№ 77
гр. Русе , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600338 по описа за 2021 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.В.Ф., в качеството
му на служебен защитник на подсъдимия К. СТ. К., против присъда №
260068/21.12.2020год., постановена по НОХД№ 1881/20г. по описа на
Районен съд – Р., с която подсъдимия е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК – за това, че през периода месец май
2017г. - месец юли 2019г. включително, в гр.Русе, след като бил осъден със
съдебно решение № 1133/18.06.2012г. по гражданско дело № 2196/2012г., по
описа на Районен съд - гр.Русе, влязло в законна сила на 18.06.2012г., да
издържа свои низходящи - децата си С. К. К., роден на 05.05.2005г. с месечна
издръжка в размер на 100 лева и В. К.а К.а, родена на 04.09.2007г. с месечна
издръжка в размер на 100 лева, изменено със съдебно решение №
1075/14.06.2019г. по гражданско дело № 1619/2019г., по описа на РС-Русе,
влязло в сила на 23.07.2019г., в частта, с която е увеличен размера на
дължимата издръжка от 100 лева до 160 лева месечно за детето С. К. К. и от
100 лева до 155 лева месечно за детето В. К.а К.а, съзнателно не изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - 26 месечни
1
вноски по 100 лева и 1 месечна вноска от 160 лева, за детето С. К. К. и 26
месечни вноски по 100 лева и 1 месечна вноска от 155 лева за детето В. К.а
К.а, всичко на обща стойност 5 515,00 лева, и с приложение на чл.54 от НК,
му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, при мерки: Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чрез явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА
ПЪТИ седмично и 3адължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С жалбата декларативно, и пояснено в съдебно заседание
пред въззивната инстанция, се твърди, че първоинстанционната присъда е
неправилна, предвид несъставомерност на извършеното, следващо от липсата
на изискуемото съдържание на психологичното отношение на К., въведено от
законодателя чрез необходимата по състава съзнателност на неизпълнение на
задължението за заплащане на издръжка. Аргументира се, със соченото за
винаги заплащана издръжка, при финансова възможност за това /при
случаите на трудава ангажираност и реализиране на доходи/, обективна
невъзможност за сдобиване с такива за времето, предмет да делото /поради
липса на такива и затруднение за реализиране на труд поради здравната
обстановка, както и конкретното здравословно състояние на подсъдимия/,
както и действителното намерение на подсъдимия да изплаща издръжка,
стига подобни обективни пречки да не са налице. Прави се искане, поради
несъставомерност в посочения смисъл, атакуваната присъда да бъде отменена
от въззивната инстанция и да постанови нова, с която подсъдимия да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението.
Подсъдимия поддържа доводите срещу присъдата и идентично на
защитника пледира за постановяване на оправдателна такава.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата се явява неоснователна, атакуваната присъда правилна и
законосъобразна, което обуславя решението да бъде потвърдена изцяло.
2
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са
събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и
обстоятелства. Фактическата обстановка било изведена от първата инстанция
съответно на тях, по нея не е налице и спорност, виззивната инстанция я
възприема изцяло за правилна и не намира за необходимо само да я повтаря
отново и тук. Въз основа на установеното по фактите правилно, съобразно
спецификите на продълженото престъпление, въведено с обвинителния акт,
достигнал до правния извод за съставомерно престъпно бездействие от
подс.К. за периодите, стойността и лицата по отношение на които не
изпълнил задължението за заплащане на издръжка, съгласно присъдата.
Противно на твърдяното по въззивната жалба, липсва основание
да се приема наличието на обективна невъзможност за задълженото лице да
изпълнява задължението (и в частност от там да липсва и изискваното
съзнаване на дължимото ежемесечно изпълнение за повече от два месеца в
случая, плащане по издръжка), след като е било работоспособно, съответно
следва да носи наказателна отговорност, тъй като не е било в обективна
невъзможност ежемесечно да изплаща издръжката на децата си (по делото
липсват и минимални данни за противното – напр. тежко заболяване,
препятстващо реализиране на доходи, грижа за друго близко лице със спешна
нужда, изискваща финансова помощ, което би могло да се приеме за
приоритет, крайно ограничена възможност за реализиране на доходи –
например престои в арест/затвор, и други подобни дадености), което да
изключва като негово психологично отношение изискваният за
съставомерността пряк умисъл, така че, бездействието му да се оцени като
безвиновно. (В този смисъл учебник на П. по Наказателно право на НРБ –
Особена част, том първи – & 34, част, б”г” - стр.415; Решение № 88 от
28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 6/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Ф.П. - в частта му, визираща възможна хипотеза за отпадане на
наказателната отговорност; Решение № 449 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. №
390/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева - относно това, че
крайно ограничените възможности за трудова реализация на лице, което
дължи издръжка, изключват умишлено противоправно поведение по
реализиране на прест. по чл.183 от НК/; Решение № 82/26.09.02г. по
ВНОХД№ 612/2001год. на Окръжен съд – Русе - с което по същият довод е
3
отменена частично, присъдата постановена по НОХД№ 195/01г. на РРС).
Както е прието и в наведеното от защитника Решение на ВКС (по н.д.№
3081/2011., III н.о.) обективната невъзможност за изпълнение на
задължението по издръжка, може да се изведе единствено от пречки с
непреодолим характер, каквито (включително и конкретизираният вид
заболяване у подсъдимия – „киселини в стомаха“) в случая не са налице.
Ето защо, претенцията по жалбата се явява неоснователна и при
констатираната от въззивната инстанция правилност на присъдата и
касателно санкционната й част (с наложено с минимално възможната тежест,
по-лек вид наказание от двете алтернативно предвидени такива), при
недопуснати в хода на досъдебното производство или при
първоинстанционното съдебно разглеждане, съществени нарушения на
процесуалните правила или нарушения на материалния закон, липсва
основание за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
С оглед изложеното, на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260068 / 21.12.2020год.,
постановена по НОХД№ 1881/2020г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4