№ 60
гр. Благоевград, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201742 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. Г. с ЕГН ********** от ...., подадена
чрез адв. Р. Н. Р. от АК - Плевен, със съдебен адрес: .... против Наказателно
постановление (НП) № BG18042022/4000/P-438 от 14.10.2022г. на Директора
на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр.София, упълномощен на основание чл.189е ал.12 от ЗДвП и
Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет
на АПИ, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.179
ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин)
лева.
С жалбата се иска отмяна на наложеното наказателно постановление,
като жалбоподателят твърди, че процесното административно нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като липсват доказателства,
обуславящи авторството на деянието, респ. че жалбоподателя е бил водач на
процесното превозно средство. Сочи се, че в случая не са установени по
безспорен начин от наказващия орган, че е извършено нарушение,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Развиват се съображения, че
1
АУАН е съставен при съществени нарушения на материалния закон и при
неспазване на административно производствените правила. Сочи се, че при
съставянето на акта и НП са допуснати процесуални нарушения, свързани с
липса на реквизити в акта и наказателното постановление, съответно по чл.42
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като описанието на извършеното нарушение е
неясно и неточно. Сочи се също, че описанието на мястото на нарушението в
съставеният АУАН и в НП е твърде общо посочено и води до предположения,
както и липсва ясно и недвусмислено описание на обективните признаци на
нарушението, което съставлява допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо и до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от защитник – адв. Р. Н. Р., която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема
становище по същество на делото, като моли съдът да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатска защита, съгласно
договор за правна помощ и съдействие.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез
юрисконсулт Димитрина Райнова оспорва жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да
потвърди обжалваното наказателно постановление. С писмено становище
излага и допълнително подробни доводи за законосъобразност на
санкционния акт, както и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано за
това лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
2
фактическа страна следното:
На 07.12.2021г. в 15.58 часа, длъжностни лица осъществяващи контрол
по спазване на задълженията за заплащане по Закона за пътищата, служители
в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница Русе“ – актосъставителя Я.
В. Д. и свидетелите по акта Д. В. Р. и Г. И. Г. спрели за проверка на път ГКПП
Русе – Дунав мост на изход от Република България, МПС товарен автомобил
– влекач марка и модел МАН ТГХ с рег. № ...., управляван от водача Г. А. Г. с
ЕГН **********. При проверката било установено, че на 15.04.2022г. в
12.36.47 часа, управляваното от водача Г. А. Г. ППС - товарен автомобил
марка влекач марка и модел МАН ТГХ с рег. № .... с обща техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, с 5 оси, попадащо в
категорията на ППС за което е дължима такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата (ЗП), не е заплатена същата на Покровник, път А-3, отсечка 92+548
км., засечено с контролно устройство с идентификатор № 10122 (АПИ).
Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10122,
като за същото е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3
от Закона за движение по пътищата с номер на нарушението
DCC607FAB31254C0E053021F160AF91F от 15.04.2022г. в 12.36.47 часа,
както и е генериран снимков материал за извършеното нарушение.
Установено е също, че за извършеното нарушение е заплатена такса по чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева. Актосъставителят Я. В. Д.
приела, че в случая се касае за извършено административно нарушение по
чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата, поради което на място на
проверката, в присъствието на свидетелите по установяване на нарушението и
съставянето на акта Д. В. Р. и Г. И. Г. и на нарушителя Г. А. Г., съставил на
последния Акт за установяване на административно нарушение №
BG18042022/4000/P-438 от 18.04.2022г. (лист 18 от делото). Акта се връчил
на жалбоподателя Г. А. Г. срещу подпис и с разписка (лист 6 от делото), като
със същата му било указано, че в тридневен срок има право на писмени
възражения, както и в 14-дневен срок има право да заплати компенсаторна
такса в размер на 750 лева, като в такъв случай ще бъде освободен от
административнонаказателна отговорност и няма да му бъде издавано
наказателно постановление. Жалбоподателят в акта отразил собственоръчно,
като обяснения или възражения: „Представям писмени възражения“, като в
3
указания срок депозирал писмени възражения (лист 8 от делото), с които
сочел, че в случая са заснети два влекача на дружеството „...“ ООД, които се
дърпат и които са снабдени с бордови устройства, чрез които е начислена
дължимата пътна такса, поради което счита, че не е налице нарушение.
Жалбоподателя не заплатил и компенсаторната такса. Въз основа на акта за
нарушение, на 14.10.2022 година Директора на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, на основание чл.189е ал.12
от ЗДвП и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващият орган, издал атакуваното Наказателно
постановление № BG18042022/4000/P-438 от 14.10.2022г. (лист 19-20 от
делото), с което на жалбоподателя Г. А. Г., за административно нарушение по
чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3а от
Закона за движение по пътищата наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Административнонаказващият орган приел, че след извършената проверка на
жалбоподателя Г. А. Г., като водач на ППС - товарен автомобил влекач марка
и модел МАН ТГХ с рег. № ...., с обща техническа допустима максимална
маса над 12 тона, на 15.04.2022г. в 12.36.47 часа, като ППС попадащо в
категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1
т.2 от Закона за пътищата, е засечено на 15.04.2022г. в 12.36.47 часа, на път
А-3, 92+548 км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата. Посочено е, че място на нарушението е посоченият път А-3,
92+548 км., за който се събират такси за изминато разстояние – тол такса,
съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от
20.02.2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса. Прието е, че в хода на
извършената проверка, на 18.04.2022г. жалбоподателят Г. А. Г. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева с квитанция
№ 45359517 от 18.04.2022г. (лист 7 от делото), за което страните не спорят, но
въпреки това е осъществил административно нарушение по чл.179 ал.3а от
Закона за движение по пътищата. Така издаденото наказателно постановление
е изпратено за връчване на жалбоподателя Г. А. Г. с нарочно писмо изх. №
4
94-00-21983 от 21.10.2022г. на Директора на НТУ – София (лист 27 от
делото), като е получено от адресата с Извести за доставяне на 27.10.2022г.
(лист 5 от делото), като в законоустановения срок – 03.11.2022г. е
представена пред административнонаказващия орган разглежданата в
настоящото производство жалба, заведен с вх. № 94-00-22838 от 03.11.2022г.
по описа на Национално тол управление – София (лист 2 от делото).
Приложената Заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на
Директора на Агенция Митници (лист 11 от делото) удостоверява
материалната и процесуална компетентност на актосъставителя.
Приложените Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022г. на Председател на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (лист 13 от делото),
Заповед № РД-11-760 от 19.08.2022г. и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г.
на Председателя на Управителния съвет на АПИ (лист 12 и 14 от делото)
удостоверяват материалната компетентност на издателя на обжалваното
наказателно постановление.
Представена е справка от информационната система за събиране на
пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10122 (лист 15 и 74
от делото), като за нарушението е генериран доказателствен запис по
нарушение № ********** от 15.04.2022 година в 12.36 часа
(DCC607FAB31254C0E053021F160AF91F), за дата и час – 15.04.2022 година в
12.36 часа; тол секция – 10122; категория – N3, камион маса над 12 тона с 4
оси; тип нарушение – има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената; път – А-3, 92+548 СКТ; посока –
намаляващ километър; област – Благоевград; град – Покровник. Записът е
генериран в системата, съгласно чл.167а ал.3 от Закона за движение по
пътищата, както и са генерирани и приложени два броя снимков материал на
извършеното нарушение (лист 16 и 17 от делото), отразяващи заснет товарния
автомобил, с четими марка на влекача и преден регистрационен номер .....
От представената справка за местоположението на стационарни
контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване
на РПМ находящи се на територията на Областно пътно управление –
Благоевград (лист 43 от делото) е видно, че рамка № 10122 се намира в област
Благоевград, община Благоевград, място – Покровник, на път А-3, посока –
намаляващ километър, координати NS/EW – 41.991957/23.053976 и сегмент
5
№ **********.
Видно от становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление (лист 41 от делото) е
видно, че за дата и часа на процесното нарушение № ********** от
15.04.2022 година в 12.36 часа, има получена тол декларация от сегмента на
рамката когато е отчетено нарушението, но декларираната категория в тол
декларацията е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 тона
с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от
превозни средства е над 12 тона с 4 оси, поради което декларираната
категория е по-малка от засечената. Прието е, че на датата и часа на
нарушението – 15.04.2022 година в 12.36 часа, за ППС с рег. № ...., за
преминаване през сегмента № ********** на рамка 10122, нарушението е
отчетено коректно.
Представено е заверено копие от Свидетелство за регистрация, Част I с
№ ********* на ППС – влекач МАН ТГХ 18,480 БЛС с рег. № ..., от който е
видно, че същото е от категория N3, собственост е на „...“ ООД, .....
Представено е заверено копие от Свидетелство за регистрация, Част I с
№ ********* на ППС – влекач МАН ТГХ с рег. № ...., от който е видно, че
същото е от категория N3, собственост е на „...“ ООД, .....
Приложено е Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, ведно със списъка, от които е видно, че за
мястото на нарушението посочено като път А-3, 92+548 км. е част от път на
републиканската пътна мрежа за който се събират такси за изминато
разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 (лист 44-46 от делото).
Представена е разпечатка на информацията от дигиталната карта на
водача – нарушителя Г. А. Г. за процесната дата – 15.04.2022г., от която е
видно, че жалбоподателя в деня и часа на установяване на нарушението, а
именно - 15.04.2022 година в 12.36 часа е управлявал ППС с рег. № ..., а не
ППС с рег. № ...., който е управлява едва на 20.09.2022г.
Изложените фактически констатации се потвърждават при разпита на
актосъставителя Я. В. Д. и свидетелите по акта Д. В. Р. и Г. И. Г., като
всичките са категорични, че по сигнал от информационната система за ППС,
че има генерирано нарушение на път Е79 спрели за проверка на ГКПП Русе –
6
Дунав мост, трасе „Изход“ товарния автомобил с рег. № ...., управлявано от
жалбоподателя. Запознали жалбоподателя с регистрираното нарушение на
път А-3 – Автомагистрала Струма, в сегмента на републиканската платена
пътна мрежа. При проверката установили, че ППС се управлява от
жалбоподателя Г. А. Г.. На същият било обяснено в какво се състои
нарушението и при негово желание може да заплати компенсаторна такса или
да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Тъй
като жалбоподателя отказал плащането на компенсаторна такса, на място на
проверката му бил съставен акт, който му се прочел и му бил връчен.
Жалбоподателят отразил в акта, че ще представи писмени възражения.
Свидетелите са категорични, че при съставянето на акта присъствали
актосъставителя, свидетелите при установяване на нарушението и при
съставянето на акта и нарушителя.
Разпитан в качеството на свидетел е Красимир А. Г., който с
показанията си установява, че е управител на „...“ ООД, с.Малчика, която се
занимава с транспортни услуги и има множество товарни автомобили, между
които и тези с рег. № ... и рег. № ..... След като бил уведомен от водача на
товарния автомобил на 18.04.2022г., че автомобила е реализирал нарушение,
свидетелят разпоредил на водача да направи разпечатка от дигиталната си
карта на водач, от която се установило, че този водач - Г. А. Г. в деня и часа
на регистрираното нарушение не е управлявал този автомобил, а е управлявал
товарен автомобил с рег. № .... Отделно от изложеното, свидетелят сочи, че
всички товарни автомобили в дружеството имат монтирани бордови
устройства, посредством които заплащат тол такси, като водачите единствено
настройват конкретния брои на оси на ППС, което управляват, тъй като
понякога се движи само влекача, а друг път пътува с ремарке. Установява
също, че в дена на нарушението имало повреда на влекач, което наложило
заснетия влекач да отиде и да го вземе (което обстоятелство се потвърждава и
от снимковия материал към нарушението), но и двата автомобила имали
бордови устройства, посредством които са им начислени тол такси.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок
от връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество e основателна по следните съображения:
В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува
единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между
словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.
Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Според разпоредбата на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както в
акта, така и в НП следва да е налице описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъдат посочени
разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да
е налице, както правно единство между обстоятелствената част описваща
нарушението, така и единство и безусловно съответствие в цифровата
квалификация на нарушението, посочено в акта и същата, посочена в НП. С
разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на
ППС от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл.179
ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да
са изпълнили тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП
деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна
разпоредба, а е посочена като нарушена санкционната норма на чл.179 ал.3а
от ЗДвП. Както в акта, така и в НП, за описаното нарушение следва да бъде
посочена нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на
нарушителя, това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил.
Задължение на органа е съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН да посочи
законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия
случай не е сторено. Последното води на извод, че описаното в АУАН и НП
деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна
8
разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и
основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона. Извеждането на правната
квалификация от други налични по делото документи е недопустимо, като в
противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да
се извличат изводите на административнонаказващия орган. Констатираното
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение,
което като правна последица обуславя отпадане на административната
отговорност спрямо жалбоподателя Г. А. Г., като наказателното
постановление бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че при
така направените фактически констатации, че с обжалваното Наказателно
постановление санкционният орган неправилно и незаконосъобразно е
санкционирал жалбоподателя Г. А. Г. за вмененото му административно
нарушение, за което е санкциониран на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, тъй
като не се доказва по безспорен и категоричен начин същия да го е
извършвал. В случая безспорно е установено, че ППС - товарен автомобил
марка и модел МАН ТГХ с рег. № .... с обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 12 тона, с рег. № ...., попадащо в
категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1
т.2 от Закона за пътищата, е засечено на 15.04.2022г. в 12.36 часа по път А-3:
92+548 км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, въпреки че същото е било оборудвано с бордово устройство и е
било събрана тол такса за ППС с две оси. На същият автомобил с рег. № .... е
извършена процесната проверка на ГКПП Русе – Дунав мост, едва на
18.04.2022г. в 11.36 часа, като липсват дори твърдения, а още по-малко
каквито и да било доказателства, че към момента на извършване на
процесното нарушение, водач на това ППС е бил именно жалбоподателя Г. А.
9
Г.. Този извод се потвърждава и от представената по делото от собственика
на ППС, „...“ ООД информация – разпечатка от картата на водача Г. А. Г., от
която е видно, че същият към момента, респ. дата и часа на регистриране на
нарушението е управлявал ППС с рег. № ЕН1107КТ, собственост на същото
дружество, но не и пътното превозно средство с рег. № ..... Последното сочи
на извод, че на 15.04.2022г. в 12.36 часа, влекач МАН с рег. № .... е
управляван от трето, неустановено по административнонаказателната
преписка и делото лице. По никакъв начин административно наказващия
орган не е установил, че към момента на извършване на нарушението –
15.04.2022г. в 12.36 часа и към момента на извършване на проверката –
18.04.2022г. в 11.36 часа, товарния автомобил с рег. № .... е управляван от
един и същи водач, а именно Г. А. Г., като именно той е водачът, който е
нарушил правилата за движение по пътищата от платената републиканска
пътна мрежа. Последното обуславя изводи, че в случая не е установено по
безспорен и категоричен начин авторството на процесното нарушение, както
и липсата на негови обективни белези от обективна страна. Абсолютно
неясно остава на съда, въз основа на какви доказателства, както
актосъставителя, така и административнонаказващият орган е възприел този
жалбоподател за лице, което има качеството на водача на ППС по смисъла на
чл.139 ал.7 от ЗДвП. Ето защо, на тези основания съдът намира, че така
издаденото НП се явява недоказано от обективна и субективна страна,
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на това,
самостоятелно основание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да
бъде уважено. Реализирани разноски от страна на жалбоподателя Г. А. Г. с
ЕГН **********, в качеството му на жалбоподател в случая не са
реализирани, доколкото сключеният Договор за правна защита и съдействие с
адв.Р. е безплатно, по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Именно
това правно основание, разгледано във връзка с чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
Закона за адвокатурата, съдът следва да определи и присъди на
жалбоподателя дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от
10
480 (четиристотин и осемдесет) лева, каквото задължение има по чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата при отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН и чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № BG18042022/4000/P-438 от 14.10.2022г. на Директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София,
на основание чл.189е ал.12 от ЗДвП и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което на Г. А. Г. с ЕГН
********** от ...., за административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, като
юридическо лице, в чиято структура е включен административнонаказващия
орган – издал оспореното наказателно постановление да заплати на Г. А. Г. с
ЕГН ********** от ...., дължимо адвокатско възнаграждение за един адвокат
(адв. Р. Н. Р. от АК - Плевен, със съдебен адрес: ....) по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, ви минимален размер (четиристотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11