Решение по дело №191/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Цветелина Борисова Гоцова
Дело: 20227160700191
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. Перник, 22.06.2022 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

       СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 191/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена  информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на П.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.С. от АК - П. срещу Отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в уведомление с изх. № 1248/31.03.2022г., постановен от и.ф. административен ръководител -председател на ****– Р. по заявление вх. №2/28.03.2022г.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ. Посочва се, че поисканата информация е обществена такава и че същата е налична, като предоставянето й е възможно. Моли за отмяна на постановеното решение и задължаване на ответника да предостави поисканата информация. Претендира разноски. 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен.

Ответникът, и.ф.председател на ****– Р., представя писмен отговор на жалбата, с който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че ****Р. не разполага с исканата информация, поради което е налице обективна невъзможност за предоставянето й. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

            Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление, вх. № 2/28.03.2022г., подадено по електронен път, жалбоподателят П.Е.Б. е поискал от ****Р. достъп до следната информация: 1. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание §5 ПЗР на ЗИДСК във вр. с чл. 62, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от влизането в сила на §5 ПЗР на ЗИДСК 7-ми декември 2020г., до изтичането на едногодишния срок за предявяване на тези искове на 7-ми декември 2021г., както и техните номера и съставът, който ги разглежда?; 2. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание чл. 62, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от 7-ми декември 2021г. до датата на отговора на настоящия въпрос по ЗДОИ, както и техните номера и съставът, който ги разглежда?; 3. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание §4 ПЗР на ЗИДСК във вр. чл. 66, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от влизането в сила на §4 от ПЗР на ЗИДСК 7-ми декември 2020г. до 7-ми декември 2021г., както и техните номера и съставът, който ги разглежда?; 4. Колко на брой граждански дела са образувани по искови молби с правно основание чл. 66, ал. 5 СК, предявени от лица, претендиращи да са биологични бащи в периода от 7-ми декември 2021г. до датата на отговора на настоящия въпрос по ЗДОИ, както и техните номера и съставът, който ги разглежда?

Посочено е, че исканата информация е необходима на заявителя във връзка с изготвяне на становище до Конституционния съд по к.д. № 3/2022г. относно конституционнозаконосъобразността на §5 ПЗР на ЗИДСК.  Посочил е, че желае исканата информация да му бъде предоставена на електронен адрес.

С писмо изх. № 1248/31.03.2022г.  и.ф. административен ръководител - председател на ****– Р.  отказва предоставянето на поисканата информация, с мотиви, че исканата от заявителя информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, а е пряко свързана с правораздавателната дейност на съда, поради което за нея е приложим не общия ред на ЗДОИ, а установеният такъв в ЗСВ, Правилникът за администрацията в съдилищата /ПАС/ и процесуалните закони. От друга страна, според ответника, поисканата информация не съществува в този й вид в ОС – Р., поради това искането тя да бъде нарочно изготвена за целите на заявлението, не може да бъде удовлетворено.

Видно от представените доказателства, жалбоподателят е подал идентични заявления за достъп до поисканата информация до всички окръжни съдилища в страната, като има постановени решения за достъп от 23 съдилища.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

             Предмет на оспорване е уведомление с изх. № 1248/31.03.2022г. на и.ф. административен ръководител - председател на ****– Р., с което е отказан достъп до обществена информация, поискана от жалбоподателя със заявление вх. №2/28.03.2022г.

 Жалбата е процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно легитимирано лице, подало заявлението за достъп и в срока по чл. 149 АПК, като съдържа изискуемите реквизити и следва да бъде разгледана по същество.

По съответствие с процесуалния закон: Оспореният в настоящото производство отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, е издаден от компетентен орган – и.ф. административен ръководител -председател на ****– Р.. Оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма. Същото е издадено в срока по чл. 28, ал.1 ЗДОИ, съгласно който заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. От формална страна е мотивирано, тъй като съдържа правни и фактически основания, мотивирали ответника да го постанови.. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила за това и не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на решението на процесуално основание.

По съответствие с материалния закон: ****– Р. представлява "задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ. Съгласно чл. 3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ съдебната власт е държавна власт, съответно органите на съдебната власт са държавни органи. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 41 от Конституцията на Република България всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. В настоящия казус, информацията, която се иска, е свързана с обществения живот в Република България, както и от търсената информация е възможно да се направят изводи относно работата на ответния орган, като държавен орган, отговарящ за спазването на законността в страната ни.

Поставянето в закона на условието „възможност на гражданите да си съставят собствено мнение“ е израз на желанието на законодателят да разшири максимално приложното поле на закона и посочи едно обстоятелство, което представлява „законен интерес“ по смисъла на чл. 41 от Конституцията на Република България и по този начин го отграничи от понятието „законен/правен интерес“ по смисъла на АПК. Няма спор в научната теория и съдебната практика, че за подаване на искане за достъп до обществена информация не се изисква наличие на правен интерес, какъвто се следва да бъде установен за иницииране на всяко друго административно и съдебно производство. Обосноваването на правния интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ и отделно от това заявителят го е обосновал, че исканата информация му е необходима за изготвяне на становище по к.д. № 3/2022г. С определение от 22.03.2022г. по к.д. № 3/2022г. Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на  §5 ПЗР на ЗИДСК (обн. ДВ, бр. 103 от 04.12.2020г/.

За да се проведе успешно процедурата по предоставяне на търсената информация от заявителя, заявлението трябва да е адресирано до задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, информацията да отговаря на дефиницията по чл. 9, ал. 1 от закона и фактически да се намира при административния орган. Информацията е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната и по-конкретно е свързана с данните за броя на образувани дела след изменение на закон. Исканата информация е обществена служебна по смисъла на чл. 11, ал.1 ЗДОИ -  създава се във връзка с отчетността на съда – и  не са налице визираните в чл. 13, ал.3 т.1 ЗДОИ обстоятелства, при които може да бъде ограничен достъпа до нея.

 Основанието, на което е отказан достъпа до поисканата информация е свързан с това, че информацията не съществува във вида, в който е поискана и няма възможност за такава справка в единната информационна система на съдилищата. Твърди се, че информацията не се създава и съхранява от Окръжен съд- Р.. Този мотив на органа, съдът намира за несъстоятелен. Висшият съдебен съвет /ВСС/ е създал Методика за контрол и проверка на статистическите данни, отчитащи дейността на съдебните органи и съдиите в Република България, публикувана на официалния му сайт. Предвидено е всеки орган на съдебната власт да изготвя статистически данни, които се обобщават за цялата страна от ВСС. Статистическите данни се отразяват в отчетни форми по образец - таблица с редове и колони. На редовете са посочени фактите, за които следва да се отрази информация от съответния съд. Така в Приложение 2 - Отчет по граждански, търговски и фирмени дела първа инстанция, следва да се отрази информация за всички разглеждани дела с шифър 0106-1 Искове по СК за установяване на произход през съответния отчетен период. От изложеното следва, че задълженият субект разполага с търсената информация по заявлението и не е необходимо да я създава във връзка с искането на жалбоподателя. Не може да се сподели аргумента на ответника, че информацията, поискана от жалбоподателя, не фигурира в ЕИСС в този си вид. Съгласно чл. 43, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата се води описна книга, в която съгласно Приложение № 1 към ПАС се съдържа информация за дата на образуване на делото, предмет, страни, статистически код.  По какъв начин и от коя система - деловодна или описна книга, задължения субект ще извлече исканата информация е ирелевантно обстоятелство за целите на ЗДОИ и е въпрос на вътрешна организация в съда, след като той е задължения субект, който следва да разполага и да съхранява търсената информация.

Неоснователно е позоваването на ответника на специфичните правила, които се отнасят до ограничение на достъпа до информацията, уредени в рамките на съдебната власт и съдържащи се в Закона за съдебната власт (ЗСВ), както и процесуалните закони - ГПК, НПК и АПК, съответно и Правилника за администрацията на съдилищата (ПАС). Искането на заявителя не е по повод конкретно дело, за да може съдът да се позове на чл. 77 от ПАС, която урежда възможността страните, техните представители и адвокатите да имат достъп до информацията в съдебното производство, както и по отношение на други лица, различни от страните, но при наличие на заявен законен интерес. Поискана е информация за общия брой дела, като не е поискан достъп до информация до конкретно дело, в който случай би бил приложим ПАС.

 В чл. 37 ЗДОИ са предвидени основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, а именно, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Нито едно от изброените обстоятелства, съдът не счита, че са налице, поради което и отказа да се предостави поисканата информация е неоснователен. Съответният орган може да откаже да предостави достъп до обществена информация и в случай, че не разполага с поисканата информация, но следва да препрати искането на органа, който разполага. Предвид обаче характера на исканата информация брой образувани дела в ОС – Р. за даден период, съдът намира, че именно ОС – Р. в случая е органа, който следва да разполага с такава информация и да я съхранява, тъй като именно там се образуват дела по искови молби с правно основание чл. 62, ал. 5 СК и чл. 66, ал. 5 СК. Предвид изложеното, съдът намира, че в процесния случай не е налице основание за отказ до предоставяне на достъп до обществена информация на посочените от ответника основания и отказът му за предоставяне, обективиран в уведомление изх. № 1248/31.03.2022г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По разноските: С оглед изхода от делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,  същото като основателно и доказано в размер на 510 лева (10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение съгласно договор – л. 11) следва да се уважи и да бъде осъден ****– Р. да заплати на жалбоподателя тази сума. Направеното възражение за прекомерност от ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения при процесуално представителство по административни дела.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал.2 АПК, настоящият състав при Административен съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ уведомление с изх. № 1248/31.03.2022г. на и.ф. административен ръководител - председател на ****– Р., с което е отказан достъп до обществена информация, поискана от жалбоподателя със заявление вх. №2/28.03.2022г.

ВРЪЩА преписката на и.ф. административен ръководител - председател на ****– Р. за произнасяне съобразно указанията в мотивите на настоящото решение в 14 – дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА ****– Р. да заплати на П.Е.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                               

 

 

СЪДИЯ: /п/