РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Пловдив,
29.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, пети въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести август през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН АНАСТАСОВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при
участието на секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Христо Иванов въззивно гражданско дело № 1885 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба от В.С.М. против
Решение № 2698/ 28.06.2019, постановено по гр. д. № 1799/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, І бр. с., с което решение жалбоподателят е осъден да
заплати на С.В.М., чрез неговата майка и законен представител О.Р.Ш., месечна
издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева), считано от датата на подаване
на исковата молба – 01.02.2018 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. Жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемите
страни и месечна издръжка в размер на 140 лева (двеста лева), за минал период
от време, считано от 01.02.2018 г. до завеждане на исковата молба - 01.02.2019
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от
влизане на решението в сила, като е отхвърлен
искът за разликата над 140 лева, до пълния претендиран размер от 250 лева.
Жалбоподателят е осъден също и да заплати на въззиваемата страна сумата от 450 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 576 лева, представляваща
дължима държавна такса по първоинстанционното производство.
С въззивната
жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения и се иска изменение на
решението и постановяване на друго, с което въззивният съд да намали размера на
издръжката като определи нейния размер за сумата от 200лева считано от от датата
на подаване на исковата молба – 01.02.2018 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Изтъква се
невъзможността на жалбоподателя да плаща издръжка в размер на 400 лева.
В срока за
отговор е постъпило становище от въззиваемата страна, чрез адв. М., с което се
оспорва жалбата като несъстоятелна и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение като обосновано и правилно. В съдебно заседание
адвокатът прави искане за присъждане на разноски във въззивното производство по
реда и съобразно НМРАВ.
Решението не е обжалвано в частта, в
която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за издръжка за минал период за
разликата над 140 лв. до пълния претендиран размер от 250 лв., поради което в
тази част то е влязло в сила.
Въззивната инстанция констатира, че
жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуална допустима.
Пловдивският
окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение, съобрази
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че родители на въззиваемия С.В.М. са О.Р.Ш. и
жалбоподателят В.С.М.. От същото удостоверение се установява, че С.В.М. е роден
на ***г. и към настоящия момент е навършил 7 годишна възраст.
Установява
се от представения погасителен план от дата 26.09.2016г., че жалбоподателят има
сключен договор за кредит с „БНП Париба“ ЕАД за сумата от 15 000 лв., като
месечната вноска по този кредит е 538,85 лв., а крайният срок на погасяване е
20.07.2019г.
Съгласно
постъпилите актуални справки от ТД на НАП-Пловдив и представените по делото
трудови договори, родителите на въззиваемия С.В.М. получават
следните доходи -майката получава брутно
трудово възнаграждение в размер около 770лв. месечно. Бащата получава месечно
1070 лв. През 2018г. е реализирал и допълнително сума 1080 лв. извън основното
трудово правоотношение. Няма декларирани
недвижими имоти и декларирано МПС. Майката на детето няма декларирани недвижими имоти, като в нейна собственост е
автомобил „Фолксваген Пасат“ с година на производство – 1994г.
Между
страните не се спори, а и от представените медицински документи (епикиризи,
амбулаторни листове, ТЕЛК-решения) се установява, че детето страда от детска
церебрална парализа и е глухонямо. Не се спори, а и от показанията на свидетелите се установява, че детето се отглежда от своята
майка. Свидетелят С. Т., партньор на ищцата разказва, че момчето има детска церебрална
парализа, глухонямо е, както и че за детето се полагат специални грижи с оглед
на състоянието му. Ежедневно медицинско лице посещава детето и извършва
рехабилитация. Възнаграждението, което се заплаща е в размер на 20 лв. на ден.
За момчето се закупуват памперси, специални обувки, образователни играчки,
очила. С. посещава и различни специалисти, като невролог, ортопед. Има поставен
кохлеров имплант, като е необходимо два пъти в годината да посещава клиника в
София, за поддръжка на апарата. И двамата родители работели. Райнният съд
правилно е кредитирал показанията на свидетеля
Т., защото той живее в едно
домакинство с детето и е наясно с потребностите и състоянието му и освен това
разказът му е подробен. От разказа на свидетелката М. Б. се установи, че
родителите се разделили. Детето живеело с майката. Бащата заплащал издръжка.
Първоначално на ръка, впоследствие по банков път. На момчето била извършена
операция в Сърбия през 2016г. Първостепенният съд правилно е кредитирал и
показанията на свидидетелката Б. ,
защото са достоверни, последователни и кореспондиращи с другите доказателства
по делото.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.
143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142,
ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Настоящият
състав напълно се съгласява с изложените мотиви на първоинстанционния съд
относно дължимия размер на издръжка за детето. При преценката си,
първоинстанционния съд правилно е изследвал нуждите на детето с оглед на
социално-икономическите условия в страната, в която детето живее, както и
обстоятелството, че момчето има специални потребности с оглед здравословното му
състояние. Въззивният съд допълва, че момчето израства в голям град – Пловдив,
където неминуемо необходимите средства за
нормално съществуване и за посрещане на текущи нужди са по-големи. С
оглед на всекидневните нужди на момчето от високовалифицирани медицински грижи
и ангажирането на съответните специалисти, определеният от първоинстанционния
съд размер на обща месечна издръжка от 650 лв., се явява абсолютният минимум, с
който детето би могло да посреща потребностите си. За детето са необходими и други средства,
освен за лекарства и медицински грижи – за храна, за дрехи, за пособия и за
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето
на детето, за посрещане на други потребности. Така определеният размер на
издръжката е минимален за осъществяването на текущите нужди на детето.
Правилна е и
констатацията на първоинстанционния съд, че при разпределянето на тази
издръжка, следва върху бащата да се възложи по-голям дял. Първоинстанционният
съд правилно се е мотивирал с установеното по делото обстоятелство, че майката
гледа и се грижи за детето, както и от фактът, че бащата е родителят с
по-големи доходи. Съдът е посочил и че жалбоподателят не участва в
непосредствените грижи за детето. В тази връзка, правилно първоинстанционният
съд е посочил, че бащата следва да осигурява издръжка в размер на 400 лв., а
останалите средства следва да се поемат от майката.
С оглед на
материалните възможности на родителите, съдът установи, че майката работи, но трудовите й доходи не са големи. В
същото време, бащата има трудов договор и е с облагаем доход от над 1000 лв. на
месец. С оглед на посоченото, може да се направи извод, че жалбоподателят има
възможност да заплаща издръжка в посочения от съда размер. Не са основателни
аргументите на жалбоподателя, че има кредити, които трудно обслужва.
Законодателят поставя издръжката на ненавършилото пълнолетие дете с приоритет
пред задължения с друг характер, поради което наличието на кредити не следва да
се отчита при определяне на дължимата издръжка или да се отчете като наличие на
трудност при заплащането на издръжката. Освен това последната вноска по кредита
на жалбоподателя падежира на 20.07.2019г, което означва ,че към настоящия
момент той няма задължения и допълнителни тежести. Не е основателно и възражението, че
жалбоподателят не притежава собствено жилище, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Обстоятелството, че жалбоподателят има договор за наем, не изключва
задължението на родителя да заплаща издръжка за детето, което се намира извън
семейството му и за което не полага грижи.
С оглед на обстоятелството, че
крайният извод на въззивния съд съответства на извода на първоинстанционния
съд, следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
По
разноските:
Въззиваемата
страна претендира присъждане на разноски по делото. Не са представени
доказателства за платено адвокатското
възнаграждение пред въззивната инстанция. В случая не е налице и хипотезата на
чл. 38 от ЗА. Няма и данни, че адвоката е представил безплатна адвокатска
помощ. Поради тези причини разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2698/ 28.06.2019,
постановено по гр. д. № 1799/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр.
с., в частта в която В.С.М., ЕГН **********, е осъден да
заплати на С.В.М. ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител О.Р.Ш., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева), считано от датата на подаване
на исковата молба – 01.02.2019 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
В
необжалваната му част, в която първоинстанционният съд е уважил иска за сумата
от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, за
минал период от време, считано от 01.02.2018г. до завеждане на исковата молба -
01.02.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и
е отхвърлил иска за разликата над 140лв. до пълния претендиран размер от 250
лв, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.