№ 4250
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110123249 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Г. С. против С. О. С. с правно
основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответника, за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка в размер на 800 лева на
малолетното дете на страните – Г С.ов С., както и иск по чл. 56 СК за
предоставяне на семейното жилище за ползване от ищцата и детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба. В отговора на
исковата молба е инкорпорирана насрещна искова претенция за развод по
вина на ответницата с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 вр. чл. 59, ал. 2
СК – за присъждане на родителските права на ищеца по насрещните искове,
определяне на местоживеенето на детето при ищеца по насрещния иск, за
режим на лични отношения на майката с детето, както и за месечна издръжка
в размер на 200лева, както и иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното
жилище за ползване от ищеца и детето.
С определение от 20.10.2023г. съдът е приел на основание чл. 211 ГПК
за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от
ответника С. С. насрещни искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове М. С. е
депозирала писмен отговор, който оспорва насрещните претенции.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
1
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо.
Искането за допускане на разпит на трети свидетел на ответницата за
обстоятелствата посочено в т. 3 от доказателствените искания в отговора на
исковата молба е неоснователно, доколкото не се сочат конкретни
обстоятелства, които страната цели да установи, а по въпроса за
притежавания от бащата родителски капацитет съдът дължи произнасяне с
крайния съдебен акт.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните.
Искането на ищцата на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен
ответникът С. да представи удостоверение за граждански брак и
удостоверение за раждане на сина на страните следва да бъдат оставени без
уважение, тъй като копие на удостоверение за граждански брак- дубликат е
представен към отговора, а представянето на удостоверение за раждане не е
необходимо.
На компетентните ДСП по местоживеенето на страните, чрез директора,
следва да се укаже, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.
Основателно е искането на ответницата по насрещните искове С. да
бъде допусната съдебно-психологична експертиза по задачите, посочени в
отговора на насрещния иск, които на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва да
бъдат преформулирани и допълнени от съда.
На основание чл. 59, ал. 6 СК страните следва да бъдат задължени да се
явят лично за провеждане на изслушване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото, поради което на чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
2
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата С. за задължаване на
основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника С. да представи удостоверение за
граждански брак и удостоверение за раждане на сина на страните.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните, чрез
директора, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност - писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Следва да
бъде изготвен социален доклад на осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът следва да
съдържа какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите
за отглеждане на децата, родителският капацитет, привързаността на детето
към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите, наличие на
подкрепяща среда по отношение на всеки от родителите и др.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, осигурени при режим на довеждане от ищцата С..
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, осигурени при режим на довеждане от ответника С..
ДОПУСКА съдебно-психологична експертиза, със задачи, както
следва: вещото лице следа като се запознае с материалите по делото и
извърши необходимите интервюта /поотделно с всяка една от страните;
двамата родители заедно; всеки родител с детето; двамата родители и детето
заедно, както и само с детето/, да отговори на следните въпроси: Какъв е
родителският капацитет и годност на всеки един от родителите, включително
с оглед зачитане необходимостта на другия родител да участва в живота на
детето?; Налице ли са данни за родителско отчуждение, респ. каква е
причината и в каква степен е развито?; Съществува ли при детето конфликт
на лоялност по отношение на всеки от родителите, и ако е налице такъв каква
е причината, като се изследва как се отразяват на детето отношенията между
родителите, как се отразява на детето липсата, респ. недостатъчния контакт с
пряко неотглеждащия ги към момента родител?; Каква е изградена
емоционална и доверителна връзка на детето с всеки родител, включително и
с оглед осигуряване на емоционалното му добруване и налице ли са някакви
психологични съС.ия у родителите, които да поставят детето в риск и ако са
налице такива, как те се отразяват на психическото му съС.ие и родителската
му годност?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението, в размер на 800 лева, платими поравно от
страните (от ищцата С. – в размер на 400 лева и от ответника С. – в размер на
400 лева), по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от
уведомяването, като в същия срок представят и доказателства за извършеното
плащане.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице доц. Жулиета Стефанова Танева, клиничен
психолог, тел. **********.
УКАЗВА на страните, че следва да съдействат на вещото лице за
изготвяне на експертното заключение, включително и като осигурят
участието на детето в необходимите прегледи и интервюта, в противен случай
съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и ще приеме за установени
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
Вещото лице да се уведоми за изготвяне на заключение след
представяне на доказателства за платен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си в
срока по чл. 199 от ГПК - минимум една седмица преди съдебното заседание
с преписи за страните.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
НАПЪТВА СТАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ.
УКАЗВА на страните, че постигане на споразумение чрез ВЗАИМНИ
ОТСЪПКИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ е в най-добрия интерес на децата, както и
на страните. Приключването на делото по този ред ще им спести разноски.
НАСРОЧВА делото за 13.03.2024 г. от 13.45 часа , за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС на страните от настоящото определение, а
на ответника С. – и от отговора на насрещния иск.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД както следва:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр с ал. 3 СК, вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на
брака по вина на ответника, за родителски права, местоживеене, режим на
лични контакти и издръжка в размер на по 800лева на малолетното дете на
4
страните – Г С.ов С., иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище
за ползване от ищцата и детето.
Предявени са обективно и кумулативно съединени насрещни искове с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр с ал. 3 СК, вр. чл. 59, ал. 2 от СК за
упражняване на родителските права, присъждане на режим на лични
отношения с неотглеждащия родител, съгласно предложения в отговора на
исковата молба, присъждане издръжка на детето в размер на по 200 лева, иск
по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от ищцата и
детето.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 22.06.2002 г., като от брака си имат родени двама сина - малолетният Г
С.ов С. и пълнолетният Огнян С.ов С.. Поддържа се, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, като в тази връзка се сочи, че по време на
съвместното им съжителство между страните се породили разногласия и
конфликтни ситуации, ответникът често отсъствал от дома им, упражнявал
вербална агресия спрямо ищцата и децата им, използвал обиди в общуването
си с тях, както и показвал липса на уважение и незачитане на личното
достойнство. Поддържа се, че ищцата полага непосредствени грижи за двете
деца на страните, като напуснала работата си, за да се грижи за тях. Твърди
се, че страните са разделени от края на 2022 година, като причина за радялата
бил спор, иницииран от ответника, както и че ответникът изпратил децата им
да й донесат личните вещи в гр. Пазарджик от семейното жилище, находящо
се в гр. София, до което ищцата била лишена от достъп от страна на
ответника. Посочва се, че общува с малолетното дете е ограничено, тъй като
живеят в различни градове и вижда сина си рядко. Прави се искане бракът
между страните да бъде прекратен по вина на ответника, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от
800лева, както и ползването на семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на ищцата.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Твърди се,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Поддържа
се, че между страните било налице отчуждение, липсвала физическа и
5
емоционална близост и двамата имали различни интереси, като по време на
съвместния им живот възниквали множество конфликтни ситуации, които
подчертали съществуващото несходство в характерите им. Изтъква се, че
ответникът взел решение за окончателната им раздяла, като понастоящем
полага непосредствени грижи за малолетното дете на страните, с което живее
в семейното жилище в гр. София. Твърди се, че ищцата е заявила желание
вещите й да бъдат донесени в гр. Пазарджик и след раздялата им двамата им
сина избрали да останат при баща си. Посочва се, че понастоящем ответникът
полагал активно грижи за малолетния им син и осигурявал средства за
издръжката и обучението му, като помежду им имало изградена силна
емоционална връзка. Поддържа се, че притежава родителски капацитет и има
финансова възможност да осигури подходящи условия за отглеждане на
детето. Ответникът предявява насрещни искове с искане бракът да бъде
прекратен по вина на ответницата по насрещните искове, както и
родителските права по отношение на общото на страните дете да бъдат
предоставени на бащата, за определяне режим на лични отношения с майката,
съгласно предложения в отговора на исковата молба, присъждане издръжка
на детето в размер от 200 лева, както и ползването на семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на ответника.
По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който
ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в
исковата молба, бракът между страните да бъде прекратен, искането за
предоставяне ползването на семейното жилище и за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на малолетното дете от
брака. Оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения. Твърди
се, че съпругът имал извънбрачна връзка, която продължавала през дълъг
период от време, за която ответницата научила случайно. Посочва също се, че
ежедневно общува с детето по телефон и помежду им има емоционална
привъзраност, както и че служебната й ангажираност позволява да бъде смени
мястото си на работа и да се премести в гр. София, като по този начин детето
няма да бъде откъснато от приятелския си кръг и училищна среда. Поддържа,
че тя е родителят, който е по-пригоден да възпитава и отглежда детето на
страните. Искането към съда е да отхвърли предявените насрещни искове.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
6
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56 СК и
насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
49, ал. 1, вр. ал. 3, вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец, досежно
собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти,
които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на ищцата по исковата молба и на ищеца по
насрещната искова молба, обективирана в отговора, доколкото са релевирали
искане за произнасяне по въпроса за вината, е всеки от тях да докаже вината
на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим
и брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за
положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна,
довели до това съС.ие.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетно дете от брака, при уважаване на иска
по чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл.
59, ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи
своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява
родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
Указва на страните, че предвид естеството на производството, при което
се издирва най-добрият интерес на децата, съдът разполага с право да събира
доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от
предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени
със срок.
По иска с правно основание чл. 56 СК в тежест на всяка от страните е да
установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието,
въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички
обстоятелства от значение за ползването му.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
7
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора - медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
8
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в
съС.ие да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо
ги решение на спора. като са свободни да определят решението на
всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят
с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в съС.ие да
възприемат най- благоприятния път за тяхната реализация; по пътя
на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-
доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат
да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
9
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координатора на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10