Р Е Ш Е Н И Е
№……………./06.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шести февруари
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието
на секретаря Е.П., като разгледа докладваното т.дело
№490/2016г. по описа на съда, за да се произнесе по спора, взе предвид
следното:
С оглед
естеството на правното основание и качеството на една от страните, спорът
подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски
спорове/.
Производството
е образувано по искова молба на К. Н. К.,
ЕГН ********** ***; Ф.К.Р., ЕГН ********** ***; А.К.Н., ЕГН ********** ***; Н.К.Х.,
ЕГН ********** *** и А.Р.Х., ЕГН **********,***, всички срещу ЗД БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане от ЗД
БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, обезщетение на всеки от ищците за
претърпените неимуществени вреди от
смъртта на тяхната съпруга, майка и дъщеря К.М. К., починала при ПТП на
30.07.2014г., когато при управление на л.а. Ауди 80 с
ДК №В 3042 НК водачът К. Н., дъщеря на починалото лице, причинило по
непредпазливост смъртта на К. К., ведно със законни лихви върху претендираните от всеки от ищците обезщетения, считано от
датата на ПТП на 30.07.2014г. до завеждане на иска на 01.04.2016г.
Предявените
искове намират основание в разпоредбата на чл.226 КЗ /отм./
вр.чл.86 от ЗЗД. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК
като е налице основанието по чл.83, ал.1, т.4 ГПК, за освобождаване на ищците
от внасяне на дължими за производството държавни такси и разноски.
В исковата молба ищците твърдят, че на
30.07.2014г. К.М. К., ЕГН **********, майка на ищците Ф., А. и Н., съпруга на
първия ищец К.К. и дъщеря на последната ищца А.Х., починала при ПТП, причинено
при управление на л.а. Ауди 80 с ДК №В 3042 НК, от
дъщеря и К. Н., на път от с.Преображенци към с.Лопушна, общ.Дългопол, на път III – 208 /Айтос – Тервел/. При загубване управлението на
автомобила и удар в крайпътна мантинела около с.Аспарухово,
мантинелата се врязала между двете врати и преминала през цялото купе като
излязла през багажника. При това ПТП, в болничното заведение където била
откарана, починала майката на водача на МПС - К. К.. С влязла в сила присъда по
НОХД №1615/2015г. на ВОС водачът К. К.Н. е призната за виновна, че в нарушение
правилата за движение по непредпазливост причинила смъртта на своята майка К. К.
като и е наложено наказание – лишаване от свобода за 10 месеца и отнемане
правото на управление на МПС за 2 години с отлагане изпълнение на наказанието.
Всеки от ищците
твърди личните си основания за предявяване на иска за обезвреда
поради смъртта на починалото лице. Твърди се, че процесното
МПС към датата на ПТП е имало валидна застраховка ГО в ответното дружество,
което ангажира отговорността на ответника по прекия иск, по застрахователна
полица №02114000445240, валидна за периода от 25.01.2014г. до 24.01.2015г.
Твърди се, че присъдата по НОХД е влязла в законна сила на 04.02.2016г. като е
задължителна за настоящия съд съгласно чл.300 ГПК. Ищците претендират
обезщетения, както следва: първия ищец - сумата от 120 000 лева
обезщетение за понесени морални вреди от загубата на съпругата си; следващите
трима ищци – обезщетение за всеки в размер на по 100 000 лева от загубата
на тяхната майка и последната ищца – сумата от 80 000 лева обезщетение от
загубата на нейната дъщеря. Твърди се, че до момента ищците не са получили никакво
плащане от страна на застрахователя. Претендират се законните лихви от подаване
на исковата молба до изплащане на задължението както и поотделно обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, считано от датата на ПТП на
30.07.2014г. до подаване на исковата молба на 01.04.2016г. Ищците се позовават
на изборна местна подсъдност като потребители на застрахователна услуга
съгласно чл.113 ГПК.
В срока за отговор е постъпило становище на ЗК БУЛ ИНС
АД, ЕИК *********, София, за неоснователност на иска. Оспорва се наличието
на деликт както и увреждане на ищците. Ответникът
прави довод, че ищците не биха предявили искове за ангажиране гражданската /деликтната/ отговорност на своята родственица К. Н.,
управлявала автомобила при ПТП. Поради това се твърди, че застрахователят не
следва да отговаря. Евентуално се прави възражение за независимо съпричиняване тъй като
мантинелата, проникнала в купето и причинила смъртта на К. К., е била
еластична. Тази обективна причина, която стои извън вината на К. Н., изключва
отговорността на застрахователя по ГО. Според застрахователя монтираната на
място мантинела не отговаря на изискванията на Директива 2008/96/ЕО на ЕП и
Съвета от 19.11.2008г., на Закона за пътищата и Наредба №5/2003г. за
обезопасяване на участъци с концентрация на ПТП както и на Европейски стандарт ЕN 1317. В зависимост от това кой субект стопанисва този
участък от пътя – дали АПИ или Лукойл Нехтохим Бургас
АД, ще е налице съпричиняване от страна на този
субект. Оспорва се иска и по размер като се твърди, че претендираните
обезщетения са твърде завишени. Претендира се привличане на АПИ като трето лице
помагач на ответника като субект, който отговаря за изправността на пътя, респ. следва да сподели отговорността на застрахователя по
ГО. Евентуално, ако участъкът не е част от републиканската пътна мрежа, а е
собственост на ТД, се претендира конституиране на трето лице -помагач на Лукойл
Нефтохим Бургас АД, на основание чл.219 ГПК. Правят се доказателствени искания.
Няма постъпила
допълнителна искова молба.
С определение
по ч.т.дело №557/12.10.2016г. на ВнАС
въззивният съд е отменил определение на ВОС, с което
е отказано конституиране на трети лица помагачи на ответника поради твърденията
за независимо съпричиняване като вместо това съдът е
конституирал Агенция Пътно инфраструктура –София и Лукойл Нефтохим Бургас АД
като трети лица –помагачи на застрахователя, на основание чл.219 ГПК.
В съдебно
заседание ищците, чрез адв.П. поддържат исковете.
Ответната
страна, не изпраща представител и не изразява становище в съдебно заседание.
Конституираните
от ВнАС трети лица помагачи оспорват исковете, както
следва: Агенция Пътна инфраструктура –София чрез ю.к.Л.Ч.
се придържа към становището на застрахователя като оспорва исковете и твърди,
че смъртта на К. К. е настъпила изцяло в резултат на виновното поведение на
дъщеря и К. Н., която управлявала автомобила по време на произшествието. Поради
това, на основание чл.49 ЗЗД, се изключва отговорността на Агенцията. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и
вредоносния резултат. Влиянието на пътя ведно със съоръженията му е било
опосредствано от други действия. Категорично се оспорва неизпълнение на
задължението за поддръжка на пътя от Агенцията. Евентуално се твърди случайно
събитие, което също не ангажира отговорността на Агенцията.
Третото лице
помагач Лукойл Нефтохим Бургас АД оспорва интереса от привличането му в процеса
като иска заличаване. По същество оспорва основателността на исковете.
С протоколно
определение от 06.02.2017г., въз основа изслушаните становища на двамата
помагачи, като съобразил и направеното в евентуалност искане от застрахователя
по чл.219 ГПК спрямо двамата субекти, съдът е извършил нова преценка
допустимостта на участието на Лукойл Нефтохим Бургас като трето лице помагач и
заличил същото.
С протоколно
определение от закрито заседание на 06.02.2017г. съдът е заличил третото лице
помагач ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС поради преценка за настъпили нови обстоятелства
и отпадане на интереса от привличането му. Като трето лице помагач в спора е
продължила участието си Агенция ”Пътна инфраструктура”.
Въз основа
твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Предявените
искове попадат под разпоредбата на чл.226 КЗ /отм./
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С проектодоклада си по
спора съдът е обявил на страните фактите и обстоятелствата, обхванати от
задължителната за гражданския съд сила на пресъдено
нещо съгласно чл.300 ГПК, по отношение извършване на деянието, неговата противоправност
и вината на дееца като указал, че гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняване на вредоносния резултат не се обхващат от
тези предели и подлежат на доказване в рамките на производство по разглеждане
на гражданските претенции, произтичащи от същото деяние, с оглед принципа на
непосредственост и равенство на страните в процеса, т.е. факта на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в
гражданското производство и за този факт гражданския съд не може да прави
изводи въз основа на събраните в наказателното производство доказателства.
От приложеното
НОХД №1615/2015г. на ВОС, НО се установява, че с присъда №10/19.01.2016г. К. К.Н.
е призната за виновна за това, че на 30.07.2014г. на път III
-208 /гр.Айтос – гр.Тервел/,
в района на Петролна база с.Аспарухово, обл.Варна, в посока гр.Тервел,
при управление на л.а.Ауди 80 с рег.№В
30 42 НК, около 21.30 часа, нарушила правилата за движение съгласно чл.20 от и по непредпазливост причинила смъртта на К.М. К..
Установява се, че във вечерта на произшествието виновното лице К. Н. е
управлявала собственото си МПС, в което пътувала тя като водач, до нея баща и К.К.
и на задна седалка майка и К. К.. Тези обстоятелства се установяват от
приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2265/31.07.2014г.
/л.21/, от който се установява и тотална щета на автомобила поради напречното
му разчепване от поставената на пътя предпазна
мантинела, в ляво от посоката на движение на процесното
МПС.
От
представеното удостоверение на наследници на починалата К.М. К., съгл.акт за смърт №1262/02.08.2014г., се установява
родството и със ищците: К.Н.К. – съпруг, Ф.К.Р. –дъщеря, А.К.Нурулова
– дъщеря и Нутвие Кямилова
Хасан – дъщеря. От представеното удостоверение за раждане на общ.Руен, с.Дъскотна, ОбНС – Бургас се установява, че другата ищца Азел Рамаданова Хасанова е майка на починалата К.М. Кямилова.
Не се оспорва и
се установява наличието на валидна към датата на инцидента застраховка
Гражданска отговорност за процесния автомобил с ДК №В
30 42 НК по застрахователна полица №02114000445240.
От писменото
становище по делото на помагача на ответника Агенция Пътна инфраструктура,
София, чрез ю.к.Ч. /л.110/, се установява, че към към датата на ПТП процесния пътен
участък път III – 208 /Шумен –Девня – Провадия –
Дългопол – Комунари – Дъскотна – Айтос е път от
републиканската пътна мрежа, който се поддържа от Агенцията, Областно звено –
Варна. Стоманената предпазна мантинела, монтирана на пътя при км.47+100 е пътна
принадлежност на пътя съгл.т.4 от пар.1 от ДР на ЗДвП.
Твърди се, че към датата на ПТП този участък от пътя е поддържан от Агенцията
съгласно договор за възлагане на обществена поръчка №Д-22 от 30.05.2011г.,
сключен между АПИ и ДЗЗД Североизток груп, образувано
от Пътно строителство АД, Пътища и мостове ЕООД и Инжстройинженеринг
ЕООД. Към становището на третото лице помагач /л.130 и сл./
са приложени проектните книжа за изграждане на предпазните съоръжения и
Техническите правила за приложение на стоманени предпазни огради по републиканските
пътища. Приложена е и декларация за съответствие от фирмата изпълнител на тези
съоръжения Юпитер -5 ЕООД за материалите, вложени в тези продукти на пътя III -208 /Шумен – Девня/. Приложени са и сертификатите за
отделните детайли от конструкцията. Приложен е и процесния
договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД от 30.05.2011г.
Въз основа на
изслушаната СМЕ /л.179/ на вещото лице Д-р Виктор Стефанов при МБАЛ Св.Анна АД се установява, че въз основа на СМЕ №148/2014г.
и Епикризата към ИЗ №12667/2014г. причина за смъртта на К. Кямилова
е тежката съчетана травма – глава, гръден кош, корем, гръбначен стълб,
крайници. Като водещи за настъпването на смъртта следва да се посочат гръдната
и коремната травми, изразяващи се в разкъсване на белите дробове, множество
двустранни фрактури на ребра, двустранен хемопневмоторакс,
разкъсване на десния дял на черен дроб, разкъсване на десен бъбрек, кръвоизлив
в гръдната и коремна кухина, довели до развитие на остра кръвоизливна
анемия. Според вещото лице описаните травми са резултат от удари с или върху
твърди тъпи предмети със значителна сила, вкл. биха могли да бъдат получени в
резултат от удари с части или детайли от купето на автомобила и от навлязлата в
купето пътна мантинела. Според вещото лице не може да се даде категоричен
отговор дали липсата на навлизане на мантинелата в купето би препятствало
настъпването на фаталните за К. Кямилова последици.
Съществува обаче пряка връзка на понесените травми с произшествието на
30.07.2014г. Според устните обяснения на вещото лице Стефанов в с.з., липсват характерни травми, които еднозначно да
посочат, че травмите са получени в резултат от навлизане на мантинелата в
автомобила. Според него не може изобщо да се определи коя травма от какъв
конкретен детайл е причинена. Според експертът травмите се дължат на комбинация
от всички фактори.
От заключението
на комбинираната САТЕ /л.186/ на вещите лица К.Михайлов
и Димитър Димитров се установява, че еластичната стоманена ограда /мантинела/ е
монтирана в съответствие с действащите
към момента разпоредби на АПИ и ГУП за дължина и височина на оградата, монтажа
на колчетата и предпазни буфери за велосипедисти, мотоциклетисти и леки
автомобили. Според вещите лица същата не е изпълнена правилно в края и началото
и защото са оставени тези точки от мантинелата успоредни на пътя с наклон към
него и височина от 40 до 50 см., а не занулени под
наклон като се сливат с пътната настилка до кота +0. Според експертизата
мантинелата не е изпълнена правилно – след инцидента това съоръжение е подменено
и изпълнено с понижаване до 0 см.с елементи на
фирмата Юпител 5 ЕООД, но в останалата част от пътя
около 80 км. от гр.Айтос до гр.Дългопол
е в стария вариант с начало и край без понижаване на нивото. Съгласно т.2 от
заключението, ако мантинелата беше изпълнена на място с понижаване на началото
и края до кота „0”, то движението на автомобила щеше да се характеризира с
приплъзване и качване на мантинелата. Същата щеше да има движение под
автомобила и нямаше да наруши купето, т.е. щеше да предизвика само външни
повреди по долната част на купето. Според вещите лица в този случай мантинелата
не би навлязла вътре в купето и не би причинила тези вреди на пътниците. В т.3
от заключението вещите лица са описали точно механизмът на настъпване на
вредите. Според този механизъм на ПТП, мантинелата пряко е причинила прерязване
на купето на автомобила в точките между предните и задните седалки като
отделните части на автомобила са продължили движение поради събраната енергия
на автомобила върху мантинелата още около 4м. Причината за проникване на
мантинелата в купето е липсата на понижаващи начало и край на съоръжението. В
устните си обяснения вещите лица заявяват, че са работили с действащите,
приложени към заключението, технически правила при изграждане на тези съоръжения
тъй като представените от третото лице помагач са отменени от 2011г. Вещото
лице Димитров заявява, че ако мантинелата беше изпълнена съгласно европейските
стандарти за безопасност, т.е. краищата и да са кота „0”, то същата не би
влязла в купето на автомобила. По отношение конкретните вреди, които са
нанесени върху пътниците вещите лица заявяват, че не могат да вземат становище.
Въз основа на
изслушаните показания на свидетелите, допуснати на ищеца, чието повторно
изслушване не е поискано от конституираното впоследствие трето лице помагач
Агенция „Пътна инфраструктура”, се установява, че починалата К. Кямилова е майка на три от ищците и дъщеря на последната
ищца както и съпруга на Кямил Кямилов.***
със съпруга и майка си, а децата и живеели отделно, но в близки населени места.
Семейството било много сплотено и задружно – чували се непрекъснато по
телефона, гостували си и прекарвали празниците заедно. Дори по време на ПТП,
семейството на К. гостувало на една от дъщерите Фатме
Р.а ***. Според св.Рашид Р.,
К. помагала неотклонно в грижите за децата на дъщерите си, грижила се за своята
майка, която вече била на възраст и често боледувала. К. се разбирала и живеела
спокойно със съпруга си. Не работила – гледала си домакинството. Вторият
свидетел, братовчед на съпруга Кямил Кямилов сочи, че са живели наблизо със К., били съседи.
Виждали се непрекъснато, били като едно семейство. Всички в семейството се
разбирали много добре. Със семейството на К. и Кямил
живеела и една от дъщерите им – К., водача на процесното
МПС. Другите дъщери се били изпоженили и живеели отделно. Независимо от това,
семейството се събирало по празници винаги заедно. Според втория св.Кямил Кямил, сега при събиране
се усещала силно липсата на К..
Въз основа на
горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи: Предявени са
обективно и субективно съединени преки искове на увредените лица срещу
застрахователя по Гражданска отговорност на виновния за претърпяното ПТП водач.
Няма спор, че материалните предпоставки на деликта
съгласно чл.45 от ЗЗД са налице и същите се обхващат и от задължителните
предели на силата на пресъдено нещо на постановената
присъда по НОХД на ВОС. Същевременно е налице и основание за ангажиране
отговорността на застрахователя поради наличието на валидна имуществена
застраховка по риска ГО на автомобилистите.
Съдът намира за
неоснователни направените от ответника застраховател възражения за липса на деликт /поради липса на увреждане на ищците/ и липса на
отговорност поради функционална обусловеност по застрахователното събитие тъй
като ищците не биха ангажирали отговорността на виновния водач на основание
чл.45 от ЗЗД. Напротив, това възражение не намира опора нито в КЗ/отм./, нито в практиката на съдилищата. Обратен аргумент
се извлича от мотивите на ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС и постановените ППВС
относно гражданската отговорност.
При
задължителната застраховка "гражданска отговорност" в понятията
"щети и повреди" се включват всички понесени от пострадалия или
наследниците увреждания, включително неимуществени вреди и пропуснати ползи,
които са пряка последица от застрахователното събитие. Обект на застраховка при
ГО на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованото физическо
лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на МПС
/чл.257 КЗ – отм./ Тази отговорност и лична. Застраховано
лице по процесната полица е собственикът на МПС,
който е и управлявал същото и извършил ПТП, довело до смъртта на К. Кямилова. Застрахователят следва да обезщети всички вреди,
за които отговаря на основание чл.45 ЗЗД застрахованото лице – деликвент К. Кямилова. Това са
имуществените и неимуществените вреди, причинени при смърт или телесни
увреждания, законови лихви за забава и разноски, които по принцип
застрахованият дължи на пострадалите. Всички ищци попадат в обхвата на
предвидените с ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг от лица с право на обезщетение
за неимуществени вреди тъй като са съпруг, родител и деца на починалото лице.
Както от
събраните доказателства, главно гласни доказателства, така и от естеството на
родствената и биологична връзка на третите увредени лица с починалата, следва
материалната им легитимация да претендират обезвреда
от смъртта и посредством прекия иск по чл.226 КЗ /отм./
Загубата на родител винаги е тежка и драматична като в случая съдът отчита и
обстоятелството, че смъртта е настъпила внезапно за ищците, в зрялата възраст
на тяхната родственица /на 50г./ и в период от живота, в който всеки е имал
своите очаквания от нея – за грижа, топлина и любов. Претърпяната болка от
загубата на майка е особено интензивна и трагична. В същия аспект съдът
разглежда и загубата, претърпяна от съпруга на починалата, който е живял с нея
до последно в едно домакинство. Отношенията им са били нормални и спокойни;
двамата съпрузи са се наслаждавали на голямото си семейство от 4 дъщери,
техните семейства и внуци. В лицето на К. ищците са загубили не само своята
родна майка, но и приятел и баба на техните деца. Искът е основателен и по
отношение на майката на починалата Азел Хасан, тъй
като макар да не е живяла постоянно със семейството на дъщеря си в с.Лопушна, същата често и задълго
е гостувала в техния дом, разчитала е на грижите и вниманието на дъщеря си и
семейството и, нуждаела се е от тях тъй като с напредването на възрастта и
страдала от различни заболявания.
С оглед на
установените предпоставки по исковете, съдът намира същите за основателни и
доказани. Предмет на самостоятелно установяване в гражданското исково
производство е наличието на съпричиняване на
вредоносните последици от увредените лица както и определяне конкретният размер
на обезщетение. Съгласно дадените с Постановление ПВС №4 от 23.12.1968г.
указания, относно критериите, относими към
определянето на обезщетение за морални вреди, при
настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или
смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценка на
конкретно съществуващи, намерили проявление в случая обстоятелства, измежду
които при причинена смърт: възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между починалия и претендиращия обезщетение. Преценката следва да е
индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а да почива на
установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на
пълна обезвреда на настъпилите отрицателни
въздействия. Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК
съдебна практика утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и
изискването при определяне на обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост, да се държи сметка и за обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, ориентир за която са нивата
на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" - Решение на ВКС по чл. 290 ГПК
№ 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о. Лицата, които имат право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД
за неимуществени вреди в случай на причинена при деликт
смърт на друго лице, са определени по задължителен за съдилищата в Република
България начин с цитираните постановления. Воден от установения в чл. 52 ЗЗД
принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни
критерии като е счел, че справедливостта налага да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия,
за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и
житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на
неговата загуба. Както бе отразено по-горе съдът намира, че ищците напълно
попадат в обхвата на застрахователна закрила като правоимащи лица. Предмет на
индивидуална преценка са само конкретните размери на обезщетенията за
претърпените морални вреди. Съдът намира, че доколкото постоянно и непрекъснато
с починалата е живял съпругът и Кямил Кямилов, на него се следва по-висок размер на обезвреда от останалите лица, които макар в най-близка
родствена връзка, са живели в отделни домакинства, в свои семейства. Ако и да
са налице основания за присъждане на по-висок размер, спрямо съпруга, на някой
от останалите ищци – дъщери и майка, то това не е установено по спора
посредством допуснатите гласни доказателства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Последното не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на
обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на извършване;
обстоятелствата, при които е извършено и др. /ППВС № 4/23.12.1968 г. и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. В този смисъл са и постановените по новия
съдопроизводствен ред решения на ВКС, имащи характер на задължителна съдебна
практика / напр. Р. 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009
г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. II т. о. и др./
Внезапната
загуба на близък роднина несъмнено се е отразило негативно върху психическото
състояние на ищците. Изживеният стрес се установява единствено от показанията
на свидетелите Кямил Кямил
/братовчед/ и Рашид Р. /зет на починалата/. Ищците не
са събрали други относими към претърпяната
неимуществена вреда, доказателства, които в съвкупност да сочат на цитираните
по-горе критерии за лимитиране размера на обезщетението. Естеството на връзката
на всеки от ищците с починалата предполага емоционален срив и чувство на скръб като
пряк резултат от злополуката. От свидетелските показания се установява, че
починалата е живяла в голямо и задружно семейство, членовете на което са
разчитали на нейната помощ и подкрепа. При тези установени от свидетелите
отношения в семейството на К., единственият логичен извод е за преживяна
огромна травма от загубата на най-близкия роднина – майка, съпруга и дъщеря на
ищците. От друга страна починалата К. към момента на смъртта е била в зряла и трудоспособна
възраст, поради което, предвид съвместното съжителство с първия и последната
ищци, те са могли да разчитат пряко на грижите и. По аналогичен начин, дъщерите
на починалата са могли да разчитат на житейската подкрепа грижи и обич на
своята все още млада майка. Анализирайки всички обективни обстоятелства в
конкретния случай - внезапно настъпилата смърт на изключително близък човек от
семейството, установената привързаност и взаимно разбирателство между родствениците,
чувството на скръб и празнота в ежедневието на ищците, при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се вземат
предвид като ориентир за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорността на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие /в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС, съставляващи задължителна за съдилищата практика - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, съдът
счита искът за причинените неимуществени вреди за доказан спрямо всеки от
ищците в следните размери: по отношение на ищеца Кямил
Кямилов съдът намира за справедлив размер на
обезщетение сумата от 100 000 лева като за разликата до 120 000 лева искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Спрямо този ищец съдът отчита
обстоятелството, че същия е присъствал непосредствено при настъпване на ПТП
като е възприел увреждането и страданието на своята съпруга, а впоследствие и
смъртта и. Кямил Кямилов е
живял заедно с К. като между тях е имало изградени отношения на обич, уважение
и взаимност. По отношение на всяка от трите ищци –дъщери на починалата Фатме, Азел и Нутвие,
доколкото не се събраха доказателства за различна степен на интензитет на
преживяното трагично събитие, съдът намира за справедлив размер на обезщетение
сумата от 60 000 лева за всяка от тях както и по отношение майката на
починалата - 60 000 лева. За последната ищца Азел
Хасан съдът отчита и факта, че същата е майка на починалата, която освен
болката от загубата на детето си е разчитала и на преките и грижи, от които с
напредване на възрастта е имала почти непрекъснато нужда. Като отчита
отношенията на обич и привързаност, които са били ежедневие в семейството,
прекъснати от злополуката, съдът намира за справедлив размер на обезвреда моралните болки на ищците посочените по-горе
размери. За разликата над тези суми до претендираните,
съдът намира предявените искове за неоснователни и като такива същите подлежат
на отхвърляне.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, съдът намира за основателен и акцесорния иск досежно мораторните лихви върху присъдените главници от момента на ПТП до изплащането им от застрахователя. Съгласно трайноустановената съдебна практика лихвата се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 84, ал.3 ЗЗД
вр. чл. 223 КЗ (отм.); /в тази насока и постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. докладчик съдия Камелия Ефремова, II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК/.В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за независимо съпричиняване съгласно чл.53 от ЗЗД. Липсва възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./. В
случая ответникът не е направил общото възражение за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД, а твърди наличие на други обективни обстоятелства, извън
виновното поведение на деликвента, които са
допринесли за вредоносните последици и това поведение се дължи на бездействие
или действие на субекта, поддържащ съответния пътен участък. Именно поради
това, Агенция Пътна инфраструктура е конституирана като трето лице помагач по
спора на ответника, на основание чл.219 ГПК.
От
доказателствата по делото, конкретно изслушаните комбинирана САТЕ се
установява, че мантинелата на пътния участък е била изпълнена на място не по
техническите изисквания за безопасност тъй като края и началото и не са били занулени към терена на пътя, а са отстояли
от него над 40 см., поради което това е позволило мантинелата да навлезе в
купето на автомобила, разцепвайки го на две. Това е причинило тежките
несъвместими с живота травми на К. Кямилова, довели
до смъртта и. Независимо от това, вещите лица не могат да дадат категорично
становище дали травматичните увреди на починалата впоследствие К., са причинени
единствено от това навлизане на съоръжението в автомобила или могат да са
причинени и от съприкосновение на тялото с други детайли от автомобила. Сочат,
че е налице комбинирано действие от вината на деликвента
поради неспазване на пътните правила и други обективни обстоятелства, а именно
неправилно изпълнената мантинела на пътя в участъка на ПТП. Съдът намира, че
въпросът относно наличието или не на „независимо съпричиняване”
по смисъла на чл.53 ЗЗД на вредите и от друг деликвент,
не следва да бъде преценяван в това производство тъй като не е предмет на спора.
Такъв иск и такива твърдения не са наведени от ищците, а се съдържат във
възражение на ответника за обосноваване интереса от привличане на трето лице
помагач на застрахователя - Агенция Пътна инфраструктура. Тъй като обаче
установяването на тези обстоятелства не влияе на основателността, нито на
размера на исковете, съдът намира, че не следва да излага правни изводи относно
наличието на състава на чл.53 от ЗЗД. Освен това, при това съпричиняване,
т.е. причиняване на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с
един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент, поради което
дължимото обезщетение за обезвреда на причинените
вреди не следва да се съобразява и редуцира (така Р № 121/18.09.2014 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Определеният размер е лимитът, до който би отговарял
евентуално регресно отговорният субект в друго
производство, водено от застрахователя.
Поради
уважаване на иска, съдът следва да разпредели разноските за делото съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК. В този смисъл ответното дружество дължи
заплащане на сторените по делото разноски за държавни такси върху размера, за
който са уважени осъдителните искове тъй като ищците са освободени от
заплащането им, в размер на 13 600
лева, вносими по сметка на ВОС. Ищците не
претендират разноски за производството, вкл.адв.хонорар.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищците дължат на ответника ЗД Бул инс АД съразмерна част от
сторените от него разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК за 67 500 лева адв.възнаграждение и 700 лева общо депозити за експертизи.
Тъй като ищците са направили възражение за прекомерност на възнаграждението,
съдът след преценка разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба за МРАВ както и
фактическата и правна сложност на спора, а така също и липсата на реално
явяване в процеса на пълномощника на ответника /ангажиран единствено с подаване
отговор на исковата молба и списък на разноските/, намира че претендираният размер действително е завишен многократно. Поради
това, на основание чл.78, ал.5 ГПК на ответника се следват разноски в размер на
16 130 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК
и Наредба №1/2004г., чл.7, ал.2, т.4. Съобразно този размер, дължимите на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете, възлиза на 4 963.08 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, които следва да му бъдат присъдени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати на КЯМИЛ Н. КЯМИЛОВ, ЕГН **********
*** обезщетение на за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на неговата съпруга К.М. КЯМИЛОВА, починала при ПТП на
30.07.2014г., когато при управление на л.а.Ауди 80 с
ДК №В 3042 НК водачът К. Нурулова, дъщеря на
починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. Кямилова,
в размер на 100 000 /сто хиляди лева/,
ведно със законните лихви, считано от
датата на ПТП 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 000 лева до 120 000 лева, на
осн.чл.226, КЗ – отм. вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София,
да заплати на ФАТМЕ КЯМИЛОВА Р.А, ЕГН **********
*** обезщетение на за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на нейната майка К.М. КЯМИЛОВА, починала при ПТП на
30.07.2014г., когато при управление на л.а. Ауди 80 с
ДК №В 3042 НК водачът К. Нурулова, дъщеря на
починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. Кямилова,
в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди лева/ ведно със законни лихви, считано от датата на ПТП на 30.07.2014г. до окончателното
изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 60 000 лева
до 100 000 лева, на осн.чл.226, КЗ – отм.
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати на АЗЕЛ КЯМИЛОВА НУРУЛОВА, ЕГН **********
*** обезщетение на за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на нейната майка К.М. КЯМИЛОВА, починала при ПТП на
30.07.2014г., когато при управление на л.а. Ауди 80 с
ДК №В 3042 НК водачът К. Нурулова, дъщеря на
починалото лице, причинил по непредпазливост смъртта на К. Кямилова,
в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди лева/ ведно със законни лихви, считано от датата на ПТП на 30.07.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 60 000 лева
до 100 000 лева, на осн.чл.226, КЗ – отм.
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати на НУТВИЕ КЯМИЛОВА ХАСАН, ЕГН **********
***, обезщетение на за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната
майка К.М. КЯМИЛОВА, починала при ПТП на 30.07.2014г., когато при управление на
л.а. Ауди 80 с ДК №В 3042 НК водачът К. Нурулова, дъщеря на починалото лице, причинил по
непредпазливост смъртта на К. Кямилова, в размер на 60 000 /шестдесет хиляди лева/ ведно
със законни лихви, считано от датата на
ПТП на 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 60 000 лева до 100 000 лева, на осн.чл.226, КЗ –
отм. вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да
заплати на АЗЕЛ РАМАДАН ХАСАН, ЕГН **********,***, обезщетение на за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря К.М. КЯМИЛОВА, починала при ПТП на 30.07.2014г., когато при управление
на л.а. Ауди 80 с ДК №В 3042 НК водачът К. Нурулова, дъщеря на починалото лице, причинил по
непредпазливост смъртта на К. Кямилова, в размер на 60 000 /шестдесет хиляди лева/ ведно
със законни лихви, считано от датата на
ПТП на 30.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 60 000 лева до претендираните
80 000 лева, на осн.чл.226, КЗ – отм. вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София да
заплати по сметка на ВОС дължимите за производството държавни такси съобразно
уважената част от исковете, в размер общо на 13 600 лева, вносими по сметка на ВОС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА КЯМИЛ Н.
КЯМИЛОВ, ЕГН ********** ***; ФАТМЕ КЯМИЛОВА Р.А, ЕГН ********** ***; АЗЕЛ
КЯМИЛОВА НУРУЛОВА, ЕГН ********** ***; НУТВИЕ КЯМИЛОВА ХАСАН, ЕГН ********** ***;
АЗЕЛ РАМАДАН ХАСАН, ЕГН **********,***, да заплатят на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София сторените от ответника по
делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 4 963.08 лева, изчислени след
намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност,
на основание чл.78, ал.5 вр.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на страната на ответника ЗД”Бул Инс”АД, ЕИК *********, София – АГЕНЦИЯ”ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, София, чрез Областно пътно управление -Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред Апелативен
съд –Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: