договора се съдържа
информация за правото на длъжника да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания.Съгласно практиката на Съда на
ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г.,
Решение от 05.09.19 г. по дело С-ЗЗ1/18/
в договора за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяване на
главницата.
Доводът за непредставяне на информация за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора е неоснователен, тъй като законът не обвързва евентуално допуснато нарушение относно преддоговорната информация с недействителност на договора.
Относно твърденията за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави, не са изложени обстоятелства и не се установява такова. Накърняване на добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Напр. един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.Предмета на договора не разкрива такова противоречие.Тук следва да се отбележи, че с оглед дадената със ЗПК регламентация следва, че поначало, сключването на договори за кредит между икономически неравностойни правни субекти не е недействително.Установените с този закон императивни норми имат за цел именно защитата на потребителите, като отражения в тях намират и установените в обществото убеждения относно принципа на справедливостта при договарянето - например забраната ГПР в това число и възнаградителни лихви да надхвърлят петкратния размер на размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Посоченото
основание в случая е налице единствено що се отнася до валидността на договорената в чл. 4 ал.2 от
договора неустойка в размер на 511.92, която съдът намира за нищожна и поради
противоречие с добрите нрави а и с оглед нормата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.Съгласно
чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.Предвиденото в случая плащане на неустойка не е свързано с
неизпълнение на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит
– връщане на заетата сума и плащане на възнаградителна лихва.С оглед на това съдът приема, че
така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор
за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Следва да се има
предвид и, че съгласно чл.33 ЗПК при договор за потребителски кредит при забава
на заемателя е допустимо само вземане за обезщетение в размер на законната
лихва.Ето защо съдът счита,че уговорката между страните за заплащане на
неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, което обосновава
извод за недоказаност на иска за установяване дължимост на сумата 418.12 лева,
като част от договорената неустойка по
процесния договор за кредит.
Нищожността
на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор.В отговор на
твърдения в жалбата за нищожност на клаузи на основание чл.143 ЗЗП, следва да
се отбележи, че жалбоподателят не е визирал конкретна договорка, като
същевременно въззивният съд не констатира нищожност поради осъществяване на
обстоятелства от кръга на посочените в чл.143, ал.2 ЗЗП или по чл.143, ал.1
ЗЗП, досежно клаузите на които ищецът основава вземанията си във връзка с които
има произнасяне от районния съд предвид
съдържанието на договора – съгласие за предоставяне в заем на парична сума, за
определен в договора срок, определен размер на дължимите погасителни вноски,
посочени падежи, ясно посочен размер на дължимото обезщетение за забава в
съответствие и с предвиденото в чл.33 ЗПК.Непредставянето
на формуляр с преддоговорна информация не е предвидено в чл.22 ЗПК като
основание за недействителност на договора.
Районният
съд не се е произнесъл по дължимостта на възнаградителна лихва, поради което
съдът не коментира този въпрос.
Към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и към момента на подаване на исковата молба е бил настъпил падежа на последната
вноска по договора, като доколкото не се
твърди и не се установява връщане на част от предоставената в заем главница в
размер на 681.60 лева искът за признаване дължимостта и е основателен.С оглед
предвиденото в чл.8 от договора,чл.33 ЗПК съгласно която при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, което не може да надвишава законната лихва доказано е и вземане за обезщетение в размер на
законната лихва върху невърнатата главница, за посочения в исковата молба
период до претендирания размер 46.44 лева.
Жалбата
е частично основателна, но жалбоподателят не е представил доказателства за
извършени разноски, поради което не се присъждат такива.
С
оглед изхода от спора на ответника следва да се присъдят съразмерно на
отхвърлената част от жалбата припадаща се част от заплатеното от същия
адвокатско възнаграждение за особен пр-л 315.64 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, която възлиза на 264.26
лева.
Изчислен
при този изход на спора размер на дължимите на ищеца за първоинстанционното
производство разноски при включено възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100 лева, надхвърля сумата, която ответницата е осъдена да заплати, поради
което съдът не коригира решението в посочената част.С оглед внесена държавна
такса 175.00 лева, платено възнаграждение за особен представител в размера на
400 лева, размерът на дължимите разноски възлиза на 429.16 лева.
Същият
дължи по сметка на КнОс д.т. в размер на 25.00 лева с оглед частичното
уважаване на жалбата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение на Дупнишкия
районен съд от 26.03.2019г. по гр.д.№778/2018г., в обжалваната му част в която,
е признато за установено, че Е.В.М., ЕГН ********** от гр.Дупница, у.”***”№*** дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”***”№*** сумата по издадена заповед за
парично задължение по гр.д.№10/2018г. по описа на ДнРС - 18 лева такси и сумата
над 46.44 лева до 106.85 лв. лихва за забава и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта за сумата от 18 лева
такси по договор за потребителски кредит от 06.12.2016г.
ОТМЕНЯ
решение на
Дупнишкия районен съд от 26.03.2019г. по гр.д.№778/2018г., в обжалваната му
част в която, е признато за установено, че Е.В.М., ЕГН ********** от
гр.Дупница, у.”***”№*** дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”***”№*** сумите по издадена заповед за
парично задължение по гр.д.№10/2018г, по описа на ДнРС, както следва:417.12
лева неустойка, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”***”№*** срещу Е.В.М., ЕГН ********** от
гр.Дупница, у.”***№*** иск по чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД за сумата 417.12 лева, договорена неустойка по договор за
потребителски кредит от 06.12.2016г., за които суми в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” е издадена заповед за изпълнение по
гр.д.№10/2018г. по описа на ДнРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Дупнишкия районен съд от 26.03.2019г. по гр.д.№778/2018г., в
обжалваната му част в която, е признато за установено, че Е.В.М., ЕГН **********
от гр.Дупница, у.”Никола Малашевски”№34 дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Васил Левски”№114 сумите по издадена заповед за парично
задължение по гр.д.№10/2018г. по описа на ДнРС, както следва:681.60 лева
дължима невърната главница по договор за потребителски заем от 06.12.2016г. с
настъпил краен падеж, ведно със законната лихва върху същата от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение 02.01.2018г. до окончателното и
изплащане, както и за сумата до 46.44 лева, дължимо обезщетение за забава върху
невърната главница по договор за потребителски кредит от 06.12.2016г., за
периода от 15.06.2017г. до 29.12.2017г.
ОСЪЖДА
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”***”№*** да заплати по сметка на КнОС
д.т. в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА
Е.В.М., ЕГН ********** от гр.Дупница, у.”***”№*** да заплати на Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”***”№*** разноски за въззивното
производство в размер на 264.26 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.