Решение по дело №40618/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13810
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20221110140618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13810
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110140618 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба, подадена от Л. Н. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, чрез
пълномощника си адв. А. Д. - САК, гр. С срещу заповед № РД-....г. на кмета на район „С“,
СО.
Заповедта се обжалва в частта, в която се одобрява решение № 6 по протокол № 5 на
комисията за определяне на застроената площ на имот № .... за м. ПЗ „....“, с която се приема
наличието на застроена площ от 754 кв.м.
Иска се от съда да реши въпроса по същество като отмени като незаконосъобразна
заповедта в обжалваната част, евентуално да измени заповедта като приеме цялата площ на
имота като незастроена или да се отмени акта и да се изпрати преписката на съответния
компетентен административен орган без да се проверяват основанията, или да се прогласи
нищожността й. Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
Като ответник по делото е конституирана СО, която е изпратила жалбата по която е
образувано делото – вх. № РСР...., ведно с цялата административна преписка по издаване на
обжалваната заповед. Взема се становище за недопустимост на жалбата, тъй като се счита,
че тя е връчена на заявителката на 17.05.2005г., но не е обжалвана и е влязла в сила.
Като заинтересовани страни са конституирани лицата: В. В. С., с адрес: гр. С....; Г. Н. И., с
адрес: гр. С.... и Б. Н. Д., с адрес: гр. СА, които са призовани за съдебно заседание, но не се
явяват и не вземат становище по жалбата.
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, издаден по реда на
ЗСПЗЗ, а съгласно разпоредбата на & 19, ал.1 от ПЗР към ЗИД на АПК, обн. ДВ, бр. 58 от
2017г., индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му
и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и
1
храните, се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК.
Производството е с правно основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
Жалбата е допустима. Видно от съобщението – л.12 от делото, процесната заповед е
съобщена само на един от наследниците на Р.С.Д чийто имот се възстановява, а именно на
Г.П.Д, на 17.05.2005г. Видно от съобщението тя не е поела задължение да уведоми
останалите наследници, които като лица, чийто права и интереси се засягат, са страни в
административното производство, поради което срока за обжалване за Л. Н. П. не е
започнал да тече на тази дата – 17.05.2005г. Липсват доказателства заповедта да й е
съобщена и по-късно, поради което жалбата от 08.07.2022г. се явява подадена в срок и
подлежи на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл е и определение №
11694 от 11.10.2010г. по адм.д. № 3894/2010г. на ВАС, съгласно което когато
административният акт засяга пряко правата на дадено лице и то е наследник на правоимащ
в производство по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, това лице има право на жалба по смисъла на чл. 147,
ал.1 от АПК и съответно е трябвало да бъде уведомено за издадената заповед. От
удостоверение за наследници изх. № .... от 11.02.2021г., издадено от район С на СО е видно,
че жалбоподателката Л. П. е един от наследниците на бившия собственик на имот № .... за м.
ПЗ „....“ – Р.С.Д..
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
Съгласно чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение
за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните
територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. По силата на
чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, застроената част се определя служебно от техническата служба на
общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр.
10 от 2005 г.; Решение № 653 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 11 от 2005
г.; изм. и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение № 7028 на Върховния административен съд от
2005 г. - бр. 63 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2008 г.) и на хигиенните и противопожарните
норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета
на общината и могат да се обжалват по реда на АПК.
В разглежданият казус трябва да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че както в
заповедта, така и в решение № 6 по протокол № 5 от 2005г., така и в удостоверение без
номер, издадено от техническата служба при община София, р-н С, на осн. чл. 13, ал.5 от
ППЗСПЗЗ и искане вх. № АС-.... от 01.12.2004г. от Года Дешева, изцяло липсват фактически
основания относно приетото, че площ от 754 кв.м. на бивш имот с № .... за м. ПЗ „....“ е
застроена. Изброяването в точки от т.1 до т.4 от Удостоверението не са фактически
обстоятелства. Те представляват бланкетен текст /образец/ на това удостоверение и
посочване на текстове от ЗСПЗЗ. Не са изложени никакви фактически обстоятелства, поради
2
които административният орган е приел, че площ от 754 кв.м. е застроена - кога, с какви по
вид сгради, за да стигне до правния извод, че тя не подлежи на възстановяване.
Отделно от това, по делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че към момента на извършения оглед от вещото лице - м. октомври
2022 година, в имота на жалбоподателя няма построени сгради. От кадастралната основа на
регулационния план се установява, че в обхвата на процесния имот към 2004 година е била
налична сграда със застроена площ от 9 кв.м. За тази сграда СТЕ не е установила строителни
книжа и такива не са приложени по делото. Тъй като СТЕ не може със сигурност да твърди,
че за сградата от 9 кв.м. не са били налични строителни книжа, то размера на свободната от
застрояване площ в северната ( процесна по делото) част от имот е изчислена от вещото
лице в два варианта: вариант А- цялата площ на имота в размер на 754 кв.м.е свободна от
застрояване и вариант Б, според който около съществуващата сграда е определена
прилежаща площ на 3 м. от сградата по ограждащите я страни. От тази площ 54 кв.м
(включително сградата) попадат в имота на жалбоподателя. За останалата площ от 700 кв.м.
вещото лице е заключило, че е свободна от застрояване.
Вещото лице е дало заключение, че действащ към момента е ИПР ПЗ, одобрен със заповед
№ .... от 07.12.2005 година. Към момента на изготвяне на СТЕ в имота не е установено
застрояване. Към 01.03.1991 и до около 2005 година в северната част на имота е била
налична едноетажна сграда с площ от 9 кв.м., която е била отразена в кадасталния план като
едноетажна масивна постройка с площ от 9 кв.м., представляваща спомагателна сграда.
Останалата част от имота не е била застроявана.
Изложените съображения категорично сочат, че заповед № РД-....г. в обжалваната част е
незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби – основание по
чл. 146, т.4 от АПК, които разпоредби сочат при какви данни следва да се приеме, че
процесната площ е застроена. По тази причина заповедта в обжалвана част следва да бъде
отменена. По аргумент на чл. 173, ал.1 от АПК, тъй като разглежданият въпросът е
предоставен на преценката на административния орган, съгласно чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ,
съдът не е компетентен да реши спора по същество, а трябва да върне преписката на СО за
ново произнасяне.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е основателно по силата
на чл. 143, ал.1 от АПК. Сторените разноски са в общ размер на 1300 лв., от които: 1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение на вещо лице. Държавна
такса не е платена.
Воден от горното, доказателствата по делото, на осн. чл. 172, ал.2 от АПК и чл.11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-....г., издадена от кмета на район „С“ на СО В ЧАСТТА, в която се
одобрява решение № 6 по протокол № 5 на комисията, назначена със заповед № РД-0901-
3
373/29.10.2004г. за определяне на застроената площ на имот № .... за м. ПЗ „....“, с която се
приема наличието на застроена площ по графични данни от 754 кв.м.
ВРЪЩА на СО, с БУЛСТАТ ....., с адрес: гр. С...., представлявана от Й.Ф. преписката, по
която е издадена заповед № РД-....г. от кмета на район „С“ на СО, за ново мотивирано
произнасяне по молба вх. № АС-..../01.12.2004г., подадена от Г.П.Д. с посочване дали, кога и
с какви по вид сгради и/или съоръжения е застроена площта от 754 кв.в., част от имот № ....
за м. ПЗ „....“.
ОСЪЖДА СО с адрес: гр. С...., с БУЛСТАТ ....., представлявана от Й.Ф. да заплати на Л. П.
сторените от нея разноски в производството по делото в общ размер на 1300 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Административен
съд София - град в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4