Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 86
гр. ВРАЦА, 11.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
в присъствието на:
секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 89
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното дело е образувано въз основа на подадена от адв.Н.И., като
пълномощник на Д.А.С. *** и К.А.П. ***, въззивна жалба против решение
314/15.11.2019г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №259/2019г.
С определение №60/21.01.2020г., постановено по в.гр.дело №27/2020г.,
Окръжен съд-Враца е върнал жалбата на РС-Бяла Слатина с указания за нейното
администриране- връчване на препис от жалбата на С.Д.С. ***, както и за даване
на указания до жалбоподателите за потвърждаване на действията на адв.Н.И. по
подаване на жалбата или представянето на пълномощно за това.
В изпълнение на указанията РС-Бяла Слатина е извършил необходимите действия
по администрирането, при което препис от въззивната жалба е бил връчен на
ответника С.Д.С., а от страна на жалбоподателите са постъпили писмени заявления
за потвърждаване на действията на адв.И. във връзка с подаването на жалбата,
като са приложени и 2 бр.пълномощни от жалбоподателите.
При така представените заявления и пълномощни, въззивният съд намира, че
нередовностите на жалбата са отстранени и същата подлежи на разглеждане по
същество.
Във въззивната жалба се развиват доводи, относими към оплакване за
неправилност на постановеното от РС-Бяла Слатина решение. Поддържа се, че след
смъртта на общата наследодателка П.И.Я., във владение на процесния имот е била въведена майката на жалбоподателките- П.Й.П..
След смъртта на П.П. имотът е бил владян от самите жалбоподателки, като
първоначалното и присъединеното владение са продължили повече от 10 години, а
самото владение е упражнявано именно с намерението вещта да се свои. Според
жалбоподателките, налице са писмени и гласни доказателства, които потвърждават
тези им твърдения, вкл. твърденията за промяна в намерението от това
наследствените части да се държат, на това да се владеят като свои. При тези
доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск,
като бъдат присъдени и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Преписи от въззивната жалба са били връчени на ищците М.К.Б. ***, Н.Р.Н. ***
и Н.Б.М. ***, от които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор, че я оспорват като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение
е правилно, законосъобразно и кореспондиращо със събраните доказателства,
поради което се иска то да бъде потвърдено и на въззиваемите са присъдят
разноски за въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба е бил връчен и на конституирания
първоинстанционното производство като необходим другар на ответницата Д.С.- С.Д.С.
***, но отговор от него не е постъпил.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищците.
Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от М.К.Б.
***, Н.Р.Н. *** и Н.Б.М. ***, положителен установителен иск против Д.А.С. *** и
К.А.П. ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици по наследство на 5/8 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 07702.155.22 по КККР на гр.Бяла Слатина, с площ от 19097 к.м. и
представляващ нива в м.“С. път“. Поискано е също при уважаване на иска за
собственост, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нот.акт №157, том
ІІ, рег.№2983, дело №338/2017г.на нотариус К., вписан в Служба по вписванията гр.Бяла
Слатина с дв.вх.рег.№2015/08.06.2017г., акт 75, том 4, дело №670/2017г.
В исковата молба се поддържа, че страните са наследници на общата
наследодателка П.И.Я., б.ж.на гр.Бала Слатина и в наследство от нея притежават
спорния поземлен имот с идентификатор 07702.155.22 по КККР на гр.Бяла Слатина,
с площ от 19097 к.м. и представляващ нива в м.“С. път“. Сочи се, че във връзка
със снабдяването им с документи за имота ищците разбрали, че ответниците са се снабдили
по реда на чл.587, ал.2 от ГПК с нотариален акт за собственост върху същия
имот. Твърди се, че ответниците не са могли да го придобият по давност, поради
липсата на предпоставките за това.
По реда на чл.131 от ГПК ответниците Д.С. и К.П. са подали писмен отговор,
че оспорват иска. Поддържат, че имотът действително е възстановен на
наследниците на П.И.Я., но е бил владян и ползван единствено от ответниците, а
преди това и от покойната им майка П.Й.П., починала на 18.03.2008г., като двете владения са
продължили повече от 10 години.
С определение от 16.07.2019г. на РС-Бяла Слатина като необходим другар на
ответницата Д.А.С. е конституиран нейният съпруг С.Д.С., от който отговор не е
постъпил.
Въз основа на така постъпилите искова молба и отговор, в
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
съобразно които въззивният състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а това се установява и от представеното по делото
удостоверение за наследници №1010/23.04.2018г.на Община Бяла Слатина, че всички
те са наследници от различни колена на П.И. ***, починала на 12.04.1972г. С
решение №00001/28.12.1999г.на ПК-Бяла Слатина по преписка №574/1991г., копие от
което е представено по делото, на наследниците на П.И.Я. била възстановена
собствеността с план за земеразделяне върху нива от 19,096 дка в м.”С. ***,
представляваща имот №155022 по плана за земеразделяне на същото село. Видно от
представената скица №15-255123/24.03.2019г. на СГКК-Враца, по кадастралната
карта и регистри на гр.Бяла Слатина, процесният имот е с идентификатор
07702.155.22 и площ от 19097 кв.м.
На 08.06.2017г. ответниците К.П. и Д.С. се снабдили с нотариален акт за
собственост върху имота по давност- нот.акт №157, том ІІ, рег.№2983, дело
№338/2017г.на нотариус К., вписан в Служба по вписванията гр.Бяла Слатина с
дв.вх.рег.№2015/08.06.2017г. Видно от приложеното по делото копие на нот.дело
№338/2017г. владението на ответниците върху имота било установено чрез
показанията на трима свидетели, единият от които-св.П.М.С. е разпитан по
делото.
В подкрепа на твърденията си, че са придобили имота по давност, ответниците
К.П. и Д.С. са ангажирали писмени и гласни
доказателства. От представените от тях договор за наем на земеделска земя от
27.09.2004г. и договор за аренда от 25.08.2011г. се установява, че по силата на
първия от тях от имено на наследниците на П.И.Я., майката на ответниците- П.Й.П.,
отдала под наем процесната нива за срок от 6 стопански години, считано от
01.10.2004г. Видно от договора за аренда, той е сключен от ответницата К.П., на
отново като един от наследниците на П.И.Я., за срок от 7 стопански години. така
посочените обстоятелства, свързани със сключването на договорите, се
потвърждават и от представените служебна бележка от 28.05.2019г., изд.от
„ЕН-ПРОПЪРТИС“ЕООД-гр.бяла Слатина и сл.бележка от същата дата, издадена от ЕТ“Н.М.“-гр.Бяла
Слатина.
По искане на ищците по делото е разпитан св.Ц.П., който установява, че през
2018г. бил нает от тях да подготви необходимите документи за продажба на
идеалните им части от процесната нива. Свидетелят установява, че за частите бил
намерен купувач-софийска фирма „Лайт Инвестмънт“, но макар да нямало
затруднения при набавянето на документите, сделката не могла да бъде нотариално
изповядана, тъй като от справката в Служба по вписванията се установило, че за
имотът е съставен нот.акт за собственост по давностно владение. Според
свидетеля П., ищците били учудени от този факт и не предполагали, че има други
собственици.
По делото е разпитан и соченият от ответниците свидетел П.С., който живее
на семейни начала с ответницата К.П.. Свидетелят твърди, че ответниците
стопанисват имота от 2008г., като преди това той е бил стопанисван от тяхната
майка П.П., от която им е наследствен. Според свидетеля рентата от имота била
получавана само от ответниците и той не знае някой друг да е имал претенции към
него.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
В разглеждания случай с подадената искова молба съдът е сезиран с
установителен иск за собственост и съединено към него искане за прилагане на
последиците по чл.537, ал.2 от ГПК в случай, че искът бъде уважен.
С предявеният положителен установителен иск за собственост ищците твърдят,
че по силата на наследство от П.И.Я., б.ж.на гр.Бала Слатина, са собственици на
общо 5/8 идеални части от описания в исковата молба поземлен имот с
идентификатор 07702.155.22 по КККР на гр.Бяла Слатина и площ от 19097 кв.м.
Правният интерес от предявяването на иска се извежда от твърденията, че
неправомерно ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху целия имот, при което иска и отмяна на този акт. При тези
твърдения ищците следва да проведат пълно и главно доказване на юридическия
факт, от който извеждат твърдяното право на собственост върху съответните
идеални части от процесния имот. Щом като ответниците оспорват иска, те носят
тежестта да посочат и докажат обстоятелствата, въз основа на които считат, че
са придобили собствеността върху спорните идеални части от имота.
Що се отнася до разпределението на доказателствената тежест, при
направеното от ответниците възражение, че са придобили имота по давност,
съобразно разрешенията на ТР №11/2012г. по т.дело №12/2012г. ОСГК на ВКС, то
следва да се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна докаже своето право.
В случая доказано от ищците е твърдяното от тях универсално
правоприемство-наследяване на идеални части от имота. Между страните няма спор,
а това е установено и посредством представено по делото удостоверение за
наследници, че всички те са наследници на П.И.Я. от различни колена. Установено
е също, че с влязло в сила решение №00001/28.12.1999г.на ПК-Бяла Слатина, имащо
конститутивно действие, в полза на наследниците на П.Я. е възстановена с план за земеразделяне
нива от 19,096 дка в м.”С. ***, представляваща имот №155022 по плана за
земеразделяне на същото село /процесният имот е с идентификатор 07702.155.22 и
площ от 19097 кв.м. по Кадастралната карта и кадр.регистри на гр.Бяла Слатина/.
Именно това решение легитимира наследниците като собственици на имота, поради
което твърдяното от ищците придобивно основание следва да се счита за доказано и
субектите на правото на собственост се определят от влязлото в сила решение на
ПК-Бяла Слатина-чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.
При така проведеното от ищците доказване на придобивното основание, на
което се позовават, в тежест на ответниците е било да докажат фактите,
обуславящи посоченото в акта по чл.587 от ГПК придобивно основание, в случая да
докаже, че ответниците са придобили по давност и идеалните части от имота,
принадлежащи на ищците, присъединявайки собственото си владение към това на
тяхната майка. При твърденията на ответниците те е следвало да докажат, че в
продължение на поне 10 години до датата на издаване на нот.акт №157, том ІІ,
рег.№2983, дело №338/2017г.на нотариус К., първоначално тяхната майка, а след
смъртта й лично, са владяли имота като свой непрекъснато, с явно демонстрирано
намерение за това и отблъсквайки правата на останалите наследници-ищците по
делото. Тъй като ответниците и майка им също са законни наследници на П.Я., то
упражняваното от тях владение винаги ще е недобросъвестно, тъй като те знаят,
че придобиват по наследство съвместно с останалите наследници (арг. от чл.70 от
ЗС). Както това е посочено в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС по т.д. №1/2012г.,
поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, поради което при спор за придобиване на давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее целия имот изключително за себе си и от кога. В
разглеждания случай основанието, на което ответниците Д.С. и К.П. признават, че
са придобили фактическата власт върху имота, е наследство. Това основание обаче
признава и на останалите съсобственици-наследници, право да упражняват
фактическата власт върху имота, поради което поначало това обстоятелство прави
ответниците държатели на чуждите идеални части. По тази причина в посоченото ТР
ВКС приема, че за да придобие правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът следва да превърне с едностранни действия държанието им
във владение и то по явен и недвусмислен начин, с който се показва и отричане
на владението на останалите съсобственици. Следователно, при съществуващия спор
за собственост, позовавайки се на давностно владение, ответникът следва да
докаже също, че е извършил действия, с които е престанал да държи чуждите
идеални части /тези на ищците/ за другиго, и е започнал да ги държи за себе си
с намерение за ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици.
Въззивният съдебен състав намира, че в разглеждания случай ответниците не са доказали придобиването на целия
имот по давност, тъй като не са доказали, че първоначално тяхната майка, а след
смъртта й лично те са започнали да държат чуждите части за себе си с намерението да ги своят и
придобият. Установено по делото е, че първоначално майката на ответниците, а в
последствие самите те са подписвали договорите за отдаването на имота под наем
и аренда, но договорите са сключвани с изричното отбелязване, че имотът е
собствен на наследниците на П.Я.. Договорите не са сключвани самостоятелно, с
демонстриране, че е налице управление на свой имот, а напротив, с ясното
изявление, че се действа от името на всички наследници. Следва да се отбележи
също така, че по силата на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието, в
редакцията му, действала към датата на сключване на договорите „когато договорът за аренда е сключен само от
някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се
уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността“. Следователно, по силата на посочената норма
договорите са породили действие както за ответниците, така и за ищците, поради
което без значение за придобиването на собствеността остава въпроса кой от
всички наследници е получил арендното плащане. Самото сключване на договорите
за наем и за аренда съставлява управително действие по отношение на имота и само
по сече си не обосновава извод за наличието на явно и несъмнено владение. Доказателства за това, че ответниците са
престанали да държат чуждите идеални части за другиго и че са започнали за ги
държат за себе си с намерението да ги своят, като са довели тези си действия до
знанието на ищците, не се извличат и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, поради което следва да се приеме, че ответниците не са доказали съществуването
на признатото с констативния нотариален акт №157, том ІІ, рег.№2983, дело
№338/2017г.на нотариус К. право на собственост върху процесния имот.
Достигайки до същия извод и прилагайки последицата по чл.537, ал.2 от ГПК,
районният съд е постановил едно изцяло правилно решение, което ще следва да се
потвърди, включително като на основание чл.272 от ГПК се препрати към мотивите
му.
При този изход на делото, за производството пред въззивната инстанция
жалбоподателките ще следва да бъдат солидарно осъдени да заплатят на
въззиваемите сумата от 430 лв.деловодни разноски за адвокатска защита.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 314/15.11.2019г.на Районен съд-Бяла Слатина,
постановено по гр.дело №259/2019г.
ОСЪЖДА Д.А.С. ***, с ЕГН ********** и К.А. ***, с ЕГН **********, солидарно
да заплатят на М.К.Б. ***, с ЕГН **********, Н.Р.Н. ***, с ЕГН ********** и Н.Б.М.
***, с ЕГН **********, сумата от 430 лв.разноски за адвокатска защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........