№ 59
гр. Ловеч, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200873 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №22-0906-000910 от 20.09.2022 година издадено от Деян
Петров Давидов, Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., е наложено на К. С. М., ЕГН ********** от гр.
***** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП – административно наказание - глоба в
размер на 20,00 лева, за това, че на 07.09.2022 г. в 15.15 часа в гр. Ловеч на ул. Хан Кубрат
като водач на лек автомобил – *****, рег. № **********, държава Германия при
обстоятелства: Гр. Ловеч, ул. Хан Кубрат 2 с посока на движение към СПП управлява л.а.
***** **** с номер на рама ******, като след направена справка с ОДЧ и РСОД, се
установява, че лицето управлява с изтекъл СУМПС, с което е извършил:
1. Който управлява МПС с изтекъл срок на валидност, с което виновно е нарушил
чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К. С. М., който
го обжалва в срок, чрез адв. И. от ЛАК и излага, че не е доволен от същото. Счита, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Излага, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
опорочили административно -наказателното производство, като тези нарушения не могат да
бъдат преодолени по реда на член 53 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да разгледа делото и след
като докаже основателността на посочените от него нарушения на закона, да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. И.,
който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като
неправилно, незаконосъобразно и невярно отразяващо фактическата обстановка ведно с
всички законни последици. Представя писмени бележки, в които излага подробни
аргументи касаещи незакосъобразността на издаденото НП. Моли на доверителят му да
бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в
посочения в договора за правна помощ размер.
1
Административно наказващия орган – Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч - редовно призован по телефона, не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната
преписка, ВПД началник сектор „ПП“ моли съда да потвърди обжалваното НП и остави
жалбата без последния. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, молят съда да присъди
минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че уважи жалбата и
отмени обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б. В.
Ц., В. Ц. В., С. М. Д., Н. П. Н., П. Ц. К., от становището на процесуален представител на
жалбоподателя и представените от него писмени бележки, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 07.09.2022 година бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA с бл. №664426 от св. Б. В. Ц. в присъствието на св. В. Ц. В. и св. С. М.
Д. против К. С. М., ЕГН ********** от гр. ************ за това, че на 07.09.2022 г. в 15.15
часа в гр. Ловеч на ул. Хан Кубрат като водач на лек автомобил – *****, с рег.
№**********, държава Германия при обстоятелства: Гр. Ловеч, ул. Хан Кубрат 2 с посока
на движение към СПП управлява л.а. ***** **** с номер на рама ******, като след
направена справка с ОДЧ и РСОД, се установява, че лицето управлява с изтекъл СУМПС, с
което виновно е нарушил:
1. чл.150А, ал.1 от ЗДвП - Който управлява МПС с изтекъл срок на валидност.
С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН не е вписано възражение.
Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, като отказът е удостоверен с подписа на
свидетелят Н. П. Н.. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира за необходимо да
очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно - наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи,
2
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В
случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно
връчено лично на нарушителя на 06.10.2022 г. съгласно отбелязването направено в текста на
НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и
преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на процесната дата
и час освен процесния АУАН на жалбоподателят М. са били съставени от още три броя
АУАН от актосъставителя - св. Б. Ц., както следва:
АУАН серия ОА с №664425, в който е отразено, че на 07.09.2022г. в 15:15 часа в град
Ловеч, улица „Хан Кубрат" №2 с посока на движение към СПП, жалбоподателят е
управлявал ***** с рег. №№****** и номер на рама ******, което не е регистрирано по
надлежния ред, и че в автомобила в този момент са се намирали М. Х. М. с ЕГН **********
и В.Т.В. ЕГН **********. Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. В
този акт като свидетели са вписани С. М. Д. от град Троян и Н. В. Н. от град Ловеч -
служител на КАТ – Ловеч. АНО е преценил, че са налице данни за извършено престъпление
и с писмена резолюция №22-0906-000124/09.09.2022 г., е прекратил административно
наказателното производство.
АУАН серия СА с №664428, в който е отразено, че на 07.09.2022г. в 15:15 часа в град
Ловеч, улица „Хан Кубрат" №2 с посока на движение към СПП, жалбоподателят е
управлявал ***** рег. №№****** и номер на рама ******, за това, че на 07.09.2022 г. в
15.15 часа в Гр. Ловеч, в двора на Сектор Пътна Полиция с посока на движение към ул. Хан
Кубрат 2 жалбоподателят е управлявал л.а. ***** **** с номер на рама ******, като при
наличие на пътен знак Б 2 спри. Пропусни движещите се по път с предимство е отнел
предимството на движещите се МПС – та по ул. Хан Кубрат и е създал реална предпоставка
за Пътно Транспортно произшествие. На зададен въпрос от инсп. Н. Н. от СПП същия заяви,
че е неграмотен и не познава пътните знаци, като в допълнение инспектор Н. го пита за
значение на пътен знак Б1 и В2 като същия не може да каже значението на пътните знаци, с
което е виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП – Не съобразява поведението си с пътен знак
Б2. Въз основа на този акт е било издадено НП №22-0906-000993 от 12.10.2022 година от
Светослав Х. Шишийски, Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч,
което е обжалвано от жалбоподателят М., като на съдът е служебно известно, че въз основа
на жалбата е било образувано НАХД №963/2022 г. по описа на РС Ловеч.
АУАН серия СА с №664427, в който е отразено, че на 07.09.2022 г. в 15.15 часа в гр.
Ловеч на ул. Хан Кубрат 2 с посока на движение към Сектор ПП жалбоподателят М. е
управлявал л.а. ***** **** ЦДИ с номер на рама ******, като не използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила. Това нарушение е квалифицирано за нарушение по
чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е било издадено НП - №22-0906-
000992/12.10.2022 г., което е обжалвано от жалбоподателят М., като на съдът служебно е
3
известно, че въз основа на жалбата е образувано НАХД №962/2022 г. по описа на РС Ловеч.
От показанията на актосъставителят Ц. се установява, че не е очевидец на
извършване на нарушението, тъй като не е видял жалбоподателят да управлява процесното
МПС, както и че акта е съставен въз основа на показанията на посочените в него свидетели.
За съставянето на процесния АУАН бил извикан от колегите си от Сектор ПП чрез ОДЧ,
които поискали съдействие. На място установил нарушителят като лице притежаващо
СУМПС с изтекъл срок, и на база свидетелските показания на посочените в акта свидетели,
от които установил, че въпросния ден желбоподателят е управлявал процесното МПС му
съставил АУАН за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че
СУМПС на жалбоподателят е изтекло установил след направена от него справка в работната
станция за отдалечен достъп.
От показанията на свидетелят по акта - В. В. се установява, че на посочената в акта
дата жалбоподателят се намирал в сградата на Сектор ПП за регистрация на процесния лек
автомобил. След като автомобила и необходимите документи им били представени за
проверка и „сверка“, с колегата му Н. се усъмнили в достоверността на същите в следствие
на което се обадили на началника си Деян Давидов, за да го уведомят за случая. Деян
Давидов им наредил да го изчакат. Пристигайки му предали документите на процесния лек
автомобил, за да ги провери. Докато чакали началника си Деян Давидов видели
жалбоподателят да изкарва автомобила от халето. В този ден, според показанията му,
жалбоподателят е влизал два пъти в двора на КАТ с процесния автомобил. Единия път
дошъл „от към стадиона, от мястото където се правят застраховките“, а втория път „от
посока фирма „ЕКО“. Актосъставителят ги извикал с първия отразен в акта свидетел, за да
станат свидетели по акта, за извършеното от жалбоподателят нарушение управление на
МПС с изтекло СУМПС.
От показанията на свидетелят по акта - С. М. Д. се установява, че в процесния ден се
е намирал в двора на Сектор ПП, за сменя на регистрационните номера на автомобила му.
Видял жалбоподателят управлявайки процесния автомобил да минава покрай него и да го
паркира до автомобила му, който се намирал пред хале №2. Видял жалбоподателят да слиза
от процесния автомобил, да сваля регистрационните табели и пеша да се отправя в посока
към сградата на КАТ. Според показанията му за първи път възприел жалбоподателят с
автомобила идвайки от сградата на КАТ „..по пътя, в който се движат автомобилите при
излизане, от обратната посока дойде.“ Установява се, че не е видял жалбоподателят
управлявайки процесния л.а. да влиза в двора на КАТ, както и да управлява автомобила
извън двора на КАТ.
От показанията на св. Н. П. Н. се установява, че не е свидетел очевидец на
извършеното от жалбоподателят нарушение, а е свидетел на отказа на жалбоподателят да
подпише акта, както и да му бъде връчен препис от последния. Същия заявява, че не е
възприел жалбоподателят да управлява процесния л.а., а че при хале №2, в сградата на
Сектор ПП му било указано да отиде от Началник група Деян Давидов, заради установена
нередовност с представените от жалбоподателят документи за регистрация.
От показанията на св. П. К. се установява, че във въпросния ден бил извикан от
колегите си от сектор ПП, тъй като при проверката на документите на представения за
регистрация от жалбоподателят автомобил имало съмнения относно истинността на
предоставените талони. На място от механиците от халето разбрал, че човека, който им
докарал въпросния л.а. бил тръгнал с него в неизвестна посока като се предполагало, че
може да укрие автомобила. Със служебния автомобил и единият от механиците тръгнали да
излизат от двора на Сектор ПП на ул. „Хан Кубрат“, като непосредствено след входа видели
жалбоподателят да върви пеша. Попитали го къде е автомобила а той им отговорил, че го е
качил на автовоз, в посока гр. *****. Завивайки на дясно, видели въпросния автомобил
паркиран пред портала на фирма ЕКО, намираща се в съседство с двора на Сектор ПП.
4
Почти веднага при тях пеша пристигнал жалбоподателят на когото наредил да откара
автомобила в сградата на Сектор ПП. Жалбоподателят се качил в автомобила и „потегляйки
с мръсна газ и висока скорост“ влязъл в двора на Сектор ПП, а те тръгнали след него със
служебният автомобил. Жалбоподателят сам им споделил, че СУМПС е изтекло, като за
това обстоятелство били уведомени колегите му работещи по пътен контрол в Сектор ПП,
но какви по - нататъшни действия били предприети от тях той не знаел.
Анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства навежда на извод,
че в процесните АУАН и НП не се съдържат данни за мястото на извършване на
нарушението, а освен това не е направено и пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. В обстоятелствената част на обжалваното НП е
посочено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в град Ловеч, по улица „Хан
Кубрат" №2, с посока на движение към сектор „Пътна полиция", което не съответства на
показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци, въз основа на показанията на
които актосъставителят твърди, че е съставил процесния АУАН. От показанията на втория
вписан в акта свидетел В., се установи, че в процесния ден е възприел жалбоподателят два
пъти да управлява процесния лек автомобил, първият път да влиза в двора на Сектор ПП, а
втория път да излиза от там. От показанията на първия вписан в акта свидетел Д. също не се
установява посочената в акта фактическа обстановка, а освен това и място на извършване на
нарушението, тъй като този свидетел в съдебно заседание заяви, че е възприел
жалбоподателят да управлява процесния лек автомобил единствено вътре в двора на сектор
„Пътна полиция" гр. Ловеч. Свидетелят Д. е категоричен, че не е виждал жалбоподателят да
влиза в двора на Сектор ПП, както и да управлява автомобила по улица „Хан Кубрат“.
Показанията на разпитания по делото свидетел П. К. също не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото и установява не мястото на извършване на нарушението,
тъй като този свидетел твърди, че е възприел жалбоподателят да управлява процесния л.а. от
паркинга на фирма Еко до намиращия се до паркинга двор на Сектор ПП гр. Ловеч. По
делото по искане на процесуалният представител на жалбоподателят бяха приети и вложени
3 броя снимки от Гугъл мапс, две от които отнасящи се до местонахождението на ул. „Хан
Кубрат“ №2 в гр. Ловеч и една за Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. Видно от представения
по делото снимков материал Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч се помещава на улица „Хан
Кубрат" №12, а посоченото място на извършване на нарушението - улица „Хан Кубрат“ №2
се намира на повече от 500 метра от там, в посока от покрития мост до бившата
Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. От изложеното, безспорно се установява, че както в АУАН така и
в обжалваното НП не е посочено мястото на извършване на деянието, с което е допуснато
съществено процесуално нарушение - съгласно императивните изисквания на член 42 ал.1
т.З и член 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът споделя и
възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че обжалваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон. Съгласно член чл.1 от ЗДвП, този закон
урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Двора на
Сектор ПП Ловеч, не попада в тази категория, а е крайпътна територия, съгласно
критериите на чл.37, ал.3 от ЗДвП и чл.84, ал.4 от ППЗДвП, които регламентират, че
крайпътна територия е двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни.
