Решение по дело №300/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В. П. В. от гр.Видин, против Решение № 52/30.04.2024 год. на комисията по картотекиране при Община Видин, с което е решено, че В. П. В. не отговаря на условията на чл.25, ал.4 във връзка с чл.5, ал.1 и т.1 от Наредбата по чл.45а, ал.1 от ЗОС, поради което отказва да поднови заповедта и договора на В. П. В..

В жалбата се развиват съображения, че решението е немотивирано и противоречи на закона.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата се представлява на три отделни основания от Д. И. Г. – като Председател на комисията, като директор на Дирекция „ПНОУС“ с представено удостоверение за юридическа правоспособност и като упълномощена от кмета на община Видин.

Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Административният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят В. П. В., като наемател, има сключен с Община Видин, представлявано от кмета, като наемодател, Договор за отдаване под наем на жилищен имот - частна общинска собственост № 179/25.03.2020г. на жилище, находящо се в гр.Видин, ул.“Железничарска“ № 36, със срок до 31.03.2023г.

По административната преписка няма представени доказателства, след изтичане срока на договора, същият да е прекратен.

С обжалваното решение, назначена със заповед № РД-02-11-499/29.04.2024г. на кмета на общината комисия, след като е разгледала заявление с вх.№ УС-02-02-280/04.12.2023г., което не е приложено по делото, е решила, че В. П. В. не отговаря на условията на чл.25, ал.4 във връзка с чл.5, ал.1 и т.1 от Наредбата по чл.45а, ал.1 от ЗОС, поради което отказва да поднови заповедта и договора на В. П. В..

Мотивите на решението са, че жалбоподателят „има извършена разпоредителна сделка –продажба на земя и сграда в с.Дружба, през 30.05.2023г.“.

Към делото са приложени Удостоверение за доходите на жалбоподателя, справка за заплатените от задължения към общината за притежавано от него МПС, както и декларация по чл.54 от ЗМДТ за същото. Приложена е декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, от която е видно, че на 31.12.2017г. В. е придобил по наследство земя и сграда в с.Дружба. Приложена е Декларация № УС-02-02-280/04.12.2023г., подписана лично от жалбоподателя, в която той сочи, че няма промяна в данните по Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост. Приложено е и извлечение за постоянните адреси на жалбоподателя, неговият син и съпругата на сина му.

Приложени са и договора за наем № 179/25.03.2020г. и заповедта на кмета № РД-02-11-499/29.04.2024г., за поименното назначаване на комисията и нейните резервни членове.

По делото не са представени преки доказателства за извършена разпоредителна сделка от жалбоподателя.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е редовна и допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.9 ал.3 от Наредбата на ОбС Видин за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост (Наредбата). Същата е предявена от притежаващия правен интерес адресат на решението на колективния административен орган, което има характеристиките на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно оспорване съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата.

Следва изрично да се посочи, че в чл.9 от Наредбата, липсва както текст, така и номерация на ал.2. От никъде не следва дали тя е съществувала и е отменена или винаги алинеята, следваща ал.1 е била ал.3.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган.

Съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата “Кметът на общината назначава комисия, която картотекира нуждаещите се граждани, съобразно определените с тази наредба ред и критерии и прави предложение за настаняване.“.

Заповед за настаняването под наем, съгласно чл.21, ал.1 от Наредбата, се издава от кмета на общината, който на основание чл.24 сключва и договорите за наем.

Със Заповед № РД-02-11-499/29.04.2024г., кметът на общината е оправомощил поименно назначената от него комисия по картотекиране да вземе решение за включване или невключване на гражданите в картотека на община Видин и да определи степента на жилищната нужда на отделните семейства (лица) по групи, съобразно ред и критерии, определени в Наредбата на ОбС Видин за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост.

Кметът не е оправомощил комисията да се произнася по подновяване на заповед и договор на лицата, поискали картотекиране.

Въпреки липсата на правомощие обаче, назначената комисия по картотекиране се е произнесла с решение, с „което отказва да поднови заповедта и договора на Валери Петков Ванчев“.

За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Съгласно правната теория, компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт.

Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, които самият той да може да делегира, т.е. така наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност". Ако не е предвидена възможността за делегиране на компетентността на административния орган и е неприложима общата възможност на чл.26, ал.2 от ЗАдминистрацията, то липсва компетентност за извършване на конкретното действие, съответно издаването на съответния акт. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Съдът намира, че наред с наличие на основание за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, същата е и незаконосъобразна.

Налице е отменителното основание на чл.146, т.2 от АПК. Налице е нарушение на изискването за форма на АА, тъй като не са спазени задължителните реквизити на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, след като в заповедта не е посочена фактическа обстановка във връзка с твърдяната разпоредителна сделка на жалбоподателя.

Същевременно, изискването за задължителните реквизити на АА и по-конкретно този по чл.59, ал.2, т.5 от АПК, за „разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението“ изляло липсва в този акт.

Чак в хода по съществото на спора, процесуалният представител на ответника излага факти и основания за приетото решение и то в отговор на изложени от жалбоподателя възражения, които обаче не представляват саниране на гореизложените нарушения.

Съдът счита, че каквито и да било препратки към отделните етапи от административната процедура са недопустими, тъй като не дават категоричност и безспорност, а АА следва да е ясен и непротиворечив, включително и в частта, в която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена на основание констатирания по-тежък порок на оспорената заповед - нейната нищожност.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 52/30.04.2024 год. на комисията по картотекиране при Община Видин, с което е решено, че В. П. В. не отговаря на условията на чл.25, ал.4 във връзка с чл.5, ал.1 и т.1 от Наредбата по чл.45а, ал.1 от ЗОС, поради което отказва да поднови заповедта и договора на В. П. В..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.