Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
10.05.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на единадесети
април две хиляди двадесет
и трета година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Албена Стефанова
Иванка
Иванова
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: Мартин Александров
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
КАНД номер №20237250600031 по
описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от
Директора на РДГ - град Шумен, против Решение № 15/08.02.2023г., постановено по
АНД №20233530200003/2023г. по описа на РС – Търговище в частта му, с която е
отменено Наказателно постановление №********** от 01.12.2022г. , издадено от Директора
на РДГ - град Шумен, в частта, с която е постановено отнемане в полза държавата
на вещта, послужила за извършване на деянието, а именно – 1 брой
каруца/гуменка/. Като касационни основания се изтъкват допуснати нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон. Касаторът не е
съгласен с изложените от въззивния съд мотиви относно частичната отмяна на
обжалваното НП. Същият се позовава на разпоредбата на чл. 273 ал.1 ЗГ, която
разпорежда отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението,
независимо чия собственост са. Изтъква, че нарушителят признавал извършването
на нарушението, поради което и заплатил наложената му с оспореното НП глоба, в
т.ч.признавал и ползването на каруцата за извършване на нарушението. Касаторът
сочи, че в продължение на три месеца от изземването й, каруцата не била
потърсена от лице, доказващо собствеността си върху нея, а и като ППС с
животинска тяга същата подлежала на регистрация по ЗДвП, което в случая не било
сторено и това пречело да се установи собственика по документи. Изтъква, че
разпитаният пред РСТ свидетел, на чиито показания се базира обжалваното
решение, е заявил, че каруцата е негова по наследство от баща му, но освен тези
показания липсвали други доказателства в подкрепа на това обстоятелство. Като
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивния съд, се
сочи, че като последна инстанция по фактите РСТ не е изяснил обстоятелствата и
не е събрал необходимите доказателства, за да направи съответните правни
изводи. Ето защо моли за отмяна на съдебното решение на РСТ в обжалваната му
част и за потвърждаване на оспореното наказателно постановление в обжалваната
му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
В с.з. касаторът се представлява
от юрк. П.Д., която изцяло поддържа доводите в касационната жалба и претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Р.Б. ***, не се явява, но се представлява от процесуалния
му пълномощник а.. Г.Ц. ***, която оспорва
подадената касационна жалба и моли за потвърждаване на съдебното решение в
обжалваната му част. Изтъква, че следва да се разграничават правото на
собственост и задължението за регистрация на ППС, като в случая собствеността на
отнетата каруца била установена със свидетелски показания пред РСТ. Претендира
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за основателност
на жалбата и неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, поради
което моли за отмяна на същото в тази част. Намира за неподкрепен с
необходимите доказателства извода за притежавано право на собственост върху
каруцата от страна на разпитания от въззивния съд свидетел - брат на визирания
нарушител. Посочва, че ако каруцата е получена от него по наследство от баща
му, то тя следва да е съсобствена между него и брат му – ответника по
настоящото касационно производство.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е основателна, поради следните съображения:
С Решение №15/08.02.2023г.,
постановено по АНД №20233530200003/2023г. по описа на РС – Търговище е изменено
НП № ********** от 01.12.2022 година на Директора на Регионална дирекция по
горите - гр. Шумен, с което на Р.Б. ***, за нарушение на чл. 213, ал.1 т. 1 от
Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГорите е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, а на основание чл.
273, ал. 1 от Закона за горите е постановено отнемане в полза на държавата на
предмета на нарушението-1 пр.куб.м дървесина, дърва за огрев и вещта, послужила
за извършването на деянието - 1 бр. каруца/гуменка/, като ПОТВЪРЖДАВА НП в
частта с наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и отнемане в полза
на държавата на 1 пр. куб.м дървесина, дърва огрев, и ОТМЕНЯ НП в частта, в
която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за
извършване на деянието, а именно - 1бр. каруца/гуменка/. В мотивите на
решението, касаещи оспорената с касационната жалба част и представляваща
предмет на настоящото касационно производство, въззивният съд е приел следното: 1/ доказаност от събраните по делото доказателства на описаното
административно нарушение, изразяващо се в това, че при извършена проверка от служители
на ТП ДЛС „Черни Лом“ на 02.09.22 година е установено, че жалбоподателят Р.Б. К.
в 10.30 часа транспортира с каруца/гуменка/, 1 пр. куб.м. дървесина-дърва за
огрев от дървесен вид „ясен“ по главен път Попово-Търговище, до с. ***********,
немаркирани с контролна горска марка, съответно производствена марка; 2/ неправилно определяне от страна на административно- наказващия орган на
адм. наказание „отнемане в полза на държавата“ вещите, послужили за извършване
на деянието - 1 бр. каруца /гуменка/. Относно постановеното отнемане на вещта,
послужила за извършване на нарушението, въззивният
съд е изложил следните аргументи: „Разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ
разписва, че вещите, послужили за извършване на нарушението, каквато се явява
отнетата каруца, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против
волята на собственика ѝ. Данните по делото сочат, както и видно от
показанията на водения в съдебно заседание свидетел М. К.-брат на наказаното
лице, че жалбоподателят не е собственик на отнетата каруца/гуменка/, че тя е
собственост на брат му. Въпреки и нерегистриран по надлежния ред, при което
безспорно собственикът би могъл да се легитимира, той би могъл да докаже
собствеността си и по друг законен начин, като видно от материалите по делото
това негово право е било нарушено. Преди да пристъпи към постановяване на
отнемането на вещта, послужила за извършване на деянието, наказващият орган е
бил длъжен да съобрази и изследва чия собственост е отнетата вещ, съответно и
във връзка с посоченото в разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ изключение, в
частност дали са налице данни използваното превозно средство дали е ползвано
независимо или против волята на собственика му. В случая, както
актосъставителя, така и наказващият орган не са проявили необходимата
процесуална активност и вмененото им по силата на закона задължение, за да
установят релевантните факти. Видно от съдържанието на АУАН и обстоятелствената
част на НП, контролните органи не са отразили, че превозното средство
принадлежи на трето лице, а не на извършителя на деянието, като въпросът за
собствеността изобщо не е коментиран, съответно налице ли е законова пречка за
нейното отнемане. В чл. 58, ал. 3 от ЗАНН е регламентирано изрично задължение
за наказващият орган да връчи препис от НП на лицето-собственик на отнетите
вещи, които не принадлежат на нарушителя. По този начин нормотворецът е създал
предпоставка за защита на правата на третото лице, което в противен случай би
останало лишено от средство за закрила срещу разпореждането за отнемане на
собствените му вещи. Следва да се отбележи и хипотезата, в която лицето, сочено
за нарушител, не оспорва издаденото срещу него НП, в което се съдържа клауза за
отнемане в полза на държавата на ползваните от него вещи, собственост на трето
лице-именно, за да се гарантира неговото право на защита, като съгласно закона
третото лице се уведомява с връчване на препис от НП. Освен това в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН признава правото на оспорване на собственика на вещите, които са
отнети в полза на държава, ако не е нарушител, като то може да бъде упражнено в
14-зневен срок от връчване на актовете по чл. 58д от ЗАНН. В конкретния случай
в оспорваното НП липсва указание, че собственикът на отнетата каруца/гуменка/,
който не е нарушител, може да атакува постановеното разпореждане за отнемането.
Това именно се е случило в конкретния случай, като св. М. К., не е бил
уведомен, не му е изпратено и връчено НП за отнемането не неговата вещ и той не
е могъл да защити това си право. Отсъствието в случая на подобно указание е
обяснимо именно с бездействието на контролните органи, които не са предприели
каквито и да било стъпки за осъществяване на контакт със собственика, в случая
изобщо не е изследвано чия е собствеността на процесната и отнета каруца.“.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК прави следните изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт в обжалваната му част съдът не
откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия, не
са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението в
частта – предмет на касационен контрол.
При проверката за допуснато от
районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК
във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното:
С НП № ********** от 01.12.2022
година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен, е
ангажирана АНОтговорност на ответника Р.Б. К. за нарушение на чл. 213 ал.1 т.1
ЗГ, изразяващо се в това, че на 02.09.2022 година в 10.30 часа транспортира с
каруца/гуменка/, 1 пр. куб.м. дървесина-дърва за огрев от дървесен вид „ясен“
по главен път Попово-Търговище, до с. ***********, немаркирани с контролна
горска марка, съответно производствена марка. Като е отчел, че нарушителят не
оспорва извършеното нарушение и не прави възражение относно вида и размера на
дървесината, АНОрган му наложил на основание чл. 266 ал.1 ЗГ административно
наказание глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 273 ал.1 ЗГ е отнел в
полза на държавата : вещите, предмет на нарушението-1 пр.куб.м дървесина, дърва
за огрев от дървесен вид „ясен“, и вещта, послужила за извършването на
нарушението - 1 бр. каруца/гуменка/. Съгласно разпоредбата, посочена като
правно основание за извършеното отнемане на 1 бр. каруца, а именно чл. 273 ал.1
ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите - предмет на
нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против
волята на собственика им. Тълкуването на цитираната норма показва, че
законодателят не поставя като условие за прилагане на посочената санкционна
мярка изясняването на въпроса за собствеността на вещта, подлежаща на отнемане.
Логиката в това законодателно решение е продиктувана от факта, че редица вещи,
послужили за извършване на нарушението, не подлежат на документиране относно
режима им на собственост, което би дало възможност за злоупотреба с правата
върху тях при прилагане на процедурата по отнемането им в полза на държавата. В
настоящия случай на годно правно основание е предприето отнемане на каруцата, с
която нарушителят е транспортирал дървесината, извършвайки по този начин
административно нарушение. Доказателствата по АНПреписка показват, че каруцата
е иззета още в деня на установяване и извършване на нарушението –
02.09.2022г./КП №100234/02.09.2022г. и КП за отговорно пазене на вещи
№100001/02.09.2022г./и е предадена на отговорно пазене в ТП ДЛС „Черни Лом“ –
гр. Попово. От този момент от страна на нарушителя, ползвал тази каруца, не са изтъкнати
пред АНОрган и изобщо в рамките на развилото се АНПроизводство, твърдения, че
каруцата не е негова собственост, а на друго лице. Доказателствата по делото установяват,
че тази каруца не е имала съответен регистрационен номер и регистрационни
табели, което сочи, че същата не е била регистрирана съгласно изискването на
чл. 167 ал.2 т.4 ЗДвП. При това положение, както актосъставителят, така и
АНОрган, не биха могли да проверят и установят чия собственост е тази каруца.
При липсата на каквито и да е индикации и твърдения от страна на нарушителя,
които да отричат собствеността му върху тази вещ и да визират друго лице като
неин собственик, за АНОрган е невъзможно да провери и установи чия собственост
е каруцата. Ето защо напълно законосъобразно с НП е приложена разпоредбата на
чл. 273 ал.1 ЗГ спрямо вещта, послужила за извършването на нарушението. В
проведеното пред РСТ съдебно следствие е разпитан като свидетел брата на
нарушителя – М. Б. К., който за пръв път посочва, че доброволно е дал каруцата
на Р. К., но не знаел, че ще събира дърва с нея. Същият пояснява, че тази
каруца му останала от починалия му баща, като не била регистрирана поначало, а
и той не знаел, че следва да я регистрира. Тези показания са единственото
доказателство, сочещо, че посочената каруца е държана от брата на нарушителя.
Но това държане не може да се приравни на право на собственост. Твърдението, че
каруцата е останала в наследство от бащата на свидетеля и брат му – нарушителя,
може да обоснове извода, че тази каруца се явява съсобствена между наследниците
на починалия собственик, т.е. при това положение и нарушителят би имал дял от
тази вещ. Но по делото липсват каквито и да е доказателства за това кой е или е
бил собственикът на вещта. Показанията на свидетеля, който е и брат на
нарушителя, обслужват защитната теза на жалбоподателя по въззивното
производство, и не следва да се приемат като единствено категорично и
достатъчно доказателство, оборващо извода на АНОрган за приложението на чл. 273 ал.1 ЗГ. Този свидетел е от кръга лица по чл. 119 от НПК и е
следвало районният съд да прецени показанията му с оглед на всички други
доказателства по делото, като при тази преценка съдът би установил, че тези
показания са изолирани и не се подкрепят от друго доказателство. Поради
изложеното в случая остава неизяснен въпроса за собствеността на отнетата вещ,
а изясняването му не може да се изисква от АНОрган при положение, че в
АНПроизводство са липсвали дори твърдения за собственик, различен от
нарушителя. Изясняването на въпроса е по – скоро в интерес на нарушителя, който
обаче не е сторил това с надлежните и годни доказателства. Едва след уточняване
на собственика на вещта може и следва да се установява дали ползването на тази
вещ е станало независимо или против волята му. Ето защо касационният състав
намира, че като е отменил НП в частта по приложението на чл. 273 ал.1 ЗГ
относно вещта, послужила за извършването на нарушението,
РСТ е постановил решението си при нарушение на материалния закон – отменително
касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. Поради това решението на РСТ
следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо същото съобразно
правомощието си по чл. 222 ал.1 АПК настоящият състав следва да реши делото по
същество, като съобразно изложените по – горе мотиви следва да потвърди
обжалваното НП в частта му по приложението на чл. 273 ал.1 ЗГ относно вещта,
послужила за извършването на нарушението -
1 бр.каруца гуменка.
Наред с изложеното съдът намира
за необходимо да посочи и следното : С подаването на въззивната жалба срещу НП
жалбоподателят е приложил и извлечение по сметка, от което става ясно, че на
15.12.2022г. /в срока за обжалване на НП/ същият е заплатил доброволно 40 лева,
представляваща 80% от наложената с НП глоба в размер на 50 лева. Тази
възможност за плащане е предвидена в чл. 79б ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл. 79б
ал.2 ЗАНН, в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в
частта относно наложената глоба от датата на плащането; в случай че нарушителят
е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата,
производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание
чл. 63г. Плащането на глобата и цитираните норми мотивират правния интерес на
нарушителя да обжалва НП само в другите му части, извън частта за наложената
глоба, тъй като в частта за наложената глоба това НП вече е влязло в сила от
деня на плащането. Именно затова и нарушителят е подал въззивната си жалба само
срещу частта от НП, отнасяща се до отнемане на каруцата в полза на държавата.
Въпреки това, РСТ се е произнесъл по цялото НП, без да е бил сезиран с такова
искане. Констатираното обстоятелство би обосновало извода за недопустимост на
решението в тази му част в случай на подадена касационна жалба в този смисъл.
Доколкото обаче с постъпилата касационна жалба като предмет на съдебен контрол
е очертана само частта от съдебното решение на РСТ, отнасяща се до отмяната на приложеното
с НП отнемане на вещта, послужила за извършване на нарушението, настоящият
съдебен състав не следва да се произнася по този въпрос.
По претенцията за разноски
с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – в случая е направена такава
претенция от страна на касатора като е претендирано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Предвид изхода на делото – уважаване
на жалбата, следва на основание чл. 64д ал.4 ЗАНН ответникът по касация да
понесе отговорността за разноските на касатора. При присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНОрган съгласно чл. 64д ал.4 ЗАНН
нормата на чл. 64д ал.5 ЗАНН препраща към размерите, определени по реда на чл.
37 от ЗПП, съответно към НЗПП. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази
категория дела. Предвид положения от представителя на ответната страна труд,
изразяващ се в лично участие в проведените пред двете инстанции съдебни
заседания, съдът намира, че адекватният размер на присъденото възнаграждение на
юрисконсулта, е по 80 лева за всяка инстанция. Ето защо ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на касатора съдебни разноски в размер на 160 лева.
Воден от горното и на
основание чл.222 ал.1 от АПК във връзка
с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №15/08.02.2023г., постановено по АНД № 20233530200003/2023г. по
описа на РС – Търговище, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е отменено Наказателно
постановление №********** от 01.12.2022 година на Директора на Регионална
дирекция по горите - гр. Шумен в частта му, с която е постановено отнемане в
полза на държавата на вещта, послужила за извършване на деянието, а именно -
1бр. каруца/гуменка/, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №********** от 01.12.2022 година, издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 273 ал.1
от Закона за горите е постановено отнемане в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението - 1бр. каруца/гуменка/.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1,
ал.4 и ал.5 ЗАНН Р.Б. ***, ЕГН – **********, да заплати на Регионална дирекция
по горите – град Шумен сумата в размер на 160/сто и шестдесет/лева,
представляваща присъдени юрисконсултски възнаграждения за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.