Р Е Ш Е Н И Е
28.05.2021 г.
Номер 150 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на единадесети май 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 73 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С.И.И. ***, чрез законния й представител С.Г.А. – майка, обжалва Експертно решение /ЕР/ № 0277/023/03.02.2021 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ болести към НЕЛК С., с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК общи заболявания по всички поводи № 2169/173/19.10.2020 г. към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, с което е определен краен процент на ТНР 40 % степен на увреждане. Иска се административният акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – НЕЛК С., чрез процесуалния си представител юк. А. с писмо вх. № 1877/13.04.2021 г., представя писмени доказателства, съгласно текста, като счита жалбата за неоснователна и моли същата да се отхвърли.
Заинтересованата страна ТЕЛК общи заболявания – МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, не изпраща представител, не се представлява по делото. С писмо вх. № 2043/20.04.2021 г. е постъпило становище от д-р я. – Председател на ТЕЛК, която счита че ЕР № 2169/173/19.10.2020 г. е издадено законосъобразно, съгласно НМЕ.
Заинтересованата страна ТП на НОИ – Кюстендил, чрез гл. юк. А. , моли да се отхвърли оспорването и да се потвърди ЕР на НЕЛК С..
Заинтересованата страна Агенция за хора с увреждания – С., не изпраща представител, не се представлява по делото.
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно и в този смисъл жалбата е допустима.
Оспореният административен акт не е засегнат от посочените в жалбата пороци по чл. 146 т. 4 от АПК и се явява законосъобразен.
От представените по делото доказателства
се установява и е безспорно от фактическа страна, че с Експертно решение № 2169/19.10.2020
г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ “Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, с
членове: д-р Н. я., д-р Р. Е.а и д-р Я. С., на лицето С.И.И. е призната 40 % трайно
намалена работоспособност, след преосвидетелстване. Водещата диагноза е: Болест
на Crohn на дебелото
черво. След разглеждане на представените и приложени медицински документи,
всички на името на С.И.И., комисията е приела краен процент ТНР 40 % степен на
увреждане, на основание част ІХ, раздел ХІV, т. 2.1, съгласно Наредбата за
медицинска експертиза /НМЕ/ от 03.08.2018, с изм. и доп. на НМЕ с Постановление
№ 139 от 11.06.2019 г. на МС, променен с Постановелние № 241/02.09.2020 г. на
МС /обн. ДВ, бр. 79/08.09.2020 г./.
Решението е обжалвано от С.И.И., чрез майка си С.Г.А. пред НЕЛК С., която се е произнесла по документи с Решение № 0277/023/03.02.2021 г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ болести, с членове: д-р Е.И.- психиатър, д-р Р. Д. – вътрешни болести и д-р Р. Р., с което ПОТВЪРЖДАВА ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД гр. Кюстендил, по всички поводи. От приложените документи е видно, че лицето има водеща диагноза: Болест на Корн на дебелото черво. НЕЛК потвърждава дадената оценка на степен за увреждане и по останалите поводи, включително и определя краен 40 % ТНР, вид и степен на увреждане в съответствие с т. 3/4 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на % ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл. 63 ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /изм. ДВ, бр. 64/03.08.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46, в сила от 11.06.2019 г./. В този смисъл НЕЛК С. е потвърдил изцяло ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД, гр. Кюстендил.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 103 ал. 4 във вр. с чл. 106 ал. 2 от Закона за здравето административен орган, в установената в чл. 4 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ форма – по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивирано е и притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В случая е налице произнасяне на НЕЛК, чийто акт е предмет на оспораване досежно законосъобразност и който акт се явява постановен при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.
Определящо за правилността на ЕР е законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 3 ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, както и съобразяването на степента на неговото развитие и обусловения функционален дефицит и определянето на крайния процент вид и степен на увреждането.Спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент на трайно намалена работоспособност, чието разрешаване е определящо за правилно приложение от административния орган на материалния закон.
Видно от изрично посоченото в оспореното решение, НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е в обхвата регламентиран в чл. 50 ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на Регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ от 2010 г, изм. и доп. ДВ, бр. 84/25.102019 г. Налице е снета анамнеза и надлежно описан функционален дефицит на освидетелстваното лице по общоприетите правила и методики. Специализираният състав на НЕЛК подробно е мотивирал решението си, с което е потвърдил обжалваното решение на ТЕЛК. По същество в жалбата пред съда не се излагат нови конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на НЕЛК № 0277/023//03.02.2021 г. Жалбоподателката сочи, че страда от сериозно заболяване, за което представя и допълнителни епикризи и изследвания, поради което й се следва по – висок краен процент трайно намалена неработоспособноснт /ТНР/. От приложените писмени медицински документи не се установява различно здравословно състояние от това описано в ТЕЛК и НЕЛК. За съжаление, изложените мотиви в жалбата, касаят общото здравословно състояние на жалбоподателката. Представените в о.с.з. нови медицински епикризи единствено потвърждават изводите на НЕЛК и ТЕЛК. Същите следва да бъдат представени пред ТЕЛК при последващо освидетелстване, съответно да бъдат оценени от лекарската комисия при определяне на % трайно намалена работоспособност.
Съгласно чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл, съставът на НЕЛК С. правилно е приложил принципите посочени в Приложение № 2 към чл. 63 ал. 3 от НМЕ, която е била в сила към момента на постановяване на административния акт.
При тези данни и имайки предвид, че преценката за здравословното състояние изисква специални знания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага, поради което правните изводи на съда – за основателност или не на оспорването, с което е сезиран, се основават въз основа на компетентно изготвено експертно заключение от лекар, притежаващ съответна на заболяванията на жалбоподателя специалност. Нови доказателства в този смисъл, съответно искане за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, която да потвърди твърденията на жалбоподателката И., не беше използвана като доказателство от нейна страна.
С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен акт, поради което следва жалбата да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез законния й представител С.Г.А. – майка, срещу ЕР № 0277/023/03.02.2021 г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ болести към НЕЛК С., с което се потвърждава ЕР № 2169/173/19.10.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД гр. Кюстендил.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: