Р Е Ш Е Н И Е № 558
гр. Монтана, 14
декември 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 26.11.2020 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д.
№ 444 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 64 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 144 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на С*** "К*** Г*** ”, със седалище и адрес на управление:***,
офис 504, представлявано от А.Н. против Решение № РД-16-844 от 08.09.2020 г. на
Главен Директор на Главна Дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност” /ЕФК/ и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност" 2014-2020 г. /ОПИК/.
В жалбата се навеждат
съображения за нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като във
всички точки от разпоредителната част на оспорвания административен акт липсва
посочване на правното основание за съответно волеизявление на административния
орган. В титулната част на административния акт са посочени общо правни
основания, без указания кое фактическо установяване на органа към кое правно
основание се съотнася. В мотивната част на акта, при описване на всяко от
фактическите установявания, органът е отразил обстоятелството, че даденото
фактическо установяване би могло да бъде подведено под дадена хипотеза от
ЗУСЕСИФ, но подобно посочване в описанието на фактическите обстоятелства, не би
могло да се приравни на посочване на правно основание. Позовава се на чл. 59,
ал. 1 от закона, съгласно който конкретните национални правила и детайлните
правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за оперативните
програми посочени в чл. 3, ал. 2 от с.з. се определят с нормативен акт на МС,
като в конкретния случай това е ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на
национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 -
2020 г. Твърди, че съдебната практика на ВАС е константна и в акта е
задължително посочването, както на съответната разпоредба на чл. 57, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, така и на съответната разпоредба от ПМС № 189/28.07.2016 г., а в
случая в акта не са изведени несъответствия на отказаните разходи с която и да
е разпоредба от цитираното ПМС, което от своя страна ограничава правото на
защита и препятства съдебният контрол. Липсата на правни основания е нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което не може да бъде санирано на етап съдебен
контрол на акта.
Извън твърденията за процесуални
нарушения, се твърди и нарушения на материалния закон.
По отношение на т. 2 от
разпоредителната част на оспорвания административен акт и отказът на УО от
верифициране на предявени разходи за организирани и проведени събития в
градовете Видин, Враца, Плевен и Ловеч. Счита, че от констатацията на УО не
става ясно дали същият приема, че разходите не са в съответствие с критериите
за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти, дали че
събитията не са се състояли, или че тези събития не са в съответствие с мерките
за визуализация и публичност, или че събитията не са правилно отчетени.
Безспорно е, че разходите за тези събития са в съответствие с критериите за
подбор на операции и се извършват от допустим бенефициент. Разходите са част от
бюджета на одобреното проектно предложение и са за допустима дейност. В тази
връзка, очевидно е, че разходите попадат във включени в документите по чл. 26,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. От бенефициента са представени
фактури, присъствени списъци, материали от събитията, отчетни доклади и други, неоспорвани
от УО, което безспорно установява, че събитията са се състояли. Представени са
и отчетни документи, удостоверяващи изпълнение на мерките за визуализация и
публичност, поради което твърдяното от органа фактическо установяване не би
могло да бъде подведено под хипотезите на чл. 57, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от
ЗУСЕСИФ. Посоченото в мотивите на оспорвания административен акт, че от
снимковия материал не може да се направи еднозначни извода за начина на
организиране и провеждане на събитията, както и дали са спазени мерките за
визуализация и публичност по програмата, счита, че не може да бъде съотнесено
към хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице одитна
следа, съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) №
480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (OB, L
138/5 от 13 май 2014 г.). Спазени са и изискванията за съхраняване на
документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. АО дори не твърди
непредставяне на даден документ, а единствено лошо качество на снимков
материал, който снимков материал не попада в минималните изисквания на чл. 25
от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014. Отделно от това счита, че дори и от
снимките да не е видно къде и как са проведени събитията, налице са достатъчно
други отчетни документи, удостоверяващи провеждане на събитията, които въобще
не са разглеждани от УО. Залите, в които са се провеждали събитията също е
правно нерелевантно по отношение допустимостта на разходите за съответните
събития. Липсват каквито и да са мотиви за причината да не се кредитират
огромния брой представени писмени доказателства по заявеното искане за плащане,
което е нарушение на чл. 35 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на
акта в тази му част. Отбелязва се, че в процеса по верификация твърдяната липса
на одитна следа би могла да има за последица единствено до отказ даденият
разход да бъде верифициран на основание чл. 64, ал.1, предл. първо от ЗУСЕСИФ, за
което следва да се даде възможност на бенефициента да предяви разхода в
следващо искане за плащане, което правно основание не е посочено в оспорвания
акт и такава възможност на бенефициента не е дадена. На следващо място
оспорващото дружество счита, че в
случай, че УО твърди, че по проекта или част от него изобщо липсва одитна
следа, както и че бенефициента не е спазил мерките за визуализация и публичност,
то тези обстоятелство са основания за определяне на финансова корекция по реда
на чл. 70, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗУСЕСИФ, каквото производство не се е
развивало, което също е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания
административен акт.
По отношение на т. З от
разпоредителната част на акта счита, че неправилно е определена основата, на
базата на която са изчислени допустимите разходи за възнаграждения, като се има
предвид и обстоятелството, че недопустимите преки разходи по т. 2 от акта са неправилно
определени. По същата причина счита за незаконосъобразни т. 3, 4 и 5 от
обжалвания административен акт, тъй като те са функция на т. 1, т. 2 и т. З от
същия. Моли цялостна отмяна на Решение № РД-16-844 от 08.09.2020 г. на
Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност"
2014-2020, както и присъждане на направените разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение. В с.з. процесуалният представител адв. Е.Р. поддържа жалбата и
представя доказателства за извършеното, с финалния финансов отчет № 5, намаляване
на част от констатираните от УО недопустими разходи заявени с финансов отчет №
4. В писмена защита поддържа изложените в жалбата съображения.
Ответната страна - Главен директор на Главна дирекция „ЕФК”,
Ръководител на УО на ОПИК 2014 – 2020 г. не взема становище по жалбата.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Административен Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност"
2014-2020, процедура чрез подбор № BG16RFOP002-2.009, сключен на основание чл. 37, ал. З от
ЗУСЕСИФ, във връзка с Проектно предложение регистрирано в ИСУН с № BG16RFOP002-2.009-0050 и т. 4 от оценителен
доклад (изготвен на основание чл. 35 от ЗУСЕСИФ), одобрен с решение на
Ръководителя на Управляващия орган на ОПИК от 21.09.2017 г. (чл. 36, ал. 1, т.
1 от ЗУСЕСИФ), между Министерство на икономиката, в чиято структура е
Главна Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност", определена
за Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. (наричан "Управляващ
орган") и С*** „К*** Г*** ”, ЕИК* БУЛСТАТ * , (наричан
"Бенефициент") страните се договорят Управляващият орган да
предостави на Бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на
Проект: Развитие на К*** Г*** („Проектът"), описан в Приложение I към
настоящия договор. Договорът е подписан на 14.11. и 15.11.2017 г.
Съгласно Решение № 574 от 13 07 2016 г. на МС за Управляващ
орган по ОПИК 2014 2020 е определена Главна дирекция „ЕФК” на МИ.
Съгласно т. І на Заповеди №№ РД-16-458/12.06.2020 г. и №
РД-16-635/30 07 2020 г. на МИ и Ръководител на УО на ОПИК 2014 – 2020 г. е
определено лицето И*** И*** , и.д. Главен Директор на Главна Дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност”, за лице, което да изпълнява
функциите на ръководител на УО по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПИК 2014 –
2020 г.
С писмо изх. № 92-00-956 от 11.09.2019 г. на Ръководителя на УО,
Сдружението е уведомено за наличието на данни, въз основа на които може да се
направи основателно предположение за допуснато нарушение, за което предстои да
бъде наложена финансова корекция, като в срок от две седмици от неговото
получаване е дадена възможност за представяне на писмени възражения и
доказателства по основателността и размера на финансовата корекция.
Въз основа на това писмо е подадено съответно възражение от
сдружението, в което дружеството възразява, че няма извършено нарушение,
неправилно квалифициране на същото и неправилно определяне на метода за
налагане на финансова корекция.
С оспореното решение, в т. 1 от същото, е прието, че с
представен финален технически отчет бенефициентът отчита изпълнението на
Дейност 5 „Участие в национални и международни изложения и панаири" и в
изпълнение на услугата по организиране на участие на представители на К*** в „27th
IUGG General Assembly, Montreal, Quebec, Canada, July 8-18 2019”, на стойност
25 624,00 ла. без ДДС, е установено намаление на обема на изпълнение на
услугата, а именно: едно от лицата, планирани да участват в събитието - С*** Г***
, не е отпътувало/взело участие в изложението (във връзка с възникнало
непредвидено обстоятелство - от личен характер, съгласно представено пояснение
към версия 2 на ФТО). От представените разходооправдателни документи се
установяват изплатени разходи за лицето - С*** Г*** , в общ размер на 6893,17
лв., от които 3833,21 лв. - за хотелско настаняване; 3059,96 лв. - за самолетни
билети, които са предявени за възстановяване, но реално не са
извършени/реализирани, съобразно представената отчетна документация, вкл. и
приемо-предавателния протокол за услуги, с оглед на което разходите в размер на
6893,17 лв. са в противоречие с разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ.
В т. 2 на решението е прието, че с представения финален технически отчет
бенефициентът отчита изпълнението на Дейност 6 „Организиране на събития за
представяне на К*** „Г*** " и на неговите продукти и услуги”, като от
съдържанието на представения снимков материал (по една снимка за всяко
отчетено събитие – Видин, Враца, Плевен и Ловеч) не се установява наличието на
каквито и да било обстоятелства, които да го свързват с организираните събития
за представяне на К*** Г*** . В тази връзка не може да се установи присъствие
на лицата, представляващи клъстера (същите са и презентатори на събитията); не
са видни самите презентации на презентационните екрани; не са видни осигурените
мерки за публичност (информация и комуникация); не се удостоверява наличието на
осигурена от изпълнителя презентационна техника; не може да се установи, че
местата на провеждане на събитията отговарят на заложените в договора за
услуга. Качеството (резолюцията) на представения снимков материал е
изключително ниско, като при мащабиране, същият става абсолютно нечетлив. Отделно
за събитието в гр. Монтана не се представя отчетна документация, удостоверяваща
организиране на същото, както и не предявява разходи за възстановяване към
финансовия отчет и искането за плащане за това събитие. С оглед установеното и
по отношение на дейност 6 се приема, че не е налице адекватна и надеждна одитна
следа, която е едно от необходимите условия за допустимост на разходите, в
съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗУСЕСИФ, тъй като представените снимки не
дават разумна увереност, че същите удостоверяват отчетените събития по проекта.
За да вземе това решение, АО се позовава на представени от бенефициента
пояснения, извършена на място проверка на наличните документи, условията на
сключения административен договор и приложенията към него, Условията за
изпълнение към Условията за кандидатстване, Ръководството за изпълнение на
ДБФП, Общите условия към финансираните по ОПИК.
По делото са приложени още
Договор БФП/Споразумение, искания за пояснения и допълнителни документи, ведно
с отговорите по тях /том І/, Условия за кандидатстване с проектни предложения
за предоставяне на БФП по ОПИК 2014 2020, Процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.009
„Развитие на клъстери в България”, Критерии и методология за оценка на проектни
предложения по Процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.009
„Развитие на клъстери в България”, Условия за изпълнение по същата процедура,
Общи условия към финансираните по ОПИК 2014 2020административни договори за
предоставяне на БФП, Ръководство за изпълнение на договори за БФП по ОПИК 2014
2020 /том ІІ/, Финансов отчет № 4 /л. 264, том І/ и Финансов отчет № 5 /том
ІІІ/, цветен снимков материал, Актуално състояние на С*** „К*** Г*** ” /том І/,
оферта на В*** Т*** ООД и сключен между това дружество и оспорващото, договор
от 05 04 2019 г. с предмет „Организиране на събития за представяне на К*** „Г***
” и участия в национални и международни изложения и панаири” /том ІІІ/,
възлагателни писма, покани, програми, списъци с контакти, присъствени списъци
за организираните събития в Плевен, Ловеч, Враца, Видин, фактури и приемо-предавателни
протоколи между В*** Т*** ООД и С*** К*** Г*** , присъствен списък за събитието
в гр. Монтана, Технически отчет № 5 /том ІІІ/, декларации.
С Определение от 16 10 2020 г. и 28 10 2020 г. съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл.
171, ал. 4 от АПК е дал и допълнителни указания във връзка със събирането на
относими, за правилното решаване на делото, доказателства.
При така изложената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването – адресатът на акта и в
законоустановения 14 дневен срок. Видно от кореспонденцията в ИСУН,
актът е надлежно изпратен на 08.09.2020 г., на която дата е и издаден /л. 65,
68, 78/, а жалбата е подадена на 21.09.2020
г., видно от клеймото върху същата /л. 4/ или същата се явява допустима за
разглеждане по същество.
Съгласно чл. 25,
б. „ж” от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета -
за всяка операция според случая одитната следа включва техническата
спецификация и плана за финансиране, документите, свързани с одобряването на
отпускането на безвъзмездните средства, документите, свързани с процедурите за
възлагане на обществени поръчки, както и отчетите на бенефициера и докладите
относно извършените проверки и одити. Следващата б. „и” то същия Делегиран
Регламент гласи, че - без да се засягат член 19,
параграф 3 и приложения I и II към Регламент (ЕС) № 1304/2013, одитната следа
осигурява възможност за равняване на данните за показателите за крайните
продукти по операцията с целите и отчетените данни и резултати по програмата.
Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ
- Безвъзмездната
финансова помощ и възстановимата помощ могат да бъдат предоставени под формата
на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи заедно
с принос в натура и разходи за амортизация, когато е приложимо.
Нормата
на чл. 57 от ЗУСЕСИФ определя условията, при които разходите се считат за
допустими.
Текстът на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
гласи че при посочените в нормата хипотези, във връзка с исканията за междинни
и окончателни плащания, управляващият орган може да изисква допълнително
представяне на документи, както и на разяснения от бенефициента.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - В случай че бенефициент не
представи в срок документ или разяснения по чл. 63
или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не
се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - Доколкото със закон не е
предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и
детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период
се определят с нормативен акт на Министерския съвет.
Оспореният акт
е издаден от Главен
директор на Главна дирекция „ЕФК”, надлежно упълномощен, на основание чл. 9,
ал. 5 от ЗУСЕСИФ и съгласно Решение № 574 от 13 07 2016 г. на МС и Заповеди №
РД-16-458/12.06.2020 г. и № РД-16-635/30 07 2020 г. на Министерство на
икономиката и Ръководител на УО на ОПИК 2014 – 2020 г., поради което актът се явява издаден от компетентен орган
и в кръга на неговите правомощия.
Страните не спорят, че Министерство на
Икономиката, в качеството си на Управляващ орган по ОП „Иновации и
конкурентоспособност” /ОПИК/, представлявано от Ръководител на Управляващия орган
на ОПИК и С*** „К*** Г*** ” са сключили Административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по
цитираната ОПИК 2014 2020 г. във връзка с изпълнение на Проект BG16RFOP002-2.009-0050
Развитие на К*** Г*** .
Страните не спорят и по отношение на приетите от УО условия за кандидатстване,
условия за изпълнение и приложенията към тях и задълженията на бенефициера,
произтичащи от участието му в процедурата по предоставяне на БФП по подаденото
от него Проектно предложение, както и че същият е запознат с тези условия, за
което е подписал Декларация – Приложение Г /л. 225, 246, том І/
Безспорно е обстоятелството посочено в т. 1 на процесното
решение, а именно, че в изпълнение на дейност 5 са отчетени разходи и представени
разходооправдателни документи за лицето С*** Г*** , което лице не е взело
участие/не е отпьтувало за изложението на 18 08 2019 г. - „27th IUGG General
Assembly, Montreal, Quebec, Canada.
Не се спори и по обстоятелствата описани в т. 2 на решението,
касаещи представените документи, удостоверяващи провеждането на събития в
градовете Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч и по-конкретно, че за тези
събития липсва друг снимков материал, освен приложеният по делото такъв, а за
събитието в гр. Монтана липсват и отчетени разходи и разходооправдателни
документи.
Спорът между страните обхваща допуснати
ли са съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват самостоятелно основание за цялостната отмяна на
оспорения акт, респ. нарушение на материалния закон, изразяващо се в неотчитане
от УО на представените писмени доказателства – голям брой отчетни документи,
удостоверяващи провеждане на събитията извън снимковият материал, респ. изготвянето
на снимки попада ли в минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент
(ЕС) № 480/2014.
Оспорва се и правилността на базата, въз
основа на която са изчислени допустимите разходи посочени в т. 3 на решението,
поради обстоятелството, че недопустимите преки разходи по т. 2 са неправилно
определени. По същите съображения се оспорват т. 4 и т. 5, тъй като посочените
суми са функция от т. 1, т. 2 и т. 3 на оспореното решение.
По отношение на възражението за
допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила,
съдът следва да отбележи, че тези нарушения могат да бъдат съществени и
несъществени, като само съществените съставляват самостоятелно основание за
цялостна отмяна на издадените административни актове. Това е така, тъй като
несъществените нарушения не водят до различен правен извод, свързан с
извършените нарушения. В тази връзка несъстоятелно е твърдението, че няма
съотнасяне на цитираните правни основания към съответно описаните фактически
установявания, тъй като след всяко фактическо описание на извършено нарушение,
АО е посочил съответната му в закона правна квалификация. Извън това,
неподвеждането на фактическите констатации към съответната им правна норма, не
е нарушение с характер на съществено, тъй като не се отразява върху изведените
правни изводи. На следващо място непосочването на конкретна правна норма от
Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила
за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г.
/издадено на основание чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/, също не съставлява съществено
процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че цитираното Постановление е
подзаконов нормативен акт и същото е приложимо само доколкото със закон не е
предвидено друго, а в случая и с оглед на извършените констатации, същите са в
достатъчна степен описани в закона, т.е. няма препращане към Постановление №
189/2016 г. на МС.
Следва да се има предвид, че оспореното решение, в частта по т.
1 и т. 2, касае отказ от верификация на разходи по подаден финален отчет - № 5,
не и по междинен такъв, който е предходно подаден с № 4, поради което възражението,
че АО не е указал възможностите на чл. 64, ал. 1 от ЗУСУСИФ, се явява
несъстоятелно, тъй като след подаване на финалния отчет не се предвижда
подаването на друго/следващо искане за плащане. От друга страна, познаването на
закона е презумпция, без АО да има задължение да дава указания на кандидатите в
съответните процедури, кога и как да предявяват направените от тях разходи.
Твърдението в жалбата, че след като УО е приел неспазване на
мерките за визуализация и публичност, то това е основание за определяне на
финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗУСЕСИФ, каквото
производство не се е развивало и което представлява самостоятелно основание на
оспореното решение, съдът приема за частично основателно, но по съображения
различни от изложените.
Производствата по чл. 70, ал. 1, в т.ч. и по т. 5 и т. 6 и сл.
/извършване на финансови корекции/ и чл. 60 и сл. от ЗУСЕСИФ /верифициране на
разходи/ са отделни, самостоятелни и независими такива, без едното да изключва
другото, предвид самостоятелните правни основания и релевантни факти и
обстоятелства. В случая, с т. 1 и т. 2 на оспореното решение, е отказана
верификация на заявени разходи, каквато процедура е надлежно проведена от
административния орган, без съдът да установява да е допуснато съществено
процесуално нарушение. В тази връзка по делото са налични доказателства за
изпълнение изискванията на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, поради което от гледна
точка на процедурата съдът не установява порок, който да има за последица
цялостна отмяна на оспореното решение само и единствено на допуснато порочно
процесуално действие.
Извън проведеното по реда на чл. 60 и сл. от ЗУСЕСИФ
производство, с оспореното решение, в частта по т. 4 и 5, е определена сума за
възстановяване с посочено правно основание чл. 43 от Наредба № Н 3 от 22 05
2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация
на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване,
както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по
оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество
/Наредбата/. Така цитираната Наредба, включително и с текста на чл. 43, не предвижда/указва
процесуална възможност/условия/ред за възстановяване на недължимо
платена/надплатена/неправомерно получена/усвоена от бенефициентите сума по
сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Сумата, която се
иска да бъде възстановена, обаче, следва да бъде надлежно установена като
дължима при спазване на съответната за целта процедура и въз основа на издаден
изричен административен акт, който в случая може да бъде или Решение за
финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ или акт за установяване
на публично вземане, при условията на чл. 62 от ЗПФ, вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Същото разрешение е предвидено и в чл. 43, който препраща към чл. 35 от
цитираната Наредба, които текстове предвиждат възможност за възстановяване на
предоставената с административен договор финансова подкрепа, но само в случай
на определена индивидуална финансова корекция, която се определя с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган или въз основа на акт за
установяване на публично вземане по реда на АПК и при условията на ДОПК.
Издаденият акт за отказ от верификация на заявени разходи, не е годен
акт, въз основа на който да се търси възстановяване на недължимо верифицирани
разходи, тъй като с него не се установява вземане от бенефициента, а единствено
се определя кой разход според административния орган подлежи/не подлежи на
верификация. В случая няма издадено решение за финансова корекция, оспореното
решение не може да се счете за такъв, няма и акт за публично държавно вземане,
изобщо липсва проведена процедура по установяване на вземане, което следва да
бъде възстановено от бенефициента, поради което посочените в т. 4 и 5 суми за
възстановяване се явяват в нарушение на процесуалния закон, поради което в тази
част оспореното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила.
По отношение отказът от верификация на разходите по т. 3.
Въпреки че диспозитивът на оспореното решение /т. 3/ гласи:
„Отказвам да верификацирам разходи ...”, в същия този диспозитив е посочено, че
тези разходи представляват верифицирани разходи за възнаграждения в трети и
четвърти междинни отчети. В обстоятелствената част на т. 3 също е посочено, че
тези разходи са отчетени и верифицирани с междинни отчети, въпреки че настоящото
решение е издадено въз основа на проверка на пакет отчетни документи № 5, който
е финалния отчет, съдържащ искане за окончателно плащане, а проверките по
исканията за междинни отчети са извършвани в други приключили производства.
Настоящият състав счита, че след като разходите по представените
междинни отчети /трети и четвърти/ са вече верифицирани, от управляващия орган,
по смисъла на чл. 62 от ЗУСЕСИФ, то е недопустимо с последващ акт, при
окончателното искане за плащане, същите тези верифицирани разходи да бъдат
отказани от верификация, именно защото преди това е потвърдена тяхната
допустимост чрез надлежна верификация, а в случая са и изплатени, аргумент от
обстоятелствата посочени в т. 4 и т. 5 на оспореното решение.
Дори да се приеме, че фактическите обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на т. 3 от оспорения акт са действително такива, то това
е основание за провеждане на производство по установяване на публично вземане
поради недължимо платени суми, каквото е законовото изискване и ред за
възстановяване на такива суми. Доколко по делото са налични доказателства, в
това число междинен отчет № 4 и финален отчет № 5, че с финалния финансов отчет
разходите за възнаграждения от общо заявен размер 196053.64 лв. /л. 264, том.
І/ са намалени на 158277.15 лв. /л. 24, том ІІІ/, то това обстоятелство е
меродавно към производството по установяване на публичното вземане по
възстановяване на неправомерно платени разходи, което не е по реда и условията
на чл. 60 и сл. от ЗУСЕСИФ, а по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. С
разпореденото по т. 3 от оспореното решение се установява, че на практика не се
отказва верификация на разходи по смисъла на чл. 60 и сл. от ЗУСЕСИФ, а се установяват
неправомерно верифицирани такива, в резултат на предходни проверки и отчети, за
които се цели тяхното възстановяване, но под формата на отказ от верификация, което
не е правно издържано или в тази част оспореното решение е постановено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Административният орган
не е провел надлежно, по смисъла на чл. 166, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8
от ДОПК, вр. чл. 35 и сл. от Наредбата, производство, в което да установи
вземане, в резултат на недължимо платени суми по заявени от бенефициера разходи.
По приложимостта на материалния закон.
Предвид безспорността на фактите и обстоятелствата описани в
обстоятелствената част на т. 1, а именно: че предявените
за възстановяване разходи за лицето - С*** Г*** , в общ размер на 6893,17 лв.,
от които 5514.54 лева по АДБФП, не са реално извършени/реализирани, то тези
разходи основателно са отказани да бъдат верифицирани на посоченото в акта
правно основание – чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ или отказът по т. 1 от
оспореното решение е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от
закона е категорична, че разходите се считат за допустими само в случай, че
услугите са реално извършени, което условие, в случая не е изпълнено, а
неизпълнението не е спорно между страните.
Въпреки безспорността на фактите и обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на т. 2 от оспореното решение, спорът е дали представените
документи - възлагателни писма, покани, програми, списъци с контакти,
присъствени списъци за организираните събития, фактури и приемо-предавателни
протоколи между В*** Т*** ООД и С*** К*** Г*** , ведно с приложените снимки, са
достатъчни да обусловят одитна следа, в който смисъл са минималните изисквания
на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията.
За да се приеме липса на налична одитна следа по отношение на
заявен за плащане разход, за същия следва да се установи липса, на която и да е
от изброените, в чл. 25 от Делегиран регламент № 480/2014 г., хипотези. В тази
връзка в хипотезата на б. „ж”, пар. 1 на цитирания чл. 25, е указано, че одитната следа според случая може да включва
документите, свързани с одобряването на отпускането на безвъзмездните средства,
отчетите на бенефициера и докладите относно извършените проверки и одити. Така
поставеното минимално изискване означава, че след като УО е предвидил документи
по одобряване и отпускане на безвъзмездни средства, то за да се приеме, че
съществува одитна следа за даден разход, то същият следва да отговаря на
условията на всички тези документи.
Оспорващото
дружество, в качеството си на кандидат за БФП, е подписал Декларация – Приложение
Г, същата прикачена като файл към Договора за БФП, с която декларира, че е
запознато с условията за кандидатстване и условията за изпълнение /л. 61, 168,
225, 245, 246/. Същевременно и извън така декларираното, самите документи,
съдържащи условията по кандидатстване и изпълнение на одобрени проекти, са
общодостъпни, поради публикуването им на страницата на Министерството – л. 245
на делото.
Съгласно чл. 2, т. 2.6 от Общите условия към финансираните по
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 административни
договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, /Приложение II,
неразделна част от подписания от страните АДПБФП/, бенефициентите имат задължение
да изготвят финален отчет, респ. при всяко искане за междинно плащане –
междинен отчет. Отчетите следва да съдържат необходимите приложения с пълна
информация за всички аспекти на изпълнението за отчетния период, включително да
бъдат приложени всички документи, доказващи изпълнението на извършените
дейности и разходи в съответствие с Ръководството за изпълнение на договори за
безвъзмездна финансова помощ. Съгласно това Ръководство, отчитат се единствено
разходите, свързани с изпълнените за съответния период дейности /л. 87, том
ІІ/. В същия смисъл е и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. В Таблица 1 на
цитираното Ръководство, в графа „видове дейности” и по отношение на „Дейностите
по публичност и информиране”, конкретно в пункта за организирани събития, освен
покани, презентации и другите посочени дейности, за установяване именно на
целената публичност и информираност, изрично са предвидени снимки. Видно е също
така, че след изброяването на мерките за организирани събития е използвано
съкращението „и т.н.”, а в т. 4.1. „Документи, прилагани към междинен/финален
отчет, потвърждаващи изпълнението на дейностите по проекта” от това
Ръководство, изрично е посочено, че списъкът на документи не е изчерпателен, а
насочващ, което означава, че документите, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност следва да дават информация за изпълнение на предвидените с проекта
дейности, в това число и на тези по публичност и информиране. За доказване на
дейностите по публичност и информираност, в отделен пункт, са предвидени и доказателства
за извършването на други мерки, така, както са предвидени в Единния наръчник на
бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014 – 2020
г. /изискване посочено на л. 40 от Ръководството, съотв. л. 90, том. ІІ от
делото, а Наръчникът е общодостъпен на страницата на УО/ В т. 2 от този
наръчник, като задължение на бенефициентите, в процеса по информация и
комуникация, е предвидено изрично да се указва съфинансирането от фондовете на
ЕС; да се прилагат необходимите комуникационни мерки, за да бъдат участниците в
даден проект информирани за това финансиране; по време на осъществяването на
даден проект бенефициентът информира обществеността за получената от фондовете
подкрепа, като поставя за проектите, по които не се финансира инфраструктура
или строителни дейности, минимум един плакат с информация за проекта (минимално
размер A3), в който се споменава финансовата подкрепа от Европейския съюз, на
видно за обществеността място, като например входа на сграда. За публични
събития, каквито са описаните в т. 2 на решението, на подходящо място трябва да
бъдат поставени плакати и/или да бъде монтиран информационен банер/транспарант,
които да информират за наименованието на проекта, общия бюджет, стойността на
помощта от ЕС чрез съответния фонд и съфинансирането от държавния бюджет, в
това число да бъдат поставени знамената на Европейския съюз и на Република
България. При отчитане изпълнението на проекта, както и при проверки на място,
бенефициентите предоставят доказателствен материал за предприетите от тях мерки
за информация и комуникация. Това могат да бъдат снимки, аудио-визуални
материали, публикувани новини, пресклипинг, копия на статии, линкове към
уеб-сайтове, екземпляри от произведени и разпространени информационни материали
(брошури, листовки, плакати и др.), присъствени списъци от публични събития и друг
подходящ доказателствен материал.
В тази връзка чл. 25 от Делегирания регламент дава общите насоки
и въпреки, че в него не е посочено изрично изготвянето на снимков материал, то
с препращането към документите по одобряване отпускането на БФП, този снимков
материал се явява част от необходимите документи, установяващи минималните
изисквания за налична одитна следа, така както са предвидени в регламента.
Целта на така поставените от УО изисквания за документи,
включително и необходимостта от снимков материал, е да се постигне пълна и
всеобхватна информация за изпълнението на проектните дейности, в това число и
на мерките за публичност / информиране. В тази връзка изрично в т. 3 „Мерки за
информиране и публичност” от Условията за изпълнение на проекти по ОПИК 2014
2020, е казано, че неспазването на правилата за информиране и публичност
/визуализация/ може да доведе до непризнаване на част или на цялата стойност на
извършените по проекта разходи.
Задължение на бенефициента е да осигури адекватна и надеждна
одитна следа, като под такава одитна следа следва да се има предвид всички
изискуеми по провежданата процедура документи, в това число и предприетите
мерки за информация и комуникация, които поотделно и в тяхната съвкупност да
установяват извършването на съответната операция, в който смисъл е б. „и” на
чл. 25 от Делегиран Регалмент № 480/2014 г. на Комисията. Одитната следа следва
да установява изпълнението и отчитането на проекта, в това число мерките за
публичност и комуникация, а снимковият материал, които снимки са задължителен
елемент от доказателствения материал, ведно с останалите документи, удостоверяват
изпълнение на съответната дейност, в случая организирането на събития, респ.
спазването на мерките за публичност и информираност по време провеждането на
това събитие, така както са предвидени в Единния наръчник на бенефициента. От
представения снимков материал, тези обстоятелства не могат да бъдат проверени,
в това число не може да се установи дали са проведени именно одобрените по
проекта събитията, в това число - места на провеждане, презентатори/представители
на оспорващото дружество, наличието на презентационна техника, наличието на плакат
или монтиран информационен банер/транспарант с информация за проекта (минимално
размер A3), наличието на поставени знамена на Европейския съюз и на Република
България. Извън горните обстоятелства, съдът установява, че броят на
присъстващите по представените присъствени списъци, за всяко едно от събитията,
не съответства на броя на заснетите присъстващи по представените снимки, което
обстоятелство навежда на извод за съставянето на формални документи по
изпълнението на тази дейност по проекта или най-малкото не установява по
надлежен начин изпълнение на мерките за информиране и публичност, като и в
двата случая разходите не следва да бъдат верифицирани.
След като бенефициерът не може да докаже изпълнението на
отчетената дейност/разход и конкретно мерките за публичност и информираност по
време на провеждане на въпросните събития, то обосновано и законосъобразно, административният
орган /УО/ е отказал да признае тези разходи или отказът от верификация на
разходите по т. 2 е законосъобразен.
Съдът въз основа на вмененото му от законодателя служебно начало
/чл. 168 от АПК/ извърши проверка на всички основания за неговата
законосъобразност и намира оспореният административен акт за издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, който в една своя част съответства
на процесуалния и материалния закон, а в друга влиза в противоречие с този
закон.
По исканията за разноски.
Нормата на чл. 143 от АПК
урежда отговорността за разноски при оспорване на административни актове
/ИАА/ОАА/ПНА/.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК - Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 143, ал. 4
от АПК - Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Съгласно чл. 144 от АПК -
За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК - Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК - Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК - В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 32, т. 1 и т. 3 от ГПК - Представители на страните
по пълномощие могат да бъдат адвокатите; юрисконсултите или други служители с
юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на
едноличния търговец.
При постановения изход на делото, а именно частична отмяна на
оспорения акт, основателно се явява искането на процесуалния представител на
оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски, които следва
да са съобразно уважената част на жалбата, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК или в случая при уважена част в размер на 150651.26,
дължимите от ответната страна разноски са в размер на 1205.21 лева,
представляващи внесена държавна такса в общ размер от 1325.64 лева.
По отношение на искането за присъждане на разноски от
процесуалния представител на ответната страна, който също се следва съобразно
отхвърлената част на жалбата, каквато частична неоснователност е приета от
съда, то предвид обстоятелството, че процесуалното представителство по делото
не е осъществено от адвокат, респ. юрисконсулт, в който смисъл изрично е
предвиденото в чл. 143, ал. 4 от АПК, респ. в чл. 78, ал. 8 от ГПК, такова
възнаграждение не се следва. В случая процесуалният представител е служител –
старши експерт с юридическо образование и правоспособност, на когото законът дава
право на представителна власт, съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, но което не е сред
лицата, за което процесуално представителство, законодателят предвижда
присъждане на възнаграждение. Употребените в закона понятия са ясни и категорични
и нормите не дават основание за евентуално двусмислено тълкуване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, В ЧАСТТА, по т. 3, т. 4 и т. 5 като незаконосъобразно Решение
№ РД-16-844 от 08.09.2020 г. на Главен Директор на Главна Дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.
ОХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на С*** "К*** Г*** ”, със седалище и адрес на
управление:***, офис 504, представлявано от А.Н., В ЧАСТТА, по т. 1 и т. 2 на Решение
№ РД-16-844 от 08.09.2020 г. на Главен Директор на Главна Дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност” и Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г.
ОСЪЖДА
Министерството на икономиката, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С*** "К*** Г*** ",
седалище и адрес на управление: гр. Монтана сума в размер общо на 1205.21 лв.
държавна такса, представляващи разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ръководителя на Управляващия
орган на ОПИК 2014-2020 г. за присъждане на възнаграждение за представителство
от юрисконсулт по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: