№ 60
гр. Ямбол, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София,
с ЕИК-********* против Решение №82/20.05.2021 г. постановено по гр. дело №2317/2020 г.
по описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлена претенцията на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София против В. В. Ч. в размер на 129.12 лв. /разликата между
претендираната по делото сума от 206, 58 лв. и присъдената такава от 77, 46 лв./,
представляваща неустойка за ползване на устройство NOKIA 2 Black.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят твърди, че първостепенният съд неправилно бил приел, че доколкото по
делото не била представена сключена спогодба между КЗП и ищца и доколкото ищецът не
бил представил доказателства, установяващи действителната цена на устройството по
ценовата листа на оператора към момента на прекратяване на договора, не можела да се
установи разликата между двете величини и поради това е отхвърлил иска в тази му част.
Според въззивника спогодбата била релевантна по отношение на договори, сключени преди
нейното постигане, какъвто не бил настоящия случай. Сочи се също, че установяване на
цената на устройството към момента на прекратяване на договора не е необходимо и не
допринася по никакъв начин досежно основателността на претенцията, тъй като от т.11 на
договора било видно, че там е уговорена клауза в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя, съгласно която когато на абоната е предоставено устройство за
ползване, същият дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Т.е.
релевантният момент за установяване на разликата между двете величини бил моментът на
сключване на договора, а не както погрешно се твърдяло в обжалвания съдебен акт-
моментът на прекратяване на договора.Предвид посоченото и по съображения изложени в
1
жалбата се иска отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на иска изцяло,
както и присъждане на разноски по делото.
В писмен отговор въззиваемата страна, чрез назанчения му представител по чл.47
ал.6 ГПК оспорва жалбата. Изразява становище, че решението в обжалваната му част не
страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват
на събраните по делото доказателства. Въпреки разпределената доказателствена тежест до
приключване на съдебното дирене пред първа инстанция не се представили годни
доказателства, от които се установява размера на претенцията на ищеца в обжалваната част,
не се събрали доказателства, от които да се установи по какъв начин е формирана
неустойката за ползване на устройството. Представените фактури не кореспондирали с
размера на претенцията, поради което същата била неоснователна и недоказана. Претендира
се, потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище жалбата се
поддържа.
Въззиваемата страна, чрез назанчения му представител по чл.47 ал.6 ГПК оспорва
жалбата и претендира нейното отхвърляне.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:
По подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София заявление, ЯРС е образувал
ч.гр.д. №1157/2020 , по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №491/09.06.2020
г., разпореждайки на длъжника В. В. Ч. да заплати на кредитора, сумата от 206,58 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за мобилен номер
+359*********/23.02.2018 г., както и сумата от 205 лв. – разноски по заповедното
производство. Видно от Заповедта и ч.гр.д. №1157/2020 на ЯРС, сумата от 206,58 лв. е
формирана от сбора на сумата 77,46 лв.- неустойка представляваща сбор на 3 месечни
абонаментни такси и 129,12 лв.-. неустойка за ползване на устройство NOKIA 2 Black. За
сумата била издадена фактура №**********/25.11.2018г.
Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на взискателя, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението, следва да се предяви иск относно вземането, предмет на
заявлението.С оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
С атакуваното решение ЯРС е уважил иска за сумата от 77,46 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.02.2018 г., като иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 206,58 лв. /в частта относно
претенцията за неустойка равняваща се на разликата между действителната цена на мобилно
устройство и заплатената преференциална такава/ е отхвърлил, като неоснователен.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
След като се запозна обстойно с представените към заявлението по чл.410 от ГПК,
подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, гр.София, писмени документи, в т.ч. договора за
мобилни услуги от 23.02.2018 г. и Договора за лизинг от 23.02.2018 г., констатира, че
въпросната сума от 129,12 лв., обоснована като разликата между цената на процесното
устройство без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена е претендирана на
основание чл.11 от Договора за мобилни услуги от 23.02.2018 г., а не на основание договора
за лизинг от същата дата. Индивидуалния договор за лизинг от 23.02.2018 г. в чл.11 ал.2
предвижда задължението при прекратяването му по вина на потребителя, последния да
2
заплати единствено оставащите вноски до края на срока на договора до размера на общата
цена посочена в договора за лизинг /каквато претенция обаче по делото не е заявена/, която
е 97,97 лв. с ДДС, според договора за лизинг.
Действително в чл.11 от договора за мобилни услуги в последното изречение е
предвидено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока на договора, като неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти; и б/ в случаите, в които на абоната е предоставено
мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или
по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора. В този договор в т. 7 е посочено обаче,
че стандартната цена на устройството е 319,90 лв., докато тази с избрания абонаментен план
е 101,36 лв., а направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 218,54 лв.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, по делото липсват доказателства, от
които да се установи точния размер на претенцията на ищеца в обжалваната част, респ.
такива, от които да се установи по какъв начин е формирана неустойката за ползване на
устройството, с оглед разликата и в цената му с отстъпка посочена в двата договора.
Наред с това, въззивния съд счита, че претенцията е неоснователна и на друго
основание. Претендираната сума на основание договора за мобилни услуги, представляваща
разликата между цената на процесното устройство без абонамент и преференциалната му
обща лизингова цена, всъщност е уговорена като неустойка и то втора, дължима
кумулативно с първата изрично посочена такава в б.а на чл.11 от договора за мобилни
услуги, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по
договора от страна на потребителя. Така, както е уговорена, в т.ч. и както е описана в
жалбата от заявителя, тя действително има обезщетителен характер и по същността си
представлява неустойка, независимо от начина по който е означена. Тази неустойка, както
бе посочено, е уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и безспорно със
заявлението са претендирани кумулативно и двете. Това според настоящия състав
категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр.
трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано
висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора и на чл.11 от него
/чл.146, ал.2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и
не следва да се прилага. Тъй като договора може да се прилага и без тази нищожна клауза,
то самият договор не е нищожен /чл.146, ал.4 от ЗЗП/.
С оглед изложеното, като е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение
по отношение на процесната сума от 129,12 лв., районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение,
следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
Ето защо ЯОС
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №82/20.05.2021 г. постановено по гр. дело №2317/2020
г. по описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлена претенцията с пр. осн. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД гр.София против В. В. Ч., да се приеме за
установено по отношение на ответника, че последния дължи сума в размер на 129,12 лв.
/разликата между претендираната по делото сума от 206,58 лв. и присъдената такава от 77,46
лв./, представляваща неустойка за ползване на устройство NOKIA 2 Black.
Решение №82/20.05.2021 г. постановено по гр. дело №2317/2020 г. по описа на ЯРС
в необжалваната му част, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4