Решение по дело №234/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.114, ал.5 във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано е по жалбата на М. О. К., [ЕГН] от с. Драгиново, общ.Велинград против решение № 1012-12-19#1/10.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №РП-2-12-01769762/13.12.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик чрез процесуалния представител гл.юрк. С. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане №122-00-478-6/18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица М. К. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020г. - 04.11.2020г. в размер на 11 742,72лв главница и 3703,99лв лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Разпореждането е обжалвано, като с решение №1012-12-234#1/08.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдено.

С решение №2046 от 28.05.2024г., постановено по адм.д.№1163 /23г. по описа на Административен съд – Пазарджик решение №1012-12-234#1/08.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е отменено.

С решение №3856 от 10.04.2025г., постановено по адм.д.№6884/24г. по описа на ВАС решение №2046 от 28.05.2024г. по адм.д.№1163 /23г. по описа на Административен съд – Пазарджик е отменено и жалбата на М. К. против решение №1012-12-234#1/08.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-478-6/18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е отхвърлена.

С разпореждане №РП-2-12-01769762/13.12.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик, издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, от изискуемо вземане на М. К., представляващо парично обезщетение за безработица по разпореждане №122-00-1115-3/28.11.2024г. за периода 22.09.2023г. - 21.05.2024г., е прихванато вземане по разпореждане №122-00-478-6/18.09.2023г.

С решение № 1012-12-19#1/10.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик жалбата срещу разпореждане №РП-2-12-01769762/13.12.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик е отхвърлена.

Административният орган е приел, че поради липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на разпореждане №122-00-478-6/18.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения, дължимите на основание чл. 114, ал. 5 от КСО суми подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО, или по реда на ДОПК, или чрез прихващане. Решаващият орган е изложил съображения, че прихващането е способ за принудително изпълнение на задължението по горното разпореждане, независимо, че същото не е влязло в сила към момента на изпълнението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок - оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 17.02.2025г., съответно жалбата е подадена на 25.02.2025г., срещу подлежащ на оспорване акт и от лице, което има правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми.

При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждане №РП-2-12-01769762/13.12.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик е обжалвано по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО е постановено и оспореното решение. Същото е съответно и на материалния закон.

Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Не се спори между страните, че жалбоподателят има изискуемо вземане от ДОО – парично обезщетение за безработица за периода 22.09.2023г. – 21.05.2024г. в размер на 19,51лв дневно.

С разпореждане №122-00-478-6/18.09.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик на жалбоподателя е вменено задължение за възстановяване на недобросъвестно получено от него парично обезщетение за безработица за периода 05.03.2020г. – 04.11.2020г. в размер на 11 742,72лв главница и 3 703,99лв лихви. Според чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице, който факт е установен безспорно по делото с оглед постановеното решение №3856 от 10.04.2025г. по адм.д.№6884/24г. по описа на ВАС.

Разпореждането за възстановяване на сумите е връчено на жалбоподателя, постъпила е жалба, съответно са образувани адм.д.№1163 /23г. по описа на Административен съд – Пазарджик и адм.д.№6884/24г. по описа на ВАС решение №2046 от 28.05.2024г. В 14 – дневния срок за доброволно възстановяване на сумите това не е сторено – този факт не се спори между страните, няма наведени доводи, нито ангажирани доказателства в обратния смисъл.

По делото липсват данни за влизане в сила на разпореждане №122-00-478-6/18.09.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик, но на основание чл. 118а, ал. 1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение.

Правилно административният орган е определил и размера на сумата, която следва да бъде прихваната. В случая предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО. По аргумент от чл. 114а, ал. 1 от КСО, върху обезщетенията и помощите, изплащани по КСО могат да се налагат запори или да се извършват удръжки, както и прихващания на суми по чл. 114, ал. 5 от КСО, само когато се касае за задължения към ДОО или за издръжка. Размерите на удръжките, които могат да се правят, изрично са посочени в чл. 114а, ал. 3 от КСО, но същите касаят единствено получаваните от лицата пенсии. Останалите обезщетения и помощи, изплащани по КСО, в т. ч. паричното обезщетение при бременност и раждане, са изключени от приложеното поле на разпоредбата, поради което в тези случаи, какъвто е и настоящия, за погасяване на установеното задължение към ДОО следва да бъде прихванато цялото вземане на лицето от ДОО за съответните месеци.

/В този см. напр. решение № 3882 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2024 г., VI о., решение № 3334 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11623/2024 г., VI о., решение № 13025 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2024 г., VI о. решение № 12199 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2024 г., VI о., решение № 13025 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2024 г., VI о. и др./

Изложеното по-горе налага извода, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон, при липса на процесуални нарушения и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК съдът определя възнаграждението в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. О. К., [ЕГН] от с. Драгиново, общ.Велинград против решение № 1012-12-19#1/10.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №РП-2-12-01769762/13.12.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пазарджик.

ОСЪЖДА М. О. К., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.