ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Град Асеновград, 12.04.2021г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ Председател СЕФКА ПАШОВА, като разгледа в закрито съдено заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и пъра година, докладваното от Председателя на състава, нчхд № 191.2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив, ТО Асеновград, за прекратяване на досъдебно производство от 16.02.2021г., образувано на 24.01.2019г. за това, че през есента на 2018г. в град Асеновград, противозаконно са присвоени чужди движими вещи, собственост на И.Г.Т., които са владени – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Жалбата е депозирана в срок, от лице, имащо право на такава и срещу прокурорски акт, подлежащ на съдебен контрол.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна, се установи следното:
На 20.07.2009г. между И. Г. Т. као Наемодател от една срана и от друга – „Тайб”оод като Наемател, представляван от свидетеля Д., е сключен договор за наем на недвижим имот с пл. № 1.15, с площ 2, 351 дка по кадарстралната карта на кв.Долно Воден, ЕКАТТЕ 99088 в град Асеновград, с построена сграда в него с площ 720 кв.метра, като предмет на този договор е само обособена западна част от постройка с площ от 144 кв.метра. Съгласно чл. 8 от този договор, наемателят има право да извършва в имота подобрения изцяло за собствена сметка и със свои парични средства, като след изтичане на срока на договора, како и след неговото предсрочно прекратяване, всички подобрения остават в собственост на наемодателите.
На 01.01.2011г. между същите две страни е сключен втори договор за наем на имот с пл. № 1.15, с площ 2, 351 дка, по кадарстралната щарта на кв.Долно Воден, ЕКАТТЕ 99088 Асеновград, с построена сграда с площ от 720 кв.четири- тоест, обекта на договора не е променен. Клаузата на чл. 8 е идентична с тази от договора от 2009г.
На 17.03.2015г. в град Асеновград, между И.Г.Т. и „Ауто Арсо“ еоод, представлявано от свидетеля Х., е сключен договор за наем, с който е предоставени на наемателя временно и възмездно ползване на сграда с площ от 720 кв. Метра с идентификатор № 99088.18.153.1, която е построена в поземлен имот № 99088.18.153 по кадастралната карта на Асеновград, кв.Долно Воден, с площ на имота 2351 кв.метра в местност”Пашамаьотка” при съседни имоти 18. 146, 18.152, 18.52
Съгласно чл. 14 от този договор, наемателят има право да извърва реконструкции и промени в имота, без да застрашава имота от погиване, или обезценяване, само след изричното писмено съгласие на НАЕМАДОТЕЛЯ.
По силата на чл. 15 от този договор, стойността на извършените реконструкции и ремонти по чл. 14 и чл. 14.1 ще са за сметка на НАЕМАТЕЛЯ и няма да бъдат прихващани срещу наемната цена, нито ще се претендира отделно заплащане.
Следва да се посочи, че по силата на този така прекратен договор за наем, е отдадена само сградата.
Този договор е прекратен, с изпратено известие за прекратяване от 19.10.2018г.
През 2018г. свидетелят М.А.З.закупил за сумата от 1000 лева навес, който платил на свидетеля Я.Х.изцяло, който бил изработен от желязо и ламарина, с площ от около 30 квадратни метра, като бил изграден вътре в двора, предмет на договора за наем между свидетеля Т. и „Тайб“еоод, представлявано от свидетеля Д..
За да могат да преместят така продадения навес, свидетелите Х. и З. отрязали металната конструкция и я разглобили на елементи. Натоварили я на микробуса на свидетеля З. и я откарали на място, негова собственост.Свидетелят З. закупил този навес, тъй като свидетеля Х. му казал, че навесът е негов и го продава, защото иска да го маха оттам.Този навес, е закупен от управителя на фирма „Тайб”еоод,представлявана от свидетеля Д., за сумата от 1500 лева. По късно същият свидетел закупил и временен офис, за което била издадена фактура на представляваната от него фирма, като двете сглобяеми конструкции монтирал в двора на наетия от него имот, по силата на горепосочените договори за наем.
В халето, което управляванато от него фирма е наела, поставил сглобяема врата. Когато договорът за наем с фирма „Тайб”еоод е бил прекратен, свидетелят Д. предложил на новия наемател да ползва двете временни постройки под наем, но свидетелят Х. отказал да плаща наем за тях.
Нито свидетелят Х., нито свидетелят Т. са позволили на управителя на фирма „Тайб”еоод – свидетелят Д., да си вземем сглобяемите пострйки, които по силата на двата дговора за наем, сключени от неговата фирма със свидетеля Т., тъй като не са подобрения в имота, а преместваеми постройки, са собственост на неговата фирма и след прекратяване на договора за наем, следва да си ги вземе.
Впоследствие, свидетелят Х. дал пари на заем на свидетеля Д., които последният не му върнал, поради което и двамата се разбрали, навесът да остане за свидетеля Х..
При така приетите за установени факти, видно от съдържанието на договорите за наем, временните преместваеми постройки, закупени от свидетеля Д., като управител на фирма „Тайб”еоод, не са подобрения по наетия от него имот, поради което и не попадат под клаузата на чл.8 от договорите за наем и не стават собственост на наемодателя Т..
Проблемни са три вещи – офис, пвц врата и електрическо табло трифазно.
Последните две са подобрения на имота и по силата на чл. 8 от договорите за наем, стават собственост на наемодателя, след тяхното прекратяване.
Не е доказано обаче, тъй като липсват приемо – предавателни протоколи, че същите са същестували реално и дали на мястото на тази пвц врата, изобщо е имало врата. Не е изпълнено и изискването на договора за наем, всяко подобрение да бъде предварително съгласувано с наемодателя.Такова съгласуване липсва. Това важи и за ал. таблото.
С оглед на това, поради липсата на спазване от двете страни, на подписания между тях договор за наем, липсват доказателства реално тези подобрения да са направени по изискуемия от договора за наем ред и поради това, няма основание да се счете, че с тяхното демонтиране при прекратяване на договора за наем, е осъществено деяние по чл.206, ал.1 от НК, още повече, че стойността им налага извода за маловажност на случая.
По отношение на навеса, той е собтвеност на „Тайб“еоод с управител свидетеля Д. и същият на законно основание го е дал на свидетеля Х., който от своя страна го е продал. В този смисъл, свидетелят Т. няма никакво правно основание за собственост върху този навес, за да претендира за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК от неговия собственик като управител на фирма „Тайб4еоод – свидетеля Д..
Преместваемият офис, обаче, който също е закупен от управляваната от него фирма, не е подобрение, а преместваема постройка по силата на ЗУТ и тя, след прекратяване на договора за наем, не става собственост на свидетеля Т., а остава собсдтвеност на фирма „Тайб”еоод. Тя не е част от договора за наем, сключен между свидетеля Т. и свидетеля Х., тъй като той има за предмет само сграда, но не и дворно място. Не е отдадена под наем и от „Тайб“еоод на Ауто Арсо“еоод за ползване. Следователно, след прекратяване на договора за наем между Т. и „Тайб”еоод, свидетелят Т. е следвало да върне на управитея на фирма „Тайб”еоод тази преместваема посройка, което той не е сторил, бидейки същата в негово владение, като е попречил на свидетеля Д., след прекратяване на договора за наем, да си я прибере. С това свидетелят Т. е осъществил състав на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, с изпълнително деяние – отказ да се върне вещта.
Същият обаче не е привлечен като обвиняем. Този въпрос дори не е обсъден и от прокурора.
Що се касае до новият договор за наем, представен по досъдебното производство с ръчно написана на него дата 01.01.2011г., то същият като съдържание е съответен на останалите договори, поради което и факта, че същият има положени печати, при идентичност на клаузите, не променя извода на съда относно гражданско – правните отношения.
Като не е приложил правилно закона относно собствеността на преместваема постройка – офис и невъзможността на свидетеля Д. като управител на „Тайб“еоод да си я прибере, прокурорът е издал едно постановление, което се намира в разрез с материалния закон и като такова подлежи на отмяна, поради което и на основание чл.243, ал.5 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА постановление на Районна прокуратура – Пловдив, ТО Асеновград, за прекратяване на досъдебно производство от 16.02.2021г., образувано на 24.01.2019г. за това, че през есента на 2018г. в град Асеновград, противозаконно са присвоени чужди движими вещи, собственост на И.Г.Т., които са владени – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като незаконосъобразно.
СЛЕД влизане в сила на настоящето определение, ДП № 69.2019г. по описа на РУ Асеновград, да се върне на РП- Асеновград, за изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания по приложението на закона.
Определението да се съобщи на РП- Асеновград, както и на адвокат Г. Т..
Същото подлежи на обжалване и протест, пред Окръжен съд- Пловдив, в 7- дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Районен съдия: