ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
гр. ХАСКОВО, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ар. чл.121 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана от адв.Х.Х., пълномощник на А. Н. М.
от ****, частна жалба вх. № 1834/10.03.2022г. против Определение №67/01.03.2022г.,
постановено по гр.д.№944/2021г. на РС- Свиленград, с което съдебното производство е
прекратено, а делото- изпратено по подсъдност на компетентния РС- Сливница.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт.
Твърди се, че правният интерес на ищцата произтича от правоотношенията й с търговско
дружество „Индустриална зона-Свиленград“ ЕАД с регистрирано седалище и адрес на
управление в гр.Свиленград. Счита, че последващото периода на исковата претенция
заличаване чрез вливане на търговското дружество в правоприемника и ответник по делото
„Индустриални терени и складове“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Божурище
обл.София, не променя местната подсъдност на иска. Намира, че нормата на чл.108 ал.1
изр.2 ГПК визира точно такива случаи, макар заличеното търговско дружество да няма
правосубектност на поделение или клон на ответника. Прави извод, че компетентен да
разгледа делото по правилата на местната подсъдност е именно РС- Свиленград. Моли съда
да отмени обжалваното определение.
В срок е постъпил отговор от другата страна по делото- „Индустриални терени и
складове“ ЕАД- гр.Божурище, с която се оспорва подадената частна жалба. Намира
определението на РС- Свиленград за правилно и законосъобразно. Счита, че местната
подсъдност на делото се определя към момента на подаване на иска, съгласно чл.108 ал.1
изр.1 ГПК, визиращ случаите, когато същият е предявен против търговско дружество.
Твърди, че предвидената в чл.108 ал.1 изр.2 ГПК възможност при наличие на
правоотношение, възникнало от преки отношения с поделение или клон на търговското
дружество, е неприложима в настоящия казус. Прави извод, че компетентен да разгледа
делото по правилата на местната подсъдност е именно РС- Сливница. Моли съда да
отхвърли частната жалба и да потвърди определението на РС- Свиленград. Претендира
сторените в производството разноски.
Съдът, след преценка на доводите, изложени в частната жалба, и обсъждане на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред РС- Свиленград е образувано по искова молба от А. Н. М. от ****
против търговско дружество „Индустриални терени и складове“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Божурище, обл.София. С постъпилия в срок отговор на
ответното дружество е направено възражение по отношение местната подсъдност на делото.
След извършена служебна справка в ТР към АВписванията и съобразно разпоредбата на
чл.108 ал.1 изр.1 ГПК, районният съд приема възражението на ответника за основателно,
поради което постановява, съгласно чл.118 ал.2 ГПК, съдебното производството да се
прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния РС- Сливница.
Настоящата съдебна инстанция намира изводите на районния съд за правилни.
От материалите по делото се установява, че исковата молба е депозира на 29.12.2021г.
срещу ответника- търговско дружество „Индустриални терени и складове“ ЕАД ЕИК:
*********. Видно от изготвените и приложени по делото справки от ТР към АВписванията,
ответникът е със седалище и адрес на управление в гр.Божурище, обл.София.
Същевременно, в исковата молба е посочено, че предявеният иск с правно основание по
чл.244 ал.7 ТЗ вр. чл.79 ал.1 вр. чл.86 ЗЗД е с предмет дължимо обезщетение при
прекратяване на Договори от 21.08.2017г. за възлагане управлението на търговско
дружество „Свободна зона- Свиленград“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление- гр.Свиленград и допълнителни споразумения към тях от 27.03.2018г.. На
06.11.2018г. е извършено вписване в ТР към АВписванията на промяна в наименованието на
търговското дружество от „Свободна зона- Свиленград“ ЕАД в „Индустриална зона-
Свиленград“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Свиленград. По-
нататък, на 04.10.2019г. е извършено вписване в ТР към АВписванията на заличаване на
търговското дружество в резултат на вливане в „Индустриални терени и складове“ ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Божурище, обл.София, срещу което
е предявен искът пред РС- Свиленград.
Чрез правилата на местната подсъдност законът посочва пред кой измежду различните
районни или окръжни съдилища следва да бъде предявен искът. Общ критерий за
определяне на местната подсъдност е посочен в чл.105 ГПК, предвиждащ, че искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Визираният общ критерий за определяне на местно компетентния съд намира своето
основание в това, че отнапред не е ясно дали предявеният иск е основателен, поради което
той следва да бъде предявен пред този съд, пред който за ответника участието по делото ще
е свързано с най-малко затруднения, разходи и т.н. Оттам насетне, местната подсъдност се
определя по различни, посочени от закона, връзки на делото с района на съответния съд.
Така в чл.108 ал.1 ГПК е предвидено, че местно компетентен по предявените срещу
юридически лица искове е съдът, в чийто район се намира тяхното управление или
седалище, като тази подсъдност се прилага и по отношение на онези поделения на
юридическите лица, които са персонифицирани.
Хипотезата на чл.108 ал.1 ГПК не попада сред случаите, когато съдът е длъжен да следи
служебно за това дали ищецът е спазил изискванията за местна подсъдност на делото при
подаване на исковата молба. Проверка за спазването на посочената правна норма се
извършва от съда само при направено възражение за местна неподсъдност от страна на
ответника и то до изтичане на срока за отговор на исковата молба, съгласно чл.119 ал.3 ГПК.
Едновременно с възражението си ответникът е длъжен да представи в подкрепа и
доказателства, доколкото негова е тежестта да докаже твърдените обстоятелства.
В настоящия случай възражение за местна неподсъдност на предявения иск е направено
2
от ответника „Индустриални терени и складове“ ЕАД в срока за отговор на исковата молба,
към който са представени и доказателства в подкрепа на твърдените обстоятелства.
Основните доводи на жалбоподателя за предявяване на иска пред РС- Свиленград са
свързани с описаните по-горе промени, касаещи правосубектността на търговското
дружество, с което ищцата е имала договори отношения, от които произтичат претенциите й
за заплащане на обезщетение. В този смисъл, ищецът и частен жалбоподател по настоящото
производство обосновава предявяването на иска пред РС- Свиленград с приложението на
нормата на чл.108 ал.1 изр.2 ГПК, която дава възможност по спорове, възникнали от преки
отношения с неперсонифицирани поделения или клонове на юридически лица, исковете да
се предявяват и по местонахождението на поделението или клона.
Специфичното при тази местна подсъдност е, че тя възниква като възможност
единствено, когато поделението или клона на юридическото лице, при преките отношения с
които е възникнал конкретният материалноправен спор, не са персонифицирани, т.е.
правосубектни, поради което и същите не стават страна по делото, а такава е самото
юридическо лице (Определение № 696/19.11.2009г. по ч.т.д.№ 676/2009г., на II т.о. на ВКС).
Освен това, поделението или клона трябва да съществуват към момента на предявяване на
иска срещу юридическото лице, за да се обоснове изборната местна подсъдност по чл.108
ал.1 изр.2 ГПК (Определение №595/19.07.2011г. по ч.т.д. №190/2011г. на II т.о. ВКС).
Всички тези предпоставки не са налице в настоящия казус към момента на предявяване на
иска, когато именно се извършва проверката за местна подсъдност, без значение дали
служебно от съда или по възражение на ответника. В случая, търговско дружество
„Свободна зона- Свиленград“ ЕАД, преименувано в „Индустриална зона- Свиленград“ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Свиленград, от правоотношенията с
което за ищцата възниква и материалноправния интерес от предявяване на иска, е било
заличено към този момент в резултат на вливането му в ответника. Именно поради това
ищцовата претенция правилно е била насочена към търговско дружество „Индустриални
терени и складове“ ЕАД с ЕИК *********. Доколкото седалището и адресът на управление
на последното е в гр.Божурище, обл.София, то местно компетентният съд да разгледа
делото според правилата на чл.108 ал.1 изр.1 ГПК се явява РС- Сливница.
В случая не е приложима хипотезата на чл.108 ал.1 пр.2 ГПК, тъй като по делото не са
налице писмени доказателства, от които да се установява, че търговско дружество
„Свободна зона- Свиленград“ ЕАД, преименувано в „Индустриална зона- Свиленград“ ЕАД
ЕИК ********* е продължило да съществува като неперсонифицирано поделение или клон
на дружеството, в което се е вляло. Към момента на предявяване на иска търговско
дружество „Свободна зона- Свиленград“ ЕАД, преименувано в „Индустриална зона-
Свиленград“ ЕАД ЕИК ********* не съществува като самостоятелен стопански и правен
субект. В този смисъл, правилно РС-Свиленград е приел, че делото е местно подсъдно на
РС- Сливница, където се намира седалището и адреса на управление на ответника
„Индустриални терени и складове“ ЕАД- гр.Божурище с ЕИК *********, правоприемник на
заличения правен субект.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответника по делото
„Индустриални терени и складове“ ЕАД- гр.Божурище следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение №67/01.03.2022г., постановено по гр.д.№944/2021г.
на РС– Свиленград.
ОСЪЖДА А. Н. М. ЕГН ********** от ***** да заплати на „Индустриални терени и
складове“ ЕАД- гр.Божурище, обл.София ЕИК ********* сторените в настоящото
производство разноски в размер на 200 /двеста/ лева за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4