Решение по дело №56920/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2025 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20241110156920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8996
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110156920 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Ищците Е. О. Л., В. Д. Л. и А. Д. Л. твърдят в исковата молба от 26.09.2024 г., че
против наследодателя им Д. В.ов Л. (когото наследили поравно като преживяла съпруга и
двама низходящи) бил издаден в полза на „Софийска вода“ АД изпълнителен лист на
21.09.2016 г. за сумата от 1195,25 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода
през периода 11.12.2010 г.-13.11.2015г., ведно със законна лихва за периода от 7.3.2016 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 83,32 лв. за периода от 11.1.2011 г. до
13.11.2015 г. и 325,57 лв. разноски по делото, а именно: 25,57 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на юрисконсулт. Твърди, че в хода на изп.дело № 3623/2016 г. на ЧСИ Сия
Халаджова вземанията се погасили по давност, тъй като кредиторът бездействал да
извършва или иска валидни изпълнителни действия. Въпреки това ответникът въз основа на
изпълнителния лист образувал ново изп.дело № 344/2024 г. Ето защо ищците молят съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
всеки един от ищците не дължи по 1/3 част от сумите, предмет на изпълнителния лист,
поради погасяването на вземанията по давност. Претендират разноски.
Ответникът „Софийска вода“ АД признава исковете. Признава, че давността е
изтекла. Твърди обаче, че не е дал повод за спора. Претендира разноски.
В молба от 07.05.2025 г. ищците са направили искане за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника.
С протоколно определение от 12.05.2025 г. съдът, след като е констатирал наличието
на кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1-3 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение
1
при признание на иска, което и се постановява.
По разноските:
Съгласно основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат ищците.
Неоснователни са доводите на ответника, че на ищеца не се дължат разноски, тъй
като ответникът не бил дал повод за спора.
Предмет на делото не е общият установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, а т.нар.
иск против изпълнението по чл. 439 ГПК. Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е
специален отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на
изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата
неизискуемост (т.нар. установителна теория за същността на иска против изпълнението на
длъжника). Независимо от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се
парира изпълнителната сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до
прекратяване на изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск
за несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим
е само осъдителен иск.
Вземанията на ответника, предмет на отричане с иска, са облечени в изпълнително
основание и за тях кредиторът разполага с изпълнителен лист. Уваженият иск по чл. 439
ГПК е основание за прекратяване на всяко едно изпълнително дело, което кредиторът би
образувал въз основа на този изпълнителен лист. Неслучайно в миналото (проф.
Силяновски; германска доктрина) искът се е разглеждал като конститутивен. По същество
налице е формално удостоверена изпълнителна сила на изпълнителното основание, която
може да бъде парирана само със съдебно решение. За никакво извънсъдебно и
извънпроцесуално поведение на страните не може да става дума във връзка с правния
интерес.
В хипотези като процесните, когато кредиторът разполага с изпълнителен лист,
единственият начин, по който длъжникът може „да се позове“ на изтичането на давността, е
с иск по чл. 439 ГПК, тъй като нашият изпълнителен процес вече не допуска предявяване на
възражение за давност в изпълнителния процес пред съдия-изпълнителя (за разлика от
положението до 1989 г.). Както е видно от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК основание за прекратяване
е представяне на влязло в сила решение по чл. 439 ГПК.
В този ред на мисли съдът приема, че ответникът е дал повод за делото, още повече,
че е образувал второ по ред изпълнително дело въз основа на същия лист.
Ищците са сторили разноски от 64,17 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски
хонорар, общо 464,17 лв., които следва да им се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. О. Л., ЕГН **********, В. Д.
Л., ЕГН **********, и А. Д. Л., ЕГН **********, против „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК вр. чл. 429, ал. 1 ГПК, че ищците не
дължат на ответника всеки един по 1/3 част от следните суми: сумата от 1195,25 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода 11.12.2010 г.-13.11.2015 г.,
ведно със законна лихва за периода от 7.3.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 83,32 лв. за периода 11.1.2011 г.-13.11.2015 г. и 325,57 лв. разноски по
делото, а именно: 25,57 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт,
предмет на изпълнителен лист от 21.09.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.04.2016 г. по ч.гр.д. № 12721/2016 г.
по описа на СРС, 138-ми с-в, поради погасяване на вземанията по давност след влизане
в сила на заповедта.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на Е. О. Л., ЕГН
**********, В. Д. Л., ЕГН **********, и А. Д. Л., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 464,17 лв., разноски, сторени по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3