РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 649/15.4.2022г.
гр. Пловдив, 15 април 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 39 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х.Б.К.,
ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, офис *, против Решение № 1938/08.11.2021
г. по АНД № 4928/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 20-0438-001606/16.11.2020 г., издадено от ВПД началник
на Трето РУ към ОД на МВР - Пловдив.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Според касатора ПРС е извел
противоречиви и нелогични правни изводи без да е направил анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Подробните доводи по касационната
жалба са в насока на това, че не е установено от съда по безспорен начин извършеното
от жалбоподателя административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание касаторът
се явява лично и поддържа жалбата.
Ответната страна не се представлява по
делото. В нарочен отговор на касационната жалба е изразено становище за нейната
неоснователност. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и алтернативно е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай, че надвишава минималния размер съгласно Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е
Решение № 1938 от 08.11.2021 г., постановено по АНД № 20215330204928 по описа
за 2021 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 20-0438-001606/16.11.2020 г. на Трето
РУ при ОД на МВР - Пловдив, с което на К., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена
административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба № Із – 2539 на министъра на вътрешните работи са отнети 8
контролни точки.
За да потвърди обжалваното НП ПРС е приел за несъмнено
установено, че на 04.07.2020 г., около 18ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „България“ и ул. „Васил Левски“, в посока запад – изток жалбоподателят,
като водач на МПС „Хонда ФРВ“ рег. № ****,
собственост на Н.Д.К., е навлязъл и преминал на забранителен (червен) сигнал на
светофар при работеща в нормален режим светофарна уредба. За така установеното
нарушение е съставен АУАН, който е връчен на нарушителя и същият е заявил
несъгласие с констатациите. АУАН е съставен от компетентния за това орган,
заемащ длъжност „командир на отделение“, за което са приети като доказателство
заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018г., 812з-825/19.07.2019г. и
317з-4434/08.12.2016г. и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН-а е издадено и
обжалваното НП от компетентен орган, с което е наложено административно
наказание глоба и същевременно са отнети 8 контролни точки. Фактическите
констатации в АУАН и НП се подкрепят от събраните гласни доказателства – показанията
на актосъставителя.
Решението е правилно.
Възраженията по касационната жалба са аналогични с
оплакванията при първоначалното и повторното разглеждане на делото от ПРС и се
свеждат до това, че не е навлязъл и преминал посоченото кръстовище на червен
сигнал на светофарната уредба.
При първоначалното и при повторното разглеждане на
делото от ПРС обосновано са кредитирани
показанията на актосъставителя В. за местоположението
на полицейския автомобил при проверката и дали има видимост към светофарната
уредба на бул. „България“ в посока запад – изток. Свидетелят е заявил, че не е
видял сигнала на светофара, при навлизането и преминаването на автомобила, управляван
от К., но е имал пряка видимост към другия светофар на бул. „България“, в
посока изток – запад и същият е светил с червен сигнал. Според него, сигналите
на двата светофара са в синхрон и когато светофарът в посока изток – запад
свети с червен сигнал, по същият начин свети и светофарът в посока запад –
изток.
Настоящият съдебен състав намира, че и при двете
разглеждания ПРС правилно е възприел и кредитирал показанията на актосъставителя В., като последователни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. От страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, опровергаващи показанията на свидетеля В., че двете
светофарни уредби на бул. „България“ в посока запад – изток (в която се е
движил автомобилът, управляван от жалбоподателя) и посока изток – запад светят
със синхронизирани сигнали. Единствено, в случаите, когато автомобилите се
движат едни срещу други в двете посоки и за тях светне червен сигнал, за тези,
извършващи ляв завой сигналът на светофара е зелен.
При тези показания на свидетеля и при изричните му
заявления, че е имал пряка видимост към светофарната уредба в посоката,
противоположна на движение на жалбоподателя, но синхронизирана с нея, може да
се направи несъмнен извод за извършено от К. нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Действително,
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, но
са събрани несъмнени доказателства относно проявлението на фактическия състав
на разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП,
че червена светлина означава „Преминаването забранено“, като водачите не трябва
да преминават „стоп – линията“. Установи
се, че при повторното разглеждане на делото от ПРС не са депозирани показания
от Н.К., собственик на МПС-то, но такива са депозирани при първоначалното
разглеждане на делото от ПРС. Същите не са обсъдени при повторното разглеждане
на делото и в съдебното решение липсват доводи за некредитирането им,
включително като изхождащи от пряко заинтересовано от изхода на делото лице и
некореспондиращи с останалите събрани доказателства, но при първоначалното
разглеждане на делото ПРС е изложил аргументи в тази насока. Настоящият съдебен
състав намира, че тези свидетелски показания са некореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, противоречат на показанията на актосъставителя и могат да се приемат единствено за
подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение на ПРС следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от процесуален представител на ответника в отговора на касационната
жалба, на основание разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва да бъде
присъдена сумата от 80лв. (осемдесет лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Ето защо, Административен съд Пловдив,
ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1938 от 08.11.2021 г.,
постановено по АНД № 20215330204928 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е
потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 20-0438-001606/16.11.2020 г. на Трето РУ при ОД на МВР - Пловдив, с
което на К., на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП е наложена административно наказание глоба в размер на 100 лева и
на основание Наредба № Із – 2539 на министъра на
вътрешните работи са отнети 8 контролни точки.
ОСЪЖДА Х.Б.К., ЕГН:**********,*** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата в размер на 80лв. (осемдесет
лева) разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: