Протокол по дело №59/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 69
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20225000600059
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 69
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Станислав П. Георгиев

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600059 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемата А. С. Л. се явява лично и със защитника си адв. М.Х. от
Адвокатска колегия – С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМАТА Л.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание счита, че са налице процесуалните предпоставки
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Представям постановление за **** по
отношение иззетите по делото *** в ** мисля, че беше – С., а после по
същество ще кажа защо е възложена експертизата там.
АДВ. Х.: Поддържам жалбата. Нямам отводи. Нямам възражение да се
приемат представените от прокурора документи като писмени доказателства.
1
ОБВИНЯЕМАТА А.Л.: Поддържам жалбата. Нямам отводи. Моля да се
приемат представените от защитника ми писмени доказателства. Нямам
доказателствени искания.
Съдът, след съвещание намира, че следва да бъдат приети представените
от прокурора писмени доказателства- заверени копия на писмо от ***“ – П.
до Директора на ** - С. и постановление за назначаване на ** по ДП №
***г.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от прокурора писмени
доказателства - заверени копия на писмо от ***К - С. и постановление за
назначаване на техническа експертиза на ***
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Да се даде ход на
делото по същество.
АДВ. Х.: Няма да соча нови доказателства. Да се даде ход на делото по
същество.
ОБВИНЯЕМАТА А.Л.: Съгласна съм с адвоката ми.
Съдът след съвещание и с оглед становището на страните намира, че
следва да бъде даден ход на делото по същество, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Х.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдии, не сме
долови от определението на първоинстанционния съд. Считаме същото за
неправилно и незаконосъобразно.
Имаме възражения за мотивите, които изложи първоинстанционният
съд, както по отношение на обоснованото предположение и неговата
интензивност към настоящия момент, така и по отношение опасността
обвиняемата А.Л. да се укрие или да извърши друго престъпление.
Безспорно е, че обвиняемото лице е привлечено за тежко умишлено
престъпление от общ характер. Безспорно е, че лицето е привлечено в това си
качество в изпитателния срок на друга присъда, за която се е признала за
виновна за непредпазливо деяние - ПТП. Разбира се, че в идеална съвкупност
тя се призна за виновна и за умишлено престъпление, което не беше тежко
2
умишлено по смисъла на чл.93 НК, но интензитетът на обоснованост на
предположението по настоящото наказателно производство е абсолютно едно
и също от първоначалното задържане на лицето в производство по чл.64
НПК, така и повече от 3 месеца и половина след първоначалното привличане
на лицето, тоест по делото няма ритмичност, няма извършени нови
процесуално-следствени действия, няма дори назначаване на нови
експертизи.
Съдът, първоинстанционният, правилно отбеляза, че първото действие
по разследването след производството по чл.64 НПК е от 09.01.2022г. има
едно Постановление за ***и с това се изчерпва цялата активност на органа по
разследването, като това е дело със задържано лице и активността на
разследващите следва да бъде по-различна, именно в по-висока степен по
отношение разкриване на обективната истина и приключване на делото в
разумните срокове
Не спорим по факта, че производството в досъдебната му фаза се
развива в законоустановените срокове. Спорим за това, че наистина има
обоснованост на предположението и интензитетът му не е така завишен, че да
обоснована най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Не
може да се вземе предвид както в производството по чл.64 НПК
презумпцията, щом лицето е осъждано и е в изпитателния срок, че следва
мярката за неотклонение да бъде „Задържане под стража“. Наистина, това е
един млад човек, интелигентен, приложили сме документи. Има завършено
образование, висока квалификация. Наистина, това е един съвсем изолиран
случай от нейния живот.
Считам, че една по-лека мярка за неотклонение при баланс между
държавния интерес и личния интерес на обвиняемата, като „Домашен арест“ ,
разбира се, с електронно проследяване, би постигнало целите на мерките за
неотклонение.
Считам, че по делото няма конкретни доказателства тя да се укрие и да
извърши друго престъпление. Съдът - първоинстанционният, засегна, че
самата тя разкрива една завишена степен на обществена опасност като деец, с
оглед не характера на престъпното посегателство, за което е обвиняема, с
оглед факта, че лицето е осъждано, но аз считам, че характера на
производството по чл. 65 НПК е по-различно и няма как да се изхожда един
3
от това обстоятелство. Ако беше така, законодателят щеше да предвиди, че
щом лицето е извършило престъплението в изпитателния срок, няма как
мярката за неотклонение да бъде изменяна.
Аз считам, че съдът изцяло трябва да преценя законосъобразността и
обосноваността на всяко едно задържане, като считам, че в този момент на
производството, една по-лека мярка за неотклонение, каквато ние предлагаме
на съдът да бъде „Домашен арест“, ще изиграе изцяло целите на мерките за
неотклонение. Тя няма да се укрие, няма да извърши друго престъпление, още
повече, че тя е адресно регистрирана, има постоянен адрес в гр. П..
Емоционално и икономически е обвързана с определена среда, която тя не
иска да напуска. Със сигурност не е лице, което има завишена степен на
обществена опасност, поради което моля уважаемият съд да отмени
определението на първоинстанционния съд и да постановите ново, с което да
уважите нашето искане за изменение на мярката за неотклонение. Ние
предлагаме уважаемият съд с оглед гарантиране на нейното придвижване и
постигане на целите на настоящото производство, без да има какъвто и да е
влязъл в сила съдебен акт, да ограничи нейното придвижване в условията на
„Домашен арест“, за да може тя да продължи живота си най-малкото чрез
онлайн участие в различни сфери на нейната дейност.
Молим уважаемият съд в тази насока да уважи нашето искане.
ОБВИНЯЕМАТА А. С. Л. в своя защита: Уважаеми апелативни
съдии, благодаря ви, че ми давате думата. Освен всичко казано от моя
защитник, което поддържам, искам само да вметна, че условията в
следствения арест са крайно критични и тежки и вече трудно приемам
каквато и да е храна въз основа на моето здравословно състояние. С всеки
изминал ден не се чувствам добре и то се влошава. Моля за по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че в това
производство, в което Вие следва да прецените законосъобразността на
първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и да
прецените дали са налице основания за нейната промяна, не е налице каквото
и да е ново обстоятелство, да води до противния извод според защитата.
Интензивността на обоснованото предположение или „обосновано
подозрение“, както се нарича в практиката на Европейския съд по правата на
човека, считам, че е такава, щото такова подозрение към настоящия момент
4
вече е облечено в доказателства, изходящи от наличния предмет на
престъплението, което не е в малко количество - около половин килограм, от
обстоятелството, че вече имаме дактилоскопна експертиза, а не справка,
която установява в тази кутия с прах, където е поставено наркотичното
вещество, че именно следата е оставена от обвиняемата.
В този смисъл считам, че обосноваността на обоснованото
предположение, вече е облечено в доказателства. На второ място, не считам,
че разследването и задържането са извън разумните срокове. В тази насока
ще моля да имате предвид делата „***“, които обвързват с оглед сложността
на делото, фактите по делото, действията на обвиняемата и поведението на
националните органи. В този смисъл аз не считам, че органите на
разследването са бездействали. Имаме назначена химическа експертиза.
Представих днес постановление за назначаване на техническа
експертиза. Тази техническа експертиза е назначена тъй като телефоните се
заключват с гласова команда и поради това от БНТЛ е отказано изготвянето
на такава експертиза, сиреч това, което се прави, има следа по делото, затова
е назначена и там.
Междувпрочем е изготвен и анализ на телефонните комуникации на
двамата обвиняеми след изискване на справки от мобилните оператори,
локализирани са клетките, в които са водени разговорите при пътуването и е
установено, че всъщност контактите са чрез интернет. В този смисъл считам,
че обосноваността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е
налице в конкретния случай.
Иска се по-лека мярка за неотклонение. Задържането под стража се
приравнява на „Домашен арест“, само когато имаме налице такива
хуманитарни подбуди. Има по делото доказателства, че обвиняемата е била
изведена, но има и доказателства, че е било предписано медикаментозно
лечение. Изведена е на лекар. Няма пречка по ЗИНЗС при влошаване на
нейното здравословно състояние, тя да бъде отново преведена както за
преглед, така и за лечение. В случая аз не виждам някакъв дълъг период на
бездействие на органите на разследването, което пред Вас претендира
защитникът за на обвиняемата. Тези дела, които цитирах, най вече „А. срещу
Б.“, говори за 1 срок в рамките на който при задържане 2 години нищо не е
правено. В настоящия казус считам, че това изобщо не е такъв. На чл. 3, §5
5
от ЕК именно предотвратяване на престъпления. В този смисъл извършеното
деяние в рамките на предходно осъждане е точно в съответствие с чл. 3
параграф 5. Това, което е изтъкнато от защитника във въззивната жалба пред
Вас, че обвиняемият има трайна установеност на територията на Република
България. Всъщност се приема от Европейския съд като основание за
наличието на опасност от укриване, а нито един съд и този, който е взимал
първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и този, който
разглежда производството по реда на чл.65 НПК не е приел, че презумпцията
опасност от укриване е налице.
В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.
Адв. Х. /реплика/: В точка 11 по отношение на делото „***“ и с
указанията на Европейския съд, т. 11 по отношение на делото „****“ и с
указанията на Европейския съд, че нито производството по чл.64 НПК, нито
по чл.65 НПК могат да разместят доказателствената тежест по наказателни
производства и постоянните твърдения на Прокуратурата на Република
България, че липсата на новонастъпили обстоятелства, на нови доказателства
по делата не може да обоснове промяна на мярката за неотклонение. Точно в
това решение, коментирано, че няма как да се случи, тъй като разместването
на доказателствената тежест по наказателни производства, вкл. по частни
наказателни производства, не може да се случва, само Прокуратурата на
Република България е длъжна по всички позволени от закона средства да
доказва и само и единствено нейно е задължението за активно поведение.
Затова тезите на прокуратурата конкретно, че няма новонастъпили
факти, не може да бъде отчетено като нещо във вреда на обвиняемото лице. В
тази връзка молим и уважаемият съд да се съобрази с това решение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА А. Л.: Моля за по-лека
мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С Определение № ** по ЧНД №***/2022 г. на П. окръжен съд е
оставено без уважение искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемата А . С. Л. по
6
досъдебно производство № ***г. по описа на ***
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемата
– адв. М.Х. от АК - С., с искане за изменение на мярката й за неотклонение в
по-лека, като са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост
и законосъобразност на атакуваното определение. Посочва, че няма нови
обстоятелства, които да разколебаят изводите за съществуването на опасност
обв. Л. да извърши престъпление и за наличието на обосновано
предположение, че е извършила престъплението, в което е обвинена.
Защитата на обвиняемата Л. сочи, че определението не е мотивирано
досежно опасността същата да извърши престъпление, като счита, че тази
опасност може да бъде презюмирана само в производство по реда на чл.64
НПК и то в хипотезите на чл.63, ал.2, т.1 и т.2 НПК. Изтъква, че не са взети
предвид възрастта на обвиняемата и продължителния срок на разследването,
без да се извършват интензивни процесуално-следствени действия. Излага
съображения за отпадане на необходимостта от продължаване на
задържането.
Обвиняемата моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че
обвиняемата Л. е привлечена към наказателна отговорност за престъпление
по чл.354а, ал.1 НК, за които законът предвижда наказание лишаване от
свобода.
Правилен е изводът на окръжния съд, че обоснованото предположение
обвиняемата да е осъществила престъпния състав на това престъпление
продължава да съществува и този извод не е разколебан. Събраните до
момента по делото доказателства - показанията на свидетелите, протоколите
за претърсване и изземване и най – вече експертното заключение, от което се
установява, че върху кутията с наркотично вещество са открити
дактилоскопни следи на обвиняемата, сочат за нейната съпричастност към
деянието, в което е обвинена.
7
Не е разколебана и съществуващата реална опасност обвиняемата да
извърши престъпление. Предишното й осъждане, механизмът на извършване
на деянието, насочено към придобиване на високорискови наркотични
вещества, с цел разпространение, видът и количеството на наркотичното
вещество и създадената добра организация на престъпните действия, сочат за
наличност на тази опасност.
Поради тези причини, след като обоснованото предположение за
съпричастност на обвиняемата Л. към деянието, в което е обвинена и
опасността да извърши престъпление не са разколебани, за първата инстанция
не е оставала друга процесуална възможност, освен да остави искането за
изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека без уважение.
Разследването все още е в разумни срокове, съобразно критериите на
НПК и ЕКЗПЧОС, а задържането на обвиняемата не излиза извън очертаната
времева рамка от нормата на чл.63, ал.4 НПК, като процесуално-следствените
действия се извършват ритмично, с оглед изясняване в пълна степен на
всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства.
Впоследствие предстои да се прецени по-задълбочено въпросът, дали
при евентуално внасяне на делото в съда, анализът на наличните
доказателства, установява по безспорен начин, извършването на
горепосоченото инкриминирано деяние от обвиняемата Л.. Доколко
обясненията на другия обвиняем, свързани със съвместната инкриминираната
деятелност имат необходимия доказателствен ресурс или съставляват т.нар.
„оговор“, в каквато насока са възраженията на защитата на Л., също ще се
обсъди при решаване на делото по същество. По време на предварителното
разследване и с оглед характера на особеното производство, свързано с
разглеждане на въпроса за адекватността на мярката за неотклонение, е
достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да се изгради
обосновано предположение за съпричастността на обвиняемата към деянията,
за които е обвинена, като законодателят не е поставил условие, същите да
имат характера или да са идентични с доказателствата, обуславящи
произнасяне на осъдителна присъда.
Доводът за здравословно състояние на обвиняемата сам по себе си също
не може да обоснове вземане на по – лека мярка за неотклонение, защото в
8
следствения арест са създадени необходимите условия за удовлетворяване на
специфични здравословни нужди на задържаните. Наред с това, няма пречка
при необходимост решаването на здравословните й проблеми да се
осъществи и в специализирани лечебни заведения към местата за лишаване от
свобода.
Неоснователно е и възражението на защитата, че определението страда
от липса на мотиви. Първата инстанция е изложила достатъчно съображения
по всички въпроси, свързани с мярката за неотклонение на обвиняемата и
волята й е ясна, както за страните, така и за контролната инстанция.
Становището на защитата, че опасността от укриване или извършване
на престъпление може да бъде презюмирана само в производство по реда на
чл.64 НПК в хипотезите на чл.63, ал.2, т.1 и т.2 НПК не може да бъде
споделено. Съдът преценява законността на задържането по смисъла на чл.63,
ал.1 НПК, не само в производството по чл.64 НПК за първоначалното
задържане под стража на обвиняем, но и в това по чл.65 НПК, насочено към
съдебен контрол на взета вече мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. И в двете производства, при наличието на законовите основания
съдът би могъл да задържа под стража обвиняемия или да оставя без
уважение искането му за изменение на мярката му в по-лека, а при
отсъствието на някое от тях, респ. да откаже да задържи обвиняемия с
вземането на по-лека мярка или да измени взетата мярка „Задържане под
стража“ в по-лека такава.
Не може да бъде споделено и възражението, че първата инстанция се е
позовала единствено на предишното осъждане на обвиняемата, за да обоснове
извод за завишена лична обществена опасност. Предишното осъждане е
обстоятелство, очертаващо отношението на обвиняемата към спазването на
законите и обществените порядки. В конкретния случай, осъществяването на
инкриминираното деяние в рамките на изпитателния срок по предходното
осъждане очертава обвиняемата като лице с утвърдени престъпни навици,
което е достатъчно да предаде на опасността да върши престъпления реален
характер.
Затова и обжалваното определение като обосновано и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Апелативният съд
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120 от 28.01.2022 г., постановено по
ЧНД № 126/2022 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е оставено без
уважение искането на адв. М.Х. - защитник на обвиняемата АНТ. СЛ. Л., за
изменение мярката й за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
досъдебно производство №****по описа на ***.
Определението е окончателно.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:27 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10