№ 345
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Лалемакс Фешън“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Б. против
Наказателно постановление № 592912-F593731/11.08.2021 г., издадено от
И.В.В. – ***, с което на основание чл. 74, ал. 1, предл. 2 от Закона за
счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“
в размер на 217,26 (двеста и седемнадесет лева и двадесет и шест
стотинки) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с § 33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди НП да е издадено
след изтичане на процесуалните срокове за това действие. Поддържа да е
незаконосъобразно за извършеното нарушение да се налага както наказание
на управителя, така и санкция на дружеството. Взема становище да е
изпълнил в срок своето задължение, тъй като е предал годишния финансов
отчет, подписан и подпечатан, на упълномощеното лице, което да го
представи за обявяване в търговския регистър. Твърди още, че изискуемите
документи са постъпили в търговския регистър, но са приложени по
партидата на друг търговец. Счита, че деянието следва да се квалифицира
като маловажен случай, тъй като е допусната техническа грешка при
1
подаването на финансовия отчет. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Е.В., която поддържа жалбата. Пледира нарушението да
е извършено за първи път, да липсва умисъл и да не са произтекли вреди за
фиска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от старши
юрисконсулт Р.Е., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Пледира извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя да е доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Наведените с жалбата възражения намира за неоснователни.
Взема становище извършеното деяние да не представлява маловажен случай
на административно нарушение, като поддържа да е налице забава от пет
месеца при изпълнение на задължението, а нарушението да е отстранено едва
след уведомяване на жалбоподателя за предстоящо съставяне на акт за
установяване на това деяние като административно нарушение. Намира
наложената санкция в минимален размер за справедлива. Твърди още в хода
на административнонаказателното производство да не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Лалемакс Фешън“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.09.2021 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 04.10.2021 г. съгласно датата на
клеймото на приложения по преписката пощенски плик, поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
През 2019 г. жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД – търговец по
смисъла на Търговския закон, извършвал дейност, като реализирал приходи
от продажби, направил разходи и отчел счетоводен финансов резултат в
подадена пред ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО с вх. № 1600И0951125/18.05.2020 г.
Въпреки жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД не заявил за
вписване и не представил за обявяване в Търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за
2
2019 г. в срок до 30.09.2020 г. включително, тъй като срокът за подаване на
ГФО бил продължен до тази дата с § 33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците.
На 14.12.2020 г. Националната агенция за приходите била уведомена от
Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. по описа на
ЦУ на НАП за предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си
финансови отчети за 2019 г. в срок. Сред тях бил и жалбоподателят
„Лалемакс Фешън“ ЕООД.
Въз основа на така постъпилото уведомяване от Агенцията по
вписванията на свид. П.Х.Х. – ***, било възложено извършването на
проверка. В хода на същата свид. Х. комуникирала с упълномощеното от
жалбоподателя лице – свид. Д.О.З.. След като извършила проверка на
твърденията на упълномощеното лице за това, че годишният финансов отчет
на жалбоподателя е подаден по партидата на друг търговец, свид. Х.
констатирала, че всъщност отчетът на „Лалемакс Фешън“ ЕООД за 2019 г.
въобще не бил подаден.
На 22.02.2021 г. жалбоподателят заявил за вписване и представил за
обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ годишния си
финансов отчет за 2019 г.
На 23.02.2021 г. свид. Х. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F593731 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на свидетел на съставянето на акта и на свид.
З. като упълномощено лице, представител на жалбоподателя. На последната
бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. П.Х.Х.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на АУАН.
Свидетелката изяснява, че при проверката е установила, че годишният
финансов отчет на жалбоподателя за 2019 г. не е подаден в срока до
30.09.2020 г., поради което е пристъпила към съставянето на акта. Изяснява се
и че в хода на проверката и преди съставянето на АУАН свид. Х. е
комуникирала със свид. З. – последната в качеството на упълномощено от
жалбоподателя лице. Установява се от показанията на свид. Х. и
съдържанието на тази комуникация и изказаните възражения от
упълномощеното лице, което е твърдяло, че е подало ГФО на жалбоподателя
3
за 2019 г. в срок, но поради техническа грешка отчетът е постъпил по
партидата на друг търговец. Изяснява се, че преди да пристъпи към съставяне
на АУАН свид. Х. е проверила тези твърдения, като е дала възможност
допълнително да й бъде съобщен входящият номер, под който се твърдяло да
е постъпил ГФО на жалбоподателя за 2019 г. Свидетелката Х. пояснява още,
че съобщеният й входящ номер на друг търговец е 20200924122652, но след
извършена справка по него тя установила, че не е наличен финансов отчет на
жалбоподателя за 2019 г. Изяснява се, че ГФО е подаден един ден преди
съставянето на акта за установяване на нарушението, но след като свид. Х.
уведомила за това предстоящо събитие упълномощеното лице. Показанията
на свид. Х. съдът намира за подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно дадени. Те изцяло намират подкрепа в
събраните по делото писмени доказателства, поради което се явяват и
проверени, а достоверността им е доказана.
От показанията на свид. Д.О.З. се установява, че тя е била упълномощена
от дружеството жалбоподател да подаде годишния му финансов отчет за 2019
година. Изясняват се и предприетите от свидетелката действия за изпълнение
на това задължение, като свид. З. пояснява, че едновременно е подавала
годишните финансови отчети на няколко търговски дружества. Установява
се, че последната е съставила списък, в който е отбелязвала всеки получен
входящ номер за изпратен към търговския регистър ГФО. Свидетелката
пояснява, че след като е приключила с тази дейност, е изпратила на
счетоводството на жалбоподателя входящия номер, за който в списъка си е
отбелязала, че отговаря на подадения годишен финансов отчет на „Лалемакс
Фешън“ ЕООД. Установява се още, че след извършването на проверката от
НАП свид. З. е проверила работата си и е констатирала, че ГФО на
жалбоподателя за 2019 г. въобще не е подаден, а срещу „Лалемакс Фешън“
ЕООД в списъка си е посочила входящия номер, с който е изпратен ГФО на
друг търговец – „Конто БГ“ ООД.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на
„Лалемакс Фешън“ ЕООД (лист 9 и лист 29 от делото) се установява, че
заявление Г2 е подадено на 22.02.2021 г. и е прието с вх. № 20210222135636.
От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. на
„Лалемакс Фешън“ ЕООД (лист 11-16 от делото) се изяснява, че през
данъчната година дружеството е извършвало дейност, има отчетени приходи,
като стойността на нетните приходи от продажби е 217 267,03 лева.
От писмо с изх. № РБ-8089/17.12.2021 г. по описа на Агенция по
вписванията и приложения към него (лист 27-38 от делото) се установява, че
с входящ номер 20200924122652 в АВ са постъпили годишният финансов
отчет за 2019 г. и други документи, подадени от търговеца „Конто БГ“ ООД,
ЕИК: *********. Установява се още, че сред документите, постъпили с този
входящ номер, не се съдържа годишен финансов отчет за 2019 г. на
жалбоподателя „Лалемакс Фешън“ ЕООД.
От писмо от изпълнителния директор на Агенция по вписванията до
4
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с вх. № 12-
00-353/14.12.2020 г. (лист 43-44 от делото) се изяснява, че същото е
постъпило в ЦУ на НАП на дата 14.12.2020 г.
От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича
пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч (Решение № 1919 от 11.10.2019
г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и в наказателното постановление.
Неоснователно е възражението за неспазване на давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН. Тримесечният срок от откриване на нарушителя започва да
тече от датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията по
реда на чл. 38, ал. 13 от ЗСч за предприятията, незаявили за обявяване
годишните си финансови отчети в срок. Това е така, защото ГФО следва да
бъде представен за обявяване пред Агенцията по вписванията, а не пред
Националната агенция за приходите, поради което и при изрично
предвиденото уведомително задължение за Агенцията по вписванията, то за
НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или липсата
на такива в търговския регистър - така Решение № 1752 от 14.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1529/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 4665/09.07.2018 г. по к.а.н.д. № 5061/2018 г. на Административен
съд – София. Следователно нарушителят е открит и тримесечният срок за
съставяне на АУАН е започнал да тече на 14.12.2020 г., когато НАП е
уведомена за предприятията, незаявили за обявяване годишните си
финансови отчети за 2019 г. с получаването на писмо с вх. № 12-00-
353/14.12.2020 г. (лист 43-44 от делото). Актът за установяване на процесното
нарушение е съставен на 23.02.2021 г. и към тази дата не е бил изтекъл нито
3-месечен срок, считано от откриването на нарушителя на 14.12.2020 г., нито
едногодишен срок, считано от извършването на нарушението на 01.10.2020 г.
Наказателното постановление от своя страна е издадено на 11.08.2021 г.,
5
което означава, че е спазен 6-месечният срок от съставянето на акта по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН.
Фактът, че за извършеното нарушение има издадено наказателно
постановление и против управителя на дружеството жалбоподател, няма
отношение към законосъобразността на обжалваното в настоящото
производство НП. Касае се за отговорност на различни правни субекти, като
съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗСч предприятието също носи
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение и е
негов годен субект. Съставомерното бездействие на търговеца е
самостоятелно нарушение, за което той носи отговорност, тъй като негово е и
материалноправното задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД е извършил административното
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Приложимият към
датата на извършване на деянието материален закон е задължавал всички
търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния си
финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Дружеството
жалбоподател „Лалемакс Фешън“ ЕООД е адресат на това задължение и е
годен субект на административното нарушение, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ е търговец. Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено
чрез бездействие и представлява незаявяването за вписване и непредставянето
за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет за 2019 г. на
търговеца „Лалемакс Фешън“ ЕООД. Деянието е съставомерно от обективна
страна, тъй като бездействието е продължило до изтичането на срока за
изпълнение на задължението за публикуване на годишния финансов отчет. В
тази връзка правилно в наказателното постановление е определена датата на
извършване на нарушението, като е зачетено действието на § 33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Посочената норма
постановява, че през 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за
счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г. Следователно
жалбоподателят е могъл правомерно да изпълни задължението си по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч в рамките на продължения срок за заявяване за вписване и
представяне за обявяване на ГФО в търговския регистър. Това си
материалноправно задължение той е нарушил на датата, следваща датата на
изтичане на срока за изпълнение, а това е 01.10.2020 г.
Макар нарушението да е извършено чрез бездействие, съдът намира, че
то е категорично доказано по делото. На първо място фактът на липсата на
срочно изпълнение на задължението за заявяване и представяне на годишния
финансов отчет на „Лалемакс Фешън“ ЕООД е доказан от показанията на
свид. Х., които почиват на възприятията й за резултатите от нарочно
6
извършена проверка на това обстоятелство. Събраните по делото писмени
доказателства също еднозначно определят такъв извод. От приетата справка
от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на дружеството
жалбоподател с ЕИК: ********* (лист 29 от делото) се установява, че
заявление Г2 – заявление за обявяване на годишни финансови отчети, е
подадено на 22.02.2021 г. По тези съображения съдът приема за категорично и
несъмнено доказано по делото, че жалбоподателят е заявил за вписване и
представил за обявяване годишния си финансов отчет за 2019 г. на 22.02.2021
г., а следователно и след изтичането на срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч,
продължен с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. Съставомерността на деянието от обективна страна се обуславя
и от факта, че дружеството е извършвало дейност през отчетния период 2019
г., което означава, че не е налице хипотезата по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Кои
са предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, е
легално дефинирано с разпоредбата на § 1, т. 30 от допълнителните
разпоредби на ЗСч, но тези законови изисквания са неприложими спрямо
жалбоподателя. За последния се установява от приетата като писмено
доказателство годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчната
2019 г. (лист 11-16 от делото), че през отчетната година е осъществявал
дейност, като съгласно част V от декларацията е реализирал приходи от
продажби. Административното нарушение, извършено от жалбоподателя, е
формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване
на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат.
С наказателното постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на техни задължения към държавата или общината при осъществяване на
дейността им (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване.
В хода на процеса жалбоподателят поддържа две защитни тези, с които
обосновава възражението си за маловажност на случая. На първо място с
жалбата се твърди, че годишният финансов отчет на дружеството за 2019 г. е
подаден в срок, но поради допусната грешка е приложен към отчета на друг
търговец. Сочи се, че документите на няколко дружества са подадени от едно
и също упълномощено лице, като ГФО на жалбоподателя е приет в
търговския регистър с входящ номер 20200924122652, но е постъпил по
партидата на друг търговец. Тези твърдения на жалбоподателя за
релевантната по дело фактическа обстановка са оборени от събраните
7
писмени доказателства. От постъпилия отговор от главен експерт при
Агенция по вписванията и приложените към него материали (лист 27-38 от
делото) се установява, че под входящ номер 20200924122652 са постъпили
документи, отнасящи се единствено до търговско дружество „Конто БГ“
ООД, ЕИК: *********. Под този номер са представени адвокатско
пълномощно в полза на упълномощеното лице; декларация приложение № 2
към чл. 13, ал. 4 от ЗТР; протокол от 26.03.2020 г. от общо събрание на
съдружниците на „Конто БГ“ ООД за приемане на годишен финансов отчет за
2019 г.; декларация приложение № 3 към чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; документ за внесена
държавна такса и годишен финансов отчет на „Конто БГ“ ООД за 2019 г.
Сред тези документи и по съобщения от жалбоподателя входящ номер по
делото не се доказва в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ да е
постъпил и годишният финансов отчет за 2019 г. на „Лалемакс Фешън“
ЕООД. По партидата на последното дружество е вписано подадено заявление
Г2 с номер 20210222135636, което отговаря на дата на заявяване на отчета
22.02.2021 г. По тези съображения съдът приема, че годишният финансов
отчет за 2019 г. на жалбоподателя не е заявен за вписване и не е постъпил в
търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ до 30.09.2020 г., включително не е
бил приложен и по партидата на друг търговец. Вместо това се приема, че
ГФО на дружеството за 2019 г. е заявен за вписване и представен за обявяване
на дата 22.02.2021 г.
На следващо място и при оборването на първата версия жалбоподателят
поддържа, че ГФО на дружеството не е заявен за вписване поради пропуск на
упълномощеното лице – свид. З.. Относно процеса на подаването на
документите се изяснява, че З. си е водила списък, в който срещу всеки
търговец, чийто отчет е трябвало да подаде, е записвала получения входящ
номер. Твърди се, че срещу „Лалемакс Фешън“ ЕООД е записан входящ
номер, който съответствал на подадените документи за търговеца „Конто БГ“
ООД. Срещу последния обаче бил записан същия входящ номер.
Следователно грешката не се дължи на размяна на получени входящи номера
между търговците, за които се отнасят, в която хипотеза броят на двете
величини – търговци с изготвени ГФО и генерирани входящи номера за
приети документи в търговския регистър, ще съвпада. В случая броят на
входящите номера е бил по-малък от този на търговците, като неясно остава
как тогава един от тези номера е записан двукратно в списъка на свид. З., т.е.
едновременно срещу имената на двама търговци. Дори и при тези факти
обаче съдът приема следното: на първо място фактът, че управителят на
дружеството е възложил на трето лице фактическите действия по подаването
на необходимите документи за изпълнение на задължението си по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство -
така Решение № 1280 от 20.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1225/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. Този ред на процедиране не е
8
някаква извънредна или необичайна хипотеза в практиката, а следва да се
определи като типична ситуация. Действително значението на изяснените по
делото обстоятелства за пропуск на упълномощеното лице при изпълнение на
възложеното му задължение следва да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство и това е сторено при издаване на НП, като е определена
санкция в минимален размер. Същевременно обаче в настоящото
производство предмет на контрол е законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца, който е
юридическо лице, а не на физическото лице управител. Значението на
допуснатата грешка от упълномощеното лице би могло да доведе до различен
извод по същество относно отговорността на физическото лице, където
следва да бъде установено и виновно поведение. Досежно юридическото лице
липсата на умисъл у управителя за неизпълнение на задължението не е
основание за отпадане на отговорността, тъй като той изначално е решил да
се позове на трето лице и е приел неговата работа, без да извърши проверка
при наличието на обективна възможност за това. Свидетелката З. изяснява, че
е уведомила счетоводството на дружеството за входящия номер на подадения
ГФО, при което е могло чрез проверка да се установи, че такъв номер не
фигурира по партидата на жалбоподателя. В резултат задължението за
заявяване за вписване и представяне за обявяване на годишния финансов
отчет на дружеството е останало неизпълнено за период от близо 5 месеца.
На практика наведените от жалбоподателя възражения за причините за
неизпълнение на задължението му в срок следва да се отнесат към мотивите и
подбудите за извършване на деянието или за личността на управителя, които
обстоятелства обаче не подлежат на изследване при преценката налице ли са
основанията за ангажиране на обективната отговорност на юридическото
лице - така Решение № 5 от 03.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3280/2018 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив. Както беше посочено, на
тяхното проявление може да бъде признато различно значение, а оттам и
различен интензитет при преценката за степента на обществена опасност на
деянието и на дееца – физическо лице, но според настоящия състав те не се
явяват основание за отпадане на отговорността и на търговското дружество.
Обективният факт спрямо жалбоподателя е, че нарушението е отстранено
повече от 4 месеца и половина след неговото извършване. Забава с такава
продължителност не може да се приеме за разкриваща по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения.
Напротив, интензитетът на засягане на защитаваните обществени отношения
се явява типичен за този вид деяния. Трайно в съдебната практика се приема,
че дори забава със значително по-кратка продължителност – от два до три
месеца, също препятства приложението на правилата за маловажен случай,
тъй като интензитетът на обществена опасност се явява достатъчно завишен -
така Решение № 5 от 03.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3280/2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1280 от 20.07.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1225/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
9
№ 299 от 11.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3738/2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на
годишния финансов отчет също не може да послужи за установяване на
признаците на маловажност на случай, защото във фактическия състав на
нарушението вредните последици не са признак от обективната му страна,
следователно тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието - така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1251/2019 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
В обобщение с възраженията на жалбоподателя, че той е изпълнил
изцяло задължението си, а общественоопасният резултат се дължи на чуждо
поведение – на упълномощеното лице, се иска да се приеме, че юридическото
лице следва да отговаря единствено за нарушения, извършени лично от самия
управител или вписан органен представител, но не и от трети лица, които са
надлежно упълномощени именно от самия представляващ юридическото лице
и са извършвали дейност от негово име и за негова сметка, която е одобрена
и не е оспорена от търговеца. Липсва легална опора да се възприеме тази теза.
Тя би могла да доведе и до неоправдано освобождаване на ЮЛ от
отговорност за множество неизпълнения на техни административни
задължения към държавата или общините. Юридическите лица често действат
както в отношенията си с равнопоставени субекти, така и с властническите
държавни органи чрез пълномощници, които изрично са натоварени с тази
дейност, със знанието и съгласието на волеобразуващия си орган. В
конкретния случай свид. З. е съобщила входящия номер на счетоводството на
дружеството, поради което липсата на изпълнение е могла да бъде
констатирана, ако беше извършена съответна проверка от управителя, от
счетоводителя, от самото упълномощено лице или от всяко трето лице, което
бъде натоварено с тази задача.
Както пред съда, а така и преди съставянето на АУАН пред свид. Х.,
установено от нейните показания, жалбоподателят поддържа различни
защитни версии за причината за неизпълнение в срок на задължението си по
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Беше изяснено, че установените по делото факти
оборват твърденията в жалбата за подаден в срок ГФО, но постъпил по чужда
партида. В тази връзка различен е интензитетът на обществената опасност в
две такива хипотези. Ако дружеството беше подало в срок в търговския
регистър финансовия си отчет, който обаче поради грешка да не бъде
регистриран, то това би означавало, че все пак е предприето и то в срок
поведение за заявяването за вписване и представяне за обявяване на ГФО, но
този резултат не е постигнат именно поради някакъв технически пропуск. В
случая обаче се установява, че в продължение на повече от четири месеца и
половина липсва изпращане на необходимата информация от страна на
жалбоподателя към търговския регистър. Не е налице предприето действие,
при което да е допусната грешка, а се наблюдава едно продължаващо през
значителен период от време бездействие. Макар годишният финансов отчет
10
да е подаден един ден преди съставянето на АУАН, то установява се от
показанията на свид. Х., че това е станало едва когато тя е уведомила
жалбоподателя за предстоящото съставяне на акта. Същевременно самата
проверка е отнела време, тъй като актосъставителят е дал възможност да бъде
предоставена информация за входящ номер, под който се е твърдяло, че е
подаден ГФО. Следователно не може да се приема, че нарушението е
отстранено незабавно, тъй като това е станало едва когато възраженията на
жалбоподателя не са приети и той е уведомен, че ще му бъде съставен АУАН.
По тези съображения и предвид обективния характер на отговорността,
завишения период на забавата преди отстраняване на нарушението и
обстоятелството, че то е осъществено чрез бездействие, а не поради
техническа грешка в подаден към търговския регистър ГФО съдът приема, че
обществената опасност на извършеното деяние не е пренебрежимо ниска,
нито интензитетът му е по-нисък спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид, поради което възражението за маловажност на случая е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч за извършеното нарушение
от жалбоподателя – юридическо лице, е предвидена имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лева. Правилно е определена приложимата санкционна норма.
Наложената с наказателното постановление имуществена санкция е в размер
на 217,26 лева. Съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО, част V, ред № 1.1 (лист 13 от делото) нетните приходи от
продажби на жалбоподателя за отчетния период – 2019 г., са 217 267,03 лева.
Следователно имуществената санкция е индивидуализирана в минималния
предвиден размер от 0,1 на сто от нетните приходи от продажби. Съдът
намира, че така определеният размер на санкцията съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца при зачитане значението на
установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства,
включително и че нарушението е първо по ред за жалбоподателя.
Същевременно санкцията се явява и справедлива с оглед конкретно
извършеното деяние. Настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, поради което съдът не може да отегчава положението
му, не е налице и хипотеза, която да допуска определяне на санкцията под
предвидения най-нисък размер. Следователно не е допуснато нарушение нито
при определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за въззиваемата страна. В полза на
11
юридическите лица – страна в процеса, се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът
не е обвързан от претендирания от страната размер на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на
посочената горна граница. В настоящото съдебно производство наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт. Съдът намира, че предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото и извършените следствени действия
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат
присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а в случая това е Националната агенция
за приходите. За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят „Лалемакс Фешън“ ЕООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 592912-F593731 от
11.08.2021 г., издадено от И.В.В. – ***, с което на „ЛАЛЕМАКС ФЕШЪН“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** М.Б., ЛНЧ: ********** на основание чл. 74, ал. 1,
предл. 2 от Закона за счетоводството е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 217,26 (двеста и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки)
лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството във
връзка с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
ОСЪЖДА „ЛАЛЕМАКС ФЕШЪН“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М.Б., ЛНЧ:
********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
12
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13