Р Е Ш Е Н И Е №
25.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
1967 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20245810 от 06.11.2020 г. по гр.д. № 77000/2018 г. Софийски
районен съд, 79 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
срещу З.А.С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 153 ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 664.50 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. до
30.04.2016 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „********, с аб. № 260049, както и сумата от 28.75 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2014
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2017 г., до окончателното плащане, за които
суми по ч.гр.дело № 57896/2017 г. по описа на СРС, 158 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2017 г., като отхвърлил иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 664.50 лв.
до пълния предявен размер от 2 837.72 лв., или за размера от 1 173.22
лв.; иска за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 28.75 лв. до пълния предявен размер от 34.87 лв., или за размера от
6.12 лв., както и отхвърлил изцяло исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия в размер на 591.54 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г.,
както и за мораторна лихва върху задължението за цена на услугата дялово разпределение
в размер на 7.03 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г. Съобразно
изхода на спора на ищеца са присъдени разноски за исковото и за заповедното
производство. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, като трето
лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност. От
заключението на СТЕ било видно, че за процесния период за отопление на имота е
била начислявана топлинна енергия съгласно Методиката към Наредба № 16-334
(отм.), топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислявана по
формула към цитираната по-горе Наредба. Вещото лице от СТЕ отчело само реално
потребената топлинна енергия, като на тази база определило стойността на
търсеното задължение. По допуснатата ССЕ вещото лице описало подробно сумите от
изравнителните сметки, изготвени от ФДР, както и какви задължения са погасени с
тях и са отразени в информационния масив на дружеството. По този начин една ССЕ
посочвала реално дължимата сума за процесния период, получена в резултат на
издадените от ищеца фактури, при включени изравнителни сметки и съобразно
заключението на СТЕ. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваните части и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна З.А.С., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. Т.М. от САК е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решенето в
атакуваните части.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части по
следните съображения:
За да отхвърли частично исковете за главници за топлинна енергия и за
дялово разпределение районният съд, като е съобразил заключенията на СТЕ и ССЕ
е приел, че исковете са основателни съответно до размер от 1 664.50 лв. –
за топлинна енергия, и до размер от 28.75 лв. – за дялово разпределение, тъй
като тези суми съгласно заключенията се дължат за процесния период м. 07.2014
г. – м. 04.2016 г. Искът за лихви върху главницата за топлинна енергия е
отхвърлен, тъй като от ищеца не е доказано съобразно чл. 33 от действалите в
процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от
12.03.2014 г., да е публикувал общите фактури, издадени в процесния период, а
следователно не е доказал и изпадане на ответницата в забава; По отношение на
акцесорния иск за лихви върху главницата за дялово разпределение е приел, че в
ОУ от 2014 г. не предвиден срок за плащане, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и
този акцесорен иск е неоснователен.
При тези мотиви на първоинстанционния съд видно е, че въззивната жалба не
съдържа нито един довод във връзка с правилността на изводите в атакуваното
решение. В този смисъл жалбата е бланкетна – наведени са доводи за
неправилност, нямащи никаква връзка с мотивите на СРС за отхвърляне на
исковете. И тъй като при постановяване на първоинстанционното решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността на решението в
обжалваните части, а следва да го потвърди на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемата не са направени, поради което разноски за настоящата инстанция не
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20245810 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д. № 77000/2018 г. на
Софийски районен съд, 79 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
срещу З.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за разликата над 1 664.50 лв. до пълния
предявен размер от 2 837.72 лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 28.75 лв. до пълния предявен
размер от 34.87 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2014
г. - 30.04.2016 г., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 591.54 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.08.2014 г. - 11.08.2017 г., и иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7.03 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 11.08.2017 г.
В необжалваните части решението по гр.д.
№ 77000/2018 г. на Софийски районен съд, 79 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ********, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.