По делото няма спор, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е МПС по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като се задвижва с двигател и не е релсово превозно
средство. С оглед констатираните противоречия в показанията на разпитаните по делото
свидетели, съдът намира, от едната страна, че остана недоказано по делото, че
жалбоподателят е управлявал прцесното МПС на посоченото в НП място. Категорично
доказателства се събраха за управление от страна на жалбоподателят в двора на Сектор ПП,
5
в която насока са показанията на св. Д. и св. В., който е от затворен тип, и за управление на
превозното средство там жалбоподателя не е било нужно да притежава правоспособност,
тъй като съобразно нормата на чл. 150 от ЗДвП такава се изисква само ако се касае за
управление на превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване по смисъла на чл. 2 от ЗДвП. След като в случая се касае не за път,
отворен за обществено ползване, обстоятелството дали водача е бил или не е правоспособен,
съответно дали е управлявал след като СУМПС е било с изтекъл срок е ирелевантно в
случая. Ето защо наложената санкция за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП се явява
незаконосъобразна.
Въпреки, че по делото не се установява по категоричен начин жалбоподателят да е
извършил посоченото в акта нарушение. Съдът намира за нужно да обсъди и следното:
Съгласно чл. 150А от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. В случая, макар, че не е изрично
посочено при управление на процесния лек автомобил водачът е следвало да притежава
СУМПС категория В.
Видно от справката за нарушител жалбоподателят е придобил съответната категория
В на 21.04.1998 г., като към дата 07.09.2022 г. последно издаденото му СУМПС
№********* е било валидно до 06.04.2022 г. Видно е и че същият е предприел
необходимото по подаване на документи за подновяване на СУМПС едва на 08.09.2022 г.
Налице е значителен период от време, в който водачът е бездействал, като е налице знание
от негова страна, че при управление на МПС не притежава необходимата категория, която
се удостоверява с притежаване на СУМПС от съответната категория. Материалният закон е
приложен правилно. Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с
останалите нарушения от същия вид. Изминалият период от време от изтичане на
валидността на СУМПС без предприемане на необходимите действия за подновяване на
същото до датата на която се твърди, че е извършил нарушение също е значителен.
За така установеното нарушение на жалбоподателят е наложено наказание на
основание чл.185, от ЗдвП, която норма не кореспондира с посоченото за извършено от него
нарушение, тъй като този текст от закона предвижда наказание „За нарушение на този закон
и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“.
Съдът намира, че в случая неправилно е определена санкционната разпоредба, която
с оглед дадената правна квалификация на нарушението е следвало да бъде тази по чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която „който управлява МПС без да притежава СУМПС,
валидно за категорията, се наказва с глоба от 100 лв. до 300 лв.“.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя, и
свидетелите В. и Н. се установява, че жалбоподателят е отказал да подпише акта. Поради
заявеният отказ на жалбоподателят да подпише акта е бил поканен свидетелят – Н. П. Н. –
пред който е удостоверен отказът на нарушителя да подпише акта. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че актосъставителят е изпълнил задължението си по
чл.43, ал.1 от ЗАНН – на нарушителя е прочетен акта, като въпреки че е запознат със
съдържанието му, той е отказал да подпише АУАН. Видно от съставения АУАН е, че с
подписа си, свидетелят Н. П. Н. е удостоверил, че е налице отказ на нарушителя да подпише
акта и/или разписката, т.е. нарушителят е отказал както да подпише акта, така и да получи
препис от АУАН. По изложените по – горе съображения, настоящия съдебен състав намира,
че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На
жалбоподателят е бил прочетен съставения АУАН, като същият е бил наясно какво
нарушение е извършил, което пък е предпоставка да организира своевременно и адекватно
6
защитата си, което се потвърждава и от подадената в срок жалба срещу издаденото НП. Ето
защо съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че
е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в
невръчване на АУАН, като приема, че от събраните по делото доказателства се установява,
че съдържанието на процесния АУАН е било доведено до знанието на нарушителя.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В
конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лв., като
предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност,
а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство в две съдебни заседания. Заплатения от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата,
като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно до размера
от 400 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0906-000910 от 20.09.2022 година
издадено от Деян Петров Давидов, Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр.
Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., с което е наложено на К. С. М., ЕГН
7
********** от гр. ***** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП – административно
наказание - глоба в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на К. С. М., ЕГН ********** от гр. *****
сумата от 400 лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. С. М., ЕГН ********** от гр. ***** за
присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от
500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8