№ 160
гр. Габрово, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500096 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „УНИКРЕДИТБУЛБАНК“ АД
,подадена чрез пълномощника адв.Д. срещу срещу разпореждане на Севлиевски районен
съд по ч.гр.д.№1415/2021г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК .
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Жалбоподателят счита,че за конкретното правоотношение е
неприложима разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Към момента на сключване на договора
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,не е можело да бъде определен
поради обективни причини.Всички определени към този момент разходи са отразени.
Твърди се,че сумата от 72лв. – разноски за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост, е дължима, като необходима и задължителна стъпка за
предприемане на действия за удовлетворяване интереса на кредитора .Оспорва се и
частичното уважаване от заповедния съд на претенцията на жалбоподателя за разноски .
Заявено е иискане за отмяна на разпореждането на заповедния съд , с което е
отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК и да бъде уважено искането на заявителя за
издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за тези вземания и за разноските в пълния
претендиран размер.
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователнна.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, с ЕИК ********** против длъжника АТ. В. М. , с ЕГН **********, за
присъждане на: сумата 91,07 лева – дължима договорна лихва за периода от 18.05.202 г. до
1
28.11.2021г.; сумата 72,00 лева – адвокатско възнаграждение за уведомяване на длъжниците;
държавна такса за сумата над 20,81 лева до претендирания размер от 25,00лева – не се
дължат разноски пропорционално на отхвърлената част от заявлението; адвокатско
възнаграждение за сумата над 49,95 лева до претендирания размер от 60 лева – не се дължат
разноски пропорционално на отхвърлената част от заявлението, като неоснователно, на
основание чл. 23 във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Заповедният съд е приел,че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, в обхвата на действие на който попада процесният договор за кредитна карта за
физически лица, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Договорът за кредитна карта не съдържа годишен
процента на разходите. Поради това съгласно чл. 22 от ЗПК той е недействителен и съгласно
чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи само само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това заявлението в частта на искането за присъждане
на възнаградителна лихва и разходи за уведомяване следва да бъде отхвърлено. Приел е, че
претендираните разходи за уведомяване не са дължими и на основание чл. 10а, ал. 2 о т
ЗПК, в която разпоредба е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Извършената от първоинстанционния съд преценка е съобразно предоставените
правомощия на заповедния съд по чл.411,ал.2 ГПК и приложените към заявлението
доказателства
В случая сключеният на 09.10.2019г. договор за кредитна карта за физическо лице, с
кредитен лимит от 500лв., попада в приложното поле на ЗПК ,като по отношение на същия
намира приложение и разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от този закон. В т.2.2 от договора
няма посочен ГПР, а само ,че се определя от и в рамките на лихвения процент на
банката,посочен в договора, както и се препраща към договор за предоставяне на платежни
услуги и Тарифата за физически лица относно таксите за обслужване и обработка на
операции с картата. Тази клауза от договора не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК, което води до недействителност на договора и потребителят дължи само чистата
стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК.С оглед на това обжалваното разпореждане ,с което
е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК за сумата 91,07 лева – дължима договорна лихва за
периода от 18.05.202 г. до 28.11.2021г. и сумата 72,00 лева – адвокатско възнаграждение за
уведомяване на длъжниците, следва да бъде потвърдено.
При определяне размера на дължимите на заявителя разноски от заповедния съд не е
нарушен чл.78 ГПК,като същите са присъдени съразмерно уважената част от
претендираните вземания. При частично отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК,няма
основание да се присъди пълния размер на реално направените от заявителя разноски за
държавна такса от 25лв. и платено адвокатско възнаграждение от 60лв. с ДДС и за тези
2
суми обосновано заповединят съд е отказал да издаде заповед по чл.417 ГПК.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК за процесните суми, е законосъобразен и обоснован и следва да бъде потвърден,
предвид на което,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1465 от 03.12.2021г. по ч.гр.д.№1415/2021г. на
РС-Севлиево в обжалваната отхвърлителна част , с която е отхвърлено заявлението по
чл.417 ГПК на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК ********** против длъжника АТ. В.
М. , с ЕГН **********, за присъждане на: сумата 91,07 лева – дължима договорна лихва за
периода от 18.05.202 г. до 28.11.2021г.; сумата 72,00 лева – адвокатско възнаграждение за
уведомяване на длъжниците и за разноски: за държавна такса над 20,81 лева до
претендирания размер от 25,00лева и за адвокатско възнаграждение за сумата над 49,95
лева до претендирания размер от 60 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3