№ 3209
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110140096 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА ****** ****“АД срещу
М. П. М. , обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 от ГПК, относно признаването за установени по отношение на
ответника на вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021г., издадена по ч.гр.дело №
59211/2020г., съгласно описа на СРС, поправена с Определение по чл.
247,ГПК от 20.10.22г. , представляващи: главница за потребена, но
незаплатена електрическа енергия в периода от 11.05.2019г. до 10.10.2020г. в
размер на 259.58лв. и мораторна лихва за периода от 09.07.2019г. до
17.11.2020г. в размер на 30.89лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 27.11.2020 до окончателното изплащане на
задължението.Вземанията се претендират от ищеца по отношение на имот на
ответника с кл. № *******, индивидуализирано във фактура №
*********/14.06.19г. с краен срок на плащане 08.07.19г. и фактура
**********/15.10.20г.
Претендираните от ищцовата страна вземания произтичат от
твърдението й, че ответникът е неин клиент, в качеството на потребител на
ел.енергия с кл.№ *******, отностно ******снабден обект, съобразно
представените фактури , на които се позовава ищецът, находящ се в
Дръмша, представляващ къща, с кл. № ******* , че последният не е
заплатил цената за доставена ел. енергия в процесния период, съгласно
общите условия за продажба на ел.енергия на „ФИРМА“ АД и затова, поради
неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника, ищецът
претендира и мораторна лихва за забава върху неизплатените месечни
задължения, считано от датата на падежа им.
1
От страна на ответника постъпи писмен отговор , с който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Твърди се недължимост на
вземанията и поради извършено от ответника плащане .Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски по производството.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от адв.
Господинов , който поддържа предявените искове, моли съда да постанови
решение, с което да ги уважи изцяло и претендира за разноски по делото.
В съдебното заседание, ответникът не се яви , като с писмена молба ,
депозирана от процесуалния му представител за съдебното заседание моли
съда за отхвърляне на исковете и представя разписки за заплащане на суми по
фактури, издадени от ищцовото дружество.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и
възражението срещу заповедта за изпълнение, събраните доказателства
по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №38, том 1,
рег.№ 324, дело № 34/2018г., Заявление за продажба на електрическа енергия
за битови нужди от 08.05.2019г. подадено от М. П. М. и Споразумителен
протокол от 22.05.2019г. сключен между ищцовото дружество и ответника се
установява, че собственик на процесния ******снабден имот в АДРЕС,
представляващ къща, на който е даден кл. № ******** , считано от
05.02.2018г. е ответникът М. П. М. . Ответникът го е декларирал пред
ищцовото дружество в подаденото от него заявление за продажба на ел.
енергия за битови нужди на 08.05.2019г. Ответникът е подписал
споразумителен протокол на 22.05.2019г., за разсрочване на задължението за
незаплатена цена на доставена до същия имот с кл. № ******* електрическа
енергия в периода от 11.11.2018г. до 12.03.2019г.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че процесната фактура с №
*********/14.06.19г. и фактура с № **********/15.10.20г. , с които са
начислени задълженията на ответника за незаплатена електрическа енергия за
периода от 11.05.19г. до 10.10.2020г. , са осчетоводени в счетоводството на
ищеца, общо дължимата сума за процесният период за незаплатена
електрическа енергия е 259,58 лв., а мораторната лихва за периода от
09.07.2019г. до 17.11.2020г. е 30,89 лв. В заключението си вещото лице
посочва, че ответникът не е погасил сумите по процесните фактури.
Представени са от ответника разписки за заплащане на суми към
фактури , които обаче касаят период извън процесния, претендиран от
ищеца. В разписките , представени от ответника , е посочено по кои фактури
е осъществено плащането, като същите не съвпадат с процесните нито като
период, нито като номер.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.98а, ал.1 и ал.2, т.1, 2 и 3 ЗЕ , крайният снабдител, какъвто е
ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, които съдържат задължително: информация, която се
предоставя от снабдителя; срок на договора и права и задължения на страните
по договора; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването, и
ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на
месечни вноски.
Съгласно чл.1, ал.3 от и Общи условия за продажба на продажба на
електрическа енергия на „ФИРМА“ АД, продавачът осигурява снабдяването с
електрическа енергия на потребителите, присъединени към
разпределителната мрежа на „ФИРМА ****** ****“ АД. Поради това, към
датата на одобряване на тези общи условия, ответникът, в качеството на
собственик е бил клиент на електрическа енергия и между него и ищцовото
дружество съществува облигационно правоотношение по покупко-продажба
на ел.енергия.
В производството по делото от ангажираните от ищеца и от ответника
писмени доказателства се доказа, че в процесният период ответникът е бил
потребител на електрическа енергия относно имот, находящ се в АДРЕС с кл.
№ ******* , поради което главният иск следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорния за установяване на вземането за мораторна лихва, доколкото
ответникът е поставен в забава за заплащане на задълженията.
Предвид основателността на исковете разноски по производството
следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.98а ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на М. П. М. с ЕГН **********
съществуването на вземането на ищеца „ ФИРМА“ АД, ЕИК ********* с
предишно наименование „ФИРМА „АД / , за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.21г. по ч.
гр.д. № 59211/20г. на СРС, 69с-в , за сумите , както следва: главница за
потребена, но незаплатена електрическа енергия в периода от 11.05.2019г. до
10.10.2020г. в размер на 259.58лв. по отношение на имот с кл. № ******* в
3
АДРЕС , и мораторна лихва за периода от 09.07.2019г. до 17.11.2020г. в
размер на 30.89лв., ведно със законната лихва върху главницата от
27.11.2020 до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК М. П. М. с ЕГН ********** да
заплати на „ ФИРМА“ АД, ЕИК ********* с предишно наименование
„ФИРМА „АД / разноски по делото в размер на 121 лева за производството
по ч. гр. д. № 59211/20г. на СРС, 69с-в за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, и в размер на 519лева за исковото производство за заплатени
държавна такса , адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4