Решение по дело №410/2018 на Районен съд - Търговище

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 462                                         25.09.2018 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд - Търговище                                                                         единадесети състав

На тринадесети септември                                             две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Янита Тончева

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 410 по описа на Районен съд – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по предявен иск с правно основание чл. 288а, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр. чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.).

          Ищецът Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп. директори Б.М. и С.С., действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат а..К.В. -ТАК, твърди в исковата молба, че е възстановил на НББАЗ платеното на НБ на Франция(BUREAU CENTRAL FRANCAIS) по щета № 120175/16.04.2013г. обезщетение в размер на 2 446,70лв.(1250,98евро) за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.01.2012г. на територията на Френска Република, на национален път № 17 Гюбес 95, причинено от ответника Х.А.Х., който управлявал  т.а „Ситроен С 25” с рег.№ Т 6698 КТ, собственост на Леонид Кирилов, без валидно действаща задължителна застраховка ГО, като при движението си, от автомобила на ответника паднал бидон върху движещият се след него л.а. „Пежо” с рег № 430 ЕСY 95, като последният е получил повреди по предната броня от дясната страна, за отстраняването на които вреди е изплатено и процесното обезщетение в размер на 2 446,70лв., поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск; претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният представител на ищеца а..К.В.-ТАК излага подробни съображения за това, че застрахователната полица е прекратена в хипотезата на т.нар „фингирано прекратяване”(без връчване на съобщение от застрахователя), доколкото това е изрично уговорено в застрахователния договор; сочи, че по силата на чл. 559,ал.1 и ал.2 от КЗ, както и съобразно регламентацията по КМЧП и чл. 48 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета на ЕО и Споразуменията на националните бюра на застрахователите, органът по изплащането на обезщетенията от ПТП следва да извърши плащането след като провери единствено дали е отправено предложение за обезщетение по съответния ред и в определените срокове, без да се прави преценка по същество; пледира за уважаването на иска, претендира разноски.

           В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от а..Ю.К.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, претенцията се оспорва изцяло, като неоснователна, по довод от наличие на валидна застраховка ГО към момента на процесното ПТП. В съдебно заседание и в писмени бележки а..К. акцентира на това, че релевантната дата, на която следва да се счита прекратено застрахователното правоотношение е датата на вписването на това прекратяване в Информационния център към Гаранционен фонд, а именно-23.01.2012г., при което поддържа, че към момента на ПТП ответникът е управлявал автомобила с валидно покрит застрахователен риск по силата на процесната застраховка ГО, сключена от собственика на автомобила с „Дженерали Застраховане”; пледира за отхвърлянето на иска.

           След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията  на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          От представените писмени доказателства от страна на ищеца, от фактическа страна се установява следната хронология на събитията: От подписан от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от 04.01.2012г. съставен на територията на Република Франция, на национален път 17 Гюбес 95, в 19,30ч. се установява настъпване на ПТП, при което от движещ се т.а. „Ситроен С 25” с рег.№ Т 66 98 КТ, управляван от настоящия ответник Х.А.Х. ***, е изпаднал бидон от задната част на автомобила, който бидон е ударил предната част на движещия се зад него л. автомобил „Пежо” с рег.№ 430 ЕСY 95, като последният е получил повреди по предната броня от дясната страна,  което е отразено и в схемата от протокола, както и в извадката от Регистрационния журнал № 2012/000328 от 04.01.2012г., съставен от посетилите ПТП полицейски служители. В същия журнал е посочено още, че товарният автомобил не е застрахован и има фиш за спиране от движение, а собственика му има фиш за издирвани лица за съпровождане до границата.От писмо от 19.03.2012г. на Централната френска служба на застрахователните дружества срещу ПТП е поискано от НБАЗ да се посочи застрахователя на българското МПС( участник в процесното ПТП) към датата на произшествието. От писмо изх.№ 2-1216/25.07.2012г. на „Дженерали Застраховане” до Гаранционен фонд се установява, че поради неплащане на четвъртата вноска по сключената застраховка „ГО” за процесния автомобил „Ситроен”, с падеж на 10.12.2011г., полицата е прекратена на 25.12.2011г. по реда на чл. 202,ал.2 вр. чл. 260,ал.2 от КЗ(отм.); приложено е и копие на посочената Комбинирана полица № 085119006700, сключена между „Дженерали Застраховане” и собственика на процесния т.а. „Ситроен” Леонид Весков Кирилов с ЕГН ********** ***.От съдържанието на същата е видно, че срокът й на действие е от 26.03.2011г. до 25.03.2012г., като е уговорено при неплащане на която  и да  е разсрочена вноска най-късно до петнадесет дни от датата на посочения за нея падеж, застрахователят упражнява правото си да прекрати договора за застраховка, като същият се счита прекратен в 24,00ч. на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. От платежните документи към полицата се установява, че не е платена четвъртата вноска в размер на 68,72лв. с падеж 10.12.2011г., като в полицата е налице и уговорка за т.нар. „фингирано” прекратяване на застрахователния договор(т.е. без уведомяване от застрахователя, и при изтичане на 15 дневен срок от падежа на неплатената вноска).От справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че полица № 085119006700 е подадена като прекратена на 23.01.2012г. с посочена причина ”невнесена вноска”. С писмо от 05.02.2013г. Централната френска служба на застрахователните дружества срещу ПТП е изпратила на НББАЗ окончателната сума на разходите за репариране на вредите от ПТП в размер на 1 219,15 евро, като е налице и протокол за транзакция за извършено плащане от страна на френската служба на увреденото лице, както и платежно нареждане от 01.04.2013г., с което по щета рег. в НББАЗ под № GF-12-305-F, Бюрото е изплатило посочената сума на Централното Бюро на френските автомобилни застрахователи.Представена е и преписката по определяне на сумата за обезщетение на констатираните вреди по автомобила „Пежо” в заверен превод. С писмо изх.№ 1-1193/10.04.2013г. НББАЗ е предявяло претенция към Гаранционен фонд гр.София за възстановяване на сумата от 1 219,15 евро като е посочено основанието за това-изплатени имуществени вреди от ПТП с виновно незастраховано МПС с български рег.№ т 66 98 КТ на територията на Република Франция, като е поискано възстановяване на сумата, както и на сумата от 208,83 евро такси и разходи по обработка на щетата и банкови такси в размер на 23 евро, или общо претенцията е за 1250, 98 евро.По образуваната при Гаранционен фонд щета № 12-0175/2013г., с преводно нареждане от 30.04.2013г., Фондът е изплатил на НББАЗ сумата от 2 446,70лв.С регресна покана изх.№ ГФ-РП 589/22.11.2017г., получена от ответника на 30.11.2017г., ищецът е поканил ответника в едномесечен срок от получаване на поканата, последният да заплати на Гаранционен фонд сумата от 2 466,98лв., като не е спорно, че ответникът не е извършил плащане.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          Между страните не се спори за това, че на 14.01.2012г. на територията на Френска Република, на национален път № 17 Гюбес 95, е настъпило ПТП, причинено от ответника Х.А.Х., който управлявал  т.а „Ситроен С 25” с рег.№ Т 6698 КТ, собственост на Леонид Кирилов, като при движението си, от автомобила на ответника паднал бидон върху движещият се след него л.а. „Пежо” с рег № 430 ЕСY 95, като последният е получил повреди по предната броня от дясната страна, за отстраняването на които вреди е изплатено и процесното обезщетение в размер на 2 446,70лв., което също не се оспорва по основание и размер. Посочените обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства по делото, а именно-двустранно подписания протокол за ПТП, който съдът приема като извънсъдебно признание на ответника на неизгоден за него факт, както и регистрационния журнал, съставен от полицейските служители, посетили мястото на ПТП, представляващ официален документ, съставен по надлежния ред и от компетентен орган, както и от документацията, съставена във връзка с определяне на обезщетението за причинените вреди на автомобила „Пежо” с рег № 430 ЕСY 95, за отстраняването на които е определена сума в размер на 1 219,15 евро, заедно с разноските по определяне на обезщетението в размер на 208,83 евро такси и разходи по обработка на щетата и банкови такси в размер на 23 евро, или общо 1250, 98 евро(2 446,70лв.). Не е спорно и обстоятелството, че не е платена четвъртата вноска по полицата в размер на 68,72лв. с падеж 10.12.2011г., поради което и съобразно регламентацията по чл. 202,ал.2 във вр. с чл. 202,ал.1, предл. трето във вр. с чл. 260,ал.2 от КЗ(отм.), застрахователния договор, по отношение на страните по него,  следва да се счита прекратен, считано от 25.12.2011г. в 24,00ч.Безспорно установено е по делото, че застрахователят е заявил вписване на прекратяването на полицата в ИЦ на ГФ на 23.01.2012г. на която дата това обстоятелство е отразено. Основният спорен въпрос по делото, относим към надлежното ангажиране на гражданската отговорност на ответника е коя е релевантната дата, на която следва да се счита прекратен застрахователния договор по полица „Гражданска отговорност” в контекста на настоящия правен спор- 25.12.2011г. или 23.01.2012г., като съдът приема, че отговорът на този въпрос е даден в т.3 от ТР № 1/23.12.2015г. по по т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС, която гласи:” Договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение.”В съобразителната част на посоченото ТР е разяснено, че вписването на прекратяването на застрахователния договор не е елемент от фактическия състав по сключване и прекратяване на договора, а разпоредбата на чл.294 КЗ вменява в тежест  на застрахователя изрично административно задължение за предоставяне информация в Информационния център  към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл.292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, като за неспазване на това задължение за известяване е предвидена административна санкция спрямо задълженото лице, която е конкретизирана в чл.317а КЗ, но от която материалноправни последици за самото договорно правоотношение не произтичат. Важна последица от неизпълнението на това задължение, обаче е, че с оглед създадената чрез удостоверяването по реда чл. 261 КЗ, абстрактна легитимация на застрахования, като титуляр на валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят, който към датата на инцидента не я е прекратил по указания от законодателя ред, не може успешно да се освободи от отговорност по чл.226, ал.1 КЗ спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора. При неспазено изискване на чл.294 КЗ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260, ал.2 , във вр. с чл.202, ал.2 КЗ, е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователното обезщетение.Казано с други думи, ако прекратяването не е вписано по реда на чл. 294 от КЗ(отм.), застрахователят може да се позове на прекратяването единствено във вътрешните си отношения със застрахования по повод претенция на последния, но това не го освобождава от отговорност пред трети лица, поради което и доколкото в настоящия случай претенцията против ответника-деликвент изхожда от трето за застрахователния договор лице, то настъпилото прекратяване на договора  следва да се приеме за настъпило на датата на обявяването му в ИЦ към ГФ на 23.01.2012г. Поради изложените доводи, съдът приема, че към момента на ПТП, настъпило на 04.01.2012г., гражданската отговорност на ответника е била застрахована надлежно по застрахователния договор, сключен между собственика на автомобила и „Дженерали Застраховане”, поради което не е налице едната от изискуемите се по чл. 288,ал.2,т.1 от КЗ(отм.) предпоставки за ангажиране на отговорността му, а именно-причиняване на вреди от ПТП без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обстоятелство, обуславящо извод за неоснователност на предявения от Гаранционен фонд регресен иск против деликвента за заплащане на сумата от 2 446,70лв, платено обезщетение за имуществени вреди, и неговото отхвърляне, на осн. чл. 288а, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр. чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.).

          С оглед изхода от спора, разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.

           Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп. директори Б.М. и С.С., действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат а..К.В. -ТАК, против Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, регресен иск за сумата от 2 446лв.(1250,98евро) обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2012г. на територията на Френска Република, на национален път № 17 Гюбес 95, причинено от ответника, който управлявал  т.а. „Ситроен С 25” с рег.№ Т 6698 КТ, собственост на Леонид Кирилов, без валидно действаща задължителна застраховка ГО, ведно със законната лихва от 09.03.2018г., като неоснователен, на осн. чл. 288а, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр. чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.).

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                 Съдия: