Р Е Ш Е Н И Е № 1901
гр.Пловдив,
07.11.2014
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІV-ти
състав в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СИМЕОН
ЗАХАРИЕВ
при участието на съдебния
секретар Т.З. разгледа докладваното от съдията гр. дело № 954 по описа
на съда за 2013 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 40 от ЗЗД, чл. 79 във вр. с чл. 284, ал.2 от ЗЗД.
А.К.А. ***, съдебен адрес:****, чрез –
адв. Н. Г., твърди че на *** г. е сключил с ответника Т.Х.Г. устен договор за
поръчка, по силата на който му е възложил да управлява собствените му недвижими
имоти, като ги отдава за срок от 10 години и да получава от негово име
дължимите наеми. Т.Г. е следвало да извършва посочените действия с грижата на
добър стопанин, да уведомява собственика за сключените договори, както и да му
даде сметка и му предаде полученото от договорите.
Твърди също, че в изпълнение на този договор, Т.Х.Г.,
като негов пълномощник, е сключил на *** г. договор за наем на недвижими имоти със
сина си Х.Т.Г.. По силата на договора са отдадени за срок от **години, считано
от *** г., срещу общ месечен наем в размер на 1000 евро, собствени на ищеца:
климатична седмична детска градина в землището на с. М., местността „***”,
представляваща дворно място с площ от 22 200 кв.м. с построени в него 5
едноетажни полумасивни сгради, както и имот с площ от 6 273 кв.м., находящ
се в землището на с. М., Община „***”, съставляващ УПИ ІІ-108, УПИ ІІІ-108, УПИ
ІV-108. Ищецът твърди също, че страните са договорили и извършване на
подобрения в имотите от страна на наемателя на обща стойност 49 000 евро,
като за прихващане на тяхната стойност същият не дължал заплащане на наемната
цена до м. *** *** г.
Ищецът поддържа, че договорът за наем е сключен от
пълномощника съзнателно изцяло във вреда на упълномощителя, без да е положена
грижа на добър стопанин – сключен е за дълъг период от време; договорен е
период от** години, през които да не се заплаща наем; договорената цена е под
пазарната такава; не е даден отчет за извършеното; нито е заплатена каквато и
да е част от наемната цена; извършено е прихващане с неосъществени подобрения.
Ето защо, претендира да се прогласи недействителност
спрямо него на така сключения договор, като сключен във вреда на представлявания,
по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. На основание сключения договор за поръчка между
него и първия ответник, претендира също да бъде осъден Т.Х.Г. да му заплати
сумата 49 000 евро, представляващи причинени му вследствие на упражнената
представителна власт вреди, чрез уговаряне на същата сума за прихващане с
нереализирани подобрения и неосъществени ремонти в описаните недвижими имоти,
ведно със законната лихва от предявяване на иска **** г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 500 евро, представляваща получен от Т.Г. и непредаден
му депозит по чл.4 от договора, ведно със законната лихва върху посочената сума
от предявяване на иска до окончателното й изплащане; както и сумата 10 000
евро, представляваща уговорена, получена от ответника Т.Г. и не предадена му
наемна цена за ползване на същите имоти за периода м.**.*** г. – м.*** г.,
ведно със законната лихва върху същата сума от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира заплащане на направените по делото
разноски.
Ответникът Х.Т.Г., чрез пълномощника
си адв. А., оспорва предявените спрямо него искове. Заявява, че част от
описаните в договора дейности за почистване от растителност и боклуци, по ограждане
на имота, бутане и ремонт на сгради, възстановяване на водопровод и
ел.захранване, били извършени от Т.Г.; цената на извършените подобрения
отговаря на пазарната, а договорената месечна наемна цена, също била в рамките
на пазарната. Твърди също, че не е доказано по делото недобросъвестност от
страна на третото лице, поради което счита, че исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Ответникът Т.Х.Г., чрез пълномощника
си адв. А., поддържа всички аргументи против основателността на иска с правно
основание чл. 40 от ЗЗД, изложени от Х.Г.. Заявява, че договорът за наем бил
действителен, но никога не е влизал в действие по вина на ищеца. Твърди, че
вследствие на това, каквото и да е извършено в имота, то с него ищецът се бил
обогатил, а не обеднил. По отношение иска за заплащане на обезщетение за вреди
от неизпълнението, прави възражение за активната материално правна легитимация
на ищеца, който вече не е собственик на имотите, тъй като продал същите на ***
г. на трето лице. Прави също възражение за погасяване на вземанията по давност
за времето до *** г. Относно претенцията за заплащане на сумата 500 евро
твърди, че не е налице разписка за получаването й, а за претенцията за сумата
10 000 евро – същата не се дължала, защото през този период, няма спор,
имотът не се ползвал от никой от двамата ответници. Ето защо, поддържа, че исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Окръжен съд Пловдив, като взе събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните, че
ответниците Т.Х.Г. и Х.Т.Г. са съответно баща и син. Представен е договор,
сключен на *** г., съгласно който първият от тях, в качеството му на
пълномощник на А.К.А., „редовно упълномощен с пълномощно рег. № ***/*** г. на
Нотариус С. П. № ***по регистъра на НК” е отдал под наем на своя син имотите на
ищеца: климатична седмична детска градина, представляваща дворно място от
22 200 кв.м., ведно с построените в нея пет едноетажни полумасивни жилищни
сгради, находяща се в местността „***” в землището на с. М., както и имот от
6273 кв.м. срещу обща месечна наемна цена от 1000 евро /чл.2/. Договорът,
съгласно чл.4, е сключен за срок от ** години.
В т.3.4. от договора, страните са
постигнали съгласие „подробно описаните по-долу трайни подобрения и ремонти на
стойност 49 000 евро част от тях, извършени от наемателя, съгласно
договореност между страните преди сключване на договора, а останалите след
подписването му, да бъдат възстановени на наемателя по следния начин: считано
от датата на подписване на настоящия договор до м.*** *** г., включително
наемателят няма да заплаща месечен наем. Заплащането на наемна цена започва от
м.*** *** г. в пълния размер на наемната цена.” Договорът
е сключен с нотариална заверка на подписите и вписан в АВ-СВ на същата дата.
Представено е и пълномощното от А.К.А.
за Т. Х. Г.. То е от м.***г. и съгласно същото Г. е бил упълномощен да
извършва, от името и за сметка на упълномощителя, действия на управление с
неговите имоти като ги отдава под наем за срок до ** г., да получава сумите от
наема и т.н.
Съгласно писмо изх.№ *** г., изпратено
от Община „Р.” до ищеца, за процесните недвижими имоти не е издавано строително
разрешение.
В съдебно заседание, проведено на ***
г. са изслушани допуснатите свидетели на двете страни.
Свидетелят И. Л. Д. заявява, че
притежава агенция за недвижими имоти. По този повод познавал Т.Г. от *** г.
Същият управлявал имотите в България, собственост на неговия братовчед А..
Свидетелят заявява, че „Т. беше изключителен представител на А. за тези имоти и
цялостното им управление – ремонт, отдаване по наем, взаимоотношения с
наематели.” Завява, че е запознат и с имотите на А. в с.М., които посетил
заедно с Т.. „във връзка с този имот /климатична детска градина/ трябваше да се
реши какво да се прави – за какво да се използва и да се търсят наематели….
Мисля, че три сгради имаше, които бяха в много лошо състояние – изпочупени
стъкла и дограма. Мисля, че имаше врати…” Свидетелят заявява, че достъп до тези
имоти му е бил осигурен от Т.Г.. Сочи, че през *** г. се е запознал и с А.,
който му е заявил, че оттеглил пълномощията на Т. и иска да работи лично с
него.
Свидетелят К. Д. заявява, че познава Т.,
с който били състуденти. За периода *** г. бил зам-кмет на Община Р., от *** г.
– общински съветник, а от *** г. зам.-кмет. Заявява, че познава и двата имота,
които били в съседство. „В началото, когато стана разменката /относно имота от
8 дка/, представител на този имот беше Т. и каза, че имота си е на А. и
поправихме грешката…” Относно климатичната детска градина, свидетелят сочи, че Г.
спечелил търга за имота около 30 дка с 5 сгради, построени в него, които били в
„лошо състояние. Бяха им отразали водопровода, ел.захранването. И след като го
купи започна да се разпорежда с него, да му прави ремонти – огради, колове,
мрежи, керемиди… Идваха при мен да му помогнем да възвърнем водопровода и
ел.снабдяването, порталните врати и керемидите започнаха да се крадат. Това
беше *** г. и някъде *** г. замръзнаха нещата.”
В същото съдебно заседание е изслушан и свидетеля П.
С. Г., който се запознал с двамата братовчеди „във връзка с проектиране на един
обект, който се намира на Карловско шосе.” Познавал двата имота в с. М., които
посетил във връзка с плановете им в тях да се прави спортна база с басейн,
тенис, заведение за обществено хранене и жилищна част. Свидетелят заявява
дословно: „Сигурно се е правило нещо по този имот, защото първият път беше
зарязан. В имота имаше 5 сгради, беше буренясало и след това мисля, че се
чистеше и оправяше, защото забелязах, че има поставена входна врата. Не съм
правил проекта и не съм присъствал на дейностите, които са се извършвали, само
забелязах, че имаше някакви подобрения”.
В с.з. на *** г. е изслушан и свидетелят А.Д.К..
Същият се запознал с Т. „преди години”, защото искал да настани пчелите с в
имот над с. М., за който кметът му казал, че Т. е упълномощен да управлява. Т.
му позволил да постави кошерите в местото, което станало през *** г. Свидетелят
заявява, че от *** г. посещава имота по този повод като през *** г. в него били
и коловете и мрежата като имотът бил ограден. Свидетелят заявява, че „няколко
пъти се засичах с Т. и един работник, които бутаха едната ограда, събираха
тухли и работеха там…. Не знам в имота да са сменяни водопроводни тръби. Не съм
забелязал да се работи по някоя от сградите, да се освежават. Освен събарянето,
споменах, че се работеше по гаражна клетка но какво-що, не мога да кажа
подробности. По отношение на растителността, не съм забелязал да се работи по
нея.”
По делото е допуснато и изслушването на
съдебно-техническа експертиза. Заключението по същата, изготвено от в.л. инж. Л.Т.,
е прието в последното по делото заседание. В същото експертът сочи, че липсват
каквито и данни за извършени „предполагаеми подобрения” в имотите. Дворното
място е обрасло с дървета и храсти и е занемарено. Входната метална врата е
един брой, а втората е демонтирана. Оградата е от бетонови колове и телена
мрежа, които са на повече от 15-20 години. Вещото лице сочи, че няма следи от
боядисване; сградите не се обитават, не се забелязва по тях да е извършвана
каквато и да е дейност. Сградите са видимо полуразрушени, без да е ясно дали са
извозвани строителни отпадъци. Експертът сочи, че въз основа на извършения
оглед не може да се направи извод дали някои от дейностите, описани в договора
са извършени или не и кога, но няма никакви видими подобрения. Посочена е обща
стойност на „предполагаемите извършени в обекта подобрения” в размер на
18 100 лв. Експертът е посочил и средномесечен пазарен наем за процесния
период за процесните имоти.
При така събраните по делото доказателства, съдът
намира, че се налагат следните изводи:
Неоснователни са възраженията за недопустимост на
предявените искове, направени от пълномощника на отв. Г. - адв.А.. Ищецът е страна
по оспорения договор от *** г., а правото да иска прогласяване недействителността
на една сделка принадлежи на страната по материалното правоотношение. Ето защо,
за него е налице правен интерес от провеждане на предявения установителен иск. Относно
недопустимостта на производството спрямо Т.Г., следва да се отбележи,че
действително при сключване на процесния договор той е участвал в качеството си
на пълномощник на ищеца и не е страна по него, но въпросът дали ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете е относим към
съществото на спора, а не към преценката на допустимостта, както се поддържа.
Освен това, по иска с правно основание чл.40 ЗЗД ответниците са необходими
другари и решението по него трябва да е еднакво за тях. Следователно, не са
налице предпоставки за прекратяване производството по делото и предявения иск с
правно основание чл. 40 от ЗЗД е допустим, като следва да се разгледа по
същество.
Неоснователно е възражението на ответниците, чрез адв.
А., за изтекла кратка тригодишна погасителна давност по отношение процесните
искове. Искът с правно основание чл. 40 от ЗЗД не попада в която и да е от
хипотезите на чл. 111 от ЗЗД, който урежда изрично кратката тригодишна
погасителна давност. Исковете за заплащане обезщетение за вреди са основани на
твърдението за съществуващ и неизпълнен договор за поръчка, сключен между ищеца
и ответника Т.Г., а не на договора за наем. В тези случаи е приложима общата
5-годишна погасителна давност, в каквато насока е и съдебната практика /Решение
№ *** г., постановено по гр.д. № *** г. на ВКС, 4-то г.о./ Прекратяване на
договора за поръчка, няма спор е настъпило след сключване на процесния договор
за наем и до голяма степен е било предупределено от него, поради което несъмнен
и извода, че към *** г. посоченият петгодишен срок не е изтекъл, а възражението
в тази насока е неоснователно.
Относно иска по чл. 40 от ЗЗД:
Съгласно посочения законов текст „Ако представителят и
лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът не произвежда действие за представлявания.”
Хипотезата предпоставя осъществяването на два
правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.
Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми,
в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната
икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано
обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт.
В чл. 40 ЗЗД
не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи,
като установи и наличието на увреждане на неговите интереси. При твърдение за
договаряне във вреда на упълномощителя, в негова тежест е да установи споразумяване
между упълномощения и третото лице във вреда на представлявания. „Следва да се
приеме още, че косвени доказателства за такова споразумяване могат да са близки
родствени връзки между пълномощника и третото лице, в която връзка законът
презумира знание за увреждане (чл. 135, ал.
2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК),
вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК), или обратно
прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника и
други подобни.” /Решение по чл. 290 от ГПК - № *** от *** г. на ВКС по гр. д. №
***г., IV г. о., ГК, Решение № *** от ***
г. на ВКС по гр. д. № ***г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц./.
Сключен е договор за наем, от името и за сметка на
ищеца, представляван от Т.Г.. Съдът дължи отговор на въпроса дали от неговото
съдържание, както и от събраните по делото доказателства, може да се направи на
първо място извод, че същият е сключен във вреда на ищеца. При тази преценка,
съдът намира, че следва да се отбележат всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания. В конкретният случай, това означава имотите,
предмет на договора, да се отдадат под наем срещу наемна цена максимално близка
до пазарната, а всички клаузи на договора за наем да са договорени „с грижата
на добър стопанин”, в рамките на обичая и при спазване на правните и морални
норми. При това, съдът дължи преценка след съвкупен анализ на всички факти.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че отдаване на
имотите за срок от десет години, само по себе си е договорка в негова вреда.
Посоченият срок е визиран в даденото пълномощно, което сочи на съобразяване с
волята на упълномощителя.
От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, в частта й относно сравняване на средномесечната наемна пазарна
цена с тази на която са отдадени процесните имоти, се налага извод, че същата е
около 11,42 % по-висока, т.е. с този процент наемната цена е по-ниска от
пазарната. Посоченият факт, също сам по себе си не може да обуслови извод за
договорка във вреда на представлявания. Съдът намира, че посоченият процент е в
степен на отклонение напълно съотносим с пазара и обичая при договаряне, както
и с особеностите на процесните имоти като местоположение и състояние.
Не могат обаче да се направят аналогични изводи от
останалите установени по делото обстоятелства.
В чл.3.4. от договора, страните са постигнали съгласие
по множество елементи, всеки един от които, е от изключително съществено
значение при преценката на интереса на упълномощителя. Заявили са, че „подробно
описаните по-долу подобрения и ремонти на стойност 49 000 евро, част от
тях извършени от наемателя, съгласно договореност между страните преди
сключване на настоящия договор, а останалите след подписването му, да бъдат
възстановени на наемателя по следния начин: считано от датата на подписване на
настоящия договор до м.*** г., включително наемателят няма да заплаща месечен
наем. Заплащането на наемната цена започва от м.*** г. в пълния размер на
наемната цена.”
Анализът на посочения основен за договора текст, сочи
следното:
Договорът за наем е сключен за срок от ** години.
Периодът *** г. - *** г., визиран в чл.3.4., обхваща общо ** години от целия
срок на договора, поради което всякакви договорки, особено за съществен елемент
като договорната цена за такъв дълъг период от него, предпоставят съществено
отчитане на интереса на наемодателя.
За този период е посочено ясно, че упълномощителят е
договорил, наемателят да не заплаща наем. Договорено е прихващане. За да
произведе то своето действие, следва да е ясно какви са насрещните престации.
От една страна това е месечния наем в размер на 1000 евро или общо за периода –
49 000 евро. Срещу това, би следвало да са налице конкретни подобрения,
всяко от тях с конкретна цена, на обща стойност 49 000 евро, която, в
крайна сметка, следва да отговаря на пазарната такава.
Съдът намира, че нито едно от посочените обстоятелства
не е налице.
Изброяването в чл.3.4.1. от договора съвсем няма
характер на „подробно”. Използвани са общи фрази – „цялостно почистване”;
„възстановяване на оградата”; „премахване на счупени и липсващи бетонни колове”,
възстановяване на захранване и т.н. Липсва ясна конкретизация за отделните
видове работи, които следва или са изпълнени, като тази конкретизация е
заменена с обобщения.
Липсват и каквито и да е данни за количества и
единични цени на отделните видове работи, което прави същите практически неоценяеми.
Така насрещната престация не само е неопределена, но и няма качеството на
определяема.
Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза
следваше да отговори и на въпроса, дори при тези оскъдни данни, посочени в
договора, за пазарната стойност на „подробно изброеното”. Експертът е посочил в
своето заключение, че общата пазарна стойност на изброените работи, при
количества и мярки, установени в имотите, е в размер на 18 100 лв., т.е.
около 5.30 пъти по-ниска от посочената обща стойност от 49 000 евро. Този
извод сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че е договорено във
вреда на представлявания. Отделен е въпроса, че вещото лице е категорично в
своя извод, че на място не се констатира наличие на което и да е от посочените
„подобрения”.
По никакъв начин не би могло да се направи извод от
съдържанието на договора и посочения текст и кои „подобрения” „вече са били
извършени” и кои предстоят да се извършат.
След като с посочената тяхна обща стойност –
49 000 евро се извършва прихващане, то несъмнен е извода, че същите са за
сметка на наемодателя. Договарянето относно тях, следователно, следва да е
изцяло в интерес на наемодателя и да позволява защита на този интерес. От
посочените по-горе факти несъмнено се налага извод, че нито е договорено в
интерес на наемодателя, нито така сключен договорът позволява, защита на този
интерес. Така се налага и отговора на въпроса налице ли е увреда за него.
Неполучаването на наемната цена, за съществено дълъг срок от действие на
договора, поради извършено привидно и фиктивно „прихващане” с неопределяеми по
вид и единична стойност „подобрения”, е съществена вреда за наемодателя
/представлявания/, причинена пряко и непосредствено от упълномощеното лице.
Тази вреда е в размер на неполучения наем за процесния период от 49 000
евро. Договаряне във вреда на представляваното лице има и защото, дори да се
приеме, че е налице достатъчно ясно и точно изброяване на всички „подобрения”,
които е следвало да се извършат в процесните имоти, то същите са на стойност
5.30 пъти по-висока от действителната пазарна такава. Договорът, следователно е
сключен при крайно неизгодни условия /относно стойността на подобренията/ съобразно
конкретната икономическа обстановка, имуществото на упълномощителя е
неоправдано обременено и намалено със стойността на неплатената наемна цена, а предоставените
на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт.
Според съда, налага се извод, че е налице и вторият
елемент от визирания фактически състав на чл. 40 от ЗЗД – споразумяване между
пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Както се посочи
по-горе, недобросъвестността на третото лице не се предполага, поради което
упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи.
Не се спори между страните, че Т.Г. е сключил процесния договор за наем със
своя син, в качеството му на наемател. Съгласно задължителната за съда практика
„следва да се приеме, че косвени доказателства за такова споразумяване могат да
са близки родствени връзки между пълномощника и третото лице, в която връзка
законът презумира знание за увреждане (чл. 135, ал.
2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК),
вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК). Тази родствена
връзка, в процесният случай е налице. Налице са и множество доказателства по
делото /основно в изслушаните свидетелски показания/, от които може да се
направи извод, че към момента на сключване на договора, ищецът вече е бил във
влошени отношения със своя пълномощник, поради което наред с анализираното по-горе
съдържание на договора, изводът за недобросъвестност е несъмнен.
Предвид изложеното, съдът намира за основателен и
доказан иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД. Същият следва да се уважи като
се прогласи недействителността на така сключения договор.
Изложените мотиви в пълна степен се отнасят и за иска
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 281 от ЗЗД, предявен срещу
Т. Х. Г.. Несъмнен е извода, че страните са сключили договор за поръчка, по
силата на който, ищецът е възложил на Т.Г. да извършва всички действия на
управление, свързани с имотите му в България. Този извод се налага от
множеството писмени доказателства – договори за наем, сключвани от Г., в това
му качеството, за процесния период, както и гласните такива – свидетелите,
както на ищеца, така и на ответната страна подробно и детайлно сочат, че
страните са имали както родствени отношения, така и намерения и осъществени
стъпки за развиване на общ бизнес, като той се е отнасял до всички имоти на
ищеца, а не спрямо процесните и не само за конкретния договор за наем. Ответникът
е направил изрично признание, както за този договор, така и конкретно за
възнаграждението, което му се е дължало по него, съгласно представения по
делото протокол от съдебно заседание по гр.д. *** г., проведено на ***г.
Съгласно чл. 281 от ЗЗД: „Довереникът е длъжен да
изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във
връзка с нея.” Съгласно чл. 284 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми
доверителя за изпълнението на поръчката, както и е длъжен да даде на доверителя
сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Както подробно се посочи по-горе, категоричен е
извода, че при изпълнение на възложените му действия Г. не е действал като
добър стопанин. Същият не е опазил имуществото, възложеното му да управлява, а
напротив действията му са довели до намаляването му с извършеното прихващане.
Последното представлява пряка вреда, причинена на наемодателя, който не е
реализирал договорения приход от 49 000 евро. Сумата била прихваната срещу
„подобрения”, извършването на които не се доказа по делото. В съдебно заседание,
проведено на *** г., съдът е изменил приетия по делото доклад по чл. 140 във
вр. с чл. 146 от ГПК като е приел, че извършването на подобрения в процесните
имоти е спорен между страните въпрос и изрично е указал на ответниците, че в
тяхна тежест е установяване кои подобрения са били извършени от тях и на каква
стойност са същите. По делото липсват каквито и да е писмени доказателства за
парични суми, платени за подобрения в процесните имоти. Гласните доказателства
не съдържат каквато и да е конкретика нито за някое от подобренията, нито за
времето на неговото извършване, нито за каквато и да е стойност. В същата
насока е и изслушаната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочила
категорично, че констатираното при огледа състояние, установява строителни
елементи от преди **-** години, а не новопоставени такива. Ето защо, налага се
извода, че извършването им, е изцяло недоказано. Недоказан е и техния размер. А
съгласно договореното между страните, всички те са били изцяло и само за сметка
на наемодателя, ищец по делото. Предвид изложеното, искът е основателен и
доказан за сумата 49 000 евро, с която сума ответникът Т.Г., в качеството
си на довереник по договора за поръчка, е причинил вреда на доверителя си.
Съгласно чл.4 от сключения между страните договор
наемателят заплаща при подписването му 500 евро депозит. Съдът не споделя
възражението на ответника, че е необходима и разписка, за да се установи факта
на плащане на сумата. Текстът на договора е ясен и сочи, че при подписването
му, посочената сума е заплатена като депозит.
За периода *** г. до *** г. се дължи и заплатеният наем в размер на 1000 евро месечно или общо
10000 евро.
На основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД ответникът Т.Г.
дължи на ищеца така посочените суми, поради което и исковете за тях съдът
намира за основателни.
Претендираните суми следва да се заплатят, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковете *** г.
до окончателното им изплащане.
Съобразно изложеното по-горе, на ищеца следва да се
заплатят и направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 17 969,67 лв., от които 12 200 лв. адвокатски
хонорар. Направеното възражение за прекомерност на хонорара, съдът намира за
неоснователно. Същият е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, с
положения от пълномощника на ищеца труд, поради което възражението следва да се остави без
уважение.
Предвид изложеното, Окръжен съд Пловдив, на основание
чл. 40 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 281 и чл. 284, ал.2 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договор за наем на недвижими
имоти, сключен на *** г., вписан *** на *** г. № **, том * в ***, между Т.Х.Г.
ЕГН ********** ***, в качеството му на пълномощник на А.К.А. ЕГН **********, с
пълномощно рег. № ***г. на Нотариус С. П., рег. № *** по регистъра на НК, в
качеството му на наемодател, от една страна и от друга страна Х.Т.Г. ***, в
качеството му на наемател, относно следните недвижими имоти: климатична
седмична детска градина в землището на с. М., местността „К.”, представляваща
дворно място с площ от 22 200 кв.м. с построени в него 5 едноетажни
полумасивни сгради, както и имот с площ от 6 273 кв.м., находящ се в землището
на с. М., Община „Р.”, съставляващ УПИ ІІ-108, УПИ ІІІ-108, УПИ ІV-108.
ОСЪЖДА Т.Х.Г. ЕГН ********** да заплати на А.К.А. ЕГН **********:
сумата 49 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени чрез упражнена от последния представителна власт по договор за
поръчка, сключен между същите страни през *** година, чрез уговаряне на същата
сума за прихващане с нереализирани подобрения и неосъществени ремонти в така
описаните недвижими имоти; сумата 500 евро, представляваща получен и непредаден
депозит по чл.4 от описания договор за наем; сумата 10 000 евро – получен
и непредаден наем за описаните недвижими имоти за периода ***г. до *** г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от завеждане на
исковете на *** г. до окончателното им изплащане, както и 17 969,67 лв.
деловодни разноски, от които 12 200 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